Четвъртък, 15 Ноември 2018, 14:58
Frognews
1| 10874 |23.01.2017

Красимир Коев: 40-я световен конгрес в София е летящ старт за винарството и лозарството в България

.
Красимир Коев
В България от 29 май до 2 юни ще се проведе 40-я юбилеен конгрес на лозата и виното. Имаме невероятния шанс да наложим някои свои виждания от гледна точка на нашите дадености - като възможности, като търговия, като облекчения, за да имаме по-голяма реализация на своята винена продукция. Това казва директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното Красимир Коев.
- Г-н Коев, 2017 г. като че ли е много важна за хората, които се занимават с лозарство и винопроизводство. В България ще се проведе 40-я юбилеен конгрес по винарство и лозарство. Какви плюсове ще донесе той за страната ни? Разкажете малко повече за тези конгреси и значението им за хората от бранша?

- Всяка година се провежда световен конгрес по винарство и лозарство в различен континент. Кандидатурите за всеки конгрес са между пет и единадесет. Борбата между държавите кандидатки е голяма. Чест е да си домакин на световен конгрес по винарство и лозарство. В България от 29 май до 2 юни ще се проведе 40-я юбилеен конгрес на лозата и виното. Това означава, че всички световни играчи в този бранш и в този сектор ще бъдат в България. И това е невероятен шанс България да рекламира себе си като държава. Не говорим само за лозарство и винарство, а и за природни забележителности, туризъм , гастрономия и др. Имайте предвид, че всички световни медии отразяват конгреса още преди неговото започване - къде  ще се състои, кога ще се състои, как протича. По време на самите заседания се излъчват новини за взетите решения. И на генералната асамблея през последния ден се вземат най-важните решения. Валидно е правилото, че при юбилеен конгрес, през следващите години взетите решения ще бъдат политиката в сектора лозарство и винопроизводство през следващото десетилетие. Така че ние имаме невероятния шанс, като домакин, да наложим някои свои виждания от гледна точка на нашите дадености - като възможности, като търговия, като облекчения, за да имаме по-голяма реализация на своята продукция. Имаме възможността не само да се представим пред целия свят и целия елит в областта на винарството и лозарството , но и да изтеглим чергата към нас. В такъв смисъл - да наложим свои виждания съобразно нашите възможности, за да имаме по-голям износ, по-голям пазарен дял, да диктуваме политиката в сектора поне в ЕС по отношение на винарството и лозарството. Затова този конгрес е огромна чест за нас, че успяхме да се кандидатираме и представим страната си по най-добрия начин в конкуренция на още  6 държави. Спечелихме в конкуренция с големите винопроизводители като Италия и Испания. Делегатите на конгрека ще бъдат около 1000 души. Тук не се включват винените търговци, представителите на световните вериги, журналистите. Просто това ще е една огромна реклама за страната ни по всичките сектори и категории.

- Този конгрес е може би и едно  признание за българските винари, които през последните години спечелиха стотици отличия? Със сигурност ще бъде и трамплин за увеличаване на износа на българската винена продукция?

- Казах какво представителство идва в страната като делегации. На първия конгрес, на който присъствах, бе през 2010 г. в Грузия. Следващите години Грузия увеличи четири пъти своя износ. Един от следващите конгреси беше в Турция. Южната ни съседка три пъти увеличи своя износ. Румъния по същия начин. Това се очаква да направим и ние. Имаме прекрасни лозови насаждения с хубав сортов състав, прекрасни вина правим. Неслучайно имаме 150 златни отчиличия от световните дегустационн конкурси. Миналата година при нас  се проведе световното винено първенство - Мондиал-2016, взехме 107 отличия Тоест произвеждаме качествен продукт. Затова този конгрес  идва точно навреме, за да рекламираме пред хората, които се занимават с тази продукция и смятам, че и ние ще имаме невероятен успех през следващите години. Конгресът ще бъде в София. Мислехме за Варна, Пловдив, но изискванията са да могат  да кацат на летището поне седем международни авиокомпании, да има определен минимум пет звездни хотели. Затова предпочетохме София и конгресът ще е в НДК. Ще организираме посещения по лозарските и винарските предприятия. Националната лозаро-винарска камара сме я включили активно да подпомага организацията на този конгрес, защото в крайна сметка техните членове ще се облагодетелстват от това, че световният елит ще дойде при тях. И ще се осъществят стотици контакти, нови договори, продажби и т.н. Просто това ще е летящ старт за нас. Ние имаме възможността през следващите три-четири години да надградим и изнесем количества вино, които та този етап са една мечта.


- Колко вино се консумира в България през миналата година? Българинът пие ли вино и от чужбина?

- В България през последните пет-шест години средно се консумират 110-20 млн. литра вино. Износът през последните пет години варира между 58 и 64 млн. литра. 5 млн. литра са средните данни за виното, което влиза в страната от други държави. И това никак не е много. Това е само 5% от вътрешната консумация. За сравнение 44% от виното, което се сонсумира във Франция е чуждо. 33% от виното, което се пие в Италия, е от чужбина. А те са лидери във винопроизводството.

Когато дойде демокрацията чуждите вина бяха хит в България, на мода, всички предпочитаха тях. Впоследствие хората се убедиха, че и нашите вина са качествени, при това на много достъпни цени. Като влезете в магазина виждане невероятно море от етикети, нови марки, бутилки, вина от нови сортове, които се появяват за първи път. И хората виждат, че цената е достъпна. Има прекрасни вина на цени десет, девет, седем лева. За пример - виното, което на Мондиала спечели голям златен медал се продава в магазина за 9 лева. А това означава само едно - произвеждаме и продаваме невероятни напитки.

- Като че ли има устойчива тенденция в износа на българско вино. Кои продължават да бъдат традиционните пазари, където нашето вино  е на почит?

- Износът е между 58 и 64 млн. литра. И миналага година беше в тези граници. Традиционен за нас е руският пазар. Знаете, че за виното няма ембарго. Проблемът тук е друг. Има спад в износа  за Руската Федерация, но това произтича от обективни, а не от субективни фактори. Има голяма девалвация на рублата. Преди години 40 рубли бяха едно евро, а сега 70 рубли са едно евро. Друга причина за спадане на износа на вино за Русия, при това не само на българския е , че нашият транпорт минава точно през размирните райони на Украйна. Имахме такъв случай - изчезнаха 11 камиона заедно с товара. Хвърлили трупи на пътя, спират камионите с автомати. Бандитизъм, но това е положението, когато има военни действия. Иди разбери, кой те е обрал. Няма ги камионите, не можеш да вземеш от полицията документ, застрахователят не може да ти плати и става страшно. Това налага нашите превозвачи да обикалят през Прибалтика. Но този път увеличава с 1000 евро транспортните разходи. И в крайна сметка печалбата ти е нула.

За Китай имаме износ от над 5 млн. литра втора поредна година. За Виетнам също. Изнасяме в страните от Западна Европа. Изнасяме около 5 млн. за Германия, за Великобритания бележим ръст, Полша, Чехия. Изнасяме и за световния лидер - Франция.

- Дайте още веднъж да изброим отличията. Те са витрина на нашия напредък в отрасъла, говорят за качеството на българското вино и признанието в Европа и целия  свят.

- За цялата минала година имаме над 150 златни отличия от всички международни конкурси. Само златни, не броя сребърните и бронзовите. Миналата година на винения Мондиал в едно 400 членно жури българите бяха само 17 души. Те не можеха да влият със своя глас за голямото число медали. Спечелихме 107 златни медала, а големият златен медал спечели Славянци. Всичките тези конкурси следяха винени наблюдатели, търговци, хората, които договарят цените. Всичко това носи потенциал, за да изнесеш по-голяма продукция. След винения световен форум Мондиал-2016 в Пловдив имаше представяне на златните медалисти в Брюксел. Веднага бяха сключени договори с нашите производители. Сключиха се новите договори и през 2017 г. започва реализацията по тях.

- Г-н Коев, често в медиите се пише за сив сектор в  ракиеното производство. За винопроизводството почти не се говори. Има ли такъв?

- Трябва да се слага и има ред във всеки един сектор. С превантивна работа, с последващ контрол и с лабораторната работа просто внесохме необходимия ред в сектора. До преди пет-шест години се говореше за 50 % сив сектор при виното. Днес такова нещо няма. Какво е при нас сивият сектор? Произвел някой домашни количества и ги продава пред дома си на една маса или по пазарите. Моят съвет е да се спре да се купува от такива случайни места. Той продава, затваря си багажника и изчезва. А гражданите консумират този продукт. И не знаят, че някои частни производители слагат мечо грозде, за да става виното по-червено. Други ползват боя за яйца. Слагат се различни такива добавки. Просто хората трябва да спрат да рискуват здравето си. В магазините има толкова много продукция, на достъпни цени. В крайна сметка и най-калпавото заводско вино е по-хубаво от домашното дори от хигиенна гледна точка. Виното в България е достъпно, цените с години не са увеличавани.

- Строят ли се нови изби в България? Като че ли много хора и експерти виждат светло бъдеще в бранша и залагат на винопроизводството?

- В България функционират 264 производствени изби, а в процес на строеж и доизграждане са 18 нови. Това са изби, които за първи път ще започнат да работят. И това не са стари или реконструирани изби. А нови, които ги строят на гола поляна. Просто се изгражда ново предприятие. Те са в района на Свиленград, Хасково, в района ва Мелник и Сандански и др. Има изби за 50-80 тона тип семейни. Най-големите, които се довършват, имат капицитет 3,5 млн. и половина.

- Какъв бе добивът на грозде миналата година?

- Добивът на грозде бе добър, количества вино също. Качеството на гроздето бе високо. Доволни са винарите. Доволни са и лозарите от реализираните количества и сумите. Когато на някой не му плащат, застава на пътя и изсипва. При нас такова нещо няма. При това всяко винарско предприятие си направи собствени лозя. За отбелязване е, че при всяка една гроздоберна кампания вкарваме жандармерия, гледаме да няма кражби, да няма прекупвачи, да няма насилници на хората...

- Продължава ли традицията всяка година в България да се появяват нови лозя?

- Всяка година новите насаждения са между 10-12 000 декара нови лозя. Едни го правят като семеен бизнес, други като голяма инвестиция, трети го правят като хоби.

Интервю на Красен Бучков
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Красимир Янков: Борисов и ГЕРБ се срастват с държавата 8| 18558 |10.10.2016 . Режисьорът И. Красимиров за Фрог: Върнахме се във времето на Паисий 1| 6537 |20.09.2016 . Красимир Коев: Влязоха в сила новите правила на ЕС за лозата и лозарството 5| 13154 |09.02.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах