Сряда, 14 Ноември 2018, 09:01
Frognews
3| 4374 |06.07.2008

Георги Ангелов: Държавата поощрява монопола и картелите

.
У нас не е толкова конкурентна икономиката, колкото трябва да бъде. Има отрасли, които са монополизирани или картелизирани. Държавата вместо да се бори с тях, създава монополи – енергетиката, железниците, казва Ангелов.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той също така е член на: управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, Американската икономическа асоциация, Българско дружество "Фридрих Хайек".

 

Интервю на Даниела Георгиева

- Г-н Ангелов, как ще коментирате високата инфлация през последните месеци?

- Те не се различават като източник от това, което се случва и в други страни по света, именно цената на петрола поскъпва. Това което е различното в България е, че като цяло нивото е по-ниско и темпа на инфлацията е по-висок от една страна, а от друга ние имаме и някои местни източници на инфлация, например регулирани цени от правителството, административни такси, които също добавят една значима част към инфлацията. Всяко министерство се опитва да вдига своите такси, за да може да има повече приходи, но това се отразява на инфлацията. Има и друго специфично нещо у нас, а именно, че тук не е толкова конкурентна икономиката, колкото трябва да бъде. Има отрасли, които са монополизирани или картелизирани. Има какво да се желае по отношение на привличане на нови фирми, които да инвестират в България, които да увеличават производството и да се конкурират за този пазар и съответно да водят до по-приемливи и по-ниски цени, отколкото са в момента. И държавата трябва да се бори с монополите, а у нас е обратното – тя създава монополи – енергетиката, железниците и т.н. И тези монополи се държат по непазарен начин, вдигат шоково цените, не предлагат добро качество на услугите, няма конкуренция и избор.

- Смятате ли, че у нас има спекула по отношение на цените на стоките и услугите, като се използва моментът, в който расте цената на петрола в световен мащаб?

- Трудно е да се каже дали има спекула на конкретен пазар без да има някакво детайлно изследване какво се случва на този пазар, а такива в България няма. Понякога има и такъв елемент, особено на някои по-нишови пазари, където няма възможност за различни доставчици и търговци. Когато са малко фирмите в даден сектор има голяма вероятност да се случи подобно нещо. Най-добрият начин да се насърчават такива проблеми и да се насърчава конкуренцията. Да се подобрява бизнес-средата и да се премахват пречките за навлизане на нови играчи на тези пазари. Така че ако се поддържа висока цена веднага да има интерес от нови компании, които да навлязат на пазара и да предложат по-ниски цени.

- Посочете някои такива пазари.

- Търговията на дребно. В други страни е много разпространено да има магазини с много ниски цени. Дори това са най-големите вериги магазини в САЩ или в Европа. Те купуват на едро и съответно взимат големи отстъпки и продават на максимално ниски цени. Това в България все още не е толкова разпространено. Тук там започват да се отварят подобни магазини, но нямаме супер големи вериги, които това да им е бизнеса. Така че ето един пазар, който постепенно ще се развие. Въпросът е, че в България не може да стане толкова лесно. Тук бизнес-средата не е толкова приемлива. Същото е и с мобилните оператори. До преди няколко години имаше само един, а сега станаха повече. И вече и там има конкуренция.

При земеделието също има такива процеси. Ето земеделците напримар се оплакват, че им се изкупува реколтата много евтино и след това се препродава. Има някои сегменти на някои пазари, където силови групировки и други подобни непазарни структури оказват влияние да намалят цените, по които купуват и след това да продават на по-високи цени и съответно да вземат разликата. Това нещо също е отговорност на държавата да се бори с такива непазарни начини, защото това не е конкуренция, има само един изкупвач и той не допуска други.

- Как да се преборим с пречките пред това да се спират такива процеси на монополизация?

- Най-вече става въпрос за институционални проблеми, които са трудни за преборване. Нашата администрация не работи добре. Институциите като полиция, съдебна система също не са от най-ефективните. Работят бавно. И когато това куца и самата пазарна среда не е толкова добра. Бюрократични пречки има пред фирмите и съответно нямат толкова интерес за влизане на нашя пазар. На различните пазара са различни и пречките. Те могат да бъдат законови, твърде високи данъци или някакъв монопол, който все още не е разбит, картели.

georgi_angelov-3.jpg- И всичкото това се струпва на главата на крайния потребител. Как може той да се справи в тази среда?

- Единят въпрос е доколко ще продължат тези темпове на инфлация, тъй като не знаем цената на петрола как ще се развива. И това е основният принос към инфлацията. Храните по сезонни причини вече толкова не поскъпват. Дори някои от тях поевтиняват, докато петролът – за него няма сезон. По важният въпрос е какво трябва да направи държавата. От една страна тези институционални проблеми са нейна отговорност. От друга – не трябва да завишава изкуствено инфлацията чрез най-различни повишения на данъци и такси, а напротив. И конкретно в момента с този висок размер на бюджетния излишък правителството би могло да намали по значително облагането и по този начин да остави малко повече средства в домакинските бюджети и във фирмите. Тоест държавата трябва да върне обратно излишъка на данъкоплатците под формата на по-ниски данъци и осигуровки. Това ще подпомогне отделните домакинства, но и икономиката, защото по ниските данъци стимулират икономическото развитие. Това е най-лесното, което може да бъде направено при тази благоприятна бюджетна ситуация.

- Как се справят с това положение на инфлация другите страни, в крайна сметка увеличаването на петрола се отразява навсякъде?

- Естествено е големите покачвания на суровините да се отразяват най-лошо на по-бедните страни. При храните също беше така, хранителните стоки за бедна страна като България са много по-голям дял от разходите, отколкото във Франция или САЩ. И тъй като по-голямата част от доходите отиват за такива стоки от първа необходимост и съответно, когато те се повишават тези страни страдат повече. Същото е по отношение на петрола и енергийните суровини. Тъй като ние и други страни от региона сме все още енергийно неефективни и ни е нужна много повече енергия, за да произведем същото количество стоки и услуги. В този смисъл всяко повишаване на цените на енергията удря много повече именно нас и по-малко други страни с по-висока енергийна ефективност. Това е проблем, но и възможност, тъй като менно заради тази висока енергийна неефективност може много да се направи в България, за да се намали тази зависимост от цената на петрола.

- Освен отражението върху физическите лица, което всички ние усещаме от тези процеси, какви са наблюденията ви върху бизнеса?

- Някои бизнеси въобще не са засегнати от инфлационните процеси, тъй като нито се занимават с храни, нито с петрол, нито с енергия. Най-много страдат тези, които плащата по-високите си разходи, но не могот да ги прехвърлят върху потребителя в краткосрочен план, тъй като на някои пазари не е толкова лесно да се повишават цените именно заради наличето на конкуренция. В някои пазари пък има фирми, които не са толкова ефективни и именно сегашното повишение на цените показва, че някои от тях ще трябва много да инвестират или просто ще трябва да излязат от този пазар. Това също е проблем за българската икономика, че в някои сектори има много на брой малки фирми и те не са толкова конкурентни и не могат да предложат най-добрите и ниски цени, съответно в сегашната ситуацияте страдат най-много. Например у нас фирмите – превозвачи са малки с един два камиона, което не е най-добрия бизнес модел и именно в такива кризистни ситуации си проличава това. Друг пример е млекопроизвадството в България, което е разпръснато между много на брой малки ферми и се оказва, че ние имаме повече ферми от Германия например, но не произвеждами повече мляко от тях, а 25 пъти по-малко. Това е временен процес, който ще трябва да се преодолява. И при дребните фирми затова се усеща най-драстично, защото те не са подготвени за истинската пазарна среда. И ще трябва да се предприемат мерки по-бързо да стане преструктурирането в тези отрасли.

- Потребителят страда и от още едно покачване на цените и това е ръстът на цената на кредитите. Какво се случва в тази посока?

- Това от една страна е резултат от финансовата криза, която започна от САЩ, а сега вече се пренася и в Европа, тоест увеличава се рискът и съответно доходността. От друга страна Европейската централна банка тези дни увеличи основния лихвен процент, което също води до нарастване на цената на кредита, но така или иначе в момента лихвените проценти в България са по-ниски от инфлацията, което повече облагодетелства тези, които взимат кредити, отколкото тези, които спестяват, защото на вторите тя изяжда част от парите.

- Ръстът на цените на имотите също продължава, как се отразява случващото се на този пазар върху населението?

- Хората се делят на два типа – тези, които имат имот и тези, които нямат. Първите се радват на поскъпването на имотите, а вторите – обратното. И това е типичен пример за пазар, в който не можем да кажем кое е добро и кое лошо. Факторите за ръста на имотите са много. Единят е достъпът до кредит, преди 5-6 години беше по-трудно взимането на ипотечен кредит сега е различно. Имаме повече ресурс в банките и те могат да отпускат повече кредити. Влизането в ЕС естествено също повлия, като това беше още една стъпка към намаляване на риска в България. Разбира се и чужди граждани, които търсят имоти в България също оказват влияние. Друг фактор е, че в големите градове няма толкова предлагане на имоти, а много хора искат да живеят там и съответно има много високо търсене. В другите страни от ЕС ние виждаме, че вече замира този процес на ръст на цените, дори на някои места има голям спад, така че България едва ли ще остане незасегната и ръстът на имотите ще спадне.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Диляна Георгиева: „Хилд” развива дейност със социална значимост 27| 6526 |05.06.2008 . В. Шопов: Държавата предостави престъпността на концесия 4| 4471 |26.05.2008 . Психиатърът Георги Койчев: Още сме нормални 7| 12376 |14.04.2008 . Георги Първанов: Има крещящо недоверие у хората към политиците и политиката 8| 4509 |17.03.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах