Ген. Атанасов: Комунистите винаги решават конфликтите с репресии

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Атанасов, днес се навършват 14 години от големите протести на дясната опозиция срещу управлението на БСП и Жан Виденов, взеха ли си политиците поуки от тези събития?

- Всеки един факт, който има значение в политиката, оставя своя отпечатък в обществените отношения. В зависимост от психологическите качества на хората, някои са си взели поука, а други не. Но така или иначе онзи 10 януари 1997 беше началната точка за поставянето на България на европейския път на нейното развитие, това е неговото значение. Ако питате Жан Виденов и хората от неговото обкръжение, те ще ви кажат, че това е най-пагубната дата от най-новата българска история. Ако питате Георги Първанов - той ще ви каже, че е бил човекът с най-голямото себеотрицание. Оценката е субективна, в зависимост от политическия интерес. Но обективно погледнато това беше моментът, в който българското общество със своеобразен бунт избра европейското бъдеще на България.

- Много са спекулациите, че гражданските протести тогава не са били спонтанни, че техни инициатори са били силовите групировки, които са изпратени да рушат, да предизвикат хаос в обществото, каква е истината?

- Това наистина е мит и той беше създаден от тези, които тогава загубиха властта. Като човек, който тогава живееше в Разград, съм участвал в демонстрациите, които бяха организирани в онзи малък град. И знам много добре, че тези мирни протести тогава бяха подети от гражданите, на които им беше дошло до гуша от управлението на Жан Виденов. Хората бяха уплашени за бъдещето си. Спомнете си, че един долар струваше 3000 лв. Този мит е някакъв вид оправдание. Една част от тази клеветническа кампания беше подхваната от старата гвардия на БКП. Този мит беше и поредното пропагандно клише на хората от Държавна сигурност, те ги разказваха тези неща, че вълненията били инспирирани и организирани от силовите групировки. Но неоспорим факт е, че силовите групировки бяха под контрола именно на тези, които загубиха властта, а не на тези, които смъкнаха БСП от власт.

- Може би е случайно съвпадение, но защо все при управление на БСП мирни граждани са обект на полицейско насилие – през януари 1997 и 2009 година, когато тогавашният вътрешен министър Миков хвърли жандармерия срещу мирно протестиращите студенти?

- Като народен представител в миналото НС тогава в една от тези нощи (януари 2009 г., б.а.) ходих из районните управления, защото имаше много сигнали за прибрани и пострадали хора в различни часове на денонощието, и съм свидетел на това, което се случи. Най-краткият и точен отговор на този въпрос е – тук става въпрос за стил и метод на милиционерщина от времето преди 1989 г., което ми изглежда като психологическа нагласа, която се предава дори и през поколенията на хората от бившата БКП. Така че, когато БСП е на власт, силовите структури се управляват и контролират именно от хората с манталитета на ДС. В скоби искам само да припомня кой ръководеше през 1997 г. МВР – главен секретар беше Георги Ламбов, бивш служител на Второ главно управление, секретар на МВР беше Цвятко Цветков от Шесто управление и Иван Бояджиев – от Четвърто управление, Параскев Параскевов – от Второ управление. Всички тези хора са висши офицери от ДС и когато трябва да решават кризисна ситуация с граждански вълнения, те считат, че този процес се решава само с репресии, защото това са учили.

- Може ли енергията, която изкара на улицата хората през януари 1997, отново да бъде мобилизирана, или българите вече са твърде уморени и обезнадеждени?

- Бих казал, че сега няма икономическа среда за такъв тип протести. Ако използваме народната сентенция - ножът не е опрял до кокала. Но ако това обаче се случи – хората ще излязат на улицата. На този етап това, че сме членове на ЕС и НАТО, че има Валутен борд и на практика има стабилност на лева, и макар покупателна способност да е ниска, тя не е толкова безнадеждна. Затова не би могло да се стигне до такива масови бунтове. Убеден съм, че такива протести ще има тогава, когато хлябът не ти стига, казано образно! Но икономическата и финансова политика, която води правителството на Борисов, не изключва в един момент това да се случи. Защото управляващите не желаят да правят реформи, разхищават се обществени средства, бюджетът едва се връзва за тази година, а за догодина – не знаем какво ще се случи. В същото време външната задлъжнялост на държавата нараства. Така че предпоставки за подобно гражданско недоволство има, но няма условия за тях.

- Защо Георги Първанов протака издаването на Указ за отзоваване на дипломатите агенти?

- В своето поведение днешният държавен глава първо е Гоце и после всичко останало. Това определя цялостното му поведени. През тези 20 години най-големият успех на бившата държавна сигурност е овладяването на най-високата държавна позиция във властта чрез своя агент Гоце. Той беше избутан на тази позиция с активни действия на ДС, с шантажи и манипулации. Основната задача на този човек, който е инсталиран там да защитава интересите на репресивния апарат на бившия комунистически режим, част от който е й самият той. Така че неговото поведение е ясно - той до последно ще се съпротивлява и ще защитава интересите на ДС. Но бих искал тук да обърна внимание на един друг аспект - нека правителството да оказва натиск и да иска да се реши въпросът с ДС –дипломатите, защото тяхната легитимност е изключително важна. Бих искал да попитам министър председателя какво ще направи с такива хора, които са назначени на много високи длъжности във вътрешно-политически план? Това са областни управители, шефове на агенции и т.н., които са щатни служители на ДС. Не може да иска да бъдат отзовавани дипломатите, защото са имали връзки с ДС, а пък 4 областни управители – на Русе, Варна, Бургас и Сливен, да ги остави на тези позиции, като обяснява, че били работили като щатни служители и изпълнявали закона. Значи агентите, които били доносници, са мръсници, защото са вербувани за такива, а тези, които са имали властта да ги вербуват – те са работили за родината. Това е “нон сенс”.

- Опасни ли са скандалите около министър Цветанов и изтичане на СРТ-та, премате ли тезите на Румен Петков, че контрабандата е проблемът, за да не ни искат в Шенген?

- Едно съобщение на унгарското председателство (б.авт.макар по-късно то да беше опровергано от Будапеща) се казва, че влизането на България в Шенген се отлага за след октомври. Тоест, до президентските и местни избори няма Шенген, въпреки оптимизма на Борисов, който много често след това забравя за него. Тази тема иначе е много широка, затова ще очертая само няколко ракурса към това, което се случва през последните дни. На първо място, това изтичане на СРС-та и всички скандали около Цветанов и МВР е един изключително тежък провал за самия Бойко Борисов. Човекът, който е рисуван в публичното пространство, образно казано, като “големият експерт по национална сигурност”, в качеството си на главен секретар борил се с това или с онова, на практика се оказа, че той и неговото правителство не могат да управляват този ресор. Изтичат СРС-та, стават скандали, провали и т.н. На второ място големите приказки, обещанията, с които Борисов спечели властта, защото той се държи като самодържец, на практика показва, че в тази област той не е бил искрен към българските избиратели, защото не само не се бори с корупцията и престъпността. От записаните разговори между Симеон Дянков и Ваньо Танов става ясно, че на най-високо ниво в държавата се покровителстват определени фирми и икономически структури, тоест определени корупционни схеми, които вместо да бъдат разбити от новото правителство, са били просто овладяни и това вече е ясно на всички. Това е тежък провал както за Борисов, така и за властта в тази свера. Това предвещава много бърза загуба на доверие в обществото, защото голяма част от хората, които миналата година гласуваха за Борисов, гласуваха с надеждата той да раздаде справедливост. А сега се вижда, че той е излъгал. Декември месец, само след една година и половина управление, правителството на Борисов имаше 24% подкрепа. За сравнение искам да припомня, че правителството на Иван Костов през април 2001, тоест в края на своето управление, имаше 22 % подкрепа. Така че оптимизмът на премиера ще си остане само негов оптимизъм. Това, което обаче е най-важното за мене е, че това свое поведение – непоследователност при изпълнение на обещанията, Борисов създаде възможност на партиите от бившата Тройна коалиция да смятат, че могат да търсят реванш. А тези, които крадяха на воля 8 години, извършиха невероятни безобразия, чието място на една част от министрите и от двата последни кабинета е в затвора, сега в един момент едва ли не излизат на първа линия на фронта. И като съвсем пресен пример ви давам Румен Петков. Този човек много отдавна трябваше да бъде задържан, обвиняем, подсъдим и всичко останало, което следва от това по Наказателния кодекс. И понеже никой не му потърси отговорност за безобразията, сега в един момент той едва ли не е борец срещу корупцията, което е “нон сенс”.

- Готви ли се ДСБ за общинските и президентските избори?

- На своя финал е едно споразумение между СДС, ДСБ и останалите ни коалиционни партньори за обща кампания за местните избори. То ще бъде официално обявено, когато бъде окончателно подготвено. В София още от лятото водим диалог с колегите ни от СДС, имаме представа за начина, по който трябва да се явим на изборите. Аз лично смятам, че шансовете на Синята коалиция в столицата нарастват отново, тъй като има много тежки провали в общинското ръководство на София, което през тези 6 години управление не реши нито един солиден обществен въпрос. Като пример ще ви дам изграждането на завод за боклука, макар Борисов да обещаваше не един, а два-три завода. Много тежки корупционни схеми има в Столична община. Тя се управляват задкулисно, зад гърба на Йорданка Фандъкова, която не е допускана до този свера. Тя е за съжаление само фасада, хитро подбрана с образа на един почтен човек. Така че ние сме мотивирани достатъчно, за да поискаме промяна на управлението на София, да поискаме властта, за да може с парите, които се събират в общинския бюджет, да бъдат решавани широк кръг от проблеми, а не да се крадат от една шепа хора.