Петък, 16 Ноември 2018, 06:11
Frognews
43| 11481 |18.04.2011

Иво Инджев: Българският “Уотъргейт” още не е разкрит

.
Иво Инджев
Ако не напуснат стандарната черупка, десните ще бъдат костенурката в състезание между хищниците. БСП ще ни борят с измисления образ на героя от съпротивата “бате Серго”. Първанов се оказа отличен ученик на Сталин, казва известният журналист и политически анализатор.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Инджев, макар и неофициално президентската кампания вече стартира. Георги Първанов спечели последните два мандата с идеята да бъде социалния президент. Каква е равносметката от тази му заявка и престоя му на “Дондуков” 2?

- Сметката е равна на нула, защото всяка лъжа, умножена по нула (усилие), си остава лъжа. Самата заявка да въздействаш като президент върху социалната политика клони към нулата като вероятност по известните на всички причини: президентът просто няма правомощия да формира политиката, от която да зависи нещо съществено в икономиката. Така че Георги Първанов излъга избирателите си предизборно и в това отношение остана верен на себе си два мандата.

Друг е въпросът, че той е доказал готовност да си превишава правомощията, но само когато му е лично изгодно. Което още повече подчертава лицемерието на обещанието да е “социален президент” – ако му беше важно, щеше да бъде настоятелен дори отвъд законните си прерогативи, както направи със създаването на политическия проект АБВ в качеството на държавен глава, употребяващ ресурса на институцията за тази цел.

- Политолози предричат, че това ще бъдат най-тежките и най-скъпи президентски избори от прехода. Защо този вот се превръща в толкова важен залог за партиите, възможно ли е да има ново преразпределение на политическите сили след него?

- Не знам с какво тези избори могат да изненадат повече от невероятното събитие аутсайдерът в състезанието Първанов да стане президент, както се случи при карамбола от събития през 2001 г., изтласкал на върха един посредствен човек. А преразпределение рано или късно ще има. Само че никой не знае кога точно и как ще случи. Тази непредсказуемост помпа самочувствието на политически играчи със самомнение на вечни величини.

- Защо партиите възприемат тактика на изчакване и искат да обявят фаворитите си в последния момент?

- Пак ще ви дам пример с действащия държавен глава, който сега бащински подръпва ушите на дебнещите се субекти в навечерието на изборите – самият той изскочи от каскета на БСП в последния момент на надпреварата преди 10 години. Така че финтирането и криволиченето на зайците, които се крият до последно в цилиндрите на фокусниците, не е някакво ново явление.

- Очертава се и една друга тенденция – поне на този етап политическите централи нищят все някакви странични, уж независими кандидатури. Защо се заобикалят партийните фигури, а лидерите се крият зад тях?

- Просто никоя партия не разполага с достатъчно електорален потенциал, за да излъчи безспорен мажоритарен кандидат и образно казано се надява да “открадне” чужди гласове. ГЕРБ постигнаха максимума в това отношение на парламентарните избори през 2009 г. и няма изгледи да се доближат дори наполовина до подобен успех сега. БСП пък няма как да повторят номера с избора на партийния си лидер в лицето на Станишев и пробват да запазят физиономията си, като вземат назаем познатия от телевизията измислен образ на героя от съпротивата “бате Серго”, с целия фалшив патос на далечното минало. Това е косвено признание за безсилието им да се справят с предизвикателствата на времето като (уж) модерна лява партия. А останалите, по-малките партии, са направо обречени да търсят периферни гласове, без които е по-добре да не се явяват на избори, за да не стават за посмешище.

- Миналата седмица неочаквано Георги Първанов обяви, че АБВ няма да има своя кандидатура за президент, въпреки предварителните очаквания, какви задкулисни сметки си правят в президентското движение?

- Грешите в едно: когато говорим за Първанов, няма “неочаквано”, освен ако не става дума за лобирането му за руските проекти, което е единствената права и непроменяща се линия в кариерата му от дълго време насам. Някои щрихи към това негово постоянство добавям в новата си книга “ Течна дружба”, която трябва да се появи през май. Онова, което НЕ се крие “за този ход”, е че самият Първанов няма как да потрети мандата си и поради това се цели в премиерския пост при евентуално благоприятно за него развитие на събитията в политическите битки, от които той отново ( както на изборите за президент) да извлече полза от “кръвопролитието” в лагера на потенциалните съперници. В това отношение той се оказа отличен ученик на Сталин, който насъсква Хитлер да громи Европа, за да се появи като “спасител” след това и да обере от труповете каквото може.

- Възможно ли е Първанов да наложи своя кандидатура чрез БСП или друга нова лява формация, контролирана от него?

- Ако Първанов има такова влияние, тогава защо да си го хаби “на дребно” с подставени лица ( ами ако едни се еманципират и станат “неблагодарни”?!), а не овладее направо партията, вместо да си прави труда да създава паралелни проекти като АБВ? Но не мога да знам онова, което знае той и следователно няма как да прогнозирам какъв ресурс ще мобилизира за постигане на целите си. Твърдя, написал съм го в книгата “президент на РъБъ”, че сред най-важните приоритети на Първанов е събирането на информация за т.н. елит на България и това е обяснението за факта, че толкова много му се “прощава”. Човекът разполага като с бащинията си с цели две служби: с НСО ( която е информирана за битовите подробности от живота на “елита”) и с разузнаването. Не се отчита на когото и да било за тяхната дейност ( поне не в България).

- Социолозите сочат, че на този етап партия ГЕРБ акумулира най-голямо обществено доверие, въпреки падащия й рейтинг. Какви подводни камъни могат да спрат устрема на Борисов или на негов кандидат към “Дондуков” 2?

- Изборите обаче не са към момента, а към края на годината и през оставащите дотогава месеци не се очертават да изригнат гейзери от мед и масло – ще става по-зле за онези политически субекти, които консумират реално властта. Известните с уменията си в социалната демагогия другари и другарки ще направят възможното да се възползват от това. Алтернативите в дясно пък и невъзможното да направят, пак трудно ще си върнат отблъснатите избиратели в количества, достатъчни за победа без някакво магическо разширяване на потенциала си сред “широките народни маси”. За консервативния тип политика по принцип традиционният път е постоянството в отстояването на принципите, но се боя, че при създалата се патова ситуация в България вече е назряло времето на нестандартните решения: по-зле няма да стане, а и (почти) няма какво да губят десните. Трябва да се осмелят да експериментират! Не питайте как. Съвети, без да са ми искани, не давам.

- Цветан Цветанов заяви категорично, че Кристалина Георгиева и Меглена Кунева няма да бъдат кандидати на ГЕРБ. Има ли ресурс вътрешният министър да участва в надпреварата, след компроматните атаки срещу него?

- Не само Цветанов, практически всеки кандидат от ГЕРБ имаше сигурни шансове за победа, измерено с аршина на времето, когато за Цветанов се заговори като за вероятен фаворит. Мъчнотията е да се прогнозира динамиката, а тя все повече изисква безспорна кандидатура. В ГЕРБ тя е само една. Да я споменавам ли или всеки се досеща?

- Познаватe добре процесите и проблемите в десните партии. Какви са реалните шансове на СДС и ДСБ да привлекат вниманието и да стигнат до балотаж на тези президентски избори? Има ли опасност този вот да бъде поредния предвестник на края им?

- Ако не напуснат стандарната черупка, която иначе приляга на класически консервативни партии, десните могат само да разчитат да бъдат костенурката в състезанието между хищниците – сигурна в самозащитата, но обречена в спринта. Трябва да си спомнят, че десните са носителите на новото в България и в това отношение се различаваме радикално от старите демокрации- на Запад пишат за червените в България като за “консервативните сили”. Всеки ден бездействие, в който на носталгиците по комунизма се позволява да имат инициативата в политиката, ерозира все повече естественото предимство на новаторите ( добри или лоши, но ”по рождение” десните тук все още са такива) в младата българска демокрация.

- В книгата си “президент на РъБъ” вие разкривате любопитен факт от вота през 2001 г. - от щаба на Петър Стоянов е изнесена важна информация към БСП, преди решаващ телевизионен дебат. Тя преобръща нагласите на избирателите в полза на Георги Първанов. Защо този скандал остана скрит и замазан 10 г., кои лица са свързани с него, честен ли бе тогава вотът?

- Ако можех, бих учредил голяма награда за журналистите, които разкрият този български “Уотъргейт”. Аз знам, че той е факт, но не ми стигат силите в лично качество да предоставя неопровержими доказателства. Ние дължим “честта” да имаме точно този президент и производен на неговото влияние демократичен дефицит, регрес и свързаното с тях оставачество в европейските класации в резултат на един партиен шпионаж, който го качи на върха. Първанов се е възползвал от предателството на близък до тогавашния президент Петър Стоянов политик. Някой вярва ли, че Първанов се е отказал случайно от онзи фатален ( за Петър Стоянов) телевизионен дебат, който преобърна изборите в полза на отсъстващия от него соцлидер, защото му било по-важно да агитира точно по същото време пред няколко хиляди съпартийци, вместо да се изправи пред многомилионната аудитория на Би Ти Ви? Първанов е бил информиран за намерението на Петър Стоянов да извади секретния доклад и да произведе скандал, от който липсващия от картинката социалистически кандидат излезе “целия в бяло”.

Не мога да бъда сто процента сигурен за конкретен извършител, без да бъда подкрепен от свидетели. Но ако следвам логиката на следователите за създаване на портрет на вероятния извършител, най-много до профила на въпросния информатор ( като се знае как се разви след това - целия в червено), се доближава днешният виден деец на червения капитализъм и парламентарен непукизъм Петър Корумбашев – тогавашен вътрешен човек от щаба на Петър Стоянов.

- Какви изненади и удари под кръста да очакват партиите на тези президентски избори?

- Всякакви. От тях обаче се плашат само “новородените” политици. За останалите важи принципът “мокър от дъжд не се бои”. А дъждът може да бъде и пречистващ от калта - това трябва да помнят любителите на очернянето като метод в политическата борба.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Иван Генов: Министър Дянков е българският Бин Ладен 48| 12569 |17.03.2011 . Проф. Иван Славов: Къде е българският Пиночет? 98| 16902 |01.01.2011 . Андрей Ковачев: Солиден портфейл ще управлява българският еврокомисар 6| 4938 |05.01.2010 . Стефка Костадинова: Българският спорт има нужда от приятели като Жак Рох 9| 5093 |19.01.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах