Понеделник, 19 Ноември 2018, 03:14
Frognews
8| 5202 |08.12.2009

Ханс Алтендорф: Между щатни и нещатни агенти по закон няма разлика в Германия

.
Ханс Алтендорф Източник: Вяра Йовева
Агенти са дебнели почиващите в България източногерманци, както и българските емигранти в ГФР, разказва за Frognews.bg федералният комисар за архивите на ДС на бившата ГДР.

Ханс Алтендорф е федерален комисар за архивите на ДС на бившата ГДР. В края на миналата седмица той беше у нас, за да подпише двустранно споразумение между Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА и Федералният комисариат за архивите на ДС на бившата ГДР. Разговаряме непосредствено след тържественото подписване на споразумението в сградата на Комисията.

интервю на Ана Кочева

‒ Защо разводът с комунистическото минало, респ. отварянето на досиетата на някогашната ДС (ЩАЗИ) в Германия стана по‒бързо в сравнение с останалите екскомунистически страни?


‒ Мисля, че всяка една от тези държави трябваше да извърви своя път, а пътищата се оказаха много различни. Бившата ГДР обаче по стечение на обстоятелствата се оказа в по‒особена изходна позиция, защото обединението на двете Германии доведе до друг вид подкрепа. В другите посткомунистически страни, и тук нямам предвид само България, прочитът на миналото трае доста по‒дълго. В Германия, благодарение на опита на хора от старите провинции, промяната се случи много по‒бързо, старите структури на старата ДС бяха разпуснати много бързо, сформираха се нови, в тях влязоха нови хора, докато във всички други бивши комунистически страни се оказа, че в сферата на тези служби има континуитет (не го казвам оценъчно, а установявам факта). Но тази тема продължава навсякъде да е обект на дискусия, в т.ч. и в Германия и дълго време ще остане такава.

‒ А какви факти, свързани с България биха могли да се открият в архивите при вас, в Германия?

‒ Със сигурност няма да се открие нищо за Тодор Живков, напр., ЩАЗИ не се е занимавала с шефовете на комунистическите партии. Пък и те са били главните възложители на тези служби. Ние знаем обаче със сигурност, че е имало тясно сътрудничество между тайните служби на ГДР и България. По повод обаче на ваканционните пътувания на източногерманци в България, напр. има какво да се научи. Много източногерманци са използвали тази възможност, за да се срещнат тук, у вас, със свои приятели, роднини, членове на семействата от западната половина, при това да го направят, без да бъдат наблюдавани, както са си мислели. От документите обаче ние знаем, че е имало оперативни групи от страна на източногерманските и на българските тайни служби, които са действали на място, те са били неофициална част от туристическите групи и са донасяли за движението на членовете на групите.



‒ Интересували ли са се от подобни факти западните служби?


‒ По‒скоро не. За западногерманските служби това не е било от особен интерес. Но за ГДР всеки контакт със Запада е бил рисков фактор. Семействата, които са имали роднини в ГФР, са били под наблюдение, те не са могли да заемат и определени позиции професионално. Разбира се, при хората, които са работили в сферата на сигурността в ГФР, също е било от значение имат ли те роднини оттатък, но и намеренията в това отношение са били много различни.

‒ Говори се и за много случаи, при които източногерманци са се опитвали да бягат през границата на България...

‒ За ГДР е било особено важно да знае и кои са потенциалните бежанци, т.е. онези, които не са имали намерение да се връщат повече в страната, искали са да я напуснат завинаги и са използвали за тази цел подобни ваканции. В тази посока има много истории за сподвижници на тези бягства, арести, убийства по границите. Има огромен интерес към това какво може да се намери тук в България, във вашите архиви за подобни случаи, да се допълни картината на разследването им у нас.

‒ Сигурен ли сте, че ще се намерят подобни документи?

‒ Да, сигурни сме, че има такива документи. Имаме уверението и на вашата Комисия, че можем да намерим такива досиета, че това може да бъде едно поле за сътрудничество помежду ни.

‒ Питам Ви, защото сигурно познавате разследванията, които прави на подобни случаи Вашият сънародник Щефан Апелиус. Той разказа в интервю за Frognews.bg, че му е било много трудно да се добере до документи по тези случаи.

‒ Да, зная за неговите проучвания. Надявам се, че положението ще се подобри; тук в документално отношение нещата са по-скоро в развитие. Нека видим през следващите месеци какви документи ще открие Комисията и каква информация ще получим от тях.

‒ А възможно ли е в германските масиви на свой ред да се открие информация за българи, които са се опитвали да преминат през Стената?

‒ Не бих могъл да кажа дали има такива случаи. В тази връзка обаче мога да споделя друга интересна информация. При нас има данни за сътрудничество на източногерманските с българските тайни служби по темата: български бежанци в ГФР. Сътрудници на източногермански служби естествено са работили в Западна Германия и от техните рапорти знаем, че те са давали информации на братските си български органи за живота и дейността на български емигранти в ГФР, за техните организации и други подробности.



‒ Колко сътрудници е имала ЩАЗИ?

‒ ЩАЗИ е имала към 90 000 щатни сътрудници и приблизително 190 000 неофициални сътрудници към 1989 г.

‒ Това повече или по‒малко е било в сравнение с останалите бивши комунистически страни?


‒ Не смея да се ангажирам с категорично становище, защото не зная дали данните са абсолютно съпоставими със сътрудниците на службите в другите държави, но със сигурност може да се каже, че ГДР е принадлежала към онези страни, които са имали най‒голяма плътност по отношение на тайните служби в Източния блок, с най‒много официални и неофициални сътрудници на глава от населението. Зная, че и България е била страна с висок процент на сътрудници, но данните трябва да се анализират в съпоставителен план и с българските колеги. Но ми се струва, че и България и ГДР заемат челни позиции в негативен план, разбира се, в това отношение.

‒ Прави ли германският закон разлика между официални и неофициални сътрудници?

‒ Не! Такава разлика в Германия не се прави. Може да се правят други разграничения, като например между категорията на агентите от една страна, независимо дали щатни или нещатни и техните жертви, т.е. засегнатите от друга. При оценката на една биография обикновено се взима предвид каква роля е играл този човек. Трябва да се подхожда индивидуално, защото и сред щатните, и сред нещатните агенти има хора, на които определено може и трябва да им се даде втори шанс. При други това със сигурност трудно можем да си го представим, но наистина има хора, които са били вербувани в младите им години, но те после са се оттеглили. Има съвсем малки досиета, но и огромни; има големи свинщини и дребни слабости. С други думи, аршинът е много голям и аз бих пледирал за това всеки случай да се разглежда сам за себе си. Но не може едните (щатните) да са само добри, пък другите (нещатните) само лоши.

‒ Възможно ли е един дългогодишен служител на ЩАЗИ сега да заема висока позиция в Германия?

‒ Много трудно. В публичната сфера това е по‒скоро изключено. По‒различно изглеждат нещата в икономиката, в частния сектор. Все още у нас се водят дискусии как да се процедира с хората на изборни длъжности, депутати или кметове, които са избрани, но преди това са направили публично изявление, че са били свързани със службите, т.е. признали са принадлежността си към тях. Но има и такива, които са го скрили, били са избрани и след това фактът е излязъл наяве. За това споровете в Германия са много горещи.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Васко Кръпката: Избирахме между „Шат на патката главата” и „Питат ли ме, дей зората” 51| 13914 |11.05.2009 . Една човешка съдба между киното и европейските фондове 5| 5798 |09.12.2008 . Психологът Антоанета Христова: Борисов - между хайдутското и образа на Иванко 8| 8403 |04.04.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах