Неделя, 18 Ноември 2018, 10:20
Frognews
3| 15956 |19.09.2007

Инж. Пламен Колев: Най-ценните ловни трофеи са в Северна България

.
,,Дивечът и гората имат нужда от човешка намеса! Тя не трябва да се ограничава, а напротив – гората е гора, когато се сече, но в рамките на закона”, смята инж. Пламен Колев, началник отдел ,,Ловно и рибно стопанство” в Държавната агенция по горите.

Интервю на Васил Василев

 

-Започна ли вече ловът на лисици, вълци и може би най-атрактивният – на благородния елен?   Ловът на лисици продължава целогодишно, в момента обаче не е от най-предпочитаният, тъй като са още малки и кожата им не е хубава. За лов на лисици почти никой не ходи специално само за тях, това става по време на груповия лов на дивата свиня. Най-често това е през зимата, когато има изчакване за глигана на пост в гората. Но в момента най-усилен е ловът на благородния елен, сега точно се прави трофеен отстрел, но сега е малко рано за заключения и обобщения, иначе има хубави трофеи.
-Какви са цените на трофеите специално за елена и по какви критерии се оценява?
Оценките са две. Едната е по ценоразписа за организиран ловен туризъм - там е на килограми. Специално за благородния елен се оценява теглото на трофея. Втората оценка се прави по критерий красота, но тя по-скоро допълва цената на килограмите.
-Каква е цената на килограм?
Това е красота, на килограм не е коректно да говорим, малко не върви (смее се). Но с доста условности 10 кг трофей, в зависимост от вида му, струва около 5 000 евро.
-Наблюдава ли се спад в качеството на трофеите, тъй като България е известна в Европа с едни от най-добрите трофеи?
Имаше някои грешки, които се направиха между 1990-та и 2000-ната година. Закриха се ловните стопанства, които съществуваха преди 1989 г. и в момента не се полагат достатъчно грижи за дивеча, което се отрази и на неговото качество. През 2001 г. се създадоха държавни дивечовъдни станции, подобни на ловните стопанства от едно време, а тяхната дейност е свързана и със стопанисване на горите, и с развитието на ловното стопанство.
-Има ли интерес към лова на кошути и сърни?
Интересът от страна на туристите е малък. Затова правим т.нар. селекционен отстрел. Той се извършва от нашите служители, когато е необходимо – например, в случай, че броят на дивеча е завишен - тогава започват и щетите върху гората. Животните искат регулация, без нея се спира нормалното им развитие.
-Отпускат ли се достатъчно пари от страна на държавата за дивечовъдните станции?
Щом питате мен, веднага ще ви кажа - недостатъчно. Разбира се, осигуряват се в рамките на възможното. За тях се отпускат около 2-3 млн. евро за последните три години. Самите станции, тъй като те са търговски дружества по търговския закон, си осигуряват инвестиции от собствени приходи. Площта им е около 600 000 хектара.  Те са 39 на брой и в тях работят близо 1500 души.  kolev.jpg  снимки Вяра Йовева
-Какви са очакванията ви тази година – ще има ли спад или пък увеличаване на туристите? Ще стигне ли дивечът за всички?
Надявам се, че спад няма да има, може би очакваме и леко увеличение, тенденциите от последните години сочат увеличаване на желаещите за този вид туризъм. Дивечът, по мое мнение, е достатъчен като количество, но все още не е достигнато качеството, което всеки очаква. Разбира се, при благородния елен има още какво да се желае, при дивата свиня вече няма проблеми с количеството, сърната се е възстановила до значителна степен също. Възстановяването им е комплекс от мероприятия - съществува аклиматизация и реаклиматизация, т.нар. зимно подхранване и изкуствено изсичане на част от гората с цел развитието на нови растения, които са храна за дивеча.
Това са тревопасни животни, които се хранят не само с трева - с издънки, храсти и т.н. Във възрастните гори животни няма. Под дърветата там постилката е мъртва и няма храна за дивеча. Ако искаме дивеча да е добре, трябва да стопанисваме гората, а една гора се отглежда чрез всички, познати на науката сечи и други методи. Колкото и да е смешно, дивечът иска човешка грижа, той е див, но не може да се развива без човешка помощ. Без нас няма и дивеч. За еколозите е странно, те искат постоянно да ограничават човешката дейност в природата. Но да вземем един национален парк ,,Пирин", където тя е сведена до минимум. В тези алпийски зони в планината, на които в миналото се е извършвала много паша, тревният състав постепенно се променя, клековите формации (бел. на авт. бодливи храсти, които засенчват и убиват по-долните етажи на тревната растителност) завземат алпийската зона. Такива процеси текат във всички национални паркове, защото човешката дейност е преустановена. Именно пашата е тази, която може да отстрани ненужните храсти. Едно алпийско пасище е пасище, тогава, когато се пасе на него – звучи логично, нали?
-Какво е моментното състояние на ловните домове в страната? Какви са условията и цените в съответните категории?
Съществуват 4 вида категории - резиденция, ловен дом, ловна хижа и ловен заслон, изброих ви ги по реда на качеството. Нощувката в тях варира между 10 и 50 евро, в зависимост от категорията, като в резиденцията е най-скъпо. Съществуват няколко резиденции у нас, това са малко по-луксозни къщи. Аз не съм запознат със хотелиерските звезди много, но за мен ловният дом е мястото, където е най-добре да се посрещат клиенти с що-годе нормални доходи. Това са къщи със санитарен възел, с общи помещения за хранене и спални. Не е кой знае какво, но този вид туристи не търсят лукса на всяка цена. За тях е по-важно какъв трофей ще отстрелят.
-Кои са най-честите туристи и може ли българинът да си позволи това удоволствие?

Тенденцията в последните години сочи увеличаване на българските граждани, които ловуват по тази линия. Например, миналата година бяха около 70 % от общия брой. Основно чужденците, които са наши гости, са от Европа. Ако говорим за тендиции тази година - появиха се чехи, румънци и традиционно - германци и австрийци, като те ловуват най-вече в Северна България. Там и трофеите са по-ценни, именно в Балчик е отстрелян най-големия трофей – 19,2 кг.
-Отпуска ли държавата специално финансиране за поддръжката на ловните къщи?
Не, такава практика при нас няма. Ловните домове се намират на територията на дивечовъдните станции. Всичките приходи от оргнизирания ловен туризъм, които постъпват в касата на съотвения ловен дом, след това се използват за поддръжката му. Това са си техни пари, с които разполагат и управляват ловния туризъм.
-Каква е съдбата на приватизираните ловни домове от 1999-2000 г., използват ли се от новите им собственици по предназначение или само като семейни вили?
С този въпрос не съм се занимавал, честно казано... Лично мен ме дразни този въпрос! Ефектът от приватизацията, ако говорим откровено - не е добър. Тази приватизация се наложи още 1999-2000, тя приключи 2001 г., но се оказа, че това не е подходящия модел, но за съжаление доста късно. Много от тогавашните ловни фирми в момента не съществуват - фалираха, разпродадоха ловните къщи. Но пак казвам, темата не ми е приятна, защото знам как са били строени и как се разрушиха или са в ужасно състояние, поне част от тях. Не се сещам нито за един ловен дом, който да е попаднал в частни ръце и да се използва по предназначение.
-След приемането ни в ЕС стана ясно, че в България се забранява ловът на дивата котка, има ли основание тази забрана?
Дивата котка е включена в "Червената книга” в Европа. Но проблеми имаме, не само с нея - също с вълка, с мечката, с дивата коза; с глухара* - не особени. Това са видове с ,,особен интерес от общността", цитирам ви буквално европейските директиви. Това за мен лично е едно доста странно решение. Когато подписвахме договорът за присъединяването ни към Европа, стана ясно, че има такава клауза за забрана на лова на дивите котки. Това не е фатално, разбира се за всеки един от тези видове с ,,особен интерес" се изготвя план за действие за опазване на вида. Една от мерките, които се предвижда за това, е подборния отстрел за регулиране на популацията й. Специално дивата котка не носи кой знае какви приходи. Вече имаме план за действие за опазването на тези животни, той е приет със закон. Имаме и квота в съвета за биологично разнообразие, за да можем законно да отстрелваме въпросните видове.
-Какво е бъдещето на ловния туризъм в страната ни, можем ли да очакваме и намесата на външни инвеститори?
Отдавна имаме намерения за такава практика. В България има 2 типа ловни райони - единият е предоставен на ловците, с контрол от нас, разбира се - това са 87 % от горите в страната, а останалите се стопанисват от Държавната агенция по горите и държавните лесничейства. Лесничействата са бюджетни структури, там всички приходи, които постъпват - идват в държавния бюджет и това не е начин за извършване на стопанска дейност. По този начин няма средства за поддръжката на сградите и т.н. Имахме намерение да променим закона за лова, дори още това лято, а и от три години подред, с което да допуснем други юридически лица, които да стопанисват дивеча и смятам, че това е бъдещето на ловния туризъм.
-Няма ли опасност по този начин да се появят злоупотреби от страна на ,,юридическото лице”?
Не би могло да има, ако съществува съответната администрация, която да контролира процесите там. Мисля, че не е пречка, дори го смятам за нещо положително. В тези ловни стопанства на държавните лесничейства има проблеми, защото липсва интерес и от тяхна страна. Да не говорим, че липсват и държавни пари, това е ясно. Ние не даваме там кой знае какво, нещата не са в добро състояние... Защо пък да харчим държавните пари, като инвеститорски интерес определено има - и у нас, и от чужбина. До колко е печеливш бизнеса - може да се поспори, но тези, които се интересуват, обикновено го правят за удоволствие.   *Бел. на авт.

Ловът на глухари безспорно е един от най-атрактивните в света. Неслучайно това е бил любимият за ловуване дивеч на цар Борис III, който е и сред световните майостори в този вид лов. България е една от малкото страни, където се среща тази птица. За голяма изненада се оказва, че това е птицата, която има най-добри слухови данни, въпреки името си. Тя достига до 4-5 кг и е позволена за улов само в ,,любовния” период, но само на мъжките индивиди. Докато глухарът е кацнал на дървото и пее на женската, не чува нищо, но затвори ли човка чува и най-малкия звук. Ловецът тръгва от далеч с миши стъпки и в пълна концентрация. Докато пее, се правят няколко крачки, но спре ли да чурулика – се замръзва моментално на място. И така, докато не се достигне непосредствено до дървото, на което е кацнал. Трофеят му е сред най-ценните и редки в света, а цената му у нас е 1100 евро.

 

img_3252.jpg

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Румен Леонидов: Лъскат имиджа на Бриго за шеф на нашенското ФБР или за посланик 2| 4873 |17.09.2007 . Румен Леонидов: ДС беше ликвидирана от самите комунисти, за да заметат следите 11| 6521 |15.09.2007 . Иван Драганов: Време е някои по върховете на БСП да изтрезнеят 3| 6559 |14.09.2007 . Робърт Баер, ЦРУ: Търсехме българин да издаде плановете на Брежнев 4| 4680 |09.09.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах