Понеделник, 19 Ноември 2018, 13:45
Frognews
11| 12598 |18.12.2012

Георги Калоянчев: Трябва вече да тръгвам нагоре, но не ми се ще

.
Георги Калоянчев-Калата
Поживял съм си. Трябва вече да тръгна да пътувам нагоре. Ама на човек още му се иска! Това каза великият български актьор в едно от последните си интервюта.
- Говори се, че през 2012 г. идва краят на света.
- Не ме е страх! Да идва! Поживял съм си. Трябва вече да тръгна да пътувам нагоре. Ама на човек още му се иска.
Валя, съпругата на Калоянчев: Аз се отказах да чета тия неща. Само страхотии пишат по вестниците. Край тебе са децата, младите, радват ти се, обичат те. Е, затворен живот водим, но има и по-лошо, нали, Кале?

- Златни деца имаме. И внуци. Калоянчев-младши идва редовно да ме види. Добро, скромно, възпитано момче. Хубаво семейство направи с Биляна. Чакаме да ни зарадва с правнуче. Другият внук Валентин е в Лондон.

- Гледам, краката трудно ви държат.
- Не държат. Като олово са, като топузи. Какво да се преглеждам? Какво да кажат лекарите? Казват - от годините е. Наболяваше навремето, наболява, пък минава. А сега не минава. Повече лежа. Основно гледам телевизия, но Валя не ми дава много, защото се застоявам. Иска да ходя. И правилно. И с това приспособление (проходилка) такър-такър... Местя се. Как искам да я махна тая пущина.

Доскоро Калата се е придвижвал с бастун, но през октомври пада лошо вкъщи и оттогава получава уплах. Вземат му проходилка, но се надяват лека полека стресът да отмине и да му стане по-леко.

Валя: Ей така го снимайте, с дистанционното, все е в ръката му и щрака от канал на канал.

- Какво ви задържа вниманието по телевизията?
- Гледам предимно спорт. Бокс. Не следя тв сериали. Утре (вчера, 13 януари, беше рожденият ден на големия комик - бел.авт.) ще дават по телевизията филма "Инспекторът и нощта" - първия, в който се снимах. Сериозен сценарий, а аз бях играл дотогава все комедийни роли. Екипът много се съмняваше дали ще се справя. Режисьор беше Рангел Вълчанов - с него сме приятели и състуденти. Казаха му, ако Калоянчев не се справи с ролята, ще платиш филма. Рангел се съгласи да плати. То пък ролята стана хубава, даже ме наградиха. Оператор беше бай Димо. Минаха 50 години оттогава, ама помня, как да не помня...
Валя иска да отиде да свърши нещо, молим я да остане.

- Тя е стеснителна.
Валя: Нали все съм в сянката. Свикнала съм да си мълча.
- Винаги е до мене, не мога да се оплача.
Валя: Аз съм стълбът на семейството. Дойдохме на вилата за Бъдни вечер, хареса ни и останахме. Тук ще празнуваме и рождения му ден. В неделя ще се съберем цялото семейство - най-близките сме към 15 души. За рождения ден ще има всичко, разбира се, и торта. Харесала съм еклерова, с боровинки. После ще се приберем в София. Ивайло започва репетиции в театъра. Там пак ще е край нас. Не искам да оставаме сами.

- Как ще се качи г-н Калоянчев до софийския ви апартамент на 4-ия етаж?
Валя: На етапи. Няма асансьор. На етажа на Стояна (Мутафова) има стол. Там си посяда да си почине и така, лека-полека...
Фотографът започва снимките. Валя се притестява.
- Преди да дойдете, му помогнах да се изкъпе. После Ивайло щеше да го обръсне, а ето на, сварихте го небръснат. Че и с фотограф дойдохте. (Личи, че се притеснява.)

- Няма проблеми. Ще изчакаме.
- Карай, карай. Така и така се старее, Вале. До нас Йвайло си свива цигара.

- Г-н Калоянчев, ама вие не пушехте ли?
Валя: От пет дни не пуши.
- Ами, от 10 дни вече!

- На театър ходи ли ви се?
- Ходими се, как да не ми се ходи. Ама как?
Ивайло: Но съм го навил да дойде на премиерата на "Г-н Балкански". (Синът играе в новата постановка ролята на баща си. Двамата са играли 16 г. заедно в Сатиричния театър).

- Как бихте изиграли ролята днес?
- Бай Ганьо би бил депутат. Няма да е с калпак, пояс и потури. Може и във фрак да е. Малко ганьовци ли има в парламента?
Валя: Които не стъпват на театър...
- Е, Вежди Рашидов ги води, учи ги...
Валя: Да видим колко ще успее...

- Защо са пълни театрите днес?
- Не ходя на театър, не мога да знам...
Валя: Те, жените актриси, по се държат. Вижте Стояна. На 90 става. Ами Таня Масалитинова? От нея чух, че отива с проходилката чак до магазина, че помага... И ние взехме такава.
- Като гледам мои колеги по телевизията, все намирам кусури, все мисля, ако бях аз, как щях да го изиграя.
Валя: Ти затова се отказа от режисурата.
Ивайло: Излиза на сцената, показва - баба, жена, дете - всичко изиграва и иска да бъде на неговото. Разкажа какво се случи във Видин.

- Там поставих "Големанов". На премиерата гледаме с Валя от салона, а аз кипя и викам: Не мога да го търпя този човек. След антракта аз се качам на сцената, аз ще продължа ролята." Валя не ме пусна и добре че не му пусна. От моята режисура тя се изнерви най-много.

Валя: Заедно сме 58 години. Навсякъде съм до него за хубаво и за лошо. Казвала съм, че имам трима сина и той е най-малкото дете. Не знае нищо. Не е влязъл в магазин. Една носна кърпа не си е купил. Вратовръзка...
Можеш да му подадеш две различни обувки и няма да попита. Излиза без пари. Как така, викам му, ами ако ти се наложи нещо да платиш, ако те глобят...

- Че кой ще глоби Калоянчев?
- То така си беше...
Валя: Може да е гладен, но няма да влезе да си купи закуска. Ако не му го занесеш, няма да яде. Те в театъра си го знаеха, че така прави, грижеха се за него.

- Едно време като деца в Бургас ритахме по поляните една парцалена топка. Жега, а аз с пуловер, потя се. По едно време чувам майка да вика: "Георгее, съблечи се!" Ако е студено, пак тя ме подсеща: "Георгее, облечи се!"

- Е, разбрахме вече кой го е разглезил.

Валя: Досега е така. Ако не му кажа, няма да се съблече или облече. Не знаеше къде учат децата. Пита: "Ивайло, ти кой клас беше?"
Ивайло: Дойде в училище само веднъж. Бях в гимназията. Мина сутринта за първи час и после кукна в театъра. Нанизах отсъствия. Накрая класният каза да доведа баща си. Доведох го. Докато се качи на първото стъпало пред сградата и го награчиха директорът, учителите.

- Да му искат автограф ли?
- Не, да се оплакват от мене. Хвана се за главата, обърна се кръгом и каза, че няма да стъпи повече.
Валя: Ивайло от 4-5-годишен все е в театъра. Там е закърмен.
Ивайло: Ако са играли 800 пъти "Големанов", аз съм гледал 600 представления.

- Не се ли усещаше рутина, инерция?
Ивайло: Не. Всеки път беше различно. Всеки път имаше някакъв нюанс. Няма да забравя една сцена с Нейчо Попов в пиесата "Свински опашки". Двамата с баща ми говорят на някаква стълба, импровизират на поразия, публиката се превива от смях. На другия ден на таблото - заповед за наказание. Режисьорът Боян Дановски забраняваше да се импровизира. Отиват те при него и питат: "Смешно ли ти беше?". "Смешно ми беше". "Тогава защо ни наказа?". "Абе аз знам - казва им той, - че вас заповед няма да ви спре. Но тя е за другите. Да знаят, че импровизациите са забранени."
Валя също е гледала многократно театралните постановки с Калата.

- Това ми беше разходката. Отивах да си го прибера. Спусках се пеша от Лозенец до театъра и после се тръгвахме заедно.
Калоянчев ги слуша мълчиво...
Ивайло: Татко не е от приказливите. Случвало се е да тръгнем за Бургас с колата. Аз карам. Той до мен и дотам не си казваме и една дума.
Валя: Лолова, Стояна, отвътре им идва. Не млъкват. Пък как й работи фантазията на тая Стояна!

- Как минава денят ви?
- Късно се събуждам. Закусвам. Обядвам. Почивам си. Главно лежа. Гледам телевизия и дойде пак време за лягане.

- Какво си похапвате?
- Каквото ми дадат.
Валя: Не е претенциозен.
- Абе дай ми сирена баница, сладко от череши, сармички, икра красная (червен хайвер). Снимахме в Москва "Урок на историята". Играех Ван дер Любе. Сутрин в хотела закусвахме с икра с филийки с масло, чай, сосиски (кренвирши). Хубави ходини бяха, мама му стара! Къде са тия години...
Валя: Бързо се изнизаха. Неусетно...
- Където и да отида, хората радушно ме приемат, обичат ме. На колко колеги съм издействал квартири...
Валя: И с лекарства на колко хора е помагал. Нали беше контингент на Правителствена болница, вземаше им оттам.
- Присъствах на последните мигове на Парцалев, на Гришата Вачков.
Бях отишъл в болницата за лекарства и ми казват: "Качи се горе, че твоят приятел си отива". Влизам в стаята на Парцалев. Той носеше пръстен на всеки пръст. А сестрата почна да му вади пръстените. Погледна той, погледна и ми каза: "Ясно, отивам си..."

- Склопили сте му очите...
Валя: А все пишеха, че са се карали, сърдити били.
- Боже, колко години седяхме един до друг в гримьорната, играхме заедно.
Валя: Добър колега и добър приятел беше той. Широко скроен човек
- Помниш ли, Вале, какви хубави подаръци ни правеше за годишнините. Сервизи. Кристални чаши.
Валя: Мен много ме разсмиваше. Ако нещо се оплача, ако се обадя, все ме срязваше. "Ти да мълчиш, само на 19 години си. "А аз му виках: "Че аз да не стоя все на 19, я!"(Валя е на толкова, когато се омъжва за Калоянчев - бел.авт.)
- Излъга ме тя. Много хубава беше.
Валя: Е, де. Още не се давам.

- Значи така, г-н Калоянчев - взели сте я млада, неопитна...
Валя: И ме изработи по свой образ и подобие. Бях доста приказлива. Научих се да мълча и да се справям с живота. А той - все вглъбен в себе си. Сега малко от време на време вдигаме градуса. Нищо битово не го вълнува. Изобщо не се интересува какво е около него.

- Бяха такива години, че каквото поисках, ми се даваше. Щом потрябва нещо по театъра, мен ме пращаха при Тодор Живков да го уредя. Имах му телефона. Веднъж, докато го чаках, си викам, що не си поискам една кола. Каква кола, пита той. Каква? Каква? Като ще е, да е мерцедес. Записа си в едно тефтерче. След ден ме вика ген. Кашев от УБО и пита: Къде да ти докараме колата?
Казвам, имам участие в Стара Загора. И вечерта колата ме чакаше пред театъра. Чисто нов мерцедес. После една "кука" ми подшушна, че Тодор Живков искал да ми подари колата, но Кашев се намесил: "Да си плати. Нека да му вземем парите".
Валя: Апартаментът ни в Лозенец е на много хубаво място, тихо, зелено, но няма гараж. Жилището струваше тогава 7000 лв, а колата за 13 400 лв. стоеше на улицата.
Ивайло: Добре че не ти я е подарил. Не ти ли стига дело №1 (срещу Тодор Живков, на което са извикани като свидетели много творци, получили апартаменти от ЦК - бел.ред.). Щеше да ходиш и на номер 2.
- Съдията ме разпитва - кой съм, какви са ми титлите и заслугите. Кой ми е дал апартамента. Аз отговарям: "Ей тоя човек" и соча Тодор Живков. Не ми пукаше от нищо.
Валя: Той вече няма нито едно отличие. Когато ни обраха апартамента, задигнаха всичките ордени и медали на Калата - герой на труда, "Кирил и Методий"... Оцеля само "Стара планина", защото го бях закачила с една карфица над леглото му. Взеха лаптоп, бижута на снахата... Внучката се прибрала минути след обира. А са правили и преди опит да ни оберат посред бял ден. Излизам с внучката на разходка и се разминавам по стълбите с едно младо момче. Като се върнахме, пак го срещнахме. Качваме се се горе, не мога да отключа - бравата насилвана, но не успял да я разбие.

- Какво бихте дописали в мемоарната си книга.
- Бих добавил случката от 2000 година, с катастрофата... (Тогава Калоянчев с колата на сина си блъсва една жена на пътя Сливен-Бургас, която по-късно умира. Осъден е условно - бел.авт.)
Валя: Моля те, не говори! Това го срина. Всичко му мина през сърцето. Страшно преживя. Лекувайте стреса, казвам им на докторите, ама не ме послушаха.

- Какво е да си достоен човек?
- Всичко, което правиш, да бъде, честно, отговорно...
Валя: И да не се срамуваш от него.

- На политиците вярвате ли?
- Не!

- Защо, вие години наред сте били близо до един известен в миналото политик?
- Да, но и нещата малко се пресилват.
Валя: Живков му казваше - никакви халтури. Даде му персонална заплата - 400 лв. тогава бяха добри пари, и нареди да се заснемат всички пиеси в Сатирата за фонд. Той ценеше изкуството. Но се оказа, че нищо не е направено и на 50-годишнината на Сатирата нямаше какво да покажат. Направо полудях.
- Бяхме на гастрол в Югославия. В една свободна вечер отидохме с колега да гледаме тяхно представление. "Пърлени руки" се казваше и в него играеше Миа Алексич. Гледах го, а после отидох зад кулисите и му викам: "Колега, голям актьор си!" А той ме пита кой съм. Казвам му, каня го на нашия спектакъл. Вечерта поглеждам през процепа на завесата. Ето го, на 7-ия ред. Свърши представлението и Миа нахлува в гримьорната. Че като се развика: "Дека е маестрото! Що си говорил, че съм велик актьор, п... ти майчину! Ти си велик актьор!" После ни даде на мен и Кольо Анастасов една книга със скечове. "Вземайте, вика, с тая книга към издържал 2-3 любовници."
Валя: От Югославия се върна с лавров венец.
Докато попълваме лексикона, Валя коментира отговорите на Калата. Спомня си, че заради снимките на филма "Езоп" (1970) не успял да се снима в "На всеки километър", но пък препоръчал за ролята Григор Вачков. Към оперната музика се пристрастил заради племенницата си Евелина - солистка в Музикалния театър. А всеки пък, когато отидели в чужбина, просто като ощипан бързал да се върне в България.

Интервю на Мила Вачева
в. "24 часа"
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. К. Филипов: Ако в Македония са простаци и примитиви, не трябва да сме като тях! 37| 14156 |13.12.2012 . Георги Марков: СДС отива в историята 87| 12907 |12.11.2012 . Георги Марков: Време е да покажем на Македония жълт картон 73| 42502 |08.11.2012 . Пламен Юруков: Трябват ни свежи пари от Русия и Азия! 67| 10674 |09.10.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах