Вторник, 20 Ноември 2018, 00:16
Frognews
36| 11951 |05.08.2014

Р. Леонидов: Българинът вече се кръсти само в бингото

.
Румен Леонидов
Жалки са пешките, дето се мислят за офицери и царици, казва за Фрогнюз поетът.

интервю на Ана Кочева


- Румене, какво се случва – потопи, градушки, катастрофи, фалити, бури навсякъде и във всичко... Апокалипсис на нашия свят ли се задава?


- Апокалипсисът е във всеки от нас. У нас са и Раят, и Адът. Не само тук, но в глобалния свят нещата не вървят на добре. След края на Студената война имаше много големи надежди, че човечеството ще поеме към 21 век със самосъзнанието, че оттук насетне разумът ще надделява над първичните емоции и реакции. Уви, новите пазари, свободното движение на стоки, капитали, информации и модерни технологии, развихриха с нова сила и съвсем безконтролно ужасните корпоративни страсти. Алчността, издигната в култ като движеща сила на вечнотърсещия и вечно лаком за нови печалби глобален капитализъм, се превърна в заразна болест, по-страшна от имунната недостатъчност.  Тя поразява най-фините човешките състояния – съзнание, съвест, срам и ги обръща с обратен знак – безсрамие, безсъвестност, безсъзнание... Хармонията с Природата, разбирай с Космическия разум, наречен Бог, не се случва. Населението на Земята расте непрекъснато и се превръща в тотално нашествие на гладни, жадни и безпросветни представители на вида Хомо Сапенс. По-цивилизованите държави не могат да се похвалят със свръхвъзпроизводство на новородени, докато в слаборазвитите страни цената на детския живот е нула. Религиите също са в криза, най-вече различните видове църкви, тези зле работещи посредници, все повече наподобяват брокерско-дилърски къщи. Новият папа е глътка озон, докато в православния ни свят църковните лидери или стават съдружници на Путин, или  балансират по въжето на премълчаването, сякащ са акробати, а не одухотворени духовници. Днес повечето свещеници нямат качества за това призвание, както повечето учителки работят тази професия, защото в другите не ги бива. Светът има животоспасяваща нужда от появата на лични лидери – природно интелегентни, много ерудирани, мъдри, волеви и свободни. А тези, които пълзят днес по вертикала на планетарната политика, са силно зависими лица, а не личности с характер, с далновидност, те са чиновници, които не знаят какво да сторят за добруването на човечеството, нито пък знаят как да го постигнат. Но не наводненията ще унищожат малкия човек, а неговата глупост и инат, да не се застрахова срещу бедствията. Те винаги идват неочаквано, но не мога да разбера онези, чието чувство за самосъхранение е заместено с тъпеене, блеене на добитък, който трябва да се води на паша и да се прибира с остен след това.

 

- Умеем ли достатъчно добре да разчитаме знаците?


- Знаците са навсякъде около нас - и в първата реалност, и във втората – в съновиденията, те са в шепота на необичайните мисли, които понякога прииждат отникъде. Но ако всички не можем да бъдем шамани, звездобройци, пророци, то поне можем да не позволяваме мозъкът ни да мухлясва от прекалена влага по футбола, модата, новите модели леки коли, зяпането в чинията на ближния, преклонението пред телевизионни мутри и зурли, за сметка на самонаблюдението, на опита да опознаеш себе си като качества, способности и недостатъци, да си дадеш вярна и точна оценка, да вникнеш в посоката, в която най-много те бива. И освен да следваш разума си и рационалнато поведение, да се обърнеш с цялото си вътрешно лице към душата си, към духът, който те различава от другите животни, от другите масови човеци, от преродените за престъпници и от родените за жертви. Не е сложно, по-трудно се живее без самоанализ и самонаблюдение. Във всеки от нас диша другото ни „Аз“ и ако успеем да влезем в диалог със себе си, ще бъдем със сигурност по-щастливи и по-удовлетворени от пътя си по тази земя...

 

- Българинът като че ли не е способен да си прави изводи, така че да не повтаря грешките.


- Не само българинът, ние така твърдим, защото цял живот живеем между себеподобни като манталитет и език люде. Човекът е несъвършено същество, понякога твърде елементарно и глуповато, друг път извисено и гениално. Едва ли сме единствените във вселената, които имат зачатъци на съзнание. Проблемът не е само, че наброяваме милиарди, а в това, че живеем заедно, но нямаме общи ценности. Нито безценности. Глобализацията ни разхайти окончателно. За какво можем да си говорим с милиардите? За нищо друго, освен  за секс, лапане, пиене, забавления, удоволствия, а в по-късна възраст силният пол почва да споделя предимно болестите си и нередовно уриниране, а нежният пол изчаква края на пътя си с празни приказки, обсъждания на близки и познати, битови сказки за туй-онуй, като през цялото време дамите умират за шоколад, пастички и сладолед. Друг е въпросът, че мъжът е превърнал жената в играчка и по-далеко не вижда от израстъка между крачката си. Затова твърдя, че жената е най-опасната мъжка играчка, която често пъти влиза в неговата роля и тогава късоопашатите стават рогати.

 

- Уморих се от въпроса за светлината в тунела, но нали надеждата умира последна, затова питам – за какво да се хванем, та да се измъкнем?


- Кой знае дали е вярно, че надеждата умира последна, никой не се е върнал, за да ни каже дали е така... Българинът едва ли живее с надежда, за нещо по-добро. Средният ни сънародник едва ли мечтае, едва ли изпитва нещо повече от това, да се надява на шестица от тотото или от някоя друга спекулативна игра... Нямам право да говоря от името на другите, но да се надяваш на случая, на нещо подхвърлено като на улично куче, не означава, че си разбрал в какво вярваш, че силно се стремиш към нещо твое, че си готов да минеш през всякакви изпитания, за да осъществиш себе чрез мечтата си. За повечето българи  днес най-популярната надежда, е че ще им се размине – земетресението, наводнението, спинът, ракът, инфарктът, мозъчният инсулт, цирозата... И се кръстят само, когато са в бингото...

 

- Спомням си как преди време ти беше сигурен, че ще дойде Седмата раса. Не се ли забави тя; ще се случи ли това „идване” в нашето време?


- Учителят Дънов говори за Шестата раса, тази на осъзнато добрите хора, които изпитват състрадание към ближния, към цветето, камъка и дървото, към живата и мъртвата материя. Става дума за нов качествен скок в хармоничното развитие на човечеството. Става дума за нови вид поведение, нов вид отношения, нов вид осмисляне на смисъла да си човек. Така че шестата раса е вече тук, тя е многострадално малцинство в бруталния свят на всичките видове войни, което е измислил човекът от преди тази раса – военните битки, търговските, икономическите, идеологическите войни, религиозните кланета, междуличностните мъжки и женски конфликти,  дрязги, войнички, сраженийца. А Седмата раса е в процес на формиране и преформатиране, на  усъвършенстване в утробата на светлината, тя още не знае, че е е производна на  Шестата, докато Отличната раса вече е тук и отделните й представители търсят и намират връзка помежду си, разпръснати сред биосредата от няколко милиарда камшичета.
 
- Знам, че наблюдаваш политическото ни „днес”. Какво те отвращава най-много в него?


- Всичко. До такава степен, че и от себе си се отвращавам, щом се хвана да ги гледам по телевизора, че понякога дори им разгадавам следващите  ходове. Жалки пешките, дето се мислят за офицери и царици. Онзи ден на Бузлуджа пак се разцелуваха, сякаш са на махленска сватба, а не на политически събор.


 - Започнахме малко катастрофично този разговор. Кажи, ще крушира ли традиционното българско русофилство в контекста на събитията в Украйна?


- На последните избори за европарламента двете проруски партии катастрофираха. Кой знае откъде комуинстическата партия, зелените й отражения и прочие разни новопоявили се черносотници и нацисчета, намериха парички да ругаят къде направо, къде накриво всичко западно и неславянско. Издъниха се вкупом. Не може истинският християнин да мрази другите хора. Да не навижда други християни, само защото били протестанти или католици. И да подценява тяхното разбиране за ценности, само защото няма свои, доказани във времето... Посочи ми поне една православна държава, в която държавата е пример за държава и демокрацията е пример за демокрация? Този гаден въпрос ще вбеси допълнително бесните псета, но вече съм свикнал да се наслаждавам на воя им. Защото още преди век руският писател Булгаков доказа по гениален начин, че от псето не става човек, каквото и жлези да му присадиш. Мнозина виждат в Русия на Путин надеждата срещу американското господство, но не може с неосталинизъм и остатъчен бутафорен  царизъм, да победиш несъвършената американска демокрация. Демокрацията се бори само с повече демокрация, с онази, която не стои на едно место, за да гние като мушмула, а която се самовъзпроивежда в стремежа си към съвършенството.  Което, преведено на друг език, е: със стремежа си към Божественото,  което засега е единствено най-близо до абсолюта.  Отделни човешки умове го постигат, но днешните хора предпочитат повече да се кланят на футболисти, боксьори, тенисисти, колоездачи, ездачи, скиори или вдигачи на тежести, отколкото на светлите умове и техните осенени открития. Цивилизацията ни мисли с бицепсите си и с изкуствените цици, а не с главата си. Е, за какво да скимтим от скръб над гроба на такава цивилизация, която не произвежда мостри за историческото ни минало, а предимно масовки от зяпачи и зяпачки.

 

- Тази година ти стана рицар на книгата, затова издай кои са вятърните мелници, с които се бориш все още?


- Аз самият съм вятърна мелница, отказала от собствените си крила, защото вятърът може да си духа накъдето иска, но аз не съм ветропоказател. А и няма читаво зърно за хляба мой насущний, за духовния хляб, който сам меля, меся, пека и раздавам. Той не става за всяка отворена уста. Има гладни, но гладът им е друг, има бедни, но бедността им е страшна. Бедният духом е твар, недостойна за творение на Бог...

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. С. Ангелов: Кой прав, кой крив, ще е ясно на 5-ти октомври вечерта 19| 7930 |28.07.2014 . Ив. Бояджиев: Отговорните за градушките се правят на ущипани, а МВР вече няма 20| 8048 |10.07.2014 . Достена Лаверн: По-малко пазар в образованието и културата, повече инвестиции 64| 10935 |21.05.2014 . Р. Леонидов: Руските ченгета разкатаха майката на българските милиционери 147| 35217 |03.06.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах