Сряда, 26 Септември 2018, 10:08
Frognews
17| 5770 |25.09.2007

Юри Чарийски: В България има институции, според които не съм българин

.
Фотографът Юри Чарийски е сред онези българи, които са световно известни имена в своята област, но малцина в България ги познават. Frognews.bg продължава да ви представя българи, които без фанфарен шум правят много за България.

Юри Чарийски е сред водещите световни имена в областта на художествената и рекламна фотография. Роден е през 1956 г. в Добрич. През 1978 г. заминава във Виена, където се жeни за австрийка. Има три деца. Учи електроника във Виена, но след това се насочва към изкуствата и завършва Университета за приложни изкуства във Виена при проф. Шварц и фотография при проф. Франц Хаубман и Ерик Лесинг. Учи графика и комуникационен дизайн във Виена, специализира анимация. Неговите арт-фотографии и пейзажни творби са показвани във Франция, Германия, Израел и в Австрия. Това лято по покана на кмета Цонко Цонков бе открита изложба в Каварна, която показва непознати кътчета от Северното ни Черноморие – Камен бряг, Тюленово. Чарийски продължава постоянно да пътува, да  наблюдава, да снима.

 

интервю на Ана Кочева и Снежана Йовева-Димитрова

 

- Г-н Чарийски, това лято и у нас видяхме фотографиите от проекта “Земя и море”. Как успя най-сетне да стигне той и до България?

- Интересно се получи наистина. Това е мой проект, който съм започнал от доста дълго време. По принцип имах идея да направя книга за Северното Черноморие и това е част от материала, който подготвям за нея. В Австрия Банка Австрия, Българското посолство, Министерство на външните работи и Културния дом “Витгенщайн” представяха български художници. В новата централа на Банка Австрия беше изложбата на известния български художник Стоимен Стоилов заедно с дъщеря му, а в старата централа на Банка Австрия бяха моите фотографии от Северното Черноморие. Приеха се от австрийската публика с неочакван интерес, вероятно продиктуван от факта, че България е общо взето непозната. Няколко души даже идваха да ме питат: “Ама това наистина в България ли е снимано?” Защото австрийците познават туристически снимки – Златни пясъци, Слънчев бряг, Несебър, Албена. А такива скрити местенца като Камен бряг, Тюленово не са и подозирали, че съществуват. И останаха много очаровани. При това съм убеден, че след тази изложба много от тях са дошли в България. Посланикът на България в Австрия, г-н Ради Найденов, който присъстваше на откриването на изложбата, каза, че и аз съм бил най-добрият посланик на Северна България в Австрия. От друга страна пък и доста българи във Виена не бяха виждали тези места. А иначе, идеята беше книгата да бъде презентирана заедно с тази изложба, но до книгата все още не се е стигнало, въпреки че е вече готова. Трябва обаче да се намерят средства, спонсори за издаването й. В момента няма никаква подобна литература в чужбина. Има пътеводители, брошури, някои добри, други не чак толкова, но такъв албум, който да показва определена част от България, няма.

- Част от България обаче не е цялата България.  

- Да. Но идеята е да се направи в серии; после ще покажа Ковачевица, Родопите, Дунава, манастирите, Странджа. Има толкова много теми .... Но няма средства и аз сам не намирам обяснение защо няма интерес и средства за такъв проект! Живея почти от 30 години в Австрия и от толкова време аз не съм видял една рекламна кампания за България - това го казвам при всяко интервю. А аз искам да направя нещо, което да “продаде”, да направи известна България в света, не да ни бъркат винаги с Румъния. В този смисъл съм малко разочарован ...

-Вероятно нещата ще се променят; през последните години у нас се заговори за национална туристическа стратегия на България, има и специално създадена агенция.  

- Е, аз мога да Ви изпратя копие от отказа на Министерството на външните работи, че нямат средства за такива проекти ... Но, да се върнем на изложбата във Виена, където показах Северното Черноморие. На нея беше поканена кметицата на Камен бряг г-жа Добринка Ялнъзова. И тя видя тази реакция на австрийците, и тя остана приятно изненадана. След известно време ми предложи да гостувам с изложбата в Каварна. Така стана. Поканиха ме съвсем официално и за първи път там се показа нещо подобно от този род в такъв мащаб. Изложбената зала е много хубава, съм бил в много зали в Европа, но тази е добре осветена, широка и някак си чудесно пасна на моите работи.

- Известно е, че живеете и творите в един от културните центрове на Европа, Виена, от почти 30 години. Как се случи тъкмо Виена да се превърне във Вашия град и всъщност тя стана ли Вашето място?

- Ами случи се много изненадващо, включително и за мен самия. Залюбих се, както се казва на български, с една австрийка и след едногодишни борби да ми разрешат да сключа брак, защото по ония времена беше доста трудно. Все пак успяхме и започнах да следвам в Австрия. Електроника първоначално, а по щастливо, сигурно съдбовно, стечение държах изпит и в Академията по приложни изкуства във Виена заедно с един приятел, на когото трябваше всъщност да помагам. Но така се получи, че излязох на второ място. А той за съжаление, не влезе ... Та Виена наистина стана моето място, но аз имам и други такива места ...

juri3.jpg- Е, всъщност фотографията ли Ви откри или Вие нея?  

- Интересено ... С фотография се занимавам от много отдавна. Във Втора гимназия в Добрич имаше една лаборатория и един учител, другарият Рашков, той ми беше дал ключ от нея и аз я използвах за увеличаване на снимки, промиване, но-о-о-о и за други, цели, съвсем несвързани с изкуство... Беше много, много търсен този ключ от моите приятели...! Но сега сериозно - самото запалване по снимането дойде от Георги Колев, репортер на БНТ в Добричка област. Той ме е учил да снимам с филм, на лента и с камера. Та съм закърмен още от Добрич, тогава Толбухин.

- А сътрудничите ли си с културните институции в България или с представляващите ги във Виена?  

- Да. Аз съм “сменил” много посланици и Директори на Дом Витгенщайн, все пак почти 30 години вече съм там. През последните няколко години активно помагам на Дом Витгенщайн, с директора Борислав Петранов работим много добре. Имам и много добри впечатления от сегашния ни посланик Ради Найденов, той насърчава изяви и съдейства за реализирането им на български творци в Австрия. Ерудиран българин е и аз работя добре с него.

- А участвали ли сте в колективни изложби, инициирани от Министерството на културата или Министерството на външните работи у нас или в чужбина?

- Не, защото те просто не ме смятат за българин!

- Е как така, нали показвате на практика България на австрийците.

 - Да. Аз съм малко между чука и наковалнята в такъв момент, защото съм с австрийски паспорт. Когато дойда в България съм австриеца с български паспорт. Истината е, че официално съм с двойно гражданство, което в Австрия не се признава. Но покрай проекта НУДО, представян в България през 2004 г., все пак май ме забелязаха. Министърът на културата ми беше изпратил цял букет...

- Сега какво предстои?

- Много идеи, много проекти имам. Не знам дали ще се осъществаят всички. Едниният план е Антрактида и то не остров Ливингстън, а самата Антрактида, по-скоро към Чили. Има едни програми за американски и европейски артисти и ако това се осъществи, ще бъде фантастично. Защото знаете, всичко е въпрос на финаниране. Другата ми идея е обиколка на Черно море. Освен това и хората са в моя фокус. Една от първите ми изложби бяха ръцете, човешките ръце. Винаги, когато се срещна с човек, му гледам ръцете. Ръката е много характерна за човека. Даже не случайно на приемни изпити във Франция, в Австрия се рисуваше ръка. И сега в Българското посолство във Виена има една огромна картина два метра и половина на ръце. Така че проекти много! Самата България е един проект, огромен. Цял живот няма да ми стигне ако се тръгне от местенце до местенце, от една красота до друга красота, от едно невидяно от множеството хора място. И това всичко да се документира. Сега има много по-малко артистична фотография. Защото фотографските продукти, свързани с туризма се правят по следния начин – избира се обекта, изпраща се фотографа, снима се и толкоз. Там се търсят други неща като емоции, А артистичната фотография е по-специално нещо, пейзажната - също. За нея трябва изключително търпение. Трябва да дебнеш светлина, трябва да я видиш след дъжд, преди дъжд, сутрин много рано, да следиш... , за да кажеш – аха-а! Ето това е! Но наистина трябва да имаш време и търпение да стоиш и да чакаш –почти като рибар – да дойде точният момент, в който да дръпнеш въдицата.

- Има ли добър пазар в Европа за вашата артистична фотография?

- Има, разбира се. Фотографията като артпазар тепърва навлиза в Европа. Пазара на артфотографията е преди всичко в САЩ, след това във Франция и в Англия. И сега тепърва идва и в Стара Европа. Що се отнася до фотографската продукция у нас, тя е на много ниско ценово ниво в сравнение с Европа.

- Кажете сега за. българската общност в Австрия? Как се спогаждате там, има ли общностен български живот във Виена, част ли сте от него?

- Хъм, общностен живот ... Знаете ли, първото нещо, което ми каза един приятел, по-възрастен, женен за французойка, когато тръгнах за Австрия, бе: “Виж какво, мойто момче, ако искаш да скопосаш в чужбина, гледай да си по-далече от българина.” И аз до някъде послушах думите му. Другото, което бях чувал тогава преди 30 години, като отидох във Виена, беше само за градинари емигранти. Които бяха, за съжаление, с много лоша репутация. Разбира се, тогава бях повлиян и от пропагандата на системата у нас.Чак много, много по- късно установих по-тесни контакти с българи. И ми направи впечатление, че наистина, има две-три групи, които си се събират отделно. Нали знаете оная приказка - като се срещнат двама евреи и говорят за трети, мислят как да му помогнат. А като се срещнат двама българи, май е обратното. Меко казано ... Жалко.

- Жалко, но това май е характерно почти за всички български общности по света. Разединяват се вместо да са сплотени, разделят се по партийни линии, на две църкви...  

- Това идва оттук, от България. Деленията в църквата започнаха оттук. Не от чужбина. И друго - ние сме лъган народ. Народ, който е бил винаги между Ориента и Европа, народ, който винаги е бил на кръстопът. Все пак, откакто България влезе в Европейския съюз имам чувството че народът взе да става някак си по-възпитан. Навремето като влезеш в магазин и като кажеш “Добър ден!”, гледаха подозрително и си казваха – “Тоя пък сега ...” А сега вече навсякъде са любезни, защото така го диктува бизнесът! И това е най-малкото.

- Т.е. имате надежди за България.juri.jpg

- Разбира се. Даже смятам скоро и рекламна агенция да направя тук. И нищо чудно да се виждаме по-често в България. Аз съм работил дълги години като арт- и рекламен директор в една голяма компания във Виена. Освен това първата рекламна кампания на Шел в България съм я правил аз, поканиха ме. Защото по онова време тук нямаше нищо, а на мен все пак това е пряката ми работа, рекламата. Така че, дай Боже лека-полека да се поевропечим! Друг избор просто няма!  

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Инж. Пламен Колев: Най-ценните ловни трофеи са в Северна България 3| 15803 |19.09.2007 . Мартин Ламбо: ЕС трябваше да покаже тази година червен картон за България и Румъния 5| 4848 |28.07.2007 . Елена Поптодорова: Посещението на Джордж Буш ще бъде най-добрата реклама за България 4| 4729 |07.06.2007 . Бернар Вебер: България е гъсеница, която се превръща в пеперуда 1| 5143 |04.06.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах