Петък, 21 Септември 2018, 09:32
Frognews
1| 12479 |21.05.2009

Галина Райчева: Младите да вземем живота в свои ръце

.
Галина Райчева Източник: Вяра Йовева
Само тук тежим на мястото си. Младите хора трябва да се върнат в България за да реализират европейското й бъдеще, казва най-младият кандидат за Европейския парламент

Интервю на Христо Станев

Любовта към семейството, родината и приятелите са най-важното на този свят”, с тези думи Тони Блеър се обръща преди няколко години към колежанката Галина Райчева. Срещат се на конференция на „Обществото на политиците” към Fettes College, в което младата българка членува. Бившият министър-председател на Великобритания е възпитаник на същия колеж, а думите му сякаш предопределят бъдещия й интерес към политиката и процесите в обществото.
Сега 24-годишната Галина Райчева е най-младият български кандидат за Европейския парламент. Тя спечели доверието на хората от Силистра, които я избраха в листата на НДСВ.
Галина Райчева е от младите българи, получили висококачествено образование в едни от най-престижните световни университети, но винаги е знаела, че мястото й е в България.

Тя е магистър по маркетинг от Университета ЕADA в Барселона. Бакалавърска степен по международен бизнес, придобива в European Business School в Лондон, специализира в Университета Плеханов в Москва, а средното си образование завършва във Fettes College, Единбург, Шотландия. Галина има квалификация по бизнес науки в Англия, Швейцария и завършени курсове по бизнес и мениджмънт в Стратклайд, Шотландия.
Владее английски, немски, испански и руски езици. Обича театъра и е увлечена по спорта.

Ще работя за мечтите и каузите на младите българи.
Новото поколение трябва да реализира европейското бъдеще на България, казва Галина Райчева, най-младият кандидат за евродепутат от НДСВ

- Галина, истинско предизвикателство е да се кандидатирате за депутат в Европейския парламент. Защо?

- Хората от област Силистра ме предложиха. Бяхме няколко кандидати. Проведохме интервюта и разговори и накрая се спряха на мен. Отдавна имам интереси към политиката и като млад човек следя процесите в страната. Винаги съм вярвала, че чрез нея човек може да реализира идеи, да извърши промени, полезни за обществото.
Не членувам в никаква партия, но ми допадат идеите и либералната философия, които НДСВ и лидерът й Симеон Сакскобургготски реализират в България. От години следя политическото развитие на НДСВ и особено съм впечатлена от реалния им принос за приобщаването на България към Европейския съюз.

За всеки млад човек политиката е предизвикателство. Хората са се наслушали на обещания и са разочаровани, че няма реални действия. Време е младите българи, необременени от миналото, да бъдат активни и да използват знанията и позитивната си енергия, за да променим страната си.

- Получили сте престижно европейско образование, имали сте възможност за кариера и реализация в чужди компании, защо се върнахте в България?


- Винаги съм била наясно със задачите, които си поставям. Да се реализирам в България –това е голямата ми мечта. Качественото образование, което съм получила, ми дава амбиция да се наложа като специалист, отговарящ на световните корпоративни стандарти. Мястото ми е на тази земя, българската, моята, родната. Страната ни има реален потенциал и именно новото поколение трябва да реализира европейското й бъдеще. Вложеното в мен, доброто ми образование трябва да създава ползи за Силистра, за просперитета на българите. И аз обещавам да го направя.
Разбрала съм едно. Навън оставаш чужденец, трудно един англичанин ще те приеме. Испанците са по-отворени, но пак си чужд за тях. За другите - ти си българинът, далечен и непознат. Не искам да бъда грешно разбрана. Будните деца трябва да бъдат мотивирани и да получат качествено образование в Европа, САЩ и другаде, но не за да останат там. Само тук си тежим на мястото, тук в България.

По време на европейската ми кампания това ще бъде и едно от посланията ми. Чудесно е младите да бъдат част от глобалния свят, да се образоват, но да се връщат и да материализират знанията си в нашата страна. Колкото сме повече, толкова по-бързо ще променим живота на семействата си, на града си, ще съградим новото за поколения българи.

- Амбициите ви за промяна са големи, но в кандидатдепутатската листа вие сте на 10-то място. Притеснява ли ви този факт?


- Не ме притеснява на кое място съм в листата. За мен е предизвикателство, че съм избрана и съм част от евролистата на НДСВ. В личен план се радвам, че ще представлявам родния си град Силистра. Хората ми се довериха, осмислих добре решението си и сама поех отговорност. Семейството ми също ме подкрепи.

- Вие сте в една листа с Меглена Кунева и Соломон Паси, все имена утвърдени в Европа.


- Гордея се и за мен е предизвикателство да участвам в европейските избори с такива политици, защото те са се доказали. Ако и ние, младите хора вървим по техните стъпки, сигурна съм, че страната ни ще тръгне нагоре. Независимо от изборния резултат, ще продължа да работя за мечтите и каузите на област Силистра и ще използвам знанията си за добрата промяна.

- Кои са основните теми, с които ще фокусирате вниманието на избирателите?


- Интересувам се от проблемите на Силистра и на крайдунавския район. Приоритети за мен са привличането на инвестиции в инфраструктурата, модерното развитие на земеделието, внедряването на европейските и световни стандарти в хранително-вкусовата промишленост и не на последно място – конкурентното образование и квалификацията на младите специалисти. Според мен компаниите у нас все още подценяват фактора за непрекъснато обучение и квалификация на работещите. Така хората губят перспектива в професията си и желание за израстване. На работното място липсва мотивацията и мениджърите тепърва трябва да осъзнаят този пропуск, за да компенсират екипите си.

- Вие сте мениджър в областта на хранително-вкусовата промишленост, какви трябва да са в тази област приоритетите на България?


- Сега особено актуално в европейски план е създаването на еко и биопродукти, които са изключително здравословни. В България все още са малко познати и недооценени. Качеството и безопасността на храните, суровините, от които се правят – това трябва да бъде приоритет за всяка държава. Потребителят търси най-добрата храна, защото този избор е свързан с живота и здравето му. Да вземем един конкретен пример – зеленчуците, които консумираме. Много от тях са вносни, не знаем произхода им, средата и условията, при които са отгледани. Убедена съм, че обществото и потребителите ще стават все по-чувствителни към тази тема и ще избират продукти, които са произведени в екологично чиста среда, не са третирани с торове и химикали. Сигурна съм, че такъв зеленчук в България трудно може да се открие сега.



 Все още сертифицираните зеленчуци са малко и хората нямат гаранция, че купуват чиста храна. В областта на биопрограмите ЕС отпуска огромни субсидии и страни като Англия, Германия, Франция се възползват от тази финансова възможност. България също трябва да се включи в тези програми и да стимулира фермерите и преработвателите към тях. Това означава да се промени основно и хранителната култура на българина, а за това голяма отговорност носят както производителите, така и търговците.

 Промяната на потребителската култура тръгва от етикета на продукта – да знаеш какво търсиш и какво получаваш. Всички си спомняме хранителната истерия, която обхвана българите когато разбраха от медиите, че голяма част от млечните продукти са произведени от палмово масло и други евтини заместители на млякото. Тогава за пръв път се заговори какво сирене ядем, защо ни лъжат с етикетите, защо не са разделени щандовете, на които се продават истински млечни продукти и тези, направени от заместители. Затова навлизането на биопродуктите, което се поощрява от Европа, ще промени основно културата на потребителя. Считам, че каузата е перспективна и човек си струва да работи за нея.

- Ще ви върна отново към темата за образованието в чужбина. С какво то привлича българина, по-добро ли е от нашето образование и какви шансове дава за реализация?

- На Запад образованието е модерно, отговаря на изискванията за развитието на обществото, на бизнеса, на световните тенденции. Обучението се осъществява по модерни програми и методики, които дават възможност всеки да извади и разкрие най-доброто, да блесне най-ярко таланта му. Работиш в екип. Освен това обучението навън е и предизвикателство, да съумееш да се справиш сам в една различна и изключително конкурентна среда. Стремиш се да се докажеш, че си по-добър от другите, от един местен английски студент, например. Това променя отношението ти, мотивира те. В чужбина освен професионалното си развитие моделираш и определени морални норми и личностни ценности. Освен всичко това, се запознаваш с различни култури, ставаш по-търпим към етноси и религии, към различието на хората. Именно в чужбина преоткрих нови измерения на благотворителността и отношението към хората в неравностойно положение.

- Конкурентни ли са българите в сравнение със западните специалисти?

- Втора година съм в България, работя за българска компания, реален участник от дълги години на европейския и международен пазар. Имам късмет да работя това, което съм завършила - маркетинг и мениджмънт. В момента имам отлична професионална реализация и виждам конкретни перспективи за развитие. Чисто професионално осъзнавам, че потенциалът на българите е голям. Ние сме умни и много даровити. Успешно се конкурираме със западни компании, без чувство за малоценност. Партньорите ни от чужбина виждат, че у нас има много добре работещи фирми, които не отстъпват на европейските правила по специалисти, технологии и възможности.

- С какво е по-различна например западната благотворителност от модела „Вип Брадър 3”, който събираше пари за детски домове в България?

- Форматът „Вип Брадър” не е български. В много европейски държави съществуват такива предавания, но паралелно с тях действат и други форми на благотворителност. Състраданието към старите, болните и децата не приключва само с жеста да бръкнеш в джоба си и да дадеш някакви пари. По-ценно е да проявиш лично отношение към нуждаещия се в смисъла на самарянските добродетели.


В Европа много хора с активни позиции в обществения живот и бизнеса отделят лично време, за да посещават болни, да се грижат за тях, да общуват с изоставени деца - практика, която в България почти отсъства. Казвам това, защото самата аз в продължение на няколко години посещавах възрастна жена, инвалид в Единбург, Шотландия. Жената беше самотна и ходех в дома й всяка седмица. Помагах й в домакинството, говорихме много за случващото се, за събитията по света, за това какви са личните й проблеми и от какво се нуждае. Мисля, че по този начин тя преодоляваше до голяма степен чувството си за изоставеност и ненужност, радваше се на топлотата и разбирането, с които й отвръщах. Тази моя инициатива беше подпомогната от колежа, в който учех и от преподавателите, които ме възпитаха.

Подобна благотворителност в западните общества е много разпространена. Това прави хората по-добри и съпричастни към проблемите на другите. Мисля, че този положителен модел отсъства в нашата страна. Младите българи трябва да променяме отношението на обществото и да извършваме истинска благотворителност. Показността да помагаш, без да даваш сърцето си в подкрепа на нуждаещия се, се превръща повече във вид реклама, като се забравя каузата. Уважението и любовта към тези, които се нуждаят от подкрепа е най-същественото и аз ще работя за това.
http://www.galinaraicheva.eu/
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Звезди от Ахат: Младите деградират, защото са отегчени 11| 7563 |15.05.2009 . Eрол Ибрахимов: Има обреченост във веселието на младите хора 9| 6908 |27.12.2008 . Художникът Греди Асса: Държавата е с гръб към младите художници 9| 6854 |10.07.2008 . М. Панайотова, МГЕРБ: У нас вече има възможности за младите 23| 5298 |20.02.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах