Реклама / Ads
103| 28547 |20.01.2012 ИНТЕРВЮ

М. Касимова: Българинът е селски мачо, българката-дама на дребно

.
Мария Касимова
Той й говори на ма, тя пък му вика нещастник; става дума за народопсихология и първите седем години, казва в интервю за Frognews.bg Мария Касимова.
 

интервю на Ана Кочева

 

- Преди всяко интервю сме свикнали да поставим по една визитка на интервюирания. Тръгнах да я пиша и започнах да изреждам: журналист, учител по обноски, пи ар, майка... Я по-добре ти самата го свърши това вместо мен, даже, ако искаш степенувай ги по важност.

 

- Най-важното, което съм, е че съм жена. В страна като нашата полът е от огромно значение и затова ми се налага да се боря повече, да се доказвам повече, да работя повече. Оттам нататък съм първо себе си, след това майка, после специална жена в живота на един мъж, и накрая – журналист и специалист по етикет и протокол. Най-хубавото и смислено нещо, което свърших досега, са двете ми дъщери. Много се гордея с тях.

 

- Как ти остава време за сън при цялата многотия?

 

- Не ми остава много време да спя, но това не ме притеснява. Майка ми казваше че от сън спомени няма и е така. Пък и аз все се оплаквам, че не съм се наспала и все, когато най-накрая имам време за сън, правя някакви други неща. 

 

Ако сега ти кажат, хвърляй всичко дотук, ставаш актриса, би ли изпитала същото любопитство към тая професия както по времето, когато най-много си искала да я практикуваш?

 

- Сега, за да стана актриса, трябва да имам някаква гаранция за финансова стабилност. Жена, на която й се е наложило да остане сама с две деца и определен стандарт на живот, такива рискове вече не й минават. Просто не мога да си ги позволя, защото от мен зависят и други хора. Е, аз не съм точно примерът на самотната майка, защото бащата на моите дъщери много се грижи за тях и ни помага и сега, но това не означава, че мога да жертвам независимостта си. Научих се, че някои неща трябва да си останат мечти и театърът за мен такова нещо. Много ми се иска обаче някой да ме покани за роля в театъра! Ей така, за една роля...

 

- Дъщеря си на Хиндо Касимов, когото слава богу още помнят като един от големите ни актьори. И като си знам колко е банален въпросът, няма начин да не го задам – какво е най-ценното, което носиш от него – нещо на което те е научил, казал...

 

- Баща ми е много силна фигура в живота ми и до ден днешен. Вече по-дълго време съм живяла без него, отколкото с него, но няма ден, в който да не се сетя за него или да не го спомена по някакъв начин. Баща ми ме научи на почтеност. Научи ме да казвам истината, каквото и да ми струва. Научи ме да имам непоносимост към несправедливостта и лъжата. Научи ме да съм точна. И да съм независима. Казваше ми, че една жена винаги трябва да може да си плаща сметките. Не е имало случай, в който да съм изпадала в ситуация, в която да не мога да си платя, каквото съм натворила – в буквален или в преносен смисъл. Баща ми ме научи и да се смея. Благодарение на него и на компанията от артисти, с които израстнах, гледам на живота несериозно и се самоиронизирам. Много важен урок!

 

- Ръководиш училище по обноски. Дай първо да диагностицираме колко галантен е българинът, има ли добро възпитание. А и българката съответно?

 

- Училище за обноски и силно казано. Опитвам се да обучавам възрастни и деца в добри маниери и етикет. Не мога да кажа, че засега съм затрупана от работа – българите мислят това за префърцуненост или пък вярват, че всичко си знаят. Българинът не е галантен по принцип. Поне не в онзи истински смисъл. Българинът е мачо, ама на селско ниво. Съответно българката иска да е дама, ама и тя на дребно. Затова не ни се получават нещата с елегантото присъствие. Той й говори на ма, тя пък му вика нещастник. Не виждам къде е моята работа тук, защото става дума за народопсихология и първите седем.

 

Какви хора идват да учат и какво искат да научат?


-  При мен идват предимно хора, които имат възпитание и образование. Хора на високи позиции, хора с много контакти в чужбина или работещи в международни компании. Точно тези, които най-много имат нужда от едно такова възпитание по етикет, нямат съзнанието за това. Колкото по-образован и възпитан е един човек, толкова повече му се иска да инвестира в себе си, в още знание, в поведение, в едно образование, което у нас няма как да получиш като дете по обясними исторически причини.

 

- Имаш ли си ученици-политици?

 

- Имам, но не мога да спомена имената им, защото конфиденциалността е част от работата ми.

 

Всъщност няма начин да не си наблюдавала обноските на нашия т.нар. елит. Каква констатация може да се направи за тях?

 

-  “Т.нар. Елит” е много точно казано. Аз не мога да кажа кой принадлежи към елита в нашата страна. Има някакви хора, които са известни, защото са известни. Истинските интелектуалци са натирени някъде в прашните си холове. Никой не ги кани да говорят от телевизионните студиа, никой не търси тяхното мнение и визия за страната ни, за политиката, за начина ни на живот. А това, което се нарича елит у нас, има много съмнителни ценности и поведение. Пошлост, наричана освободеност, простотия, определяна като непринуденост.

 

- А що за обноски се демонстрират в НС?

 

-  Едно народно събрание никъде по света не е лаборатория за добри обноски и поведение. Все пак там хората спорят, хвърлят идеи и горещо ги защитават или оборват. Разбира се, има начин това да се направи с финес и възпитание, но, нека да съм обективна, дори британските политици не се държат според етикетните норми, когато спорят. При нас каквато ни нацията, такива ни и политиците. Нали знаете, ако във Франция две коли се чукнат на пътя, шофьорите слизат и си говорят на вие, наричат се мосю и макар и на малко по-висок тон, общуват възпитано. У нас е по-вероятно направо някой да ти излезе с бухалка и да ти разбие стъклото. Да не говорим пък, ако си жена – веднага ставаш “овцо”, “кифло” и отнасяш някоя грозна мъжка псувня. Пък може и да те набият...

 

- Нароиха се в последно време много „светски законодатели”. Те самите какво впечатление правят? Ако искаш, можем да персонифицираме дори – Евгени Минчев, Денди, дамите от новото предаване „Високи токчета”, всевъзможните водещи на всевъзможните предавания, които ни поучават от ефира...Тук влиза и оценка за медийно поведение, но какво пък, няма да щадим никого, нали?

 

- Това просто не знам как да го коментирам. Що се отнася до Евгени Минчев и Денди, това определено са хора със стил. Стилът е нещо, което се гради с много дисциплина и постоянство. Те са го направили. Това обаче не значи непременно, че са елегантни и в това няма нищо лошо. Струва ми се, че е по-добре да ги възприемаме като светски личности, но не и като законодатели. Не знам един последовател нито на Евгени, нито на Денди. Всъщност им се възхищавам за смелостта да бъдат това, което искат. Толкова. А що се отнася до дамите от “Високи токчета”... гледах това предаване едва тази неделя. Видях три накукуминджени жени да си говорят за диети, да хрупат моркови и да се лакират... Изобщо не ми беше нито интересно, нито полезно. Просто беше глупаво. Поредният имидж на жената, която трябва да е просто красива и почти няма други интереси извън габаритите на собствения си задник. Грижата за себе си е много важна и да си красива, поддържана и секси е супер, но е крайно време в това понятие да влиза и още един елемент – умът на една жена.  

 

- Всеизвестен факт са разликите в културите и независимо от широко прокламирания в последно време диалог между тях, все още можем да попаднем в конфузна ситуация, непознавайки достатъчно етикета в чужбина. Кои са най-отявлените гафове, които можем да направим с жестове и поведение, които у нас се считат за проява на възпитание, а някъде навън са абсолютно немислими?

 

- Да, културните и религиозни различия са нещо, което винаги трябва да имаме педвид. Особено религията – тя е над всеки етикет, защото е нещо много лично и в този смисъл високо уважавано. По отношение на нея можем да направим много грешки, например да сервираме свинско на мюсюлманин. Много грешки се правят в днешно време в общуването с източните народи – с китайци, японци, индийци или корейци. Китай е огромен икономически фактор и който си мисли, че ще прави успешен бизнес там, без да владее тънкостите в това общество, жестоко се заблуждава. В Китай например никога да не означава непременно съгласие – това е просто проява на учтивост, тъй като според китайското възпитание категоричното отричане е обида. Затова и не очаквайте от китайски партньор да ви каже не, това няма да стане. Ще се усмихва, ще клати глава колебливо и вие може да останете с впечатлението, че договорът ви е пред подписване, докато в неговата глава всъщност да кънти едно огромно и непоколебимо НЕ. Съвсем в реда на нещата за един китаец, както и за един арабин например, е да те пита за семейството ти в подробности – нещо, което се счита за проява на невъзпитание в Америка или Европа. Много внимателно трябва да се употребяват и жестовете като вдигнат палец за потвърждение или известният знак с пръсти за ОК. В различни страни точно тези жестове имат обидно значение и могат да ви донесат много неприятности. Същото важи и за подаръците – според европейския етикет подареният подарък се отваря веднага, докато на изток правилото е тъкмо обратното – подаръците се приемат и се отварят по-късно, насаме. Затово е хубаво преди всяка пътуване, в което е важно да направим добри контакти, да се запознаем с местните обичаи и традиции.

 

- Колко етикета наруших, докато правих това интервю?

 

- В ситуация на интервю има едно много важно и установено по определение правило – единият пита, а другият е длъжен да отговаря, щом е приел интервюто. Ако ти ме беше срещнала случайно на улицата или някъде на парти и започнеш да ми задаваш един куп въпроси, ще те приема за твърде напориста и дори натрапчиво нахална.:) В този случай обаче питането е в реда на нашите уговорени взаимоотношения и тъй като не ме питаш нищо, което би уронило достойнството ми или престижа ми, етикетът си е съвсем спазен. :)

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 4| 10986 |13.01.2010 Алек Попов: Българинът често прибягва до исторически патерици . 34| 14430 |10.12.2008 Ради Найденов: Много е лесно българинът да заживее като австриец . 5| 9770 |27.10.2008 Иван Бойков: Българинът няма много добра инвестиционна култура . 16| 6821 |14.10.2008 Вл. Тодоров: Българинът се чувства безнаказан на пътя, държавата нехае

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads