Емил Хърсев: Еврото дърпа ЕС към фалит

Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е немска гимназия в София, после специалност финанси във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема "Еволюция на парите". Бил е член на бордовете на БНБ, Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС.

- Г-н Хърсев, смятате ли, че трусовете в еврозоната могат да доведат до краен икономически консерватизъм в ЕС, който да навреди на шансовете ни за приемане?

- При всички положения ще доведат до едно преструктуриране на еврозоната. Ако Европа продължава да броди в мъгла, без да реши какво да прави с еврото, всеки миг може да настъпи необратимото - фактически фалит на поредна европейска държава. На този етап най-застрашени са Португалия, Испания, Италия. Имаме три алтернативи, до една неприятни, които трябва доведат до сериозни промени във валутния съюз.

-Какви са те?

- Едната идея е всички страни в еврозоната да се обвържат, тоест взаимно да гарантират дълговете си и да започнат да издават нови облигации от общо име и с обща отговорност, с които да финансират фалиращите страни. Това е вариантът, в който всички потъваме заедно. Германците, които вземат най-евтините заеми, почват да плащат 6 пъти по-висока цена за своите дългове и да обслужват чуждите, а страните със свръхдефицитен бюджет лапат яко за обща сметка.

Другият вариант е всяка страна се оправя с дълга си както може и ако фалира- фалира сама. Германци, холандци, скандинавци, вероятно и французи плътно затягат кранчето на Европейската централна и тя рефинансира срещу ценни книжа на страните членки до строго фиксиран лимит.

Третата възможност е редукция на еврозоната до нейното здраво ядро. На 12 януари председателят на ЕК Барозу предложи увеличаване в двоен размер на Европейския фонд за финансова стабилизация. Това означава страните да предоставят два пъти повече пари за тези, които затъват. Залогът обаче са техните права. Който вземе пари, губи правото си на глас, спират му субсидиите, а страните донори управляват централната банка, регулират рефинансирането и налагат общата парична политика. Това ще свие еврозоната до три страни- Германия, Франция и Холандия. Плюс 9 други, които не са загубили право на глас, но гласовете им са загубили значение, защото тройката държи контролния пакет. Предложението на Германия пък е права да губят не само онези, които ползват рефинансиране от фонда, но и онези, които нарушават Пакта за стабилност.

- Възможно ли е да се стигне до такива екстремизми?

- Един от тези екстремизми ще трябва да се приложи, защото иначе другото е лутане в мъглата без яснота как да се излезе оттам.

- А кой от трите варианта ви се вижда най-реалистичен?

-Пари в замяна на права е най-рационалното в момента. Другите възможности са междинни и преходни, защото те винаги водят до едно половинчато решение.

-Всичко това не ни ли отдалечава много от перспективата дори за чакалнята на еврозоната?

- Перспективата за разглеждане на нашето членство тотално не стои на дневен ред. Смятам, че всяко ново членство в еврозоната ще изглежда по съвсем нов начин, ще е свързано със съвсем други условия. Не само че ние няма да бъдем приети при същите условия като другите страни, но и тези които вече са вътре няма да останат при същите условия, при които са влезли.

-Какви ще са последиците за България при осъществяването на такава реформа в еврозоната?

- Първо трябва да видим какво изобщо ще остане от еврозоната- от нейните механизми, от нейните органи, от нейните инфраструктурни и комуникационни мрежи. Разберете, в момента е поставен въпросът за кардинално преконструиране на цялата сграда. Въобще не е ясно и дали ще има ERM ІІ докато дойде нашият ред. Този механизъм тотално е изчерпал значението и времето си, както показа примерът с Естония. Присъединяването на тази държава във валутен борд мина без всякакви сътресения, без онези катаклизми, които чертаеха някои колеги в Западна Европа. Следователно за България изобщо не е необходимо да се минава през чакалнята и това беше ясно на всички.

-Има ли опасност от повторение на гръцкия или ирландския сценарий?

-Има опасност от повторение и на единия, и на другия сценарий. В Исландия има не само опасност, а даже и натиск от страна на Холандия и Великобритания. Те са главните губещи в продукта, предлаган от основната исландска банка, в който заминаха милиарди на британци и холандци. В момента те натискат исландската нация да признае, че всички тези задължения са нейни, да вземе парите на европейците, да ги даде на британците и холандците и да остави правнуците си да изплащат задълженията на Landsbankinn (б.а- националната банка на Исландия).

- Как оценявате икономическата политика на българското правителство в тази ситуация?

- Най-адекватната политика е максимално да се намалят разходите си и да се съкрати апаратът. Трябва да се убият свещените крави, тоест да се ограничи рязко наливането на пари в БДЖ, в огромната полиция и прокуратура, които не носят никаква полза и не изпълняват функцията си в този размит вид.
Правителството трябва да държи максимално натрупвания на резерв, защото по време на криза това се оказва решаващо за нашето оцеляване като икономика. Според мен ангажирането в инфраструктурните проекти е далеч по-добро решение от изливането на пари по всякакви социални програми, които край нямат.

- Вече три поредни тримесечия регистрираме макар и минимален ръст, знак ли е това, че излизаме от кризата?

- Това все още не е ръст, който да е икономически значим. Реално означава, че ние сме стигнали дъното и сега ниско долу пълзим на най-ниското ниво на икономиката без ясни изгледи кога ще започне фазата на действителен растеж. Това е класическата фаза на депресия и тя може да продължи много дълго. Например по време на Световната икономическа криза през 30-те години на миналия век депресията е продължила около 9 години. Сега сме в много по-интензивна икономическа среда и има много повече механизми за преодоляване и се надявам този период да е по-кратък.