Сряда, 19 Септември 2018, 00:45
Frognews
0| 6961 |05.06.2010

Кирил Христосков: Има нужда от промени в Закона за културното наследство

.
Кирил Христосков
Налагат се промени в Закона за културното наследство, каза членът на УС на Съюза на колекционерите и бивш шеф на „културното" звено в НСБОП Кирил Христосков. По думите му така написаният закон създава напрежение при колекционерите. Според Христосков в закона не достатъчно добре изяснен и понятийният апарат.
Съюзът на колекционерите в България ще открие на 7 юни изложбата "Другият музей", където ще покажат експонати от частни археологически и нумизматични колекции, както и скулптури, филателия, оръжия, ордени, медали и униформи. Изложбата може да посещава до 21 юни в Галерията за чуждестранно изкуство.

Интервю на Юлия Тороманова

Г-н Христосков, какви трябва да са промените в Закона за културното наследство?

Този закон не може да реши проблемите, които съществуват и за които трябва да се създадат определени правила, които да конкретизират какво е необходимо и защо. Посланието, което носи изложбата, е насочено към държавата и държавните институции, към парламента. То е колкото се може по-бързо да се даде шанс да бъде удължен срокът за тези ценности, които в момента все още хората се страхуват да ги покажат. Големият проблем е, че сроковете, които трябваше да бъдат предвидени в закона, са изключително къси. На първо място нито обикновените колекционери могат да приготвят това, което притежават, нито държавната администрация е в състояние да поеме всичките тези многобройни културни ценности с археологически произход. Проблемът се усеща повече при собствениците на монети.

Неслучайно в закона има специален режим за монетите и беше гласувано доверие на нумизматичното дружество те да излъчат експертите, които да определят идентификациите и регистрациите на документите, като разбира се, това става под контрола на Министерството на културата. Една такава практика е добра. За нас най-важното в момента е да бъде удължен този срок.

Да може на обикновения колекционер да му се каже, че няма нищо страшно да покаже тези предмети. Когато се изработва една генерална политика по тези въпроси, може би трябва да се вслушаме в това, което казва Съветът на Европа и културната комисия към него. Спомням си, че когато преди известно време имаше един голям дебат в парламентарната комисията по култура, бяха поканени експерти и специалисти от Съвета на Европа. Хората от Европа казаха категорично, че ролята на държавата в цялата тази особена и сложна материя трябва да бъде не централизираща, а регулираща. Така, че оттук се започват нещата.
Другият изключително важен проблем са понятията в самия закон. Законът има много понятия, които може би не създават възможност за яснота у тези, които прилагат закона.

Давам ви един пример. Културно-историческа ценност се идентифицира с паметник на културата, което е едно пълно недоразумение. „Културно-историческа ценност" е едно общо понятие. Тази ценност може да бъде с археологически произход, свързана с литературата, с известна личност, с изобразително изкуство, с пластика, т.е една много широка палитра от предмети, които имат различен произход. В стария закон беше много точно посочено, че паметник на културата е един статут на защита на една определена културна ценност. Специално в сферата на археологията в един от текстовете на закона говорят за археологически обекти. Тези обекти ги третират като национално богатство до момента на тяхната регистрация. Добре тогава. Ако аз намеря една керемида в нивата си, докато садя картофи и не я предам в законоустановения 7-дневен срок, мога за тази керемида да нося наказателна отговорност. Това е парадокс, с който се обричат хилядите земеделски стопани. 2/3 от разпоредбите в този закон са административно наказателни.

Ще ви споделя какво особено усещане изпитах, когато се определяха административните наказания. Първо, бяхме много уморени. Обикновено това се случваше към края на работата в парламента в Комисията по култура. Ако примерно една глоба е 1000 лева , те правят 10 хиляди лева, ако е 300 лв., я правят 3000 лв. Вместо да се стимулира човекът да има един подход към културното наследство, то на практика тези санкции, които се правят, го отдръпват да се занимава с това. В такъв случай, ако намеря някакъв предмет по-добре изобщо да не го изваждам, да взема да го заровя и да се приключат нещата. Колекционерът трябва да има интерес сам да търси държавата, за да идентифицира и регистрира предмета си. Инвестицията в културни ценности е един трезор, една банка.
В България няма регистър за откраднатите картини. Един такъв регистър би ли успокоил колекционерите, че в крайна сметка те няма да се третират като нарушители ?

Ние имахме опити да се прави този регистър. По една ли друга причина този опит остана незавършен, тъй като беше разформирован отделът, в който се занимавахме с това. Аз лично смятам, че този проблем може да бъде решен както с усилията на държавата, така и с подкрепата на обществото. Една от целите на Съюза на колекционерите е именно създаването на такъв регистър, което безспорно не е евтина работа, но ще облекчи сделките с такива предмети. Големият интерес не може да се предизвика, ако сме една затворена система. Това не означава, че трябва да изнесем ценностите си. Те не могат да разберат, че частните колекционери представляват културното богатство на България. Ефектът от това е невероятен, защото обществото е това, което представлява. Вярно е, че парите се дават от един човек, но той е част от това общество и той го прави за обществото. Това е смисълът на едно такова колекционерство.

Как стои въпросът с частните музеи в България?

Това е едно ново явление. Имам предвид, че частен музей по законодателен ред можеше да се създаде и по времето на социализма. С изменението за паметниците на културата се даде право да се изграждат частни музеи, като имаше три изисквания: да има сграден фонд, средства за финансиране и достатъчно експонати, които да представят пред публика. По една или друга причина разрешение за частен музей имат две организации, като едното е нумизматичен музей, а другото е за археологически находки. Създаването на частен музей не е проста работа. Издръжката и поддръжката на една експозиция е много скъпо. Инициативата за създаването на частни музеи трябва да бъде подкрепена от държавата, обществото и от медиите, защото това е един от начините за опазването на културното наследство.

Разкажете ни повече за археологическите находки, които ще бъдат представени на изложбата. Какво ще покажете?

Умишлено археологията не е застъпена в този обем, който бихме могли да покажем, тъй като целта на изложбата е да участват максимален брой колекционери в България. Археологията е сведена до сравнително малко културни ценности с археологически произход, но пък затова мисля, че са добре подбрани и са много красиви. Ще представим "Праистория" на Румен Данов, оръжия и римски шлем на Бойко Ватев, Димитър Иванов ще се представи със златни накити и мраморна пластика, Васил Божков представя бюст на Траян Деций и сребърен

ритон. Предполагам, че нумизматите ще се представят с колекции от средновековна България, а също и с антични монети от времето на Александър Македонски и Филип. Ще бъдат показани и римски монети. Археологията ще бъде част от цялата сбирка, която ще експонираме. Най-старите предмети са от второто хилядолетие преди Христа, а може и по-ранно. Това са керамични съдове, които се представят в колекцията на Румен Данов.

У българина има ли интерес към частните колекции?

Различни хора реагират по различен начин.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. К. Меламед: Прабългарите дават "ь", "ъ" и двойно "ят" на кирилицата 58| 12261 |24.05.2010 . Даниел Панов: Туризмът ни се нуждае от световна реклама 21| 5575 |12.05.2010 . Е. Кирилов: Скопие симулира желание за присъединяване към ЕС 28| 6096 |13.04.2010 . Лоренцо Балдучи: Няма алтернатива на Берлускони, която да промени ситуацията 2| 5519 |20.11.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах