Събота, 17 Ноември 2018, 09:19
Frognews
48| 9603 |30.08.2010

А. Христова: Натискът срещу БАН е заради пари и имоти

.
Антоанета Христова
Реформата е трудна, тя среща съпротива и вътре в БАН, и извън нея; върви се към намаляване на жизнения потенциал на някои институти, казва за Frognews.bg ПР-ът на Академията.

Доцент Антоанета Христова е преподавател по политическа психология и маркетинг в Нов български университет и СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически психология в Университета в Охайо и Маршън център. Работи в БАН. Член е на Дружеството на психолозите в България и на Международната асоциация по политическа психология.

интервю на Ана Кочева

‒ Наскоро казахте, че на БАН не му върви на министри. Какви „министерски удари” понесохте в последните 20 години?


‒ По време на правителството на Иван Костов БАН загуби първостепенното разпоредителство на бюджетни средства. Това беше изключителен удар срещу Академията, защото тъкмо това я правеше в голяма степен независима от политическите настроения в министерството. Последователно политическите кабинети и министрите на образованието и науката през целия преход обръщаха много повече внимание на образованието, а науката винаги беше на второ място като се противопоставяше на образованието, което по своята същност е неправилен и недалновиден подход. По-нататък нещата продължиха в негативен план. Науката имаше сериозни проблеми и с миналото правителство.

‒ Казахте също, че предишният министър на образованието забравил да поиска пари за наука през 2007 година. Как е възможно това, не е ли имало кой да му подскаже?


‒ Сто процента е имало кой да му подскаже и за мен големият въпрос е как се е случило това. Темата обаче не получи възможност да бъде изговорена публично, а и имам чувството, че медиите не проявиха особен интерес към нея, още повече, че науката никога не е била във фокуса на медийния интерес. Да не говорим, че все пак Даниел Вълчев имаше доста добър рейтинг като политическо лице. Истината е, че темата беше покрита много бързо, а онези, които все пак се заинтересуваха от нея, получиха доста смешно обяснение, че някаква секретарка или технически служител са забравили да изпишат цифрата в съответната графа на формулярите, които се попълват. Това е изключително несериозно. Така са изпуснати доста значителни пари по оперативните програми директно за наука, чрез които тя щеше да има глътка въздух. Сега виждаме, че независимо от трудните реформи и усилието, което се полага от страна на Академията, на нея не й се дава възможност да извърви пътя си с абсурдно финансово притискане, което на практика обрича резултата от усилието. Необосноваността на атаките предполагат търсенето на скрити мотиви.

‒ От какво в действителност са продиктувани атаките срещу БАН?

‒ Аз си ги обяснявам с два основни мотива. Единият е свързан с парите, за които стана дума, и то не само през оперативните програми, но и през европейските рамкови програми. Предстои да се увеличат средствата за наука и според стратегия „Европа 20 20”, за която усилено се говори и по силата на която поне 3% от БВП би трябвало да се инвестира в научно изследователска и развойна дейност. Тези големи средства, които се очакват в бъдеще, очевидно трябва да се усвоят от някой, който понастоящем не е основен играч в полето на науката. Предполагам, че това биха могли да бъдат неправителствени организации или отделни персони, които се занимават с бизнес и които виждат перспективите. Те допускат възможността за създаване на нови центрове, които да започнат да се изграждат от нулата, след като обаче се елиминира един силен изследователски център в България като БАН. На негово място вероятно някои хора биха искали да се създадат няколко малки научни центрове, в които да бъдат привлечени и настоящи учени от БАН, да се създадат съответните им управителни съвети от хора, които са бизнес ориентирани. Въпросът е средствата да потекат в друга посока, тъй като в момента БАН е неудобна, тя взима доста голям процент от спечелените проекти към рамковите и оперативни програми, междууниверситетските и международни програми, в които участва България. Т.е. ще бъде претендент и за в бъдеще. Разбира се, вторият мотив за атаки са имотите, защото в България не остана почти нищо неприватизирано. Имотният фонд на БАН е много апетитен, в него има привлекателни терени, сгради, които не могат да не правят впечатление и да не предизвикват щения.

‒ Същевременно обаче се отправят упреци, че реформите в БАН се бавят, че вече трябваше да се приключили. На какъв етап е реформата сега?


‒ Много труден е процесът на правене на реформа в БАН, защото толкова генерална промяна досега не е имало; имаше по-скоро етапи на промяна. Това беше една от първите самосъкратили се институции в България. И преди е имало доста сериозни намаления на персонала, имало е и затваряне на институти, но сега всичко е много по-генерално, защото във философията на реформата е поставена идеята, че науката трябва да се прави за обществото, а не толкова наука за науката. И точно този факт влиза в противоречие с разбиранията на много учени. В този смисъл реформата е трудна, защото среща съпротива и вътре в Академията и извън нея. Има разбира се достатъчно хора, които са убедени в смисъла на реформата в поетата посока. Имаше и много големи проблеми с преформатирането на институтите, защото не всички учени приеха с еднакво разбиране идеята за интердисциплинарно обединение. Така или иначе реформата премина през външната оценка за работата на институтите в БАН, през преформатирането им и стигна до процеса на атестация, който върви в момента и който предполага въвеждането в бъдеще на диференцирано заплащане, което е големият смисъл на тази атестация. В този смисъл скоростта на реформиране е много голяма. Всеки етап от нея обаче, изисква своето технологично време.

‒ А предполага ли и съкращения?

‒ Разбира се. Онези, които в резултат на атестацията попаднат под чертата, която се установява по определена формула, ще бъдат предложени за съкращение. Не съм чула да има определен процент за съкращение; има формула за всеки институт.

‒ Но пък друг един процент вече като че ли се утвърди. В доста институти учените получават заплати, намалени с до 25%. Докога ще продължи това положение?

‒ Предполагам, че скоро няма да свърши това положение. Защото бюджетът е намален много рязко. Това е сред лошите новини за Академията. Първо заявения бюджет 2010 от БАН бе с искане за 110 млн. лв, в момента той е 59 млн лв., а рамката за следващите 3 години остава същата, без промяна. Това е абсурдно. Тази сума не стига за каквото и да било, да не говорим за заплати на учените, а безпринципни съкращения не може да има, защото и без това България се намира на едно от последните места в Европа по брой на учените.

‒ Ще се работи ли на студено в институтите на БАН тази зима?

‒ Сигурно ще бъде студено и сигурно ще се наложи да продължи практиката на неплатени отпуски, даже и за по-дълги периоди от време. Самата аз си задавам въпроси за това, как ще се справим с този бюджет, и нямам отговори. За мен това е магия. Това, че на директори в БАН ще им се наложи да съкращават хора, за да осигурят на останалите заплати, поставя и друг въпрос: няма ли това да доведе до драстично, но и нарочно намаляване на жизнения потенциал на някои институти. Защото един голям институт вероятно ще успее да оцелее, но при малките, в които трябва да се предпремат още съкращения, ще трябва да се намали съставът на научния съвет, а и възможността му да изпълнява основните си научни задължения. Това би било изключително несправедливо, защото макар и малки, тези звена работят изключително организирано и имат големи и хубави проекти. Вероятно това е начин да бъдат ударени хуманитаристиката и обществените науки, което отново няма да е далновидно, защото именно това са институтите, които представят и обясняват спецификата и същността на българите на Балканите, в Европа и по света. В същото време външните средства за тези институти са тясно свързани и с работата на Фонд научни изследвания, който също има своите проблеми. Т.е. държавата не е осигурила каналите за финансиране. Ако се съгласим да унищожим това, какво тогава ще остане от нас? С какво ще подчертаваме уникалността на изследванията си? Прехвърлянето на институти към университети и министерства пък е необмислено предложение, защото проблемите там от гледна точка на липса на студенти и финанси в университетите и отсъствие на умение за менижиране на наука в другите институции са огромни. Такъв удар би бил изключително погрешен от страна на българската държава. А в моменти като този трябва да се мисли държавнически, а не корпоративно.

‒ Ще стачкуват ли учените? Смятате ли, че ще има обществена подкрепа?

‒ Убедена съм, че когато човек е притиснат до стената, той стачкува. Обстоятелствата са тези, които карат учения да стигне до там, въпреки че това не е типична негова характеристика. Когато много дълго се мачка достойнството на хора, които носят гордостта на една нация, недоволството има голяма вероятност да се прояви във вид на протест.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Фидосова: Независимите са с нас срещу президента 28| 11827 |23.03.2010 . Т. Буруджиева: "Октопод" може да е насочен срещу Костов 26| 12548 |17.02.2010 . Д. Стоянов: Атаката срещу Желева - междупартийна игра в ЕП 13| 5565 |24.01.2010 . П. Милевски: Топлофикация печели 90% от делата срещу длъжниците 28| 7467 |03.11.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах