Петък, 21 Септември 2018, 17:29
Frognews
1| 5440 |05.01.2018

Георги Вулджев: Икономиката расте, но не заради правителството

.
Георги Вулджев е главен редактор на ЕКИП и член на управителния борд на Българско либертарианско общество. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch.

-Г-н Вулджев, в началото на новата година правителството се похвали с бюджетен излишък за миналата година в размер на близо 800 млн. лв. Какво разкрива това за случилото се в българската икономика през последната година?


-Големият бюджетен излишък е показателен за сериозното подобрение в състоянието на Българската икономика през последните години. Поради по-високият икономически растеж, данъчната събирателност расте с толкова бързи темпове, че напълно компенсира постоянното вдигане на държавните харчове. Ако погледнете данните на Националния статистически институт, по редица показатели 2017 г. се оказва най-добрата година за нашата икономика от преди началото на кризата през 2009 г. Заетостта е на най-високото си ниво от тогава, а пък безработицата на най-ниското. Производството и потреблението също достигнаха едни от най-високите си нива за последното десетилетие. Няма как в условията на подобен ръст в заетостта, производството и потреблението да не се вдигнат и приходите от данъци, освен ако данъчните институции не са напълно некомпетентни.

 

-Какви са очакванията ви за икономическите процеси в страната през 2018 г., с оглед на приетия в края на годината бюджет?


-През 2018 г. българската икономика най-вероятно ще продължи да расте със сравнително висок темп, но това няма да е заслуга на усилията на Министерството на финансите. Това, което ще бута българската икономика напред е цялостното подобрение в икономическата обстановка на глобално ниво и особено раздвижването на растежа в Еврозоната и ЕС като цяло, където са концентрирани основните ни търговски партньори. Всъщност, доколкото политиките заложени в Бюджет 2018 ще имат някакъв ефект върху икономиката, то той ще е по-скоро отрицателен.

 

За поредна година правителството заложи на политики, които не само застрашават финансовото здраве на хазната в дългосрочен план, но и влияят отрицателно на икономическия растеж. Комбинацията от по-високи данъци (по линия на осигуровките) и по-високи държавни разходи задушава частния сектор като източва ресурси, които биха могли да отидат за продуктивни инвестиции. Вместо това, тези ресурси се наливат в държавното образование и пенсионна система, където те биват прахосани поради фундаменталните структурни проблеми, от които страдат тези сектори и които правителството отказва да адресира.

 

-Остава ли държавата длъжник на българския бизнес и какво биха могли да свършат управляващите в това отношение?


-Държавата винаги е длъжник на българския бизнес, и в контекста на постоянно растящи държавни разходи, става все по-голям. Това което управляващите следва да свършат в това отношение е да дерегулират, да съкратят или най-малкото замразят качването на всички данъци (включително осигуровките) и да съкращават държавните разходи поне докато не се балансира бюджета. Накратко, необходима е целенасочена политика за стимулиране на инвестициите в България, както външните, така и вътрешните. Всеки бизнес да се разширава, което изисква инвестиции. Те обаче няма как да се предприемат в неблагоприятна среда, каквато за съжаление е нашата.

 

Проблемите с корупция у нас са пословични, но всъщност по отношение на привличането на инвестиции има и други по-големи проблеми. Най-тревожен е факта, че правителството видимо няма визия и стратегия за това как да стимулира инвестициите в България. Дори изглежда, че управляващите почти не мислят по въпроса, поради което и преките чуждестранни инвестиции всъщност остават под нивата от преди кризата, въпреки цялосното подобрение на икономическата ситуация. Много показателни в това отношение са казуси като определянето на минималната работна заплата, които от много години са голям проблем за бизнеса, но никой не ги адресира задоволително.

 

Единствената линия, по която правителството стимулира каквито и да е инвестиции са Еврофондовете. Което е изключително порочна практика, защото, както вече всички знаем, с тях има зашеметяващи злоупотреби. Получава се така, че тези, които могат да си позволят да инвестират и да разширят бизнеса си са тези, които имат политически връзки, а не които предлагат качествени стоки и услуги на пазара. И поради тази причина не само, че инвестициите стават по-малко, но са и по-некачествени.

 

-Виждате ли възможност за задаване на нова глобална финансова криза и как би се отразило това на българската икономика?


-Такава криза със сигурност наближава, но е малко вероятно тя да започне през 2018 г. Всъщност тази година най-вероятно ще е най-добрата година, от гледна точка на растеж на глобално ниво, за последното десетилетие. Обръщането на настоящия икономически цикъл (т.е. кризата) е възможно да дойде най-рано през 2019-та. Глобална финансова криза разбира се ще се отрази изключително зле на българската икономика. Ние не сме капсулирана страна като Северна Корея, имаме дълбоки търговски връзки с редица от големите страни-членки на ЕС, като например Германия, които са глобални икономики. Тоест, най-малкото индиректно, една глобална криза няма как да не ни се отрази зле. Дали ще е по-зле или по-добре от предишната е много трудно да се каже, всичко зависи от специфичния контекст на настъпването на въпросната криза, който няма как да предвидим.

 

Това което е повод за тревога е колко неподготвени са управляващите за настъпването на една такава криза. Въпреки че в момента икономиката ни расте с най-бързите темпове за последното десетилетие, правителството отказва да балансира бюджета. Ако при настъпването на следващата криза бюджетът не е балансиран, или е балансиран едвам-едвам, това може да има много опасни дългосрочни последици за финансовото здраве на държавата и за състоянито на икономиката като цяло. Припомням, че при настъпването на предишната криза години наред всъщност бюджетът ни беше на излишък и имахме някакъв "буфер" за "черни дни", така да се каже. Сега подобни спестявания няма, което означава, че при настъпването на следващата криза далеч няма да сме сред фискалните отличници в Европа, както беше миналия път. Даже напротив, рискуваме фискална криза.

 

Интервюто взе Михаил Кръстев

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Изчезнаха документите за убийството на Георги Марков 6| 5607 |26.12.2017 . Георги Йорданов: Нуждаещите се от лекарства може да не се доберат до тях 0| 3388 |18.12.2017 . Георги Марков: Защо БСП внася вота на недоверие по време на европредседателството? 1| 2941 |14.12.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах