Неделя, 23 Септември 2018, 23:43
Frognews
9| 6509 |11.02.2009

Яки скандали тресат българската общност в Украйна

.
Публикуваме интервю с украинския публицист Иван Серт, в което той прави шокиращи разкрития за взаимоотношенията между българите в бившата съветска република, които по официални данни са 300 000.

Иван Серт е известен като остър и безкомпромисен украински публицист. Живее в черноморския град Одеса, където работи като преподавател по английски език в унивеститета „Ушински”. Семеен, има една дъщеря. Той е между най-активните наши сънародници патриоти, радещи да се съхрани родния дух и култура сред българите в Украйна, които по официални данни са над 300 000 души, но по други - двойно повече. Иван Серт е заместник председател на Българското културно просветно дружество „Огнище” и е член на земляческо дружество „Конгрес на българите в Украйна, което неотдавна се отдели от Асоциацията на българите в Украйна.

- Господин Серт, към днешна дата, колко български дружества има в Украйна?
- Има три обществени организации: Асоциация на българите в Украйна, начело с Антон Киссе, Събор на българите в Украйна (Кубратов събор), начело с народния депутат на Върховната Рада Николай Габер и Конгрес на българите в Украйна, начело с Юрий Граматик. Общо в държавата са регистрирани 41 български дружества.
Навремето Болградското българско дружество «Св.св. Кирил и Методий», с председател Николай Тодоров, изиграва главната роля за въвеждането на  българския език в училищата, където компактно живеят българи.  То е инициатор нашите младежи да учат в учебните заведения на България. Това дружество се обръща с писма до президента на Украйна, с които алармира за лошото положение с преподаването на българския език в училищата. Но първи, който повдигна проблема за изучаването на българския език в Украйна беше Петър Недов със свои студенти-съмишленици. През 50-те години на миналия век те пишат писмо до ЦК на КПСС, което послужило за мотив на КГБето (КДС) да вкара в затвор Петър Недов за 8 години. Днес г-н Недов живее в Кишинев (Молдова) и е доктор на селскостопанските науки.  През 1991 г. беше създадена Асоциация на българите в СССР, но тя изчезва заедно със СССР. През 1993 г. се основа Асоциация на българите в Украйна, начело с бесарабския предприемач Тодор Каражеков, и отговорен секретар Дора Костова — сегашен главен редактор на държавния български вестник «Роден край». Името на Т. Каражеков завинаги ще остане в благодарната памет и в сърцата на тукашните българи с факта, че благодарение на неимоверната си енергия и настойчивост да изтръгне от одеските власти една хубава сграда за местоседалище на Асоциацията. Обаче тъмни, задкулисни сили решават да разрушат първата българска Асоциация. Те арестуваха Тодор Каражеков в навечерието на изборите за ново ръвоводство на Асоциацията. Г-н Каражеков имаше внушителна преднина и изпреварваше конкурентите си, но това не влизаше в плановете на задкулисието. Докато Т. Каражеков беше в ареста, силите на задкулисието инициираха предсрочни избори за нов ръководител. Изведнъж, неизвестно откъде, се появи някой си Антон Киссе.
- Как някой си? Къкъв е този човек?
- Господин Никой, защото преди това нямаше никакво участие в българското обществено движение. Оказа се, че е кмет в един от традиционно най-бандитските райони на Одеса, където постовете се купуват.
- Но хората гласуваха за него?
- Отначало помислихме, че той, като човек на властта, ще има възможност с по-голяма лекота да решава националните ни проблеми. По време на обсъждането на кандидатурата му някой от залата стана и изрази съмнение спрямо кметската позиция на А. Киссе, като попита дали тя няма да му пречи  в решаването на насъщните ни проблеми. И този предвидлив българин се оказа прав – в качеството си на ръководител на Асоциацията  Киссе не пожела да дразни властите с проблемите ни за да не загубят доверието в него.
- В писмо до българските медии, подписано от вас и от няколко други известни българи в Украйна, писмо, на което никой не обърна никакво внимание, твърдите, че Асоциацията, ръководена от него, е антибългарска?!
-  Да, това е факт – тя  се поддържа от тъмните сили на задкулисието. По Устав ръководителят на Асоциацията се избира за две години. Мандатът на Киссе изтече и трябваше да се проведат нови избори. Междувременно  предишният председател Т. Каражеков бе оправдан и освободен. Невиновността му се доказа, но явно ареста му е бил специална антибългарска акция. Още в самото начало на отчетно-изборното събранието стана сбиване между Михаил Ченков, директор на Българския културен център и бодигард на Киссе. Бидейки несъгласен с дневния ред, г-н Ченков призова всички да напуснат събранието. Тогава върху него се нахвърли една от многото „горили” на Киссе, присъстващи в залата. Стана голям скандал и кратко сбиване. Работата е там, че Тодор Каражеков също бе издиганал кандидатурата си като алтернатива на Киссе. Фактически се балотираше за мястото си, което нагло бе заето от Киссе, докато бе в ареста. Шпионите на Киссе, като се престориха на съмишленици на Каражеков, започнаха да го убеждават, да се съгласи да стане „почетен председател”, тоест да заеме несъществуваща дотогава обществена длъжност. След дълги преговори г-н Каражеков се съгласи, но при условие, че ще оглави Българския културен център, съществуването на който е негова заслуга.
- Киссе прие ли условието?
 - Да, но както винаги, пак го излъга. След като Киссе бе избран за втори мандат, Каражеков иска среща за да решат въпроса за БКЦ. Ден преди срещата няколко души почукали на вратата на Каражеков и той, като разбрал, че са свои, ги пуснал, но веднага бил хванат, вързан и хвърлен в багажника на леката им кола. Това става през 2002 г. И досега не се знае нищо за Каражеков, който изчезва безследно.
- Какво доказа разследването?
- Никакви разследвания нямаше във връзка с изчезването на първия ръководител на българската Асоциация!
- Но нямате доказателства, че отвличането и убийството на Каражеков е дело на Антон Киссе, нали?
- Имам други доказателстква за  „родолюбивата дейност” на Киссе. Още по време на първия си мандат той блокира писмото на група болградски активисти, адресирано до президента на Украйна, в което сепоставя въпроса за лошото положение с изучаването на българския език.
- У нас битува мнението, че в Украйна български език се изучава три пъти седмично, което е много по-добре в сравнение положението на нашите сънародници в Гърция, Сърбия и Македания... Вярно ли е това?
- Това не е вярно. Никога в нито едно тукашно училище не са преподавали три часа седмично български. „Таванът” е два часа и то не навсякъде; а съществува и  понятието като „факултативно изучаване”.  В Украйна  имаме над 50 села с чисто българско население и други 91 селища със смесено, където пак българите преобадават. Но въпреки това досега нямаме нито едно българско училище. От годините настояваме Болградската гимназия да си върни истинското име: Болградска българска гимназия. В София българският и украйнският министрът дълго дебатират по този въпрос, но побеждава украйнския (г-н Кремен) и гимназията получава ново име: Болградска гимназия „Г.Раковски”. Беше сключено и междудържавно спорозумение в това „свято българско учебно заведение”, както го нарича Хр.Ботев, да се провежда обучението 50 на 50 – на български и на украйнски. Това споразумение остана само на книга, а бившата българска гимназия  сега официално се нарича: учебно-възпитателен комплекс.
- Наскоро нашите сънародници в Украйна отбелязаха 150 годишнината от създаването на гимназията и 170 от освещаването на Спасо-Успенската катедрала... Нали и двете сгради са построени по инициатива на българските преселници и с техните пари?
- Точно така - тези две сгради са частната собственост на българите –преселници, тоест наша собственост. Но уж празнуваме годишнината на българската гимназията, а тя реално се нарича учебно-възпитателен комплекс. Това е гримасата на реалността. Аз такива подигравки с моя народ не мога да приемам!
- Асоцията на българите, водена от Антон Киссе не реагира ли, че междудържавното споразумение не се спазва?
- Нито Киссе, нито българският министерски съвет, никой. Просто Асоциацията придоби завършена антибългарска муцуна. Разбира се, ние, които се изподяваме като истински родолюбци, не бяхме съгласни с шоу-дейността на Киссе. И рязко критикувахме Асоциацията с писмено и устно слово. Вестник „Роден край”, който излза на български,  публикува серия от критични статии. И  Киссе започа да атакуват главния редактор, като изисква от властите главния редактор Дора Костова да бъде свалена – започнаха да пращат делегации до властта, да пишат писма до всички държавни инстанции. Но доносите не успяха.
- Тогава ли решихте да се отделите от Асоциацията на Киссе? 
-  Да, положението ставаше все по-нетърпимо. Киссе започва да подкупва или да заплашва с физическа разправа част от екипа на българския вестник. Едни сътрудници се принудиха да го напуснат, за да са по-далеч от опасните проблеми, други се хвърлиха в прегръдките на Киссе. Най-гадното премятане стана със Светлана Драгнева - заместник-главен редактор на в. „Роден край”. В продължение на две години тя е работила в редакцията. През този период Драгнева и компания пишеха книга вместо Киссе, като използваха големия архив на редакцията и паметта на компютъра. С тази книга, която се оказа пълен плагиат и авторски фалшификат, Киссе става член на СБП благодарение на председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев.  На премиерата в София присъства и г-н Георги Пирински, който стана свидетел на разразилия се скандал. Оказа се, че в основата на Киссевото издание са авторските текстове на Иван Дундаров, бесарабски българин, живеещ днес в София.  Той събрал материали за родното си бесарабско село Евгеновка и помолил Киссе, като негов земляк, да му помогне да ги издаде. Вместо това Киссе присвоил написаното и го обнародвал под свое име. На тази злополучна премиера Иван Дундаров взе дума и каза: „Антон Киссе е човек без съвест, без чест и без морал!”. Книгата е нужна на Киссе за да се прикрие тоталното му невежество. Въпреки което той се кичи с със званията кандидат на юридическите и политическите науки, доктор на политическите науки, член на Съюза на българските писатели. А е известно, че Киссе нито един ден не е работил като преподавател във ВУЗ.
- Сигурен ли сте в това?
- Единственото му образование е на учител по физкултура, получено в Одеския педагогически институт, факултет „Физическо възпитание”. И този, в пълния смисъл на думата, манкурт / бел.ред – зомби, бездушно робско същество, напълно подчинено на хазяина си, не помнещо абсолютно нищо от предишния си живот/, претендираше да оглави междуконтиненталната Асоциацията на българите по света, която бе учредена през ноември във Варна.
- Разполагате ли с други факти, доказващи твърденията ви срешу Киссе?
- През 2000 г. Николай Габер, участник в събора „Рожен 2000”,  тогава народен депутат в украинския парламент,  предложи да се организира общобългарски събор в Украйна. Идеята е горещо възприета и е определено мястото за провеждането – там, където е бил погребан Кубрат, канът на Стара Велика България. На Н.Габер му хрумва още нещо – да се издигне паметник на кан Кубрат. През 2001 г., след огромна подготвителна работа, е насрочена датата за провеждане на общобългарския събор и откриване на паметника на кан Кубрат.
- Как реагира Киссе и неговата Асоциацията?
- Вдигнаха невероятна врява против този Събор, което си бе брутален саботаж: че там нямало никакво погребение, че българите там няма какво да правят, че дотам нямало никакви пътища, че този Събор бил антипрезидентски (това става по време на президента Л. Кучма) и че е дори антидържавен — и този маразъм се произнася от устите на представители на уж българската Асоциация. Истината е, че едва тогава Киссе (и не само той) за пръв път чува името на Кубрат.
-  През 2002 г. провеждате и Втория Кубратов събор...
- Да, проведохме и акцията „От баща към син” - бе решено да се постави паметен знак на кан Аспарух в гр. Запорожие, където основателят на България загива през 701 г. и  там е погребан. Сребърният орел (символът на царската власт) с монограма ЕСПОР се намира в хранилището (не в музейния щанд) на Запорожкия краеведски музей.
- Как се стигна до скандалното събаряне на паметната плоча на Аспарух?
- На 20 август 2002 г. в 17 ч. завърши митинга пред паметника на кан Аспарух. На 21 август 2002 г. в 5 часа сутринта, когато градът бе потънал в най-сладък сън, г-н Васил Митков, една от десните ръце на многоръкия Киссе, пряк изпълнител на волята му в Запорожка област, председател на Запоржкото областно българско дружество, с куло-кран събаря паметника на основателя на България. След което паметната плоча на Аспарух бива захвърлена след купчината смет в ъгъла двора на краеведския музей – в същия, където се пази Сребърният орел – най-убедителното доказателство, че Аспарух е погребан тук.
- Защо постъпват така вулгарно Киссе и неговите хора?
- Защото той изпитва невероятна ревност,  нали  сам се е обявил за „цар” на българите в Украйна. И всичко българско, що се стори тук, следва да се води за негова заслуга.
- А що за българин е този Митков?
- „Голям” българин, „страхотен” патриот. Миналата година той издаде книгата „Българите на Запорожка земя: страници от историята и културата”. Ето цитат от книгата му: „Но аз вярвам, че рано или късно, разумът ще възтържествува! В Запорожие тепърва ще се издигне паметник на Аспарух и, може би, ще има улица на негово име.” Не е ли е поредната цинична подигравка? В своята книга «ерудитът» Митков твърди, че Аспарух дошъл на Балканите със 150 хил. българи-тюрки, които са били асимилирани от славяните и, че днес в България живеят чисти славяни! Нямам коментар.
- Неотдавна в Одеса излезе от печат списанието „Болгары в диаспорах всего мира», финансирано от Киссе. Вие твърдите, че и това списанието е чисто антибългарско...
- Съдете сами. Основен автор на списанието е Валентин Кириязов, човек с гръцко самосъзнание, но се е настанил в българския онгъл за да вреди и  успешно да омърсява всичко българско. Списанието трябва да се прочете, за да се разбере антибългарската му насоченост. Тук няма да го коментирам, а само ще посоча един въпрос, зададен с ирония и сарказъм от В. Кириязов: „А какво всъщност е направил Левски?” След този оскърбяващ и потъпкващ българските светини въпрос, учудващо ли е, че Кириязов призовава българите в Украйна да не тачат паметта на В.Априлов, който според Кириязов е бил агент на руската охрана (полиция), на Левски, Ботев, Вазов и т.н.
- Това звучи абсурдно!
- И още – нашите деца да не ходят да учат в България, защото в там образованието било ущърбно. И още - да не се преселват украинските българи, защото за България те винаги щели да бъдат чужденци и руснаци. И още – да неидват тук български преподаватели, защото това е било обучение от „чуждото рамо” и пр. И пр. — така е списвано цяло списание. Ето такива списания финансира Антон Киссе, който е много обичан и покровителстван от Ангел Марин, Сергей Станишев,
Ивайло Калфин, а значи и от одеското българско консулство, което по нареждане на Киссе проявява към членовете на Конгреса на българите в Украйна груба дискриминация.
- В какво се изрязава това?
- Киссе е препоръчал  на вицепрезидента на  България Ангел Марин да не ни дава аудиенция и той се крие от нас, като изпраща служителката от кабинета си да ни приеме. Киссе е препоръчал на Генералното консулство в гр. Одеса да не ни кани на държавните приеми по случай 3 март и 24 май, а също така представителите на консулството да не посещават мероприятия, организирани от Конгреса. Въпреки това рейдерската атака на манкуртите срещу крепостта на българската духовност в Украйна е отблъсната. Уверяваме цялото българско общество, че към ден днешен успешно и плодотворно работят за българската кауза републиканският български вестник «Роден край», Конгреса на българите в Украйна, Кубратовия Събор на българите в Украйна, Болградското българско дружество „Св.св. Кирил и Методий”, Българския културен център „Акад. Ал. Теодоров-Балан” и редица други обществени организации. И никога няма да позволим на безродници, като тези от Асоциацията на Киссе, промъкнали се като «троянският кон» в нашата диаспора, да ни пречат на съкровеното ни родолюбиво желание — духовното обединяване на украйнските българи с кръвните ни братя на Балканите. И трябва да знаете, че се смятаме за неразделна част от българската нация.
- Можете ли да назовете и други българи, които биха се подписали под вашите обвинения?
  - Да, това са Петър Русев, директор на културно-просветния български  
 център „Теодоров-Балан”, гр. Болград; Димитър Кружков, председател на културно-просветното дружество „Св.св. Кирил и Методий”, гр.Болград; Паша Русева, учителка по български език,  всички сме членове на „Конгреса на българите в Украйна”.

интервю на: Румен Леонидов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Дорийн Карвахал: Статията в IHT представя справедлив поглед върху българската действителност 19| 6729 |27.10.2008 . Тодор Теохаров: Човек, свързан с митниците, запали скандалите в МВР 10| 33154 |31.03.2008 . Вида Боева, съратничка на Ванчo Михайлов: Македонската държава да признае българската си идентичност 12| 13042 |10.01.2008 . Мохд Абуаси: Българската дипломация проспа ембаргото срещу Либия 6| 5491 |26.07.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах