Куклените виртуози Васил и Майа Свещарови: "Българското има най-голямо значение за нас!"

Театър „Two Hands” (Две ръце) е куклено дуо, чийто двама създатели и изпълнители са българите Майа и Васил Свещарови. Те завършват НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1989 г., играят в много популярния по онова време „Театър 13”, в който са едни от идейните и актьорски стълбове. В началото на 90-те заминават за Германия, където се установяват трайно и създават своя „Two Hands Theatre”.
Първата постановка, с която печелят популярност и многобройни награди от фестивали из цяла Европа, е „Куклени мечти”. Тя е букет от миниатюри, в които актьорите с помощта на изработени лично от тях кукли, пресъздават отделни истории. В тях се редуват комично, трагикомично, но винаги автентично усещане; пияницата, танцьорките, петелът са само част от персонажите, които населяват този много жив и същевременно много нежен спектакъл, който Свещарови играят из цяла Западна Европа, а също и в Бразилия, където са посрещнати с изключителни овации. Чуждата преса винаги ги съпътства със суперлативи.
Следващата постановка е „Мерак”. Мечти и желания, поетична чувствителност, тънък хумор – всичко това е концентрирано в Мерака на Васко и Майа – при това на фона на автентична българска народна музика и с езика на предмети от селския бит. Отново турнета и невероятен прием от страна на публиката! Отново по европейските сцени! Български очи, уви, могат да ги видят само из Германия, Австрия, Швейцария, Испания... Едно уникално българско куклено дуо, което още не е играло на българска сцена. И което изправя на крака залите по света, но никой не се сеща да го покани в родната му страна. Което е направило много повече за това, България да стигне до сърцето на всеки чужденец по най-красивия възможен начин – чрез езика на изкуството, артикулиран от талантливи актьори-, отколкото може да го направи най-добрата реклама по туристически каталози и телевизии. Когато говорим за българските посланици навън, такива от които няма да се червим, а напротив, ще бъдем щастливи, че ни представляват, това са тъкмо Васко и Майа Свещарови!

- Много често, твърдейки че езикът на театъра е универсален, артикулираме едно клише. Независимо от клишето обаче, този език наистина е такъв и често дава възможност да се разбираме по-добре, отколкото посредством словото. Имате ли усещането, че спекталите ви стигат до публиката по-лесно, без да й говорите? Вашите послания ли улавя публиката или всеки зрител си пречупва през своята си призма онова, което гледа?

- Аха, няколко въпроса наведнъж... Изхождаме от това, че кукленият театър е преди всичко визуално изкуство. В нашите нонвербални спектакли се стремим да изчерпим всички очаквани и неочаквани възможности на куклите си – по точно, да им помогнем, да им асистираме, да правят това и само това, което те наистина могат и искат. Това, разбира се, коства много време и търпение и предполага готовността, като автор и кукловод, понякога да се отказваш от онова, което си си навил предварително на пръста, да кажеш и да направиш, но пък точно това е най-честно и автентично! Та за сега не са поискали (куклите), да говорят много-много, а и без това всичко се разбира. Постановките ни третират общочовешки, вечни проблеми. Избягват злободневното и модерните хорски залитания, които още утре ще бъдат забравени. Знаят си, че са символи и ще ни надживеят...

- Играли сте на много места по света. Може ли да се говори за национална рецепция? А континентална? Къде са най-интелигентните зрители, къде най-непосредствените?

- За съжаление не разбирам думата “рецепция” – българският език доста е разбогатял, откакто нас ни няма в страната. Що се отнася до зрителите, хората навсякъде по света са еднакви - и в желанията, и в мислите си. Там, където имат възможност, време и средства, да се докосват до изкуство, се научават и да го разбират. Например, по фестивали с дългогодишна традиция, на които многократно сме ходили. А най-спонтанни в своите реакции са бразилците!

- Една от постановките ви се нарича "Мерак". По какво е този мерак? Как го възприема публиката? Звучат ли и българските ритми и предметите от веществения ни свят екзотично или хората намират аналогии от своя?

- Меракът комай винаги е по хубавото – по любовта, по красивото, и по лекотата, която всички те носят в живота. В България тоя аромат се носеше преди години във въздуха и бяхме израснали, и свикнали с него. Сега все по–трудно се долавя... – та много ни долипсва тук и просто трябваше да направим спектакъла. "Българското” май има най-голямо значение за самите нас. Това, което достига до публиката, е чуството, което ние носим в сърцето си. Ритмите и предметите, само му помагат да излезе. Апропо предметите са събирани къде ли не по Европа. Има и от България - старите, вълнени чорапи са на Бай Пачо от Тетевен, например!

- Имате ли "мерак" да изиграете постановката на БГ сцена?

Васил Свещаров: Аз – не, т.е. чак мерак нямам, може би защото доста поиграхме на времето по свирката на кого ли не. Но защо пък да не го изиграем, нали ужким времената са други!? Защо, кани ли ни някой?

- От 1. 01. 2007 и България стана член на ЕС и се шири мнението, че наближава моментът, в който българинът ще излезе на европейския пазар на труда. Лесно ли може да се пробие в Европа? Готови ли са европейците да ни "преглътнат"?

- Лесно? По нашия път нямаше нищо лесно. Сега сигурно ще да е по-различно – може пък най-после всички само нас българите да чакат. Шегата настрана – сигурен съм, че истински специалисти и то независимо от кой бранш, са добре дошли навсякъде. Тук например почти само Българи стоят с бели престилки и чинийки пред обществените тоалетни.

- Жестока ли е конкуренцията в Германия и в Европа във вашия бранш?

- Конкуренцията е присъща на комерса. За изкуството не би трябвало да има конкуренция. Как се мери „квалитета” (качеството) на изкуството, хм? Това е изкуство, а това е по-изкуство, а това пък - е, това вече е най? Въпреки всичките ни интернационални награди, които в крайна сметка са резултат от сравнение с конкуренцията, съм на мнение, че успехът е пряко свързан с преданното отношение към собствените работа, мечти и талант, и със способността, да не гледаш в чинията на другия. Мисля, че за всеки влак си има пътници, т.е. за всяка зала зрители.

- Къде ще играете през предстоящите месеци?

- В най-близко време ни предстоят спектакли из немскоезични страни, т. е. в Германия и Австрия. Там взаимно се познаваме с публиката отдавна.

- А най-големият ви мерак в личен и професионален план?

- В професионален план сме се меракландисали, да направим нещо много хубаво за деца! И работим! А в личен – да сме здрави и да имаме сили, да си вървим по пътя.