Вторник, 13 Ноември 2018, 05:01
Frognews
8| 8157 |29.04.2013

А. Кръстева: СРС, оракули, псувни, боксови ръкавици са образите и посланията на избори 2013

.
Анна Кръстева
Борисов и Станишев са като стара семейна двойка – хем не могат да се търпят, хем не могат един без друг, анализира политологът.

интервю на Ана Кочева

- Доц. Кръстева, защо не можем да проведем избори без скандал? Eто че пак затънахме до шия в поредния.

 

- Не помним избори без скандал. Очаквахме, знаехме, че ще дойде, той не закъсня. В предишни години беше идеологически – партийна книжка, реална, а по-често измислена, сега е технологически – СРС, Digital  natives, родените в Интернет наистина са най-технологичното поколение, но я разбират в духа на споделянето, иновацията и комуникацията. Родените преди Интернет и станали политици я разбират по най-атавистичния начин – като терминатор и тотален разрушител на кампанията. СРС като банализирано средство за подслушване – и на противниците, и на своите. Всички знаят и всички имат едно предпочитано време публично да оповестят своето публично споделено знание – кампанията.  Какво постига срс като тежка артилерия на кампанията: корумпирани екс министри хващат този шанс да се превърнат от виновни за корупция в жертви на подслушване; своите винаги са по-опасни от чуждите, защото знаят повече, а и защото не виждат, защо след като винаги са били корумпирани със знанието и споделеността на свои и лидер, в един момент да престанат да бъдат, пък и точно те да плащат; ГЕРБ дойде на власт заради гнева от преялата с власт тройна коалиция. Сега бившите от тройката показват преял от власт образ на ГЕРБ. Огледалните образи не напускат нашата политика и категорично показват, че основните разделения не са идеологически – политически ценности и програми, а морални – почтеност или корумпираност. По тази ос виждаме голяма многоцветна партийна концентрация от негативната страна и отделни индивидуални изключения от бялата страна.

 

- А кои са най-тежките последствия от скандала със СРС-тата?

 

- Двете най-тежки последствия на срс-тата като решаващи в кампанията са залогът на изборния успех не са политики и състезание на идеи, а скандали и това, че в скандала едни елити се борят с други елити, гражданите са напълно загърбени, сведени до омерзен електорат. Пост-протестната кампания можеше да бъде различна – обърната към гражданите. Елитите избраха да бъде същата – обърната към тях самите и към най-тъмната им страна.

 

- Затворен кръг на властта? Или омагьосан, още по-точно казано...Това, меко казано, е не особено приятно.

 

- Не, че гражданите не знаехме колко затворена е властта, но да ни го показват като партийна реклама и то по време на капания… е истинска новост. Един клип започва с ясно очертан кръг от столове – празни, изборите предстоят. Те постепенно се заемат от съратници с богат политически опит от различни партии, но все от властовия кръг, накрая остава един стол, към който уверено се насочва лидерът Кунева. Всичко е пълно. Граждани няма нито като фон, нито като хоризонт, камо ли като съмишленици, симпатизанти, активисти. Елитът е самодостатъчен, симетрично подреден в най-затворената форма на кръга. Протестите ярко показаха, че няма връзка между гражданите и България на гражданите. Кампанията затвърждава това разделение. Партията няма нужда от гражданите, изборите ще покажат колко граждани имат нужда от партия на гражданите. Кампаниите по дефиниция са най-интензивното време на общуване на политици и граждани, напускането на парламентарните банки и партийните централи за диалог  с хората. Точно в това диалогично време да демонстрираш образа на затворен кръг е истинска имиджова иновация, ще мерим нейния ефект на 12 май.

 

- Как разчитате основните партийни послания? Те до голяма степен си приличат. Като че ли се надпреварват да ни управляват партии-близнаци?

 

-  Очевидно на магия се надява БСП, щом започва кампанията си с оракула на храма на Дионис на Перперикон. Волята на боговете, преведена на социалистически език, звучи повече от обнадеждаващо: „Виждам червена победа. Но тя ще дойде след много труд и изпитания. Работете за народа.Колко прозорлив е оракулът и колко точен е социалистическият превод ще се разбере със сигурност на 12 май. „Православна солидарност“ е втората иновация . Предишни години тон даваше Азис, кампания се римуваше с шоу  и спектакъл. „Кампанията е моята игра“ , съвсем сериозно дефинира този подход Тити Папазов. Шоузвездите не припяваха на политиците, самите политици се държаха като шоу звезди. Кампанията на местни избори 2007 резюмирах като: „Политиците се отдадоха на шоу, бизнесмените на политика.“ Днес Волен Сидеров заби конкуренцията, като назова кампанията си „Православна солидарност“. На църквата трябва вече да й е просветнало, поне според изборните хроники, че вчера на един манастир е дарен агрегат на ток, днес на друг е платена сметката за електричество, утре – друго богоугодно дело. Църквата като мощен предизборен коз естествено не е откритие нито на Атака, нито на Волен Сидеров, нито на кампания 2013. Още преди стартирането й тон зададе Б. Борисов. Болничният му ПР беше натоварен с много функции – и в периода на постоставка да остане позитивно под прожекторите , и при него на крак и милозливо да отиде новият патриарх – да даде благословия и да сподели малко от високия си рейтинг. Отличничката Лиляна Павлова веднага пое почина. Самата кампания, естествено, напълно е загърбила болничния ПР, всички пращят от здраве и енергия. Така че вместо планината да ходи при Мохамед стана обратното и пъргавата кандидат-депутатка поиска среща с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за да помоли за благословия за успех и надежда, и за здраве на българския народ. Услужливата преса, естествено, веднага превръща тази задушевна – може би и духовна? – среща в ПР събитие.

 

- Заиграването с религиозни ценности на политици обаче никому не изглежда особено правдоподобно.

 

- Точно политиците, които сутрин, обед и вечер афишират религиозни ценности и православната солидарност, грубиянстват и псуват. Толкова оскъдни са думите, че останаха жестовете. Един и същ жест беляза кампания 2013: средният пръст на Волен Сидеров, изписаната с устни  псувня на Ангел Джамбазки. Те ще останат в предизборните анали като най-уродливите творения на политическия ПР 2013. Те ярко илюстрират пълната безпомощност на елита и неспособността му да разбере гражданството. Екстремистките лидери искрено се зарадваха на протестите, защото те бяха единствените, чиито платна се надуха от гражданското недоволство. Но това не означава, че разбраха гражданите. Гражданите се възмутиха от всички политици. По-важно, гражданите имат право да ругаят политиците, политиците нямат право да ругаят гражданите. Гражданите са истинският суверен. Политиците са политици, само доколкото има граждани, които да им гласуват доверие да ги представляват. Политиците нямат право да ругаят гражданите. Нито да ги обиждат. Пенсионерите като изяждащи фискалния резерв – почти бяхме забравили, че сме лош материал, и взеха, че предизборно ни го напомниха. Ако репликата на Бойко Борисов е от жанра „гафове“ – словото му често е по-бързо от мисълта, при Сидеров-Джамбазки е имиджова стратегия. Електорален ресурс има само в контестаторната ниша и борбата кой какво парче от нея ще отхапе е наистина жестока. На екстремизма се противопоставя още по-голям екстремизъм. Дълго време ВМРО има репутация на по-умерена от Атака, днес ВМРО иска не да достигне, а да задмине неумереността на Атака.

 

- А какво ще кажете за новите изборни слогани?

 

-„Имаме воля“ бележи рязка промяна: България е тотално изхвърлена зад борда, партията не дели с никого символното пространство на слогана. Няма градеж, правене и можене, има само партийно самочувствие. Няма проект, в който граждани и активисти да се обединят, за да докажат заедно, че могат, няма и граждани, само  партийна воля. Самото множествено число на глагола го възприемаме повече в монархическата му отколкото в републиканската му употреба. Кралете говорят в множествено число ‘Ние’, във вълнението на последното слово, когато сдава властта, Маргарет Тачър също прибягва до тази височайша употреба. И ние виждаме волята на лидера и най-вече волята му да покаже, че и оставка, и болничен ПР, и всякакви слабости  са окончателно в миналото. Впечатляваща лидерска заявка и тотално загърбване на гражданите – толкова по-впечатляваща след месеци граждански протести. Неизменният референт на правителството на ГЕРБ беше правителството на Тройната коалиция. Самото правителство на Тройната коалиция нямаше тази времева фиксация, най-вече заради това, че предхождащите го четири години управлението беше в двама от коалиционните партньори. Какво да прави сега ГЕРБ, когато хем се готви отново да управлява, хем в „предходните“ четири години е самият ГЕРБ, а не любимият му опонент? Кой ще бъде виновен за сметките на тока, пенсиите, безработицата? ... Борисов и Станишев са като стара семейна двойка – хем не могат да се търпят, хем не могат един без друг. Комичното е, че политическата игра съвпада с личните чувства. По колко пъти на ден двамата се критикуват, осмиват, иронизират, и ПР-ите им не могат да преброят. А и няма нужда. И двамата прилагат една и съща ПР стратегия – идентифицират другия като единствен опонент. Никой не губи – твърдият електорат на никоя от партиите никога няма да се прелее към другата. И дружно се борят против всички останали: да маргинализират малките партии, да ги натиснат под 4-товата бариера и да приберат целия този електорат. Осем години наблюдаваме другата политическа двойка: Атака и ДПС. И те не могат една без друга, национализмът на мнозинството подхранва страховете и национализма на малцинството. И обратното. БСП в началото на прехода си имаше друг нелюбим партньор – СДС. Днес привличането-отблъскване с ГЕРБ освен да печели и преразпределя електорат има и друга, още по-амбициозна цел:  да консолидира ГЕРБ като легитимното – и единствено – дясно. Политическите инженери никога не спят. Още по-малко по време на кампании.

 

- Т.е. за пореден път нищо ново под слънцето?

 

- Очаквахме пост-протестната кампания да бъде различна. Да бъде по-диалогична и обърната към гражданите. Надявахме се да бъде и по-креативна. Разочарованието е тотално. Новости има, но те са антипод на креативността и са от най-тежкия арсенал на символната агресия. Най-негативното в тази кампания, дошла след такъв подем на гражданска енергия, е нежеланието – или неспособността – за диалог с гражданите. Те отново са сведени до зрители на спектакъл – хоръра на срс-тата – или до приемащи трохите благотворителност, които се изсипват върху избрани болни и бедни, но са изключени от кръга на властта и от игрите на големите. Политиците – отново – не издържаха изпита на гражданите.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. А. Кръстева: Не нови лица, а признание за устоялите на властовите съблазни 20| 14375 |25.02.2013 . А. Кръстева: Политиката ще става все по-net! 16| 7442 |29.04.2011 . А. Кръстева: Политиците ни са далеч от понятието елит 12| 6628 |17.06.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах