Й. Фандъкова: Ще приключим с двусменния режим на учене

Йорданка Фандъкова е заместник-кмет по култура, образование, спорт и превенция на зависимости в Столична община. Завършила е руска филология СУ "Св. Климент Охридски”. Работила е като учителка в 73 СОУ с преподаване на чужди езици "Владислав Граматик" в София, а през 1998 г. става негов директор, превръщайки го в една от най-елитните и желани гимназии, която столичани познават повече като „2-ра немска”. Разговаряме в кабинета й в Столична община съвсем в навечерието на новата учебна година.

интервю на Ана Кочева

- 15 септември винаги е празник. Празнично ли е учителското настояще в началото на новата учебна година?  

- Аз наистина много съжалявам, че учебната 2007 миналата година започна по такъв начин; а и тя, както започна, така и продължи. Хората бяха в доста минорно настроение и това се отрази на работата по-нататък. Иначе винаги съм казвала, че нашата професия е изключително благодарна, защото е единствената, в която началото на работния сезон е истински празник – с цветя, с тържество, което повдига духа, дори и когато има проблеми. Разбира се, няма безпроблемна професия, но учителската е особен род и поради контактите с младия човек и заради благодарността му, която е искрена, ако я има, а и тази на родителите. Колкото и да не е престижна в обществото все още тази професия, съм забелязала, че родителите, когато персонифицират, когато се отнасят към конкретния учител на своето дете, те го правят с уважение. А това е много важно за образованието. Аз, лично очаквам този 15 септември да е празничен, защото все пак малко се подобриха условията за работа на учителите, вкл. и възможността да им бъдат увеличени с много голямо закъснение заплатите. Имам предвид закъснение с години, но все пак увеличението е такова, че те не бива да се чувстват на последната стълбица в обществото, въпреки че въпросните заплати все още не са онези, които биха позволили на съсловието да живее добре.

- Самата Вие преди време бяхте казали, че средната брутна заплата е термин, който обслужва управлението на образованието, но това не е цифрата, която получават учителите. Продължава ли да липсва стратегия за развитие на образованието?  

- Продължавам да мисля, че все още липсва цялостен поглед върху образованието, въпреки някои реформи, които се случиха. Далеч сме още от ситуацията, в която на образованието се гледа като на една от най-важните сфери в обществото, а не като на социална дейност. Това трябва да е истинска инвестиция в развитието на страната. В редица проучвания напоследък се обръща внимание върху това, че, ако има изоставане, вкл. и в сферата на производителността на труда, то е заради образованието, заради недостатъчната квалификация на кадрите. Една от най-сериозните реформи тази година е чисто финансова – делегираните бюджети. Това е важна стъпка за дисциплиниране на системата, за ефективно насочване на ресурс, но, когато тя се реализира сама за себе си, крие много рискове и опасности и на част от тях сме свидетели.

- Има учители, които се оплакват, че сега на практика получават по-малко, отколкото преди тази реформа.

- Аз очаквам след промените от 1 юли т.г. това вече да се е изчистило, но все пак е възможно. Защото самият подход вече е на база на общия размер от средствата, с които училището разполага. С тях то си формира собствената политика, затова увеличението е неравномерно и различно в различните градове, райони, респективно училища. В София има 24 района със 178 общински училища и според информациите за общото увеличение на заплащането разликите са доста съществени. Започваме от 14 % и стигаме до 30 %-тно увеличение.

- Тъй като терминът средна брутна заплата е важен, какво означава това в цифри?

- Като казвам, че терминът средна брутна заплата обслужва управлението на образованието, нямам предвид, че това е лошо, а че става дума за един административен инструмент. Реално учителите получават между 500 и 700, дори 800 лв. заплата. Ножицата твърде много се разтвори, но това се дължи не толкова на разликата в качеството на работата на различните учители (изключвам програмата за диференцирано заплащане), а на броя на учениците в съответното училище и на общия размер на бюджета, който училището има. В крайните райони на столицата, където има училища с недостатъчен брой ученици, общината ги подкрепя с финансов ресурс, за да не се закриват. Там бюджетите са по-малки, респективно и увеличенията. Повтарям, тази реформа беше нужна, но тя трябваше да бъде подготвена наред с всичко останало, т.е. да е единна, а не реформа в различните области. Като сериозна стъпка отбелязвам и въвеждането на зрелостните изпити, което е важно и нужно. Друг е въпросът какъв беше дълги години подходът - на неизчистени процедури и законови норми, които създаваха излишно напрежение. Понякога е по-добре да не се бърза с някои действия, дори с риск за известно забавяне на реформата, но подходът трябва да е комплексен, защото другото е опасно.

- Независимо от промените обаче, трудно бихме могли да определим финансовото състояние на училищата като цветущо. Понякога директорите се опитват да предприемат икономии от едно за сметка на друго.

- Да, в София, например, по-голямата част от директорите през пролетта бяха готови да се откажат от охраната на училищата. Само по финансови причини. Затова с общински средства решихме да финансираме охраната и слава богу, след новите конкурси, които се проведоха, училищата ще си имат охрана. А, сама разбирате, че беше много опасно да се лишим от всякаква охрана, не мога да си представя какви щяха да бъдат последиците особено за централните райони, пък и за по-крайните. Няма останала неразбита вила, а какво остава за училищна сграда! Същото важи и за извънкласните дейности, за СИП-овете, за полуинтернатните групи...Разбира се, че притиснат от малкото финансиране, човек прави сметка, заделя за заплати, парно, ток и оттам нататък – каквото остане! Това не може да бъде политика и стратегия! А финансирането трябва да бъде пряко обвързано с изискването за качествено образование, с дефиницията за него. Качественото образование има определена цена и тя е изразена в цифри. Ето един конкретен пример – самият факт, че нашите училища работят на две смени говори, че сме доста далеч от разбирането за качествено образование, защото сме единствената страна не само в ЕС, но и в Европа (защото и в Русия учат на една смяна), в която обучението е на две смени. Разбира се, в училищата има много добри професионалисти и високи резултати, но това не е система.  

- Тук обаче ножицата също е много голяма, защото има учители, които са застанали зад катедрата, само защото не са в състояние да си намерят друга работа.

- Така е! Все още липсва програмата за кариерно развитие, която е страшно важна част. За мен развитието на човешкия ресурс в образованието е най-важното. Независимо от цялата компютъризация качеството на образованието зависи от качеството на учителя. Ако той е подготвен – добре, но нали трябва да продължи да се развива нататък. Това е въпрос на цялостна визия. Звучи абстрактно за хората, но от гледна точка на управлението, на управляващите, ако това липсва, значи нищо не правим.

- Съгласете се, че в обществото съществува доста злокобен образ на българското училище – това е място, на което няма дисциплина, има разюзданост, наркотици, алкохол, безхаберие ...

- Такова е внушението и аз съжалявам за него. Аз идвам от практиката и мога да кажа, че общият поглед към системата на образование е много различен. Обичайно е да се обобщава, а всъщност трябва да се подхожда индивидуално към конкретната образователна институция. Има училища, а те в София за наша гордост са много, които създават изключително благоприятна среда за децата, обичани са от учениците, препочитани са и са търсени от тях и след това. Аз имам удоволствието да съм ръководила известно време такова училище (73 СОУ – б.р.) и зная как учениците ни от десетки випуски след време идват, обаждат се, търсят подкрепата на учителите, споделят успехите и неуспехите си, а съм сигурна, че това се случва във всяко едно училище, е, може би не на 100%. Така че трябва да се разграничават нещата, когато се говори за образователната система. В нея има много проблеми и основните са липса на цялостна визия и на цялостен подход към реформите.

- В ситуацията на пълна децентрализация сега обаче общината е някак изолирана?

- Така е, но ние тук имаме добрия контакт със столичните директори. Надявам се да сме спечелили тяхното доверие в трудната година, която измина. Имаме и добър контакт с регионалния инспекторат на София, затова и правим някои неща заедно. Когато в някое училище има трудности, правим един общ екип, посещаваме го, взимаме решения. А можеше и да не е така...

- Ще се върна на още една болна тема, която пак опира до пари. Родителите обикновено недоволстват от липсата на добра спортна база в училищата и от недостатъчната обвързаност на училището и спорта. Миналата година няколко столични училища имаха договорни отношения с басейни, така че учениците им да могат да ги ползват безплатно. През лятото това отпадна, как ще се процедира нататък?

- Темата е една и съща и причините са едни и същи. Самият процес на въвеждане на делегираните бюджети не беше подготвен добре и нещата се случват изпреварващо. В началото на годината, когато този бюджет се въведе на 100%, се оказа, че звената за извънкласни дейности и ученическата спортна школа, в която влизат голяма част от басейните, както и Центърът за работа с деца, са никъде. Дотогава те бяха наполовина държавна отговорност, наполовина общинска: заплатите си получаваха от държавата, а издръжката от общината. Изведнъж държавата каза, че няма да привежда пари за техните заплати, без да е внесена някаква корекция в статута на тези заведения и ние трябваше да реагираме отново на пожар. Внесохме доклад в Общинския съвет, той се съгласи да плаща заплатите на тези звена. А парадоксът е налице и досега: директорите на тези звена се назначават от Регионалния инспекторат, а заплатите си получават от Общината. Странна е тази ситуация, а такива наглед дребни, малки неща създават големи проблеми. А по отношение на спорта в училище, то самото има възможност, или я няма, да развива собствена политика, използвайки ресурса, с който разполага – финансов, кадрови и като материална база. Във всяко училище, слава богу, има физкултурни салони и спортни площадки, къде по-ремонтирани, къде по-неремонтирани. По какъв начин обаче там ще спортуват децата, това е решение на училището. Хубавото е, че имаме добър контакт с повечето общински училища, в резултат на което успяваме да реализираме съвместни проекти, получаваме финансиране и развиваме различни видове дейности, вкл. и спортна. Другото е поддръжката на басейните, защото има немалко столични училища с басейни. Общо 24 са басейните, 10 от тях в ученическата спортна школа. Повече от половината работят. Не всички са в добро състояние, но от миналата година започнахме в рамките на интензивната инвестиционна програма, която реализираме и в момента, масирано и бързо възстановяване на базата, защото тя е много амортизирана. Заради тази програма имаме доста проблеми и в момента, но смятам, че това е правилният път. Там, където има басейни и спортни площадки, насочваме ресурс. Миналата година сме ремонтирали спортна база за над 3 млн. В 78-мо и 88-мо СОУ сега се изграждат басейни, там нямаше физкултурни салони, но компенсаторно ще имат късмет. Поддръжката на басейните е изключително скъпо нещо, сега залагаме общински средства за дофинансиране именно затова И тук обаче трябва да има цялостна държавна стратегия – в сферата на спорта, на масовия спорт, а плуването трябва да залегне като важна дейност и да е задължително, както е в повечето европейски страни. Този спорт е важен за цялостното развитие на всяко дете, а и на всеки човек. Затова се надявам да се намери формата (говоря неопределено, защото в цялата тази система не е ясно кой и как трябва да го направи), в която да се използва максимално ефективно наличната база и в същото време да започне изграждането на нова.

- Давам си сметка, че наистина има с какво да се похвалите през последните години.

- Независимо от всички упреци, които се чуват, за две години наистина имаме много сериозни резултати в сферата на образованието като инвестиции, като стъпки за по-нататъшно развитие. Приехме стратегия за развитие на образованието на ниво столица, тя е базирана на националната, но имаме собствени виждания. Имаме намерение след няколко години да приключим с двусменния режим в София. Това е въпрос на възможности като база и на финансова издръжка. В столицата не говорим за закриване на училища, а за това, че те са ни малко. В момента предстои възобновяване на строителството на ново училище в кв. Стрелбище и това е добра новина.

Важното е за образованието да се говори често. Защото хората ще проявяват по-голям интерес, политиците също, а те ще бъдат и притискани да взимат по-добри решения, като се надявам това да доведе и до увеличаване на престижа на професията. Сама по себе си тя наистина е много хубава. Казвам го като човек, на когото в момента му липсва практикуването на професията учител. Нещо повече, ще споделя с Вас свое лично намерение. Не знам дали ще успея да го реализирам, но имам уговорка с директорката на моето училище, ако мога да си планирам един-два часа работа в клас, безвъзмездно, разбира се. Важно е човек да не излиза от форма, да не се губи чувство за реалност, което се отнася в още по-голяма степен за политиката.