Ганчо Бояджиев: Гена Димитрова ме запали по астрологията

 

Ганчо Бояджиев се е обучавал дълги години в Италия под ръководството на легендарната оперна певица Гена Димитрова. Той комбинира различни стилове, смесвайки класическото оперно пеене с хаус, поп и арендби елементи. Освен това сам композира музиката към своите песни.

Интервю на Борислав Борисов

 

- Можеш ли да се представиш с няколко думи?

 

- Казвам се Ганчо Бояджиев и основният начин, по който бих искал да се виждам, е като оперен певец, изпълнител и музикален продуцент. Но тъй като се занимавам с много други работи, освен с пеене - с продуциране на музика, с композиране, с рисуване и с много други дейности, включително и спорт - бих желал да се виждам като артист в универсален смисъл.

 

- От колко време живееш в Милано?

 

- В Милано живея от 18 години, почти 19, което означава, че половината от живота си съм живял в България, половината съм го изживял в Италия. В момента голяма част от моята дейност е свързана с Италия, но работя и в България. Обожавам да работя с българи и много от нещата, които правя, са свързани с България.

 

- Ти си ученик на Гена Димитрова. Кога се пресякоха вашите пътища?

 

- Вече бях учил почти 6 години оперно пеене. Завърших частна школа в Милано. Един ден съвсем случайно се запознах с Гена Димитрова. Гена навремето живееше в кооперация на ул. „Московска”, в която живееше и моята баба. Първия път, когато Гена Димитрова беше в Милано, ме прослуша и започнахме да раборим заедно, т.е. почти 6 години съм учил с нея, следвайки я в най-различни градове. Бил съм с нея в Генуа, Монте Карло, Верона, докато тя още пееше и развиваше своята кариера.

 

- Има слух, че Гена Димитрова била запалена по астрологията. Доколкото знам, и ти се занимаваш активно с астрология. Оттам ли дойде влечението?

 

- Абсолютно вярно. Гена имаше много силно влечение към астрологията. Аз нищо не разбирах, преди да се запозная с нея. Тя ме запали изцяло и някак си това стана общ интерес. Самото изчисляване на картите изглеждаше като обща игра. И понеже Гена много силно изследваше характера на хората, изследваше събитията, опитваше се по някакъв начин да помогне на всички със съвети, винаги съм се чувствал съпричастен към този нейн интерес. Някои неща просто се опитвахме да ги прочитаме заедно. В този смисъл Гена невероятно много ми липсва.

 

- Освен че се занимаваш с музика, си и преподавател?

 

- Да, в Милано от няколко години имам договор с Oxford Schools Institute. Преподавам английски там, както и в Медицинския факултет на Държавния университет в Милано. Опитвам се да намеря равновесие между необходимостта да работя сериозна работа и да реализирам мечтите си в други посоки.

 

- Чувстваш ли се популярен в България?

 

- Популярността за мен е едно относително понятие. Има хора, които са популярни, и не знаят защо. Има хора, които заслужават да са популярни, но не са, защото целта им е да създават изкуство и не ги интересува толкова популярността. В момента аз работя върху втория си албум, който е с 14 песни и е голям проект. Искрено се надявам самата музика да стане популярна, което вероятно ще популяризира и мен. За мен е по-важно творбата да стане известна. Има хора, които са популярни универсално -  т.е. почти цял свят познава Лейди Гага и Мадона, но има хора, които не знаят с какво точно са популярни. Не ги слушат, не купуват тяхната музика, просто познават името им. Всеки търси и консумира това, от което има нужда. Хора, които слушат хип-хоп музика, трудно може да се каже, че търсят опера или друга музика. Това, което аз се опитвам да продуцирам, е да създам един саунд, който да звучи изключително съвременно. Всичките аранжименти са с елекетронна продукция, но творбите са със силно класически акцент. Опитвам се да смеся един класически саунд и нещо, което има зад себе си културна традиция. Искрено се надявам това да достигне до повече хора.

 

- Смяташ ли да направиш дует с някой български изпълнител?

 

- Отдавна имам желание да направя. Единственият проблем е този с авторските права. Аз съм член на Съюза на композиторите на Италия и записването на една песен винаги изисква регулиране на авторските права. До момента ми е било по-лесно да изпълня всичко сам, защото музиката, написана от мен и аранжирана от други ми, е дала възможност да се движа с развързани ръце. Но в момента имам сериозно желание да включа в новите си проекти и други изпълнители. Вече имам някои идеи.

 

- Коя е най-голямата сцена, която си покорил до този момент?

 

- Когато говорим за сериозна опера, последната продукция, в която участвах, беше на фестивала на Равена. Беше опера от Бенджамин Бритън, която се представяше в Италия за първи път, тъй като току-що беше преведена на италиански от английски. Бях изключително доволен, че ме поканиха да участвам. Изпълнявах даже 2 роли – в първо и във второ действие. За мен беше удоволствие, чест и изненада, защото ми отвари доста врати, както и желанието да продължавам да градя кариера. За мен този етап беше изключтително важен.

 

- В двата ти албума, които записа, има ли песен, която е на български?

- И двата албума, особено вторият, е реализиран изцяло в Италия с италиански композитор – Лука Ломбарди. Трудно ми беше да си представя българска песен, която да влезе в основния състав на албума. Исках да направя нещо, като бонус трак, но не се вписваше в основната тенденция и беше трудно да се предложи българска песен на италиански композитор, който не разбира текста. Току-що обаче направих нова версия на „Притури се планината“. Винаги съм искал да я направя в нов вариант. За мен музиката има универсално звучене. „Притури се планината“ за българите звучи много интимно, национално и лично. Хората, когато я слушат на български и разбират текста, винаги я свързват с името на песента. Докато другите хора от другите държави, които не разбират текста, я приемат като чиста музика, а тя наистина звучи космически. Аз си позволих да я запиша с куплет на български и с куплет на италиански. На италиански текстът звучи: „Няма слънце без теб.“ Абсолютно непреведим на български, защото е народна песен. Идеята ми беше просто да направя така, че изпявайки песента с мъжки глас, с оперно звучене, да придам на песента универсално звучене. Тези, които не знаят италиански, слушат само мелодията и си дават сметка, че тя звучи наистина космически. Надявам се, когато песента бъде окончателно публикувана, хората да я харесат.