Петък, 21 Септември 2018, 23:00
Frognews
28| 7987 |25.06.2010

Игнат Минков: Тачър се учеше от нас, сега ставаме лумпени

.
Корпорация „Томпсън” класира БАН на престижното 374 място сред общо 4050 научни институции от цял свят. Софийският университет е след 1200-а позиция. Учените в Академията взимат по-малко от столичния ватман, казва историкът

Ст.н.с.Игнат Минков e специалист по етнография на съвременността. Бил е шеф на Националния етнографски музей, повече от 30 години работи в Етнографския институт с музей към БАН. Професионалните му интереси са насочени към българската национална култура. Има повече от 80 научни публикации. През последните години е консултант по етническите проблеми към Президентството.

Интервю на Мая Стоянова


- Г-н Минков, реформите в българското образование и наука мъчат обществото от години. Защо обаче идеите на ГЕРБ в тази сфера се посрещат със скандали?

- Причините за реакциите в обществото са много и различни. Но това, което става в науката, а и в образованието у нас е финален акорд на близо две десетия „усилия” за обезличаване на знанието, за изваждане на България от групата на развитите модерни държави. Идеята е да се превърне в периферна зона с лумпенизирано население, в безлична територия за свободно разполагане на световните транснационални компании. И всяка уважаваща себе си нация не може да бъде безразлична към подобен факт, за това идеите на ГЕРБ се посрещат със скандали.

- Не са ли крайни оценките ви, може ли негативизмът да се превърне в тенденция?

- Не са крайни, реални са. Неграмотността става все по-сериозен проблем, а науката – почти е разбита. Статистиката сочи, че в България неукото население сред младите генерации наближава вече 20%. Факт е, че от началото на 90-те години на миналия век броят им расте с всяка следваща година. Когато преди десетина години беше премахнато оценяването на децата в първи клас, рязко скочи броят на завършилите го без да могат да четат и пишат. Сега министър Игнатов предлага да паднат и оценките във втори и трети клас, с цел децата да не повтарят годината при слаб успех. Дава се възможност на учениците да завършат и четвърти клас с двойки по даден предмет за края на годината. Какво е това, ако не замисъл да се осакатяват и обезличават подрастващите поколения? А само преди 20 години нашето образование и наука бяха образец за подражание. И това съвсем не е мит. Спомням си, че дори Маргарет Тачър, като министър на образованието в правителство на Торитие, преди да стане министър-председател, е идвала у нас специално да изучава българския опит в тази сфера.

- Министър Игнатов твърди, че лансира образователна реформа, която да стимулира креативното мислене у младите, да ги направи по-адаптивни, гъвкави и конкурентни на пазара.

- Не мисля, че посоката, в която се реформира образованието е правилна. Проблемът не е само в това, че основополагащи знания няма да могат да бъдат усвоявани от огромен брой ученици, което без съмнение ще ги лумпенизира за цял живот. Проблемът е и във факта, че вместо децата още от първи клас да се учат на труд и дисциплина, организираност и упоритост, на умения да работят в екип и в условия на конкуренция, у тях се утвърждават преди всичко капризността, леността, инерцията, безразличието, незаинтересоваността, безволието и мързела. За нашата страна ситуацията е още по-сложна.

Огромни трудности имаме с интегрирането на ромските деца и привличането им към знанието. А има вече редица общини, където те са преобладаващия брой ученици и за тяхната нормална и успешна социализация именно училището има основна роля, ако съумее да ги организира добре. Но когато то се превръща в забавачница, както предлага министър Игнатов, то само ще изпортва децата и то още преди да навършат 10 години.

Грешки са допуснати и в средното училище. Например психология и логика бяха преместени да се учат от 11-ти в 9-ти клас, когато ученици не са достатъчно зрели и подобни знания по-скоро ги отблъскват, отколкото мотивират към по-голяма задълбоченост. Вместо в 12-ти клас учениците да бъдат интелектуално най-сериозно ангажирани, което да активизира творческите им изяви и амбиции да се доказват, учебният процес бе неоснователно и недопустимо принизен. Очевидно има криза на ценностите и затова вината е не само на семейството и обществото, но и на държавните институции.

- А кризата в науката не е ли следствие на тоталитарните модели, които оцеляха и след 20 години демокрация?

- В науката у нас наистина има драстичен срив. За да се разбере дълбочината на този проблем, трябва да осъзнаем, че няма друга социална сфера в страна, която в годините на прехода да е понесла толкова дълбока деструкция. Ако в другите отрасли спадът е 20 - 40 %, сривът в научната сфера е 5-6 пъти! Ако в края на 80-те години у нас в сферата на науката са били ангажирани над 91 000 души, още в началото на ХХІ век техният брой вече спада под 18 000 – или 5 пъти. Страната ни имаше само в БАН над 70 активно работещи научни институти и лаборатории, обхващащи основните направления на научното знание. Бяха създадени още 666 ведомствени и други специализирани научно-приложни звена и лаборатории и бази за внедряване. В тях, колкото и това да не се признава днес, се извършваше огромна творческа работа, трупаше се важен опит в използване на науката за практически нужди. БАН дори имаше самостоятелен павилион на Пловдивския панаир. Към началото на 2000-та година от тях остават само 111 и то без пари, осакатени кадрово. С малки изключения те водят жалко съществуване. Защото най-способните, които бяха и най-борбени и непримирими, ги напуснаха и търсят реализация другаде. Такъв е спадът и във финансирането на науката. В последните години държавата осигурява недопустимо минимални средства (по различни оценки между 0.18 – 0.35 % от БВП на страната), които са крайно недостатъчни.

- Разбираемо е в условия на криза да се режат и разходи за наука, не е ли прав министър Дянков като иска финансиране срещу реформи?

- Ситуацията наистина е тежка. Освен на науката, кризата сериозно се отразява и на българската икономика, която в годините на прехода също преживя сериозен колапс. Към 2007 г. тя обхваща 282 615 предприятия. Но от тях само 2 % останаха с персонал над 50 души и едва 0.3 % - с над 100 души – повече от тях с чужди собственици. Това препятства днес финансирането от частния бизнес дори на чисто приложни научни изследвания, които биха могли да обслужват определени производствени интереси. Точно поради тези причини се налага финансирането на науката да се поеме приоритетно от държавата, което има и обратната връзка – науката да подпомогне развитието и модернизирането на българската икономиката.

Вместо да й бъде поставена такава задача и тя да се обезпечи финансово, се прави точно обратното. При база 100% към 1989 г. на държавните разходи за наука и за държавна администрация, в началото на сегашното десетилетие държавните средства за наука вече спадат на 18 % (намаление 5.6 пъти) за сметка на администрацията, където увеличението достига до 250 % и така диспропорцията между тях нараства близо 14 пъти! В сравнение със страните от Европейския съюз субсидиите за наука у нас са 3.7 пъти по малко. Те са 4.8 пъти по-малко от държавните субсидии за наука в Австрия и Дания, 6.8 пъти - от Финландия, 7.6 пъти - от Швеция! За 2010 г. държавното финансиране е паднало на 0.3%, което ще бъде намалено допълнително с 20 % и посочените диспропорции с ЕС и другите страни стават още по големи. Недопустимо, но особено зле се финансира БАН. Както се казва, коментарът е излишен.

- БАН все повече се възприема като институция с тоталитарен облик, справедлива ли е тази оценка?

- Атаките, които се отправят са предимно заради нейното минало. Свързани са с комунистическия й период, откъдето идват и квалификациите, че това е една “тоталитарна”, „сталинска”, централизирана и т.н. структура. Всъщност това са целенасочени „идеологически” квалификации, лансирани от хора, които не искат България да има мощна научна организация, каквато е БАН.

- Кой има интерес от провал в БАН?

Според мен към Академията определено се насажда негативно отношение и то от външни фактори и свързани с тях лица, от псевдодемократи, отстояващи крайно либерални възгледи за организиране на обществото. Човекът на Световната банка и ликвидатор на Грузинската академия на науките – сега наш финансов министър - г-н. С. Дянков, нарече учените в БАН, „феодални старци”, специалистите от Икономическия й институт, осъществили научна разработка по поръчка на президента - „малоумници”. Такова поведение не е от липса на възпитание, а с нищо необоснована, но целенасочено следвана позиция. Защото г-н Дянков я отстоява, преди да беше стъпил още в БАН, преди да се е запознал с условията на работа там и с постиженията на академичната общност. От друг министър, негов съратник, персонално бе унижен с недостойни епитети лично председателя на БАН, акад. Съботинов – голям български учен, работещ в едно от най-перспективните днес научни направления, свързано с нанотехнологиите. За жалост управляващите пренебрегват дори очевадни истини, че именно разработките на учените от Икономическия институт на БАН (за кризата) се оказват най-удачни, когато става дума за същността й и за това как може най-бързо да се излезе от нея.

- Но световните и европейските тенденции са наука да се прави предимно в университетите?

- Това е дълбоко невярно и се използва, за да се атакува БАН и да се манипулира обществото. Една Германия например има 5 национални научни средища, като нашата БАН, с общо 70 550 учени. В Австрия, страна с нашите мащаби, Австрийската академия на науките има състав от 35 000 души. За да се обезличи БАН, държавните субсидии за наука – и без това крайно недостатъчни, у нас целенасочено се ориентират към висшите училища, където се разходват зле или изобщо не се ползват, защото повечето от тях не творят наука, но не и в БАН. Ще припомня и още един факт. Миналата година министър Даниел Вълчев подготви Национална стратегия за развитие на науката, от която БАН беше целенасочено изключена. Така стратегията – един толкова важен и необходим на държавата документ, се оказа недоносче и бе отхвърлен от депутатите в парламента. От което според мен не спечели никой, но стана ясно кой какво отношение има към тази институция.

- Настроенията в обществото към институцията не са еднозначни, по-скоро са негативни, как ще ги преодолеете?


- Според мен отношението към Академията вече две десетилетия фокусира цялата противоречивост, сложност, дълбока криза и безперспективност на българското общество. От години се насаждат негативни оценки за ролята и значението на БАН като научна институция. И затова определена заслуга имат и медиите. Например, българските вестници излизат ежедневно в десетки страници, пълни с какво ли не. Но колко от тях имат постоянно поддържана рубрика за българското образование, наука, за българските учени? В електронните медии (дори националната БНТ – предаването „Референдум” напр.) се канят „експерти” на „Отворено общество” и други „научни” институции, щедро финансирани отвън и работещи за тези, които им плащат. Те са като абонирани за тези предавания, но не и от националните академични научни институции. Не случайно в редица предавания се тиражират неверни твърдения и некомпетентни оценки за БАН: от домакини, пазаруващи на „Женския пазар”, или от субективни зложелатели и т.н.

Заради общата неграмотност, ще припомня обаче какво е БАН за България. През тази година Академията навършва 140 години! Няма да цитирам значението и историята й , но ако не беше БАН, да осигури научното обезпечаване на българската модернизация през толкова критикуваното днес време на Първата българска република (1946-1989 г.), сега ние едва ли щяхме да бъдем част от Европейския съюз! Въпреки драстичните съкращения в академията през последните години и абсолютното безпаричие, учените, които останаха в нея (под 3500 души), днес дават над 60 % от научната продукция и 70 % от патентите в страната. В авторитетна световна класация от миналата година, по данни на международната служба ISI на Корпорация „Томпсън”, БАН е поставена на много престижното 374 място сред общо 4050 научни институции! (За сравнение най-добрия наш университет, Софийският, е след 1200-то място.) В края на миналата година, след специална проверка върху работата на всички академични институти, осъществявана в условия на абсолютно безпаричие, БАН получи много висока оценка и от страна на Европейската научна фондация. Академията е може би единствената институция в страната, която осъществява толкова широки контакти със сродни институции от ЕС и страните от НАТО, поема над 50 % от договорите, финансирани от ЕС, тя е най-активния ни фактор и с най- добри резултати по отношение на интеграцията на България в Европейския съюз.

- Въпреки скандалите, премиерът Бойко Борисов, застана на страната на учените все пак.

- Министър-председателя постъпи мъдро като спря авантюрата с ликвидирането на най-голямата и най-продуктивна научна организация на България. С решението си успя да намали напрежението сред учените, но те остават в стресова ситуация. На практика г-н Борисов се съобрази с позицията на българско общество, защото според допитване на НЦИОМ 86% от хората се обявиха категорично за запазването на Академията. В подкрепа на научната институция е и решението на министър-председателя, БАН да стане отново първостепенен разпоредител на отпуснатите за нея средства. До сега това ставаше чрез Министерството на финансите. Институцията получи доверие от страна на кабинета сама, без груба външна намеса, да довърши своето преструктуриране, което пак подчертавам, не е започнало нито от вчера, нито ще свърши днес.

- Уместна ли е идеята в ръководството на БАН да влезе представител на Финансовото министерство, пряко подчинен на Симеон Дянков?

- Това решение говори за наличие на противоречие, двойственост и неизживян негативизъм към БАН. Възможно е така да се търси участие на правителството (държавата) в работата на БАН. Такова участие наистина е нерешен проблем, защото автономия на БАН (на науката изобщо) не означава самоцелност, откъсване от проблемите на държавата и живота. Но не директният финансов контрол е най-верният път. Държавата трябва да възлага поръчки на БАН, да изисква от нея експертни оценки. В САЩ например нищо не се прави без ясна научна оценка за ефективност. Трябва да се намерят съвременни форми за обединяване на академичната и университетската наука, за най-ефективно използване на наличната научна база и рационалното й модернизиране.

Но за това нищо конкретно не се прави от правителството. Отново се акцентира на съкращения на научни кадри и средства. Заплатите на учените от БАН продължават да са най-ниските в страната – средно възнаграждение 628 лв. – това е колкото на учителите и по-малко от дохода на сержант в армията (над 700 лв.) и на шофьор в столичния градски транспорт (900-1000 лв.). Това вече толкова затяга примката около БАН, че тя започва да се задушава. Когато медиите питат Дянков ще се осигурят ли най-после пари за науката, министърът само упорито свива устни. Това практически значи бавно и мъчително умъртвяване на БАН. Като се има предвид, че ¾ от учените в академията са вече над 50 години и до 10-15 години ще я напуснат, а учените под 35 години са под 300, без неотложно масирано финансиране и целенасочено привличане на млади кадри, тя естествено ще загуби своя облик, роля и значение. А последствията за обществото ще са убийствени.

- Какво е разумното решение, което ще удовлетвори всички страни в конфликта?

- Неотложно трябва да се промени отношението на българската държава и хората към БАН, към науката и знанието изобщо. Това трябва да се направи именно заради кризата. Всички страни, като се почна от САЩ, през държавите на ЕС, Китай, Индия, Русия, до малката съседна Македония целенасочено финансират своите национални науки, използват максимално техния потенциал за модернизация на икономиките, за организиране на цялото общество около позитивните парадигми на знанието. Ще дам два примера: Академията на науките в сродната на нас Унгария, която има огромен, многократно по-висок от нас национален дълг, за 2009 г. е получила субсидия от 160 мил. евро или 4 пъти повече от БАН! Друг емблематичен пример е Южна Корея. Когато през втората половина на миналия век тя попадна в страхотна криза, държавата орязва драстично всички разходи – дори министрите остават без служебни автомобили, но започва масирано и целенасочено да финансира корейската наука. Виждаме днес какви позиции има Южна Корея на международните пазари. Трябва да осъзнаем, че БАН не е просто една от социалните сфери на българското общество. Академията е висш национален продукт – една от еманациите на българската нация, символ и израз на отношението на българите към знанието.

Някога нашите възрожденци поставили на входа на училището в Котел надписа:
„Помогни ми да те возвися!”
Най-неотложната ни задача днес е да спасим българската наука, за да возвиси тя България!
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. К. Каракачанов: Българите в Албания може да станат македонци 7| 5878 |24.06.2010 . М. Михайлова: Искам да стигна до Борисов, имам му доверие 18| 9877 |23.06.2010 . В. Филипов: Газ от Турция. Стига са ни яздили руснаци. 33| 7701 |22.06.2010 . И. Тодоров: Хората са гладни да изказват лично мнение 5| 6251 |21.06.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах