Христо Иванов: ГЕРБ лансира „димката”, че ще бъда служебен премиер

Ето какво сподели Иванов за идеята за свикване на Велико Народно събрание, апокалиптичните сценарии след оставката на Бойко Борисов и срастването на вече бившият премиер и Делян Пеевски:

- В качеството ви на бивш правосъден министър и юрист, как ще коментирате заявката за свикване на Велико Народно събрание, отправена от премиера в оставка Бойко Борисов?

- Това е дъвка, която периодично се използва от българските политически сили, когато изпаднат в липса на идеи. В настоящия контекст изглежда, че се опитваме да решим два проблема.

Единият е, че трябва да се измисли нова голяма димка, зад която олигархичното управление да се преструктурира и прегрупира. По същия начин се случи в началото на 90-те години, когато се писа тази Конституция, докато страните от Централна Европа правиха необходими реформи и успяха да спестят време. Тогава България затъна в конституционни упражнения, които й костваха страшно много време и позволиха на комунистическата номенклатура, икономическа и политическа, да си преструктурира контрола върху страната. Така че за мен това е изключително опасен опит да се произведе мътна вода, в която отново страната да затъне за години.

От друга страна няма никакви конкретни идеи, които да оправдаят подобно действие. Първо се лансира тази идея и после започват да се изсмукват от пръстите предложения. Единственото нещо, което би оправдало подобен ход е радикална реформа на прокуратурата, но затова очевидно нито една от партиите, които предлагат свикване на Велико Народно събрание не смеят да го кажат.

- Като основна причина се изтъква идеята за намаляване на броя на депутатите от 240 на 120. Основателна ли е тя?

- Това е абсолютно механично упражнение, което няма да реши нито един проблем на българската демокрация. Основният й проблем е, че се контролира от една върхушка, която спазарява всички отношения, вместо те да са част от автентичния демократичен и публичен процес. Това е нашият проблем. Намаляването на броя на депутатите по никакъв начин няма да реши нищо. Това са механични упражнения, които се правят именно, за да се спечели допълнително време за този олигархичен процес, който описах.

- По време на предизборната президентска кампания остана впечатлението, че не се засягат основни теми, включително неосъществената съдебна реформа, зависимостта на бизнеса от модела #Кой, както и източването на КТБ. Защо тези въпроси останаха на заден план?

- Несъмнено трябваше да се обърне повече внимание на тези въпроси. В края на кампанията обаче между двата тура въпросът за съдебната реформа, колкото и да се целеше неговото избягване, стана ясно, че няма как да бъде подминат. Виждаме обичания подход българската политическа класа да се крие, но в крайна сметка те рано или късно излизат на преден план.

- Спечелилият изборите кандидат Румен Радев все пак спомена правосъдната реформа и инициативата „Правосъдие за всеки”, включително се облегна и на обещанието да проучи румънския опит за реформи в сектора. Можем ли да търсим в тези думи заявка за по-силна ангажираност на президентската институция към реформите?

- Генерал Радев по-късно направи изказване, което почти ревизира тази позиция. Аз мисля, че той тепърва има възможността реално да определи своя дневен ред и да прецени на каква експертиза ще разчита. Все пак искам да подчертая, че тази тема е абсолютно незаобиколима и неизбежна.

Моето очакване е той да има много по-активна роля, отколкото досегашно заявеното отношение по нея, но тепърва предстои да видим как ще подходи. Нека изчакаме и да видим какъв екип ще сфромира.

- Вие сте бил министър в служебен кабинет. След фактическото подаване на оставката на правителството, от което част бяхте и самият вие, оправдана ли е прогнозата за апокалиптични сценарии за страната, лансирани от вече бившите управляващи?

- Това, което е рисковото за страната е наличието на служебен кабинет. Той има ограничена роля и най-вече задача да организира изборите. Но това свръхвнимание към тази тема ми се струва малко заблуждаващо.

Рисков фактор е, че българската политическа система не може да произведе ясна перспектива какво предстои оттук-нататък. Борисов се опитва да използва именно това, за да шантажира и да смени темата от своята загуба и огромното поражение. Прави го като изкарва на преден план друга криза, която да отвлече вниманието и да му позволи да се върне на масата за преговорите с останалите политически сили като някой, който ги е поставил в цайтнот.

Тук трябва да видим отговорност в политическите лидери и ясно осъзнаване защо се стигна до този резултат, тъй като от него никой не печели. Това, което българските граждани показаха е необходимост от някаква промяна. Но тя трябва да бъде реална, а не фалшива, от сорта на съкращаване на броя на депутатите.

Това е истинският разговор и неговата липса е рискът, пред който е изправена страната. А иначе съм сигурен, че настоящият президент и новоизбраният такъв ще се договорят и ще съставят едно експертно правителство, което да гарантира изборите.

- В дните преди назначаване на служебен премиер вашето име е сред най-спряганите. Водени ли са подобни разговори с вас и бихте ли приели такова предложение?

- На този етап това са просто димки, които се пускат в общественото пространство. И аз знам откъде се пускат те – от ГЕРБ. Като част от тяхната атака срещу онези хора и публични личности, които през цялото време им казваха, че трябва да правят реформи, а те отказваха.

В момента виждате, че Борисов по всякакъв начин се опитва да води война не срещу тези, от които загуби изборите, а срещу онези, които настояваха за реформиране на системата. По никакъв начин той не може да понесе мисълта, че ще се окажем прави и развитието на събитията ще потвърди нашите думи. Oпитва се по всякакъв начин, подмолен и директен, да води война срещу нас.

Не е имало подобни разговори. Абсолютно нелогично е фигура като мен да бъде поканена за служебен премиер. За този пост трябва човек, който да не повлече след себе си медийни атаки, за да проведе спокойно изборите. Където и да се появя аз медийната машина на Пеевски веднага започва да стреля натам. Тъй че би било абсурдно аз да приема такова предложение или пък въобще би хрумнало на някого да ми го предлага. Тази информация е абсолютна димка.

Това, което е най-интересно в тази ситуация, освен че Борисов стръвно атакува привидно малки политически фактори и отделни публични личности, защото са му казали, че трябва да прави реформи е, че медийната машина на Пеевски продължава да го обслужва в този план. Най-интересното тук е, че срастването очевидно е стигнало до такива нива, че не може да бъде нарушено. Всичко останало са еднодневни спекули.

- В качеството ви на юрист, какво смятате за проведения референдум и идеята за въвеждане на мажоритарно гласуване?

- Това, което бих казал най-общо, е че хората се произнесоха и тяхното участие в този референдум е, че има общо желание да се види промяна. Политическата класа е тази, която трябва да предложи вариантите.

За съжаление мисля, че идеята, че ще сменим някакви процедурни елементи от изборния процес и това ще промени българската политика, е порочна и заблуждаваща. Това е все едно да кажем, че ще сменим газовата печка с електрическа или обратното и изведнъж качеството на готвене ще се повиши. Не става така.

Всяка една от предлаганите изборни системи има своите предимства и недостатъци. Когато обаче имаш такава върхушка, която и система да се опиташ да прилагаш, тя ще се опита да опорочи изборния процес.

Големият проблем е как да свържем с реална отговорност българската политическа класа пред обществения интерес. Как да почне да произвежда реални отговори на въпросите, които засягат гражданите.

Не мисля, че въпросите от референдума са тези от дневния ред на българското общество и смяната на изборната система с една или друга ще отговори на тези реални проблеми за страната.

Но трябва да отчетем, че българското общество се произнесе и то по начин, по който няма как този демократичен процес да не бъде отчетен. За мен най-рискованият от трите въпроса в референдума е този, свързан със субсидията. Той рискува да хвърли политическата система в огромна зависимост, още по-голяма от сегашната, от хората с парите.

Това е много рисково. Няма никакво съмнение, че начина, по който се осигурява обществено финансиране за партиите в България досега бе изключително проблемен. И то не в частта с размера, която е технически въпрос – сигурно тези пари трябваше да бъдат намалени. Проблемът е, че са безотчетни.

Начинът, по който трябваше да бъда променена системата със субсидиите е да има много по-подробен регламент за какво да се харчат тези пари, така че да се гарантира, че няма да отидат за хубав живот, а ще отидат за производство на политики.

Не е отговорът в това, да сведем субсидиите до някакви абсурдни нива, да ги заковем на един лев, например. Защо един лев? Нито като размер това е обосновано, нито имаше смисъл да се инициира по този начин.

Виждаме, че сега Борисов се хвърля да шантажира цялата политическа система и да поставя на карта възможността да имаме публична политика в България, като говори за цялостно отменяне на паричната субсидия. Това е деструктивен завой към хиперпопулизъм, който не прави чест на никого. Явно ще трябва да минем и през това.

В заключение искам да подчертая дълбокия си респект към това, че гражданите се произнесоха по тези въпроси и това трябва да бъде уважено. Аз изказвам моето лично мнение.

Интервюто взе Михаил Кръстев