Неделя, 23 Септември 2018, 02:06
Frognews
4| 5100 |16.11.2007

Иван Илчев: Ще привличаме студенти от Китай и Индия, за тях ние сме пътят към Европа

.
Новоизбраният ректор на СУ ,,Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев смята, че във ВУЗ-а не трябва да се подготвят тесни специалисти, а млади хора с базови знания, които да се приспособяват към условията на трудовия пазар.

Проф. Иван Илчев е роден през 1953 г. Завършва факултета по история на СУ с профил нова и най-нова история. От 2003 г. е декан на същия факултет. Името му се свързва често и с небезизвестния му баща Илчо Димитров, който по времето на Тодор Живков е бил министър на ,,народната просвета". По тази линия той е и нещо като "ректор по наследство", тъй като родителят му също е заемал този пост. Като настоящ ректор на Алма Матер проф. Илчев предвижда изготвянето на 10-годишна стратегия за развитието на висшето училище, в която е заложено откриването и на нови факултети и специалности.

Интервю на Йочка Димитрова и Васил Василев

-Г-н Илчев, едно от първите Ви изявления беше, че матурите не могат да бъдат вход за ВУЗ. Защо? Какви трябва да бъдат според вас те? Вашият колега от УНСС прие тази форма за кандидатстудентски изпит.
-Това, което казах е, че матурите не могат да бъдат приемен изпит тази година, защото още не е ясно с какви критерии ще се оценяват работите на учениците. Ще работим по въпроса с МОН, за да може възможно най-бързо матурата действително да стане национален представителен изпит,  вход за ВУЗ. Възможно е да направим експерименти с някои специалности, които не са толкова търсени сега, но това все още се обмисля. Изцяло съм за матурите тогава, когато оценката се прави от  Национален екзаминационен център, за да се осигури възможност на равнопоставеност на кандидат-студентите.
-Защо не одобрявате тестовете? Тази изпитна форма не  дава ли реална представа за знанията на студента?
-Ще говоря от гледна точка на историк: един е тестът за химиците, друг - за историците, а съвсем трети - за филолозите. Като историк приемам тази форма като част от изпита, защото тестът в много по-голяма степен от  развиването на темите поощрява зубренето.
-Ситуацията не е ли сходна и с научаването наизуст на теми?
-Сходна е, но чрез писането на теми се преценява до каква степен студентът има изказ, до колко може да пише, дали последователно излага тезите си, докато при теста е или 1268 г. или 1120 г.
-В кои специалности и факултети може да се въведе все пак тестовата форма за проверка на знанията?
-Приемният изпит е приоритет на отделните факултети, ректорът не се намесва в прерогативите им.
-Вашият предшественик проф. Биолчев поиска 51 млн. лв. държавна субсидия. Вие ще настоявате ли за такава сума?
-До този момент все още не се знае точно какво е предложението, което влиза на второ четене в парламента. Опитвам се да разбера от наши депутати, които преподават в СУ, и не бих коментирал, докато пред мен няма документ. До момента разполагам само с материалите по вестниците, а моят опит, като изследовател на историята на журналистиката и пропагандата на политическите отношения, ми дава право да бъда скептичен.
ilchev_1.jpg

-Нашият университет конкурентноспособен ли е в момента на висшите училища в ЕС?
-За да бъде такъв Софийският университет, това означава у нас да идват студенти от Европа. Това скоро няма да стане по простата причина, че чуждестранните студенти трябва да знаят български език, което всъщност ограничава конкурентноспособността на нашия университет в Европа. Изход има: обучение на чужди езици, което всъщност се върши в някои факултети, но на ниво предимно магистърски програми. Задача за този мой мандат е да се премине на ниво бакалавърска степен. Най-вероятно това ще бъдат специалностите в природните факултети, тъй като 30% от лексиката е  международна. Много трудно е да се правят курсове на френски или английски език по история, философия, да  не говорим за филологиите.
-Какви биха могли да бъдат другите източници на финансиране на СУ, освен държавната субсидия?
-Те са стандартни: таксите, платените магистратури, доходите от имотите на университета. Разчита се също и на обещанието на  министър-председателя  Сергей Станишев, че от есента ректори ще могат да определят по тяхно усмотрение какви ще са таксите. Разбира се, ще сме сигурни, когато обещанието дойде в писмен вид, тъй като едно е да се говори, а друго е да се докаже с документи. Наясно съм, че управляващите от БСП трябва да се съобразяват с коалиционните си партньори, с опозицията, което не е много лесно за достигне до окончателно решение.
-Каква е вероятността таксите да се увеличат?
-В момента студентските такси са по-малки от другите университети в Европа, но не като цифрово изражение, а като дял от доходите на семействата. Не съм привърженик на тези сравнения, че у нас било 50 евро, а там 100 евро. Всичко зависи от доходите. Като дял от тях обаче, таксите са пак по-ниски у нас. Очевидно, те ще се вдигнат, като се има предвид ниското социално ниво, но няма да се прекалява. Предложението ми в програмата е за много по-гъвкави такси, както се прави в Европа и САЩ въз основа на два фактора: дохода на семейството и успеха на студента, т.е ще могат да плащат много по-ниски такси студенти отличници, които идват от семейства с ниски доходи.
-Защо привличането на бизнес сектора, който може да бъде алтернативна форма на финансиране, е трудно?
-Нека да направим едно разграничение. Ако говорим за УНСС, където условно приемаме, че има 100 специалности, 90% от тях гарантират сравнително добри доходи след излизането на пазара на труда. В Софийския университет, ако има 200 специалности, вероятно не повече от 10 от тях гарантират на възпитаниците си подобни заплати по простата причина, че сме единственото в България истинско учебно заведение. Ние не се насочваме в определена област, а обхващаме на практика почти всички сфери на човешкото познание. Затова при нас е много по-трудно да се привлече бизнесът, отколкото в УНСС или Техническия университет, където има преки връзки. Разбира се, ние предвиждаме с деканите на факултетите по математика и информатика, стопански, юридически, химически, физически, биологически факултет, които имат реални възможности, да привлекат бизнеса. Те всъщност го правят и в момента. Предстои да се подпише документ, заедно с проф. Иван Петков, декан на Химическия факултет, който е свързан с изключително голям проект - в него участват няколко факултета, бизнес среди, ще се инвестират 80 милиона евро.
-За да мотивирате бизнесмените да финансират и инвестират в СУ, не се ли предполага преструктуриране на специалностите и обучението като цяло?
-Това, което всъщност предлагам, е гъвкава кредитна система, която да позволява на студентите да избират какво да учат в различните факултети и висши училища. Второто, което предвиждам, са много широки факултетни връзки, които и в момента ги има. Нека да дам пример с Историческия факултет, не защото съм бил декан, а защото има най-развита система. Имаме общи бакалавърски и магистърски програми, примерно с Географския факултет, т.е. 2 общи специалности; 2 общи магистърски програми с  ФКНФ, с Философски факултет, както и една обща магистърска програма с Химически факултет, Биологически факултет, Физически факултет. Тя разчита също и на точните науки. Друго, което може да се направи, е създаване на големи центрове, които да кандидатстват за мащабни проекти. Например, в Център за проучване на Черно море могат да участват географи, геолози, историци, биолози, свързани с растителния и животински свят, от ФКНФ с подготовка на туристически кадри, от специалност география на туризма. Една такава голяма група от 30-40 души може да кандидатства по международни програми за развитие на инфраструктурата, на човешките ресурси, на граничните райони, с отделни аспекти от своя проект, и да получат подкрепа от най-богатите в България крайморските общини - Несебър, Бургас, Варна, Балчик. Така от една страна, ще се дава възможност за по-широко обучение на студенти, защото ще участват, а от друга - това е път за допълнително финансиране.
-Има ли конфликт къде основно трябва да се развива науката в България - в БАН или в университетите?
-Тук не виждам противоречия - нека се развива науката и в БАН, и в СУ. Ние винаги сме си сътрудничели с лекции, курсове, както и обратно - много наши преподаватели участват в проекти на БАН. Академията на науките дава 60% от научната продукция, а нашият университет - 35%. Всъщност, държавата ни плаща само за образованието на студентите и получаваме много малко за науката. Нека този дисбаланс да се промени, но не да станат по-малко парите за БАН, а да се увеличат тези, които се дават за СУ, но те да бъдат пряко зависими от нашите научни резултати.
-Разбрахме, че искате да привлечете китайски студенти. Защо точно такива възпитаници желаете?
-Това е идея на проф. Федотов, който е и зам.-ректор. Ще продължим не само с Китай, а и с Индия. Тези студенти се подготвят една година от нашия езиков център и научават български, а след това стават редовни студенти. Това е един доста перспективен път за развитие, защото за такива бивши социалистически страни ние сме пътят към Европа.
-Ще се създадат ли нови факултети?
-Това е един проблем, който ще представя пред Академичния съвет и ще се съобразя с неговото становище. Все пак, при всяка експанзия е нужно време, за да се регулират отношенията. Например, сега ни трябват 2-3 години докато Медицинският факултет действително стане равностоен като качество на останалите факултети. Нашата цел е да насочим промените в университета към трудовата среда в България. През месец март мисля да организирам общо събрание на ръководството, на което да изготвим една 10-годишна стратегия за развитието на СУ. Разбира се, тя няма да е в най-малките подробности, а като основни насоки на развитие. Една от задачите ни ще е да разберем какъв тип студенти подготвяме. Част от колегите смятат, че готвят само научни работници. Горко на Майка България, ако излязат толкова много учени от Софийския университет. Трябва нещата да бъдат балансирани - от една страна, да имаме студенти, които ще се занимават с наука, а от друга - по-голямата част от студентите да са с не толкова тясноспециализирана подготовка, а с базисни знания. И в зависимост от ситуацията на трудовия пазар, да могат да се насочват в една или в друга област. Това е и философията на повечето европейски университети.
-Какво наследство Ви остави проф. Биолчев?
-Добро. Добро и в постиженията, добро и в конфликтите.
-До къде стигна развитието на спора по повод на Ботаническата градина в Балчик?
-Трудно се решават спорове, в които някои бизнес среди виждат възможност за огромни печалби. Имаме спорове и с варненската ботаническа градина. Нали си представяте колко ще струват 300 декара между „Св. Константин и Елена" и Варна? Споровете очевидно ще продължат.
-Министър Данаилов ли е заинтересован?
-Не смятам в никакъв случай, че един министър би могъл да бъде лично заинтересован.
-На какъв принцип ще изберете Вашия нов екип, тъй като се носят слухове, че по време на изборите са направени уговорки между Вас и останалите кандидати за прехвърляне на гласове срещу зам.-ректорски постове?
-В разговорите, които съм провел преди това, нито един човек не съм попитал ,,Ти ще гласуваш ли за мен?". Това е против моите принципи. На всички съм казал, че не ме интересува за кого ще гласуват, а компетентното становище по този проблем. Такива слухове се носят при всички видове избори. Толкова чух и прочетох за себе си през тези седмици...

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. НП Михаел Гайер, посланик на ФРГ: Ако аз бях премиер на България, щях да се грижа за „мозъците” 9| 4530 |17.11.2007 . Адреналинката Яна: ДПС не трябва да управлява България 19| 8939 |13.11.2007 . Поетът Орлин Орлинов: Сега е часът на чакала, той не чете поезия 11| 6711 |10.11.2007 . Митрополит Аталлах Хана: Страхувам се от крайно религиозните 0| 4651 |09.11.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах