4| 10255 |08.02.2018 ИНТЕРВЮ

Красимир Коев: Европа ни гледа с уважение заради нашето вино

Какви са новите тенденции в развитието на лозарството и винарството, проблемите, които мъчат производителите и защо лозето продължава да си иска мотиката, а не молитвата? По тези др. въпроси пред „Фрог нюз“ дни преди Трифон Зарезан говори директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ Красимир Коев.

- Г-н Коев, чувствате ли се поласкан от това, че т.г. България, представлявана от ИАЛВ, бе поканена за страна партньор на най-голямото земеделско изложение за Европа в Берлин миналия месец?

- Всяка година по традиция се кани страна партньор на Германия като домакин. Голяма чест за нас бе да открием този престижен форум. В нашата палата бяха изложени традиционните ни продукти – вино, мед, розово масло, месна, млечна промишлености, плодове, зеленчуци, всичко от секторите на нашето земеделие. Германците показаха голямо уважение към нас.

- Любопитно е какви са чужденците, които пазаруват бг стоки?

- Едните ги гони носталгията, защото са били у нас и си спомнят с носталгия морските ни курорти, красивата ни природа и вкусна храна. Другите, онези, които сега идват на почивка у нас и третите, които са любопитни и планират да посетят страната ни или да правят бизнес тук. И най-впечатляващото е, че интерес проявяват предимно млади германци, които са запознати със земеделието в цялост и в частност как се прави то в България. Аз бях приятно изненадан, че са наясно, че м.г. сме били домакин на Световния конгрес на виното, че познават нашите постижения в областта на винопроизводството и отглеждането на лозя.

- Това дава ли основание да смятаме, че занемареното през годините на т.нар. „демократичен преход“ земеделие, вече започва да „диша“?

- 9-та година съм в агенцията и определено мога да кажа, че съм пряк участник в съживяването на сектора. И не съм голословен – мога да подкрепя с факти всяка своя дума. От 2009 г., когато реално започнахме да получаваме евросредства за възстановяване на унищоженото, досега лозовите масиви в България се увеличават с по 12 000 – 14 000 декара годишно. Межд 5 – 8 са чисто новите винарски фирми, които се правят ежегодно. Това ми дава основание да твърдя, че сектора ни вече преодоля кризата от 1990 г., когато бе раздържавяването. Горд съм, защото лозарството и винарството са една от емблемите, визитна картичка на България.

- Какво е държавното планиране във вашата област? Конкретно – традиционно лозарски район като Северозапада, където се отглеждаше „Гъмза“, днес тъне в нищета и бедност, там какво правите?

- Да, вече четвърта година с приоритет средствата от Европа се ползват за тези необлагодетелствани райони. Дори разширихме зоната към Плевенско, защото териториите там са също традиционно лозаро винарски.

- А останаха ли хора там, които проявяват интерес към такава работа?

- Определено има интерес. „Магурата“, шато „Бученица“, шато „Бургозоне“, има голяма китайска инвестиция в Лом, американска инвестиция в Ново село, шато „Монтан“ и др. В Брегово пък се прави първото розе от бяло грозде и т.н. Няма да преувелича, ако кажа, че изграждането на нови наши предприятия в Северозапада съперничи на това в Югозапада.

- Вие лично какво вино пиете, българско ли?

- Само българско червено. На мен колега от Франция ми е казвал: „Вашето вино е много по-добро от нашето, ама ние това никога няма да го признаем“. На последното изложение в САЩ, когато е годишният им дегустационен конкурс, сортът, който споменахте „Гъмза“, взе 89 точки от сто възможни. Това се случва за първи път. Търсят го и в Чехия, Полша, Германия и др. Най-голямо внимание у нас обаче има към белия сорт „Мускат Отонел“. За съжаление обаче не можем да изнасяме големи количества вино навън, тъй като нямаме толкова мащабни терени за производство.

- Защо държавата се отнася към родните производители като с доведени деца и не им помага да продават стоката си с разумни договори в големите хранителни вериги, които буквално им дерат кожите?

- Това наистина е голям проблем, но държавата няма как да определя правилата на големите мултинационални вериги. Мога само да дам пример – в развитите държави от ЕС има силни браншови организации, които правят преговори с търговците. А тук всеки производител сам преговаря и в резултат в 95 на сто от случаите се налагат условията на големите вериги. Да погледнем южните народи като Италия, Испания – там действат като колектив и резултати има.

- След Трифон Зарезан накъде?

- Имаме си наша национална програма, отделно от тази на сектора „Земеделие“. Мераклиите да работят може да са спокойни – до 2023 година ще има евросредства за подпомагане на ресора с по 75% инвестиция. Ще доизградим започнатите 16 нови предприятия. Проблем имаме с работната ръка, въпреки че надниците у нас вече са по 30-40 лева. Но, ето, сега в Германия с почуда разбрах, че и там имат тези дертове. А лозето, нали знаете, не ще молитва, иска си мотиката...

Интервю на Аделина Делийска