Вторник, 18 Септември 2018, 19:18
Frognews
43| 6047 |13.12.2009

Д. Луджев: Премиерът прилича на народа си

.
Димитър Луджев Източник: Вяра Йовева
„От лидерите в държава може да се разбере колко са зрели хората. Бойко Борисов е избраник на едно общество, което има същия манталитет на агресия, на безпардонност. Това са хора, за които парите и колите са основни ценности”, казва един от основателите на СДС.

Потърсихме бившия вицепремиер в правителството на Димитър Попов Димитър Луджев по повод 20-годишнината от историческата за българската демокрация дата 14-ти декември. Той е сред организаторите, които ще седнат на кръглата маса, за да направят исторически, социологически и политически анализ на изминалите 20 години от падането на комунистическата власт под наслов „1989 – Трансформация на политическото представителство и на политическата култура” в Софийския университет.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Луджев, какви са целите и идеите на кръглата маса, която организирате?

- Тази кръгла маса е една дискусия с академичен характер на тема „1989 – Трансформация на политическото представителство и на политическата култура”. Историци, политолози и социолози, които сме се занимавали с този въпрос считаме, че персонификацията, формирането на новите политически елити, хората, които застават начело на държавата и определят характера на управлението имат ментално значение. Най-важното е какво се случи в България, как се случи, какъв преход се осъществи, какви партии имаше и т.н. Ние мислим, че вече е дошло времето не да се говори какво беше и какво остана, а да потърсим научното обяснение на нещата. Въвеждащите експозета ще бъдат на хора, които имат достатъчно данни – и социологически, и чисто исторически.

- Бихте ли се върнали към спомените си от 14-ти декември 1989-та година?

- Това е една кръстопътна и знаменателна дата. от гледна точка на темата в дискусията, това е денят, в който чисто човешки на площад Народно събрание се стекоха групи хора, които представляваха обществените направления в България. Имаше радикали, умерени реформатори в БСП, стари консервативни комунистически кадри, студенти, интелектуалци, преподаватели… На 14-ти декември като че ли за пръв път новите участници в активния живот се събраха на едно място. Начинът, по който се развиха събитията е много характерен за появата на ново политическо представителство и на нов тип политическа култура. Освен това 14-ти декември постави и фундаменталния въпрос – мирна или насилствена революция. Около 17:00 часа се излъчи едно съобщение по БНР, че член Първи от Българската Конституция няма да бъде отменен, както беше обещала комунистическата партия на своя пленум поради конституционни причини, тъй като трябвало да мине двумесечен срок. Това възбуди много граждани и ги изкара на площада. Те вече не викаха „Долу член Първи”, а „Оставка”. Сендов, Робева, популярни личности се опитаха да обяснят на събралите се хора, че има законови пречки, но бяха освиркани. Петър Младенов също беше сред тях. Той говореше като велможа от позицията на комунистическото управление. Той обвини хората, че не уважавали държавните власти, че искали кръв. Въпреки големия шум обаче, нито за момент не е имало някаква нагласа за щурмуване или за насилствени действия. Признавам, че ръководството на СДС, което беше само на една седмица, се оказа неподготвено. Никой не очакваше, че ще има демонстрации и затова изглежда някои се смутиха.



- Защо след 14-ти хората се разотидоха и митингите заглъхнаха?

- Петко Симеонов беше получил уверение от Андрей Луканов, че член Първи ще бъде отменен още през нощта. Тогава Желев отправи призив към хората да се приберат по домовете. Още преди 10-ти ноември имаше идея за мирна революция, да няма насилие, да няма кръв, което беше философия на цяла Западна Европа. Революциите в Източна Европа станаха под знака на човешките права, на документи, подписани в Хелзинки. А човешките права са за всички, не само за демократите, но и за комунистите. Но разотиването на хората тогава беше грешка. Ние трябваше да останем на площада до момента, в който Народното събрание отмени член Първи. Тук има и един морален момент – когато всички се прибраха, по телевизията, по вестници бяха показвани едни кадри, с които протестиращите се обвиняваха в екстремизъм. Това беше обидно, а гражданите останаха излъгани и унизени, изгубиха онази нагласа за граждански протест. Мисля, че ако бяхме останали на площада, правителството щеше да подаде оставка.

- Ако се върнем назад във времето, бихте ли променили нещо?

- Аз не можех да направя нищо тогава. Но имаше един друг момент. Комунистическите лидери се изплашиха много. Те за пръв път заставаха очи в очи с гражданите, които не им ръкопляскаха, а им искаха оставката. За тях това беше шок. Мисля, че Желев, Тренчев и някои други от ръководството се стреснаха, да не би в хода на вечерта да вземат връх екстремистите радикали от Южния парк. След това спорихме доста. Инициативният комитет за демонстрацията на 14-ти декември беше в постоянна връзка със спецчастите на МВР и нито за момент не е имало опасност да се случи някакъв инцидент. Споразумяхме се да се състои кръгла маса и по пътя на договорките и на преговорите да се постигнат промените вместо с по-мощни протести.

- Как ще коментирате теорията, че през 1989-та година не се е състояла революция, а поредният комунистически преврат?

- Това не е подготвяно години наред, както се твърди. Всичко беше едно паническо бягство на комунистическото ръководство, главно под натиска на Москва. Да, това е „дворцов преврат”. Парадоксът е такъв, че падането на Живков чрез един партиен пленум при нас изигра ролята на събаряне на Берлинската стена. След едно огромно напрежение преди 10-ти ноември беше логично да се отпуши тази огромна промяна. За седмици хората вече бяха политизирани, създадоха се партии, организации, промени се цялата система. Това разбира се не дойде случайно. Много важен фактор бяха дисидентските организации и специално събитията през октомври на екофорума. След него Западните кореспонденти писаха, че най-вероятно в София и Прага ще настъпят големи промени. Революцията не е еднократен акт. Тези, които говорят, че нищо не се е случило, или са комунисти, които паднаха от власт тогава, или новоизлюпени демократи, които ги нямаше и не желаят да мислят, че нещо се е случило в тяхно отсъствие. Целият живот се промени.

- Какво си спомняте от участието си правителството на Димитър Попов?

- Това беше едно коалиционно правителство, основано на договореност – с политически и социален договор. Политическият гласеше равнопоставеност на двете сили – СДС и БСП, имаше и представители на БЗНС. Аз като вицепремиер представлявах СДС, а Александър Томов – БСП. Ние имахме правомощията на комисари. Без мое решение не можеше да се предприеме нищо от Министерския съвет. Това бяха условията, за да бъдат защитени двустранно позициите ни. Тогава започнахме първите икономически реформи с екипа на СДС, в който участваше и Иван Костов. Тогава този екип беше далеч по-добър и брилянтен. Освен това отговарях за МВР и за армията, където също се проведоха огромни реформи. Правителството на Димитър Попов направи първия цикъл на либерални промени. Те започнаха през януари месец с голямата метла в администрацията, премина се през икономическия цикъл на цените, либерализацията на вътрешната и външната търговия, за да може да се каже някъде през есента на 1991-ва година, че в България старата система е напълно разрушена. С приемането на Конституцията това беше началото на новата система.

- Защо по-късно се появи конфликтът между вас и Филип Димитров?

- Правителството на Филип Димитров беше формирано в едни кръчми, по един абсолютно некомпетентен начин. Затова то се оказа доста неадекватно. Голяма част от министрите така и не разбраха какво правят там. Самият Димитров и кръгът „Кинжали” около него започнаха една конспиративна политика на борба по всички фронтове. Спряха се приватизациите, икономическите реформи и хиляди други неща. Това предизвика трусове в СДС. Проблемът с моето освобождаване не беше продиктуван от принципни разногласия. То беше плод на лични интриги и на спекулации в кръга около Филип Димитров. Освен това в „Позитано” бяха страшно уплашени, че продължавам разследването на задграничните дружества и фирмите на Държавна сигурност. Намесиха се Военна прокуратура и следствието. За пръв път ще ви споделя, че в квартира до Етрополе бяха намерени няколко кашона с фото-копия на досиета на агентурата от „Искра”, които можеха да разконспирират много хора. Категорично ви казвам, че цялата операция по моето отстраняване беше организирана от „Позитано”. От там използваха агентурата си покрай президента Желев и Филип Димитров, на когото липсваше политически морал и зрялост. Тогава той се оплака на чужди държавници и оклевети своя министър на отбраната без да има каквито и да е документи. Ето затова правим тази конференция – много са важни манталитетът, психологическите черти и капацитетът на хората, които управляваха държавата.



- Кое предизвика отлюспването в СДС през годините?

- Това е пак част от проблематиката, която ще обсъждаме. Процесът на отлюспване, борба и заклеймяване, който протече в СДС е една от драмите в новата политическа епоха на страната. И в „десницата”, и в „левицата” взеха връх партизаните и хората, за които властта и личностното забогатяване бяха всичко. Това доведе до третото СДС с Иван Костов, при което се случи една грабителска приватизация и тотална загуба на морала. В това правителство през 1997-ма година нямаше нито един от първата вълна, от идеалистите, основали партията. Всички забогатяха, създадоха си нови партии или отидоха на други места.

- Провежда ли днес дясно управление партията на Бойко Борисов?


- С последните парламентарни избори се извърши една политическа трансформация. Партиите на Прехода катастрофираха тотално. СДС и ДСБ като последните що-годе останали десни формации загубиха моралния кредит, както и характера си на алтернатива. БСП катастрофира също, не стана една модерна социалдемократична партия, а партизанска лява грабителска организация. В България взе връх процесът, който започна по времето на Царя. В политиката изцяло доминират популистките движения. ГЕРБ нито е дясна, нито е лява, това е един сбирчок от хора. Там идеи няма, има общи приказки и обещания, един харизматичен лидер, една лидерска формация, построена като силовите организации през 90-те като СИК, от където произхожда лидерът й. Произведе се едно правителство, което не знае точно каква политика иска да провежда. Това не може да се нарече дясно-центристко правителство, защото липсват всякакви белези за подобно твърдение.

- Това обаче е изборът на народа.

- Така е. В това е драма на българския Преход. Никъде в Европа не протече такъв процес на деградация на българския „елит”, такова опростачване на политическия свят. Какви лидери се избират в една държава, показва зрелостта на един народ. Бойко Борисов е избраник на едно общество, което има същия манталитет на агресия, на безпардонност. Това са хора, за които парите и колите са основни ценности. Всички тези приказки как ще накажем лошите са едно покривало за реализацията на властови интереси. Групировките и организациите, след като легализираха икономическите си интереси, успяха да узаконят и политическите.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. К. Тренчев: Липсата на кауза и безверие съсипват народа 34| 6229 |06.12.2009 . С. Дянков: Намалението на министерските заплати е баламосване на народа* 11| 5905 |03.08.2009 . Археологът Диана Гергова: Държавата е мащеха на историята на народа 14| 11049 |10.06.2009 . Иван Славков: Преходът прилича на завръщането на слепите самуилови воини 87| 18413 |14.04.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах