Сряда, 19 Септември 2018, 16:24
Frognews
10| 11691 |17.06.2013

Д-р Маринков: Заради 26 дървета избухна бунтът в Турция

.
Д-р Бойко Маринков
След първия масов протест Реджеп Ердоган можеше да отстъпи и да търси някакво примирие. Вместо това той зае безкомпромисна позиция. Не е случайно активирането на мюфтийствата в България в последните години, както и на ислямските фондации, коментира пред Фрогнюз д-р Бойко Маринков, научен сътрудник в Института по балканистика към БАН и специалист по Турция.

Интервю на Ренета Попова


- Д-р Маринков, паркът „Гези” беше поводът за предприемане на стачните действия в Турция. Каква беше причината?

- Хронологията на събитията е много важна. Първия път, когато полицията тръгва срещу 200-300 защитници на околната среда в парка „Гези”, едва ли си е представяла, че ще има такива последствия. Преди 10 дена кметът на Истанбул Кадир Топбаш съобщи, че в целия парк има 563 дървета. Според първия проект, който е за възстановяване на османските казарми, е трябвало да се преместят 72 и да бъдат отсечени 26 дървета. Тоест Турция преживява политическа криза, която се роди от съдбата на 26 дървета. Чашата преля и от факта, че в проекта участва зетят на Реджеп Таийп Ердоган. В историята се срещат  събития , които обръщат лодката  на управляващите. Арогантността на действията на полицията възпламени протеста. ПСР и Ердоган  не  отчетоха и факта, че в Турция насилието над деца се посреща изключително остро. Друга причина е, че е налице напрежение, което се развива години наред, свързано с контраста в имуществените  отношения. Ако една част от Турция се развива добре, то жителите на другата трябва да работят на 2-3 места, за да оцелеят. Успехът на Ердоган се коренеше именно в желанието му да се либерализира икономическата политика. Вероятно повлия и забраната за употреба на алкохол от 22 до 6 часа сутринта – законопроект, който беше прокаран по възможно най-бързия начин. Това се случи само 2 дни преди да излезнат протестиращите в парка „Гези”. На някои от плакатите беше написано „Демокрация или фашизъм, бира или айрян”. Истанбул е град, който трудно ще изтърпи опити силово да му бъдат наложени стандарти, в които доминира ислямската традиция, а то вече се прави. Например заведенията в Истанбул нямат право да сервират алкохол, ако се намират на определени метри от джамия, училище или детско заведение. Обаче в Истанбул джамиите са навсякъде, тоест вие винаги се намирате в обсега на забраната. Като се прибавят и училищата, и детските градини, Истанбул се превръща в безалкохолен град. По принцип в Турция не се пие много, но този тип забрани взривяват младото турско поколение. В Турция има 198 университета с около 400 хил. студенти, голяма част от които са светски настроени. Странен прадокс е случка, която ми разказва моя позната. На пазара в Истанбул се продават молитвени килимчета, на които са изписани текстове от Корана. Между тези килимчета тя с изумление вижда молитвено килимче с образа на Кемал Ататюрк. Това е драмата на Турция  в днешния ден  – молитвеното килимче с лика на Мустафа Кемал Ататюрк. Вече 90 г. продължава  противопоставянето между кемалистите и консервативната част от турското общество, което през годините е представено в различни форми. Кемал Ататюрк е мит в Турция. Това, което забравяме, е, че кемализмът спасява Турция от  раздробяване, а този т. нар. Севърски комплекс турците много добре помнят.

- Ердоган ще успее ли да потуши недоволството на протестиращите с предложението въпросът с парка „Гези” да бъде решен на референдум?

- Веднага след първата демонстрация, когато опитът на полицията да спре протеста  на 30 хил. протестиращи от единия бряг до другия беше неуспешен и те завзеха площад „Таксим”. Ердоган имаше пред себе си два пътя. Единият беше да отстъпи и да търси някакво примирие и в крайна сметка изтощение на протеста. Вместо това той зае остра и безкомпромисна  позиция и заяви, че няма да се примири със ситуацията. Показателно е, че Ердоган  демонстративно отлетя на 4-дневно посещение в Тунис, Мароко и Алжир, за да получи почетно звание „доктор” от няколко университета. Подобно непримиримо поведение е много характерно за него. Когато се върна, Ердоган беше посрещнат от добре организирана група от 4-5 хил. души негови поддръжници, които не вееха партийни знамена, а националния флаг. Много важен факт е, че и протестиращи, и привърженици на Ердоган извадиха на преден план  националното знаме. Самият Ердоган в речта си каза, че правителството му не е  50% от Турция, а че това правителство е на 75-милионна нация. Ердоган се срещна два пъти с групи от протестиращите. Първия път срещата продължи 5 часа, с втората група разговорът продължи 4 часа – това са общо 9 часа преговори. Според мен Ердоган ще използва и двата подхода – той ще продължава да нарежда площадът да бъде освободен веднага и едновременно ще предлага решения като референдум. Остава без отговор въпроса  от какъв характер ще бъде той - само за района около парка "Гези", за Истанбул или национален референдум, за което не е ясно откъде ще се намерят време и средства за провеждането му. Според мен той ще запази имиджа си на силния  лидер, който няма да се пречупи пред натиска на улицата, и в същото време ще бъде човекът, който ще предлага компромиси.

- На 12 юни се навършиха  2 години от последните избори в Турция, на които  Партията на справедливостта и развитието – ПСР – спечели 49,9 % от гласовете на гласувалите.. Изборните резултати дадоха ли индикация за възможно разклащане на властта на Ердоган?

- Изборните резултати показаха, че настъплението на Партията на справедливостта и развитието – ПСР ,  във всички форми продължава. От 34% през 2002 г., на  45% през 2007 г. до 49,9  % на последните избори  от гласовете за партията на Ердоган . Не се очертаваше политически конкурент на Ердоган на тези избори, въпреки че Републиканската народна партия имаше амбицията да бъде алтернатива на Партията на справедливостта и развитието.

- Как ще се развият събитията според вас оттук нататък?

- Въпреки че Ердоган каза, че няма да променя датата на изборите, според мен възможността за избори 3 в 1 става все по-вероятна. Очертава се през юни 2014 г. да бъдат организирани президентски избори.
В случай,  че има предсрочни парламентарни, да преместят и местните избори, които иначе трябва да се проведат през март 2014 г. А това е допустимо по конституция. Тогава цялата битка ще се концентрира върху избор с характера на референдум „за” или „против” политиката на Ердоган. Другият вариант е да изпробват настроенията на местните избори - да бъдат преценени съотношението на силите между основните политически партии и при добри резултати за ПСР да се отиде на извънредни парламентарни заедно с президентските избори, които за първи път ще бъдат и мажоритарни.

- В момента виждате ли алтернатива на Партията на справедливостта и развитието?

- В момента не виждам такава. Действията на Републиканската народна партия са в рамките на очакваните остри изказвания. Те бяха набрали преднина преди събитията с критиката се  по отношение на външната политика на Ердоган , и главно по линия на участието на Турция в Сирийската криза. Те считаха, че ангажиментите, които се поемат от турското правителство по този въпрос, вредят на отношенията на Турция с целия Арабски свят. В момента има половин милион сирийци на турска територия и проблемът с тези хора става все по-остър. Сирийската криза отвори за Турция един от най-драматичните й проблеми и това е кюрдският проблем. След иракската война има вече една кюрдска автономия в Ирак с всичките й атрибути на държава – президент, народно събрание и армия. В тази автономна кюрдска държава в Ирак се готвят кадрите за сирийската автономия. Тази кюрдска автономия в Сирия всъщност се явява бариерата пред Турция към Дамаск. Затова Ердоган трябваше да търси друго поведение спрямо 14,5 млн. кюрди в самата Турция. През 2011 г. започнаха преговорите в Осло с представители на Кюрдската работническа партия (ПКК), а в последната една година вече открито се водят преговори с лидера на ПКК Абдула Юджалан, който лежи доживотна присъда в затвора на остров Имралъ. Преговорите се осъществяват или чрез неговия брат Мехмед Юджалан, или чрез една група от 3-ма депутати кюрди. Дотук резултатът е, че ПКК до края на юли ще изтегли всички свои бойци от Турция. Тоес беше обявен лозунгът „Напускаме пътя на войната и влизаме в пътя на мира”.

- Докъде стигнаха преговорите за приемане на Турция в ЕС?

- Първите няколко години правителството на Ердоган стремително се беше насочило към тази цел. През октомври 2005 г.  постигнаха начало на преговори към пълноправно членство, чрез решение, с което ЕС започна официални преговори за присъединяването на Турция. Междувременно планът за стабилизиране на икономиката даде първите си резултати, турският национален доход започна да расте с прилични темпове, бизнесът разбра ясно посланията. Ердоган беше набелязал няколко стратегически посоки. Това са мощен износ и излизане на нови арабски пазари - в Либия, Египет, Алжир, а и в  Русия, където постигнаха забележителни резултати. Особена роля за растежа на икономиката има привличането на т. нар. ислямски капитали – на фондовете на Кувейт, Катар, Оман, Саудитска Арабия. Това обаче предполагаше политически ангажименти, които са вече трайни и дългосрочни. Силни проислямски течения от най-консервативния вид като сунитски ислям, който се изповядва в Саудитска Арабия, получиха поле за развитие в Турция. Фондации, след като завоюваха терен в Турция, вече са и в България.
Трябва сериозно отношение на българската държава  към въпроса какъв е характерът на исляма, който се опитват да наложат в България определени арабски фондации и групи. Първата конфликтна точка обаче на отношенията на Турция  с ЕС беше кипърският въпрос. Именно той се оказа голямата бариера през 2006 г., която запъна турските дипломати и преговорите за членство бяха силно редуцирани. Тези дни имахме и поредната остра реакция от страна на Европейския парламент по отношение на събитията в Турция.

- Има ли според вас задкулисна намеса на външни сили в конфликта в Турция? Влияе ли върху обстановката на Балканите?

- Първо трябва да направим връзка със ситуацията в Сирия, след това със ситуацията в Иран. Както ЕС, така и САЩ в продължение на няколко години се опитват да спрат т. нар. иранска ядрена програма и да отдалечат Иран от производството на ядрено оръжие. От 1 юли миналата година ЕС има ембарго на  търговията с петролни деривати с Иран. Съдбата на Иран, ерго и на Сирия, ерго и на Ливан, зависи от стабилността на режима в Иран. Битката за ограничаване влиянието на Иран върху шиитската част от мюсюлманите продължава. След като САЩ се оттеглят от Ирак, от Афганистан и от други райони в Близкия изток, трябва да остане някой, който да доминира със своето влияние. Очевидно Египет не може да бъде този контарбаланс заради Арабската пролет, Израел е в друга позиция. Следователно тази отговорност се прехвърля  върху Турция – както по отношение на Иран, така и по отношение на Сирия. Това е близкоизточният възел, който засега не намира решение. След 2010 г., когато турският  хуманитарен кораб Мави Мармара  беше атакуван от израелски части и на палубата му легнаха 9 трупа на турски граждани, в отношенията на Турция и Израел зейна пропаст. Така че близкоизточното направление е основното, в което можем да търсим външно влияние. На Балканите също се оформят въпросителни около опитите на Турция да навлезе в пространствата на Македония, на Албания и особено на Босна и Херцеговина. Нещата още повече се усложниха след появата на независимо Косово. Така че възелът става сложен, още повече като се вземе предвид поведението на Турция в Кавказкия регион, където се оформя триъгълника Азербайджан, Грузия, Турция по линия на газопровода, както и железопътната линия Баку, Тбилиси, Джейхан. Кавказката политика на Турция обаче влиза в противоречие с тежко неуредените отношения с Армения, откъдето идва и дисбалансът в отношенията Русия, Армения, Турция. Така че картината е доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. И идеята, която се налагаше 2010 – 2011 г., че съществува универсален турски модел за управление, пропадна.

- Имат ли някаква връзка събитията в Турция със случващото се в България?

- В турската преса имаше няколко много остри публикации срещу политиката на Ердоган да подкрепя партията, която създадоха Касим Дал и Корман Исмаилов. Кризатав Турция на този етапобаче  е политическа. Тя неминуемо води до тежки резултати за  състоянието на нейната икономиката , а оттам и за отношенията й с България. Това ще изостри агресивността на част от турския капитал, като пример за това   е конфликтът с ТИР превозите.

- Възможна ли е драстична промяна във външната политика на новото ни правителство към Турция?

- Засега в България не е възможна драстична промяна, тъй като ще следваме категорично и твърдо общия тон на взаимоотношенията между ЕС и Турция. Ако този тон е в логиката на  декларацията на Европейския парламент за събитията в Анкара и Истанбул, приета на 13 юни, това ще се пренася занапред и върху други органи на ЕС. Първо – в българо-турските отношения  ще бъдем изправени пред една стегнация. Второ, участието на ДПС в правителството ще събужда подозрение и ще стимулира активността на „Атака” и „Фронт за национално спасение на България” по линия на два въпроса. Единият е за съдбата на тракийските имоти. Другият е относно арменския геноцид, тъй като се приближаваме с усилени темпове към датата 24 април 2015 г., когато се навършват 100 години от началото на арменския геноцид. По този повод разговорите за него ще бъдат част от дневния ред на обществото. В българската дипломация спрямо Турция трябва да се намери диалог, както с управляващите, така и с опозиционните партии. Такива контакти с Народнорепубликанската партия съществуват. Трябва да се търсят контакти с представителите на Партията на мира и демокрацията – т. нар. прокюрдска партия. Трябва да се намери модел на отношения и поведение към темите, които налага Партията на справедливостта и развитието. Не бива да се заблуждаваме - неоосманизмът има стари корени. Не се е родил от книгата на  Ахмет Давутоглу, той просто го написа на чисто и го издаде на английски, за да научи светът за него. Връщайки се към наследството на империята, Турция декларира, защитава и отстоява своето право да покровителства духовните и материални паметници на тази култура. Не случайно в последните няколко години имаме изключително активизиране на отделните мюфтийства и претенции за имоти  в Ямбол, в Кюстендил и други места, където няма един човек, който да изповядва ислям. Подложени сме на множество съдебни процеси и претенции. Това не са случайни събития. Затова трябва да бъдат много внимателно формулирани принципите, пътищата и характеристиките на нашите взаимоотношения,  както с ислямските фондации, които се настаниха по циганските гета, така и по нерешения въпросът със статута на  Висшия ислямски институт. Нужно е изобщо да се формулира култура на отношение към исляма. Европа е залята от ислямофобия и резултатите от това не са добри.  
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Обвиненият в малтретиране В. Петров: Всичко е рекет заради жилище 10| 12126 |08.01.2013 . Боби Михайлов: Стоичков ме напада заради един червен картон 12| 11097 |08.05.2012 . Татяна Буруджиева: Заради войните в БСП пак ще имаме дясно правителство 67| 14415 |14.03.2012 . А. Христова: Натискът срещу БАН е заради пари и имоти 48| 9559 |30.08.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах