Събота, 17 Ноември 2018, 23:49
Frognews
8| 8339 |10.12.2012

Красимир Коев: Най-хубавото вино е продаденото

.
Красимир Коев, изпълнителен директор на агенцията по лозата и виното
На винената карта България се подрежда непосредствено след световните лидери в бранша Франция, Испания и Италия, а в много отношения нашето вино превъзхожда т. нар. вина от Новия свят. Единственото, което ни куца е рекламата, каза за frognews.bg директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев.

- Г-н Коев, след изключително сухата 2012 г. каква реколта да очакваме? А промяна в цената на виното?


- Гроздето от тазгодишната реколта е по-малко в сравнение с предходната, което се дължи на миналогодишните изключително ниски температури за продължителен период, които доведоха до измръзване на лозята. Съответно количеството, което набрахме тази година, беше без тези приблизително 200 хил. измръзнали лозя. Впоследствие от голямата суша, която продължи 2-3 месеца, бяха допълнително доутежнени условията за добра реколта. Голяма част от гроздето, което успя да се спаси от замръзването, не успя да се доразвие. Въпреки по-малкия обем реколта в никакъв случай не можем да говорим за по-лошо качество на гроздето. Така че очакваме производство на изключително качествени вина. Еднозначно не може да се каже, че виното ще поскъпне. В световен план има голям недостиг на вино. Приблизително около 1 млрд. бутилки вино липсват на годишна база. Това са данни от преди месец, изнесени от генералния директор на международната организация по виното Фредерико Кастелучи. В крайна сметка винарските предприятия на България бяха изключително активни на тазгодишния пазар.

- Наши изби печелят отличия в цял свят. Кои са най-важните условия продуктът да е с високо качество?

- Хубавото вино става още на лозето, когато гроздето е добре гледано, хубаво е узряло и са подбрани здрави зърна. Смесването на определени сортове, което напоследък се цени и търси много сред любителите на виното, дава възможност за количествено и качествено производство, което впоследствие много бързо бива реализирано. Това са и вината, които участват на международните конкурси и получават високи оценки от световноизвестни дегустатори. Последните години имаме над 100 завоювани медала от престижни международни конкурси не само в Европа, но и в Щатите. Това дава възможност впоследствие отличените винарски предприятия да сключат договор със съответната страна и да реализарат на по-високи цени своето производство.

- Кои са най-силните играчи във винопроизводството и къде се подреждаме ние?

- Относно винената карта напоследък редом с Франция, Италия и Испания, които са световните лидери в производството, в последните 10 години мащабно се намесиха и т.нар. вина от Новия свят – Чили, Аржентина, Щатите, ЮАР, Нова Зеландия, Австралия. В никакъв случай българските вина не отстъпват като качеството на тях. Смятам, че по доста критерии сме по-добри от тях. Единственото нещо, което на нас ни куца пред изброените страни, е рекламата на продукта. Те влагат огромни средства в нея и техният продукт става лесно продаваем, защото е разпознаваем. Ние предимно залагаме на продукта като качество, а рекламата е на задна позиция. Разчитаме виното ни да бъде оценено от дегустатори или потребителите, които след това да му се доверяват многократно. Но по този начин пропускаме възможността да реализираме още по-големи продажби. Нашият традиционен пазар е руският и имаше период преди около 2, 3, 4 години, когато бяхме изпреварени от страни като Чили и Аржентина. Обаче през последните години възвръщаме своите позиции и сме в петицата на страните, които изнасят виното си за руския пазар. Същото се отнася и за пазарите на Западна Европа, въпреки че там възвръщаме позициите си с по-бавни темпове. Предлагаме качествени продукти от новозасадени лозя с нови сортове и това се цени от потребителите.

- Казвате, че сме назад с рекламата. На национално или международно ниво? Не трябва ли да бъдем разпознаваема винена дестинация в сферата на туризма?

- България е известна по света с няколко неща, едното от които е виното, другите са розовото масло и типично българското кисело мляко. На вътрешния пазар няма нужда да се хвърлят допълнително средства за реклама на тези продукти. Всяка година имаме ръст на туристите, които посещават България, съответно тези туристи пробват продуктите ни. Това, от една страна, е реклама за българското производство, но от друга, се нуждаем от такава именно на международните пазари. Два проекта с големи бюджети бяха спечелени, единият от Националната винарска камара, другият от Регионалната за промоция на българско вино в трети страни. Благодарение на тези проекти тези две организации ще имат възможност да рекламират и популяризират българските вина зад граница. Това е много конкурентен пазар и в момента, в който някой наложи своите продукти, той взема преднина и печели. Затова е хубаво да се рекламира на международните пазари и да се взема участие на изложенията на азиатските пазари, защото това са новите пазарни ниши. Там има вече изградена култура за консумация на вино, а тези страни са с многобройно население и реализацията е по-перспективна.  

- Кои са най-честите измами в сектора? Какво е мястото на вината, които се произвеждат от други суровини?

- Без да звучи самохвално, общо взето, медиите са първата институция, която научава, ако някой някъде е употребил вино и впоследствие е получил някакви здравословни проблеми. В медийното пространство отдавна такова нещо не се наблюдава, което само по себе си говори, че има огромна регулация от гледна точка на контрола, който извършва Изпълнителната агенция. Нещата са влезли в едно русло на самоконтрол от самия бранш, от друга страна, на държавата, която контролира този отрасъл. Напоследък случаи, в които да се произвежда нелегално алкохол в ужасяващи условия, не са констатирани. А с новия закон, който е в сила от 16 септември, дадохме възможност на тези, които желаят, да произвеждат вино не само от грозде, а и от плодове. Това е една пазарна ниша с повече възможности за производителите на вино, да не се занимават с глупости, а направо да пристъпят към производството на продукти, от които да печелят. Подчертавам, че нямаме фалирала фирма в отрасъла, нито пък фалирала винарна. Освен това през следващите 6 месеца очакваме да бъдат пуснати в експлоатация 10 нови винарски предприятия в България. Освен това вече втора година се наблюдава засилен интерес от страна на чужденци, които директно идват да изкупуват нашата реколта, защото е изключително качествена и на много добра за тях цена. На този фон няма абсолютно никакви предпоставки да се създават фалшиви продукти.

- Какво точно предвижда либерализирането на правата за засаждане на лозя? Кои ще са засегнати?

- Означава да няма режим на засаждане. Всеки да засажда, където намери за добре, стига да има своята зема. България е изразила категорично позицията си против либерализацията на този режим. Това, рзбира се, не е еднозначно решение на държавата. Преди да се пристъпи към вземането на такава позиция, е дискутирано с лозаро-винарския бранш. Против сме, защото това нещо ще доведе до индустриализация на абсолютно всичките масиви. Сега се създават т.нар. фамилни шата. Това са малки предприятия, които са с 50–150 дка лозя, с малка изба. Всичко това може да се ликвидира в момента, в който се започне безогледно засаждане – който, където намери за добре, да засажда стотици и хиляди декари лозя. Съответно тези региони, където са създадени малките фамилни имения, ще се обезлюдят, защото няма да могат да устоят на конкуренцията на индустриалното производство. Съответно ще падне качеството на виното, което се произвежда. Социалният момент – всичките тези, които зарежат своя бизнес, не можейки да издържат на конкуренцията, ще напуснат региона – това са предимно малките населени места, защото лозята не се садят по градовете. Всичките тези хора отиват в Бюрото по труда поради липсата на препитание. Това е основната причина, поради която България е изразила своята позиция против. Не на последно място европейските средства, които се отпускат за възстановяването и изкореняването на стари лозя и на тяхно място засаждането на нови с много по-добри качества и конкурентни сортове, също е една от причините да се противопоставим на този режим. Това е нашият шанс да възобновим нашите лозя. България е традиционна лозарска и винарска държава и имаме възможност да бъдем конкурентни на абсолютно всички, които навремето са се учили от нас на винарство – и Франция, и Италия, и Испания.

- Кои страни подкрепят либерализацията?

- Абсолютно всички големи грозде- и винопроизводители я подкрепят. Франция, Испания, Италия, Португалия и Германия. Ние сме между страните, които формират 97% от страните, които държат лозарството и винопроизводството в Европа. Това са държавите, които са за запазването на сегашния режим.

- Преди или след 10 ноември произвеждаме по-конкурентни вина?

- Преди 10 ноември съществуваше т.нар. Съвет за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни. Там производството беше планово. Общо взето, количествата, които се произвеждаха, бяха огромни и те задоволяваха всичките потребности не само на социалистическия лагер, а също така и т.нар. второ направление – износ срещу валута за западните страни. Количествата, които тогава са се произвеждали, са били в пъти повече в сравнение със сега.

- Количество за сметка на качеството?

-  Марките, които навремето са се произвеждали и изнасяли, сами по себе си говорят, че това са били по-обикновени вина и се е залагало преди всичко на количеството и много малко на качеството. Сега е точно обратното. Дори на руския пазар, който традиционно е залагал на количеството, изнасяме много качествени продукти. Затова всяка година повишаваме своя процент на износ в реализирането на вина на външния пазар, не само за Русия. Индустриализирането на тези площи би довело до огромни количества вина на по-ниско качество, което ще обезличи производството ни. Ставаме една индустриална държава в сектор винопроизводство.

- С кой друг алкохол сме известни извън фокуса на виното?

- Фокусът е върху виното, защото то е продукт, който се произвежда от дълбока древност. Другият алкохол, с който сме известни, е ракията – традиционен български продукт, но тя е от рода на високоалкохолните напитки. В световен мащаб напоследък консумацията на вино е много по-разпространена. Не само защото е по-модерно, но е и по-здравословно в сравнение с високоалкохолните напитки. Но и те, когато са в умерени количества, не вредят.

- Коя е най-скъпата цена за бутилка вино, за която знаете? Превишава ли 1000 лв.?

- Най-хубавото вино знаете ли кое е? Това е продаденото вино. Който съумее, това е въпрос на търговски нюх, да му вземе 1000 лв., значи е добър търговец и виното си е заслужавало.

- Вие на какво вино залагате и какво харесвате?

- Без да се замислям – няма значение от сортове, няма значение бяло или червено, изключително и само на българското вино. И препоръчвам на всички българи да си купят по една бутилка българско вино за празниците. Ще насърчат родната икономика. Не подценявайте българските продукти, по нищо не отстъпват, дори са по-качествени от всички други продукти. На нас ни липсва рекламата. Другите продукти не са с лошо качество, но нашите не им отстъпват. Така че изберете българското вино за празниците.         
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Красимир Райдовски: Бойко ще бере ядове с новия президент 76| 19660 |04.11.2011 . Красимир Каракачанов: ГЕРБ напазарува циганските босове, обеща им, че ще са недосегаеми 28| 7791 |19.10.2011 . Шефът на НАП Красимир Стефанов: 40% от аптеките укриват доходи 14| 7923 |30.05.2011 . Красимир Иванов: Аз съм римлянин с кърджалийски произход 8| 14663 |26.12.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах