Реклама / Ads

3| 6360 |28.07.2020

Концертмайсторът Иво Станков пред Фрог: Промяната е многопластова. Всички я искаме

.
Иво Станков
Тази промяната е многопластова. Всички я искаме, но я искаме и в Англия и във Франция, в Европа. Искаме една Европа, която да е по-добра. Искаме я и в Щатите. Тя е едно усещане на човека спрямо това да не се случват нередности. У нас това усещане е страшно много напластено и много неща трябва да се променят.

Това каза пред Фрог световно признатия музикант Иво Станков. Ето какво още сподели той с екипа ни:

 

Г-н Станков, потърсихме ви първо заради един ваш пост /б.а.- в края на интервюто/, свързани с мнението Ви за протестите*  в България, който в съвсем кратко време  беше последван от друг, доста емоционален, за  неприятна случка у нас. Всички тези емоции от протестите ли са провокирани?

 

До известна степен. Като че ли всъщност знаем, че протестите не са нещо, което се случва изведнъж и трябва да сме много изненадани. Те не идват от никъде, просто нещата се натрупват с години и с емоциите, през които всички минаваме и не е изненадващо. Всички, които живеят тук, аз не живея в България, но усещам всички тук имаме неприятни емоции свързани с ежедневието, с неща, които ни се случват. Има неща с които не сме съгласни. Всички казваме „трябва да живеем в нормална държава“, питаме се тези неща нормални и са, които се случват тук, до каква степен и на какви нива биха били нормални, дали е само в България или в цял свят се случват е така. Според мен това са едни много общи човешки изисквания и искания, специално за протестите говоря, и не са свързани само с България. Това е личното ми мнение. Протести има навсякъде, протести има за много неща. Хората тук казват, че техните протести са много важни, екзистенциално важни, защото се отнасят за това дали живеем в правова държава или не, което също е абсолютно вярно и до каква степен държавата ни е правова също е много сериозен дебат. Не мисля, че всичко това трябва да бъде въпрос на емоция. Взимайки и моите няколко случки тук, неприятната случка, която ми се случи вчера, поражда емоция, защото всичко неприятно за човек има някакъв отзвук в неговата емоционална система и той отговоря по някакъв начин. Моят отговор е  многопластов. Аз лично мисля  за нещата в страната, че трябва да се случи един дебат в обществото, който в момента се случва на улицата. Той не е точно за това кой управлява в момента. Това че много хора искат много неща от правителството, не мисля, че самото правителство може да им го даде. Независимо дали е едно или друго.

 

В крайна сметка подкрепяте ли  протестите и исканията на хората, които са на улицата? Мислите ли, че начина, по който се случват нещата ще доведе до положителна промяна?

 

Разбирам хората, но пак казвам, че отговора не е еднозначен и може да се даде в едно изречение с „аз подкрепям“ или „аз не подкрепям“. Първото, което е хората отговарят емоционално на това което се случва. Това е нормално, но не е най-правилното, защото емоцията не може да доведе до един абсолютно точен и правилен отговор в най-голямо отношение относно това, което нас ни вълнува. Емоцията е това, което нас ни вълнува, казваме си нашето мнение, но дали това е най-правилното мнение. Ще ви дам за пример Великобритания, където аз живея – много хора има за Брекзит и против. Кое е правилното? Брекзит правилен ли е и може ли да дадем еднозначен отговор на това, което се случва. Защото ме питате дали съм за или против протестите. По принцип не съм за, но разбирам многото нещата, които хората казват, те са абсолютно на 90% верни. Но това ли е начина. Аз не мога да отговоря на този въпрос.

 

Как се виждат нещата, които се случват в България, от отдалечено място като Великобритания, където живеете. Предполагам и от работата Ви, и от средата в която сте, че общувате с хора от най-различни националности. Коментират ли се събитията в България, има ли някаква реакция към тях, изобщо това тема ли е във Вашето ежедневие там? Питам защото вие работите в сферата на културата и изкуството, което е далече от темите за политика.

 

По принцип хората с които говоря не знаят какво се случва в България и това не е тема на разговор. Нещата, които ни се случват на нас не се отразяват в чужбина. За съжаление във Великобритания има тенденция нещата да се отразяват само, когато нещо негативно стане. Тогава се изважда на първа страница. Такива са почти всички сведения за България, което е за мое най-огромно съжаление, защото аз съм работил преди всичко за пропагандирането на страната ни и българската култура като директор на Лондонския фестивал на българската култура, дълги години. Над 15 години това сме го правили заедно с посолството и с културния институт. Винаги сме се стараели положителни новини да се отразяват, но това не е така. Повечето от новините са негативни. Ако е имало някакви, съвсем минимални отразявания на новините за  България, те отново са негативни. Аз поне съм забелязал една или две такива. Винаги са свързани с корупция, винаги са свързани с това, че сме най-изостаналата страна в Европа и това са определенията за нас. Това е изключително негативно и не ме радва, но това е реалността.

 

Вашият призив е да имаме по-реален поглед към нещата и реална преценка какво е възможно да се промени. Мислите ли, че исканите оставки са стъпка в посока да започне някаква промяна, за да не е образът на България като най-корумпирана държава и страна с проблеми на ръководно ниво?

 

Мисля, че тези неща са почти неизбежни, т.е. дали оставка ще има и в какво време е въпросът - дали ще е една седмица, един месец или два месеца. При това напрежение, което се усеща в обществото няма как това да не се случи. Дори и да не се случи веднага, то ще се случи естествено след изборите. Промяна ще има. Това, че хората сега искат промяна е също разбираемо. Има много млади хора на протеста. Аз лично разговарях с няколко от тях, които са част от моето семейство и които искат промяна. Всички това искат, не е възможно без нея. Както написах и в коментара си 30 години след промяната нещата все се случват по този начин. Моето лично мнение е, че това не е само въпрос на политика, а по-скоро е въпрос на манталитет и въпрос на това как всеки  един от нас отговаря на тази промяна. Защото всички искаме промяна, но когато промяната започва от самите нас не ние съвсем угодно, защото ние  се съгласяваме много пъти със статуквото. Не говоря само за правителство и политика. Ние се съгласяваме с корупцията, която виждаме всеки ден, по един или друг начин, стига тя да не ни притеснява лично. Когато ни притесни лично тогава корупцията е лоша. Когато може да се облагодетелстваме, тогава корупцията просто е ОК.

 

Един абсолютно банален пример мога да дам – това което на мен ми се случи. Надявам се да мога да извадя малко повече информация. Става въпрос за една компания за рент-а-кар. Когато го опиша вероятно много хора ще кажат: „Това се случва всеки ден и какво да направим, няма нищо нередно“. Има много нередни неща. Някой все пак трябва да подаде сигнал. Някой трябва да каже: “не съм съгласен с това“. Трябва нещата трябва да се случват, както казваме нормално. Нещата трябва да се случват законно, да няма рекет, да няма някакви последици от нещата, които са нередни.

 

Тази промяната е многопластова. Всички я искаме, но я искаме и в Англия и във Франция, в Европа. Искаме една Европа, която да е по-добра. Искаме я и в Щатите. Тя е едно усещане на човека спрямо това да не се случват нередности. У нас това усещане е страшно много напластено и много неща трябва да се променят.

 

Да не ви питам и за сферата на културата и изкуствата, в която сте. Вероятно имате поглед и за ситуацията в България, знаете какво е положението с музикантите, с артистите и творците, въобще с културната среда в страната ни. Мислите ли, че корупцията и проблемите в държавата влияят по пагубен начин тази част от живот ни, която изгражда ценности и отношение към света и изкуството?

 

Да, разбира се, че има много общо. Корупцията е част от нашия начин на живот и това се отразява в сферата на културата. Погледа, който има аз, както и вие казахте е малко отстрани. Това което следя е от постове на мои познати, чрез Фейсбук и в разговори, когато се връщам и участвам в събития с мои колеги тук в България. За съжаление, винаги нашата гилдия винаги остава последна. Когато има икономически проблем първото нещо, което се орязва винаги е културата или се смята, че културата е нещо, от което обществото няма такава нужда, ако има толкова много други проблеми. В резултат на това има много големи проблеми, най-вече благодарение на това, че системно много правителства, не само това, не отделят достатъчно средства за култура. Това е нещо, което е свързано и с нашето обществено мнение. Самото общество не мисли, че трябват тези средства за културата. Тя е някъде там в ъгъла и да се оправя както може. Ако не може е лош късмет за нея и който оцелее – оцелее. А същност културните институти и културата е нещото, което изнася България по-най добрия начин в света.  

 

Това, което ние можем да покажем пред света са точно нашите културни постижения, защото са стойностни. Те са абсолютно наравно място с всички най-добри културни постижения по целия свят. Това не може да се каже за други сфери в България за сега. Следя и икономически новини, знам, че има много нови фирми, знам, че се случват много нови неща, което е страхотно и похвално и ще става все повече  и повече. Но ако забелязвате, това което се изнася на вън като добро българско име е единствено културните ни постижения. Имена като Соня Йончева, които са поканени да пеят на най-големия празник на Франция преди няколко дни. Или някой български математик, който е получил някаква страхотна награда в чужбина. Това са нещата, които се чуват поединично и това трябва да се подкрепя.

 

Интервю на Диана Йонкова

 

===

Иво Станков е един от талантливите български изпълнители с международно признание. Музикалните критици във Великобритания и в редица други eвропейски страни го определят като „блестящ виртуоз”, който приковава вниманието на публиката със своя „впечатляващ музикален стил и въодушевени изпълнения”.

Професионалната му кариера включва изяви като солист, камерен изпълнител, концертмайстор и преподавател във Великобритания и в други европейски страни. Свири като солист с Английски камерен оркестър, с камерните оркестри „Софийски солисти” и „Моцарт оркестър” – Лондон, Симфониета „София”, Симфоничния оркестър на Южна Аризона (САЩ), Симфоничния оркестър на Бруклин (Ню Йорк, САЩ), Симфоничния оркестър на Рио Гранде (Бразилия), Камерния оркестър на Сардиния (Италия) и оркестрите във Варна, Бургас и Пазарджик, под диригентството на Григор Паликаров, Йордан Камджалов, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Георгиев, Джузепе Ланцета и др.

Концертира многократно в прочутите лондонски зали Royal Albert Hall, The Barbican Centre, Cadogan Hall, King’s Place, The Southbank Centre и Wigmore Hall.

Артистичен директор е на Лондонския фестивал на българската култура.

За заслуги за популяризирането на българската култура във Великобритания е удостоен със златен медал „Борис Христов” и орден „Сребърен почетен знак” от Министерството на външните работи на Република България.

Концертмайстор е на Оркестъра на Уестминстър в Лондон и професор по цигулка в училищата „Гилдхол” и „Уитгифт”.



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Уволненият служител от Летище ”София” пред Фрог: Отношението към мен бе абсолютно незаслужено 4| 12156 |28.07.2020 . Славчо Кънчев пред Фрог: Ако не се смени системата, след Пеевски ще дойде нов Пеевски 1| 8734 |27.07.2020 . Ген. Валери Григоров пред Фрог: На новия шеф на МВР му казват Ицо Носа. Пеевски и Доган са извън страната 37| 57607 |23.07.2020 . Митко Каратиста от „Делта гард“ пред Фрог: Не изпращам гардове на протестите. Ще запазя в тайна дали познавам Пепи Еврото 26| 16298 |17.07.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ