Сряда, 14 Ноември 2018, 00:39
Frognews
8| 7671 |06.04.2015

Людмил Рангелов: Огромен проблем е, че съдилища в Европа отказват да ни върнат осъдени лица

.
Адвокат Людмил Рангелов
Огромен проблем е, че съдилищата в Европа отказват да ни върнат осъдени лица, срещу които има издадена европейска заповед за арест. Това каза пред Фрог нюз уважаваният адвокат Людмил Рангелов. По думите му вече има сериозен правен аргумент, страната ни да премахне най-тежкото наказание-доживотен затвор без право на замяна. Вижте какво още сподели той:

- Г-н Рангелов, преди месец от министерството на правосъдието съобщиха, че съдилищата в Германия отказват да екстрадират издирвани лица заради лошите условия в арестите и затворите ни. Възможно ли е магистратите от другите европейски страни да последват примера на колегите си от Германия?

- Действително вече има поне три случая на подобни решения, които са взели съдилищата в Германия. Те отказват да извършат екстрадиция на осъдени български граждани или пък такива, които са с наложени мерки „задържане под стража“. Основанието за това е, че условията в местата за лишаване от свобода и тези за изтърпяване на мярка „задържане под стража“ не отговарят на изискванията на Европейската конвенция за защита правата човека и основните свободи по точно на чл. 3 от тази Конвенция. Интересното в случая, че самото уреждане на правилата за действие на европейската заповед за арест, която е била предпоставка за искането да бъдат екстрадирани тези лица не предвижда такива основания за отказ. Има други основания, които подробно са указани, но подобно основание няма и това са първите такива случаи. Лично аз, вероятно на малко по-късен етап очаквам да се получи подобно решение и по казус за мой клиент, който също е с влязла в сила присъда, но е в чужбина.

- И той ли е в Германия?

- Не, той се намира в Англия и там се разглежда европейската заповед за арест, издадена за него. Начинът, по който до този момент се развива производството ме кара да очаквам, че тамошният съд също ще откаже да го екстрадира.

- Това не е ли бомба със закъснител? Сега сигурно всички престъпници ще побегнат в чужбина?

- Трябва да се признае, че това е един изключително сериозен проблем. Тези откази за изпълнение на европейска заповед за арест по същество лишават нашата държава от нейния суверенитет относно възможността да довърши наказателното производство с изпълнение на съответното наказание. Нали крайната цел е прилагане на върховенството на закона?! За това се провежда наказателно производство, за
да се установи дали дадено лице е виновно. Ако не е виновно, от него се снема
наказателната отговорност. Ако е виновно, му се вменява отговорност и се налага
съответното наказание, което да изтърпи.

- Какво ще се случи с хората, които няма да бъдат екстрадирани? Каква ще е съдбата на осъдени лица и такива с повдигнати обвинения за тежки престъпления?

- Ако съдя от конкретния случай за който споменах, тези хора по принцип са вече известни на тамошните власти. Вероятно по някакъв начин са контролирани, защото клиентът ми за когото споменах се подписва периодично в тамошните служби. Но така или иначе, докато не бъдат отстранени предпоставките, послужили като основание за отказ да се изпълнят европейските заповеди за арест, те просто няма да бъдат изпълнявани.Трябва да призная, че последиците са много сериозни. Това означава, че ако някой желае да се отклони от изпълнение на наложено наказание, не е необходимо вече за пътува до Южна Африка или до Аржентина. Достатъчно е да отиде в една авторитетна западно европейска държава, за да получи такава, от никого неочаквана „защита“. В наказателно правен аспект суверенитетът на страната ни е изключително увреден от тези решения.

- Това, за което говорите звучи абсурдно.


- И в същото време решенията на немския съд са основателни. Очевидно е, че Европейската конвенция за защита правата на човека доминира над всякакви международно правни актове.

-Това означава ли, че за осъдените лица се отваря много широко врата, през който могат да преминат и да не получат полагащото им се наказание?

- Поне така изглежда в този момент, но ще допълня и нещо важно. Тези решения, предхождат изявлението на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание. Миналата седмица този рган излезе с решение срещу България. То на практика подкрепя мотивите на немските съдилища от една страна. От друга –дава още по сериозни основания на съдилищата в други страни за подобни решения. В това изявление се казва, че през последните двадесет години Комитетът е направил общо 10 посещения в България и всеки път неизменно са отбелязвани редица проблеми в полицейските арести и местата за лишаване от свобода. Забележете, че през тези години препоръките са се повтаряли непрекъснато, но по-голямата част от тях са останали неизпълнени. Самата Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията, предвижда извънредна възможност и тя е, че когато една държава не сътрудничи в посока на указанията, които този Комитетът дава, с 2/3 мнозинство от членовете си, този орган може да излезе с подобно становище. Това се прави изключително рядко.

-Но са го направили за нас.

- Мисля, че в цялата си история Комитетът само 5-6 пъти е излизал с такива решения. За съжаление, ние сме в това много рядко изключение.

-Срещу какво е възроптал Комитетът за предотвратяване на изтезанията?

- Оттам категорично ни казват, че продължават да се малтретират задържаните лица в полицията и затворите, упражнява се насилие между затворниците, местата за лишаване от свобода са пренаселени, лоши са битовите условия, неадекватно е здравното обслужване на задържаните. Сочи се още и ниско професионално ниво на персонала, проблеми с дисциплината, сегрегация и лишаване от контакти с външния свят. И на всички тези проблеми българските власти отговарят незадоволително, поради което Комитетът не е имал друг изход, освен да приведе в действие извънредната процедура и да излезе с такова изявление.

-Възможно ли е съдът в Германия да е отказал екстрадицията на българите въз основа на становището на Комитета?


-Решенията на съдилищата формално предхождат изявлението на Комитета, но то вече е било очаквано. Това е още един сериозен аргумент, свързан с проблема. Намирам, че не е съвсем адекватна реакцията на министерство на правосъдието, което вече заяви мерките които ще предприеме в тази връзка. Вярно е, че промяна на битовите условия е възможна с много пари. Предполагам, че по-добре ще е да се строят нови затвори, отколкото да се правят неефективни преустройства на сегашните. На всички ни е известно, че в момента местата за лишаване от свобода са в окаяно състояние и каквито и реконструкции да се направят, проблемите пак ще си останат. Има, обаче и други упреци, които могат да бъдат отстранени без много пари.

- Какво имате предвид?


- Става дума за подготовката на състава, за насилието, което се упражнява от персонала към затворниците, за дисциплината и насилието между лишените от свобода. Забележете, че Комитетът казва, че корупцията в затворите ни има „характер на епидемия“. За първи път в практиката си срещам подобно определение за това негативно социално явление.

- Но проблемите, за които споменавате, със сигурност са отлично известни на правосъдното министерство и то отдавна. Има ли причина поне някои от тях, за които не се изискват много пари, да не се променят?

- Истината е, че има много заинтересовани лица, които ограничавайки контактите на затворниците например, създават корупционна среда. За да получиш нерегламентирано право да се обадиш по телефона на близки, трябва да платиш някакви пари на човек от персонала. Защо лишените от свобода да нямат повече възможности да комуникират с близките си, при положение, че това ще отнеме една порочна корупционна практика от хората, които я прилагат?! Мерките, които правосъдното министерство ще предприеме по забележките на
Комитета, тепърва предстоят да се реализират. Освен с този доклад, който на
практика касае проверените затвори в София, Бургас, Варна и ареста на „Г. М.
Димитров“, към проблема, за който говорим, вече има отношение и т. нар. Пилотно решение на делото „Нешков и други срещу България“. В това решение, съдът
по правата на човека в Страсбург коментира затворите в Бургас и затворническо общежитие „Строител“ , тези в Стара Загора, Варна, Плевен, Белене, София, Ловеч. На практика се споменават почти всички затвори, просто защото останалите не са били посетени или не са получени конкретни оплаквания. Това решение също налива вода в мелницата на съдилищата, които отказват да изпълнят европейска заповед за арест. В пилотното решение се говори за легла на три етажа, липса на спално бельо, понякога и на матрак, отсъствие на отопление през зимата, гъмжащи от хлебарки и плъхове килии, без пряка светлина през деня. Даже се прави коментар за липсата на възможност за елементарна интимност-когато си в тоалетната, да си сам. През нощта се ползват кофи в килиите.

-На фона на това как изглеждат затворите в чужбина?

-Да, виждал съм в Германия и в Холандия. Разговарял съм и с
мои клиенти, които са изтърпявали наказанието си там. Единият още е в затвора
в Германия. Затворническата му функция е спасител на басейна. Това е
достатъчно, за да се отговори на въпросите за условията. Когато влязох вътре,
видях ред и чистота. Става дума за затвора в Нюрнберг. Вътре имаш чувството, че си в болница или учреждение. Клиентът ми сподели за това, че си е оправил здравето, казва, че се чувства добре. Той не желае да изтърпи остатъка от присъдата си в България, въпреки, че има такава възможност. В Холандия условията са още по-добри. Ще ви кажа за историята на друг клиент. Той ми сподели: „ Когато ме задържаха и
осъдиха в Холандия, бях 105 кг. Когато се върнах бях като пружинка от добрата физическа подготовка. Там имахме фитнес център, в който оборудването е поне за 300 000 евро. Върнах се 72 кг. в перфектно здраве“.

 
-Българин, осъден за наркотрафик в Иран призна, че условията в тамошните затвори са много по-добри, отколкото тези тук.

-Това е много печален факт. Истински шамар за нашата система и комплимент за иранската.

-От дълго време застъпвате тезата, че трябва да се запази доживотната присъда без право на замяна. Още ли мислите така?

-Смятам, че обществото ни не е готово да премахне най-тежкото наказание. И преди съм казвал, че много на скоро премахнахме смъртното наказание. Другият мотив, който съм изтъквал, е че у нас се извършват такива престъпления , които рядко се случват в другите страни-изключително брутални и жестоки. В края на миналата година,
обаче Европейският съд по правата на човека излезе с едно решение, от което
става ясно, че ние нямаме друг избор, освен да премахнем това наказание.

-Наистина ли нямаме друг избор?

- Става дума за решение от ноември 2014 г. , което е по дело на лице , осъдено на лишаване от свобода до живот без право на замяна. Европейският съд по правата на човека казва, че само по себе си наличието на присъда, която не може да бъде преразгледана във времето е също нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция по правата на човека,. Този член забранява подлагането на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Ние като член на ЕС, трябва да съобразим законодателството си с тази Конвенция. Щом ЕСПЧ е приел, че доживотната присъда без право на замяна е нарушение на чл.3, има съвсем ясен знак, че ние трябва да синхронизираме законодателството си с това решение.

- Но когато хората разберат това, ще скочат като ужилени.

-Убеден съм, че ще реагират негативно.

- В този момент се сещам за бащата на убитата Вероника и този на удушената Яна в Борисовата градина. Какво ли ще си помислят сега?!

-Всеки , който е загубил дете поради престъпление, няма да приеме такова изменение. Когато застъпвах своите съображения за запазване на най-тежкото наказание съм казвал, че то поне гарантира на близките, че никога няма да срещнат на свобода очи в очи този, който им е причинил най-голямата болка в живота. Сега, когато отпадне доживотната присъда без право на замяна, това може да се случи. Знам, че когато погледнеш през очите на жертвите това не е справедливо и не случайно има една поговорка „От затвор се излиза, но от гроб-не“. Тъжно е, че трябва да го признаем, но винаги шансът е на страната на живия. За съжаление, като честота на извършени тежки престъпления сме напред в световната класация. Като жестокост и извратеност-също.

- От няколко години има хора които се изправят на подсъдимата скамейка, но след това се оказва, че са невинни. Веднъж дори се наложи прокуратурата да признае публично, че е сгафила. Защо никой не поема отговорност за унищожените човешки съдби?

-В действителност през последните 10 години наблюдавам случаи, в които прокуратурата повдига обвинения, налага първоначални мерки „задържане под стража“ или за изначално мними престъпления или за престъпления, за които само може да се предполага, че са извършени, но за това няма никаква сериозна обосновка. Следва един много интензивен медиен шум за действията на прокуратурата. Оттам нататък настъпва дълга пауза, която може да трае с години. През това време лицето стои като обвиняем , като не му се спестява нищо. Възбраняват се имоти, запорират се сметки, отнема се законно притежавано оръжие, включително и ловно . За не малки периоди се налага забрана за напускане пределите на страната. Освен ограничение правата на обвиняемия, върху неговото здраве настъпват сериозни увреждания. В повечето случаи те са непоправими. Хората получават различни тежки заболявания, психични разстройства, параноя, страх от преследване, болезнена мнителност и т. н. С една дума те стават други хора. А доста често се случва да се стигне до оправдателна присъда.

-И какво следва след това?

- Във всеки случай не следва нищо особено за лицата, които са причинили тези проблеми. Има, разбира се възможност да се предяват претенции към държавата, но те по никакъв начин не могат да компенсират загубите на даден човек. Най-малко две неща не могат да се възстановят- загубеното време и здраве. Усещането в мен е, че прокуратурата системно се поддава на натиск отвън, за да изпълни поръчка срещу определени лица. Целта е да се отстрани даден човек от стопанския, политическия живот или пък от някоя друга сфера.

-Може би става дума за политическа намеса?

-Да, разбира се, при всички случаи натискът не се извършва директно от икономически субекти. Той задължително минава през фактори в политиката.

-Това ли е олицетворението на силната държава?


-В никакъв случай, в никакъв! Силната държава няма необходимост от такъв вид репресия срещу лица, които очевидно не са виновни. Това може да се случи в държава, на която са разстроени механизмите за функциониране. За жалост необоснованото набеждаване се превърна в начин за отвличане на вниманието на обществото, че нещо се върши и се въздава някаква справедливост. Голяма част от членовете на обществото не си дават сметка, че това всъщност може да се стовари и върху тях.

- Говорите за тези неща, но когато ви наблюдава човек отстрани, прави впечатление, че сте емоционално обран.

-Има две неща, които не могат да оставят нито един човек равнодушен, колкото и да е живял и колкото и опит да има. И това са случаите когато вижда, че се извършва явна несправедливост или когато някой те прави на глупак и те манипулира. Без значение дали е човек, институция или някой от телевизионния екран.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ген. Калугин: Убиха Георги Марков, защото бе любовник на Людмила Живкова 43| 18477 |14.05.2014 . Адвокат Рангелов: Нужен е специален затвор за убийци 8| 11587 |24.01.2014 . Адвокат Л. Рангелов: Малкият Маргин няма да се върне в България 30| 12349 |08.06.2011 . Д-р Людмил Бояджиев: Парите трябва да правят пари, а не да се харчат 1| 5830 |27.02.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах