Петък, 16 Ноември 2018, 16:07
Frognews
20| 6838 |09.08.2010

Ген. Атанасов: Съдът може да работи и на инат, а това не е правосъдие

.
Атанас Атанасов
Изпълнителната власт няма виждане как да реконструира съдебната система. След освобождаването на “Килърите” може да се стигне и до убийства на хора. Първанов назначи човек, с който направи пробив в сигурността на НАТО, казва бившият шеф на НСС и лидер на ДСБ – София.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Атанасов, “жегата” между съда и изпълнителната власт отново стана непоносима, като бивш обвинител каква е прогнозата ви за изхода от тази криза?


- Конкретният казус с “Килърите” стана отново арена на сблъсък, който наблюдаваме между изпълнителната власт и прокуратурата ,от една страна, и съда - от друга. За съжаление и двете страни нажежават обстановката, водят война, която не знам как ще приключи. Има принцип за разделение на властите, който освен всичко друго означава, че власт, власт възпира. Решенията на съда би следвало да бъдат уважавани от изпълнителната власт. Разбира се, че усилията на правителството за борба с криминалната престъпност са видими, но освен усилия и желание е наложително да има и нужния професионализъм при извършване на процесуалните действия, защото наказателният процес при нас е строго формален и не е достатъчно едно нещо да бъде казано, то трябва да бъде и доказано. Така че формално погледнато съдът сигурно има право. Но от определението, което аз прочетох на Софийския апелативен съд по казуса за “Килърите”, лъха една ирония, на места е доста подигравателно по отношение на способностите на обвинението да събира доказателства. Всичко това показва, че за съжаление може да се стигне до ситуация да се работи на инат, което ще бъде далеч от правосъдието.

Важният проблем е, че не усещам дали изпълнителната власт, която е производна от законодателната, има виждане как да реконструира съдебната система, за да бъде по-ефективна и да се излезе от тази криза. Има само откъсачни изявления от най-високо ниво, като “ще закрием Висшия съдебен съвет”или “ще създадем специализирани съдилища”, но това не е сериозно. Трябва да има стратегия за съществена реформа и въобще за наказателна политика, но такива идеи не виждам. Не знам докъде ще достигне този сблъсък, но явно не е в интерес на държавата и гражданите.

- Долавяте ирония в отношението на съда към прокуратурата и МВР, но лично премиерът Борисов застана с авторитета на държавата зад операцията “Килърите”, участва на съвместната пресконференция, това не е ли ясен знак, че събраните доказателства са наистина сериозни?

- Оперативната информация, с която разполага обвинението, сигурно води до такива улики, но за да се превърнат те в доказателства има процес. Аз не знам какви са подробностите, защото не познавам делото и доказателствата по него, и не изключвам изобщо версията, че става дума наистина за организирана група, за извършване точно на такъв тип престъпления, за каквито се говори. Отделно от това става дума за мярка за неотклонение на тези лица, а не за издаване на присъда.

Всички тези обстоятелства са важни, но трябва да имаме в предвид определени принципни въпроси. Първо, съдът не е орган за борба с престъпността, а е арбитър между две страни – обвинението и защитата. Той съди по това, което е в папките на делото. Дали всички данни, които разследващите са събрали по оперативен път, са ги превърнали в доказателства, не мога да знам?

- Свидетели по “Килърите” твърдят, че искат да бягат от страната, след като обвиняемите са на свобода, имат ли основание да се страхуват, опасни ли са тези лица?


- По същество с освобождаването на тези хора от ареста има сериозна опасност да се попречи на разследването. Може да се стигне до много тежки ситуации, включително и до убийството на хора, това не е изключено. И тук, разбира се, че трябва да носи отговорност този, който взима решение.
Но тъй като говорим за евентуални опасности, ми прави впечатление и един друг факт. По медиите се гърми, че тази група за убийства е била готова да изпълни поръчка даже и срещу премиера. Това е изключително тежко обвинение и ако има такива доказателства, би следвало в съда да се внесе такова обвинение и да бъдат предоставени всички материали в тази посока. Но когато изчетох определението на Софийски апелативен съд, не видях никъде да има доказателства и следа за подобни намерения.

- Може би тепърва обвинението ще предостави такива доказателства, но след като версията се тиражира първо по медиите, дали ще издържи и тя в съда?


- Излизайки разкритията първо по медиите се създава опасност да бъдат дискредитирани доказателства. Моето усещане е, че изпълнителната власт и МВР страшно много са бързали да се похвалят с арестите пред обществеността, а това има отрицателен ефект. Но пак повтарям, че при конкретния казус арена на сблъсък са обвинението и съда. Явно има настроения и проблемът е, че тези отношения се изострят. Но в една демократична държава не може да се очаква някой да победи съда.

- Има ли все пак шанс закъснялата реформа в МВР и в съдебната система да се случи?


- Управляващите много, много закъсняха изобщо с идеята за реформа в МВР и в съдебната влас. И може би настоящият конфликт е следствие и от това. Още при конструирането на законодателния орган през лятото на миналата година, трябваше да има изготвена ясна стратегия в тази насока. И тогава може би, при самия старт на този парламент щеше да бъде събрано конституционно мнозинство за по-радикални промени. Чудя се, например, как една година не може да се реши проблемът с компрометирания Висш съдебен съвет? Това е проблем на законодателството – приемаш необходимия закон и решаваш въпроса. Може ли след всички скандали с Красьо Черния, които се точат от миналата година, да не предприемеш действия, с които да прекратиш работата на този орган и да конституираш друг, който да бъде чист?

Специално за МВР пък трябва да е ясно, че това е най-тежката административна машина в държавата, и там има нужда от много сериозна реформа, защото страшно голям е административният персонал за сметка на оперативния. Но на този етап се вижда, че в това министерство или нямат виждане, или по чисто политически причини смятат, че не трябва да се пипа тази система, защото там работят потенциални избиратели, които много уважават настоящата власт. Но и двете системи имат нужда от много сериозна реформа, а от мнозинството не се обявява каква ще е тя, и дали изобщо ще я има.

- Решенията Темида не са ли своеобразно отмъщение заради непрестанните обвинения на премиера и шефа на МВР, за идеята им за специалните съдилища?


- Мисля, че един от проблемите, който сблъска тези власти е именно лансираната идея за специализираните съдилища. Съдът брани своята територия така да се каже. Около тези нови съдилища има много неизяснени въпроси. Например, в предложението, което сега е в правната комисия на парламента, под един знаменател се слагат организираната престъпност, депутатите и министрите. Тоест, тези групи ще бъдат съдени от специализираните съдилища. Това е абсолютен абсурд – не може да се конструира съд, който да правораздава с оглед на личността. Точно това обстоятелство навява на мисълта, че става въпрос за извънредност. По тази логика трябва да направим съдилища, които да съдят полицаите и така нататък, а това е абсурдно.

Вече има остро изразени становища от съдилищата в страната от техните представители против тези специализирани съдилища. Те заявяват, че не може да има едни съдилища, които да гледат делата за всички и други, които да гледат делата на правителството. Не е изключено тези сблъсъци да деформират до там, че да се издават тенденциозни съдебни актове, тогава просто няма да има правосъдие.

- Борисов се закани, че за “Килърите” ще търси подкрепа от ФБР, какво реално може да се очаква от тях?


- Експертна помощ може да бъде поискана, само че пред българския съд няма да бъдат представени доказателства, събирани по нашия НПК.

- Ако Темида продължи да работи “на инат”, има ли опасност да пропадне и делото “Октопод”, а Алексей Петров да излезе на свобода невинен?

- Не искам да обсъждам хипотези, но по въпросното дело има еднозначни произнасяния на съда на няколко инстанции. Трябва да има промяна на политическата ситуация, за да се стигне до някаква промяна на мярката за неотклонение на Петров.

- Миналата седмица извадихте скандал със съветника на президента Емил Вълев, получил по съмнителен начин достъп до най-високо ниво на класифицирана информация, може ли този случай да създаде напрежение с натовските ни партньори?


- По този скандал първо президентът Първанов трябва да даде публично обяснение пред избирателите си, защото през 2004 г. Първанов е бил съгласувал с правителството на Сакскобурготски това лице да бъде изпратено за първи посланик на България в НАТО. Но му е отказан достъп до класифицирана информация на Алианса. Това обстоятелство е било известно на държавния глава. Реално с този отказ се приема, че този човек е несигурен за опазване тайните на НАТО. И именно поради този отказ за достъп до секретна информация Вълев не е приет на този пост. Но 3 г. по-късно президентът го назначава за секретар по външната си политика. Това назначение реално означава, че българският държавен глава не зачита ценностите и стандартите на Алианса и на практика, чрез влизането на едно такова лице в президентството се създава опасност за изтичане на натовски тайни извън съюзниците, защото през бюрото на този човек минава важна информация. Случилото се е много сериозно основание да се търси отговорност на Георги Първанов. Аз смятам, че този скандал е много по-тежък като нарушение, отколкото ситуацията при, която беше искан импийчмънт на президента през пролетта.

- Каква реакция очаквате от изпълнителната власт след това разкритие?


- Ние от ДСБ предоставихме цялата тази информация на вицепремиера Цветанов, който отговаря за ДКСИ, с надежда, че там ще се извърши проверка и ще се търси отговорност от шефа на комисията Цвета Маркова или от други лица. Това се случи преди повече от месец, но на този етап няма реакция, не знам какви са причините.

- Ясно ли е какви са били мотивите първоначално на Вълев да му бъде отказан достъп?


- Достъп до класифицирана информация се издава от ДКСИ, а оперативната служба която е извършила проверката тогава е била НСС. За да издаде държавната комисия отказ, означава, че в проучването има смущаващи факти и обстоятелства, които водят до съмнения, че този човек може да опази тайните на НАТО. По-късно при проверка на Комисията по досиетата беше обявено, че Емил Вълев е бил агент на Държавна сигурност по американска линия. Не знам това обстоятелство какво отношение има, но проблемът се случва след като Вълев става съветник на президента и като такъв вече му е издаден достъп до секретна информация. Ясно е, че по този начин ДКСИ е обслужвала интереси на държавния глава. Сега въпросът е кои са били тези нови обстоятелства, поради които няколко години по-късно му е даден достъп?

- Вторият път Вълев не е ли проверяван от ДАНС?


- При този случай има един много интересен факт – двама от членовете на ДКСИ – Митхат Мехмед и Илия Ганев, които са нови членове, са подписали решението за достъп на Емил Вълев до класифицирана информация, но в последствие са написали до Цвета Маркова докладна записка, в която твърдят, че са нарушени “приети правила и процедури за работа на държавната комисия”, а именно - издаване на сертификат на лице, което е имало отказ преди и без наличие на дело по проучване на лицето. Тоест, новите членове в последствие разбират, че Вълев вече е имал отказ, но и че са подписали решение, без да е било на лице дело за проучване. Това става ясно от този документ.

 При всички случаи тези обстоятелства са станали известни на службата за сигурност на НАТО. В такъв случай каква е ответната реакция – просто се ограничава подаването на натовска информация към България. Вече прави впечатление, че при втория мандат на Първанов неговите контакти с държавни глави и ръководители на страни от Алианса са изключително редки. Нека си спомним и за случая с шефа на ЦРУ, който преди няколко месеца беше на работно посещение у нас, но не се срещна с държавния глава – това е директен знак, че му нямат доверие. И сигурно една от причините е случаят с Вълев.

- Казвате, че западните лидери избягват Първанов, но последните проучвания на социологическите агенции сочат, че е трети по рейтинг след Борисов и Цветанов, и има ресурс да ги изпревари. Може ли формацията, която подготвя да получи обществено доверие на избори?


- Не вярвам на подобни социологически проучвания. Първанов е тежко компрометиран и той разчита само на твърдите гласове на комунистическата партия, другото не знам как се случва. Що се отнася до политическия му проект, не очаквам да покаже нищо ново. Ще използва едни модели, които демонстрираше когато създаваше “Коалиция за България” и други подобни формирования. Стъпва върху БСП, а другото са просто фантоми, които се използват само, за да се увеличи броят на съдружните организации. Първанов никога не е излизал от БСП и си е неформалният лидер на тази партия. Но мечтите на обкръжението на Първанов летят някъде високо и нямат нищо общо със случващото се в държавата. Те твърдо ще се пробват на президентските избори, та това е сладко нещо.

- Ще издигне ли ДСБ Иван Костов за президент?


- Този въпрос е несериозен, а и самият Костов на няколко пъти заяви, че няма такива намерения. Спрягането на името му е доста провокативно. Има ясни процедури, далече е още за конкретни имена.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. П. Шопов: Съдът на БКП пусна "Килърите" и "Всичко коз" 46| 9153 |05.08.2010 . Ген. Атанасов: Убийството на Цанков е предупреждение към Борисов 28| 17699 |06.01.2010 . Ген. Атанасов: Хванаха “Наглите” защото останаха без чадър 18| 14864 |18.12.2009 . Ген. А. Атанасов: Бездействието на прокуратурата създава интригите в държавата 26| 8800 |28.10.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах