Неделя, 23 Септември 2018, 03:58
Frognews
1| 5478 |03.08.2008

Мартин Иванов: Ритъмът на барабаните ни поддържа свежи и живи

.
„Колко хора се сещат за ритъма на сърцето си и за това, че преди да вземат заплатата си, по-важно от всичко на света е следващата глътка въздух?”, пита риторично директорът на Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера”.
Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера" е първият в България институт за общуване изцяло на духовно ниво чрез изкуството. Създателите и участниците в проекта са артисти с интернационален опит - композитори, художници, актьори, писатели и танцьори. Основната им мотивация е да използват творческите си знания и умения - както за развитието на културата в страната ни, така и за терапевтични практики. С последните се акцентира именно върху взаимодействието на професионалистите с хората, които имат желание да се развиват и да следват определени цели, свързани с духовното им израстване. Тъй като различните методи и подходи повишават психическото и физическото благосъстояние, развиват творческите заложби и поддържат духа на човека здрав, институтът се е нагърбил със задачата да осигури именно това на своите клиенти.

Генераторът, инициаторът и създателят на института е Мартин Иванов. Той получава бакалавърска степен по композиция и аранжиране в престижния Berklee College of Music, Бостън, магистърска и докторска степен по изкуствата и композицията в University of Massachusetts, а също така завършва стопанско управление в СУ „Св. Климент Охридски". Преподава изкуство, композиция, хармония, музикална терапия, аранжимент, аранжиране, психология в Щатите и Канада цели 15 години. В България е от 3 години. Връща се у нас, за да осъществи мечтата си, а именно - да създаде Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера", който да генерира позитивни идеи, емоции и да популяризира благоприятното въздействие на изкуството върху хората.

musik_1.jpg

- Г- н Иванов, защо и как решихте да създадете Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера"?

- През всички тези години, които пребивавах в САЩ, имах възможността да се докосна до различни алтернативни форми на комуникация между хората, която се получава не само в музиката и композирането, но и с арт терапиите. Мечтата ми беше да създам институция, свързана с музиката, която да подходи към изкуството по един алтернативен, земен и човешки начин. Връщайки се в България, успях да я осъществя с проекта Институт за съвременно изкуство и терапия „Либера". Той предлага колаборацията от изкуства, духовни и терапевтични практики с цел установяване и поддържане на добро умствено, физическо и духовно здраве. Дейностите на института са насочени към всички хора без ограничения във възрастта, талантите или способностите, които искат да премахнат отегчението, имат желание и потребност да се погрижат за духа, да стабилизират увереността си, да изявят творческите си заложби, както и да намерят съмишленици. Смятам, че тук в България имаме нужда изключително много от това, защото негативизмът е залял абсолютно всяка една прослойка на обществото. Важният въпрос, който трябва да си зададем, е какво правим, когато нашето тяло е гладно. Даваме му храна. А какво правим, когато душата ни има нужда от същото? Трябва ли да се оставяме на отрицателните неща, с лош вкус и голяма доза кич в тях, които постоянно гледаме по телевизията и средствата за масова информация? Отговорът е не. Имайки предвид това и положението в нашата страна, институтът ни може да се оприличи като един „супермаркет", който дава положителни продукти. Защото няма човек, който да не иска да му се случват хубави неща и да няма нужда от "храна", която да му дава светлина и позитивизъм.

- Какви проекти и дейности иницира вашият институт?

- Всички те са насочени към хората. Ние ги обединяваме под шапката - Човешки ресурси т.е. как те могат да помогнат на хората да се чувстват работоспособни, да имат балансиран начин на живот, така че да могат и да изпълняват добре задълженията си на работното си място, след което да знаят и как да релаксират и отпочинат. Такива предложения, например, отправяме към различни фирми. Съществуват четири основни звена: „Мобилна Академия", която предлага изкуство на хората чрез персонално обучение, създадено специално за конкретния човек. Един от големите проблеми в нашата страна е образованието ни, което е насочено предимно към масите. Ето защо ние искаме да дадем на човек подходящо обучение, което да отговаря на личните му предпочитания и стремежи. Академията е „мобилна", защото искаме всячески да облекчим хората - ние отиваме при тях, а не те при нас, като по този начин те няма да имат възможността да се оплакват или да си търсят извинения. Другата дейност, с която се занимаваме, са корпоративните „Drum Circles" (дръм съркали). Те са подходящи за тийм билдинги, различни видове тренинги, конференции, семинари в корпоративната сфера. Чрез събитията, които предлагаме помагаме на колективите да постигат целите, които са си поставили.

„Фестивал на Изкуствата" е друго тийм билдинг звено, което обединява всички видове изкуства в една много интересна артистична програма, която предлагаме на корпорациите и колективите с цел сплотяване и разрешаване на евентуални фирмени проблеми.

Четвъртата, но не по значимост дейност, са „Духовните терапевтични практики", където различни терапии се използват за достигане на баланс и хармония, търсене на духовни пътища и преодоляване на различни затруднения.

От всички тези дейности най-много акцентираме върху така наречените дръм съркали.

music_2.jpg
 

- Защо се спирате именно на тях? Кое ги отличава от останалите изкуства?

- В продължение на една година, от както съществува института, всички дейности бяха показани в публичното пространството. Тъй като тези дейности са изключително нови за страната ни, трябваше да изкараме на повърхността различни възможности и след една година да определим къде има най-голям интерес. Оказва се, че най-много хора се ориентирват към Барабанната терапия. И това не е случайно. Всеизвестен е фактът, че ударните инструменти и ритъмът са най-близки до нашата природа. Много хора преди да започват да удрят по барабана се питат дали изобщо са способни на това и казват, че нямат никакво чувство за ритъм. А за да бъдеш част от едно такова колективно събитие, не е нужно да имаш някакви таланти или способности. Тук обединяващата магическа дума е „ритъм" и ако ние не живеем в него, няма да бъдем човешки същества. Замислете се само - всяко едно дете в утробата на майка си е облъчвано с непрекъснатия ритъм на сърцето й 9 месеца преди да се роди. Ритъмът е закодиран в нас! Още от момента на нашето раждане вече живеем в ритъм. След това дишаме, ходим, говорим в определен ритъм. Дори ежедневните ни задачи са пак в ритмична пулсация. В Барабанната терапия това се изразява чрез езика на ударните инструменти.

- Това означава ли, че барабаните са най-близки до нашата природа?

- Ние имаме кожа, която вибрира под въздействието на вътрешните органи и движението на кръвта. Кожата на барабана също трепти при удар. За да бъде той жив, трябва някой да му подаде ритъм, а за да бъде нашият организъм жив е нужно пак същото - като този път пулсацията трябва да идва от движенията на различните органи. Сами направете връзката дали това е близко до нас.

- Т.е външният ритъм задвижва по някакъв начин вътрешния у човека?

- Те са две неща, които съществуват независимо, но могат да бъдат и в хармония.

В човешкия организъм има 3 вида импулси - мозъчните, сърдечните и тези на мускулите. Всички те си имат собствен ритъм, но могат да се синхронизират. Тогава се получава така, че човек има различни усещания като релаксация, медитация и т.н.

- Колко вида са дръм съркълите, които предлагате?

- Общо четири вида. Първият са обществените дръм съркъли, които се правят абсолютно безплатно. Обявява се например някакъв ден, час и място за това, къде ще има подобно събитие. Тогава се събират хора, включват се в кръга, свирят, смеят се, забавляват се и по-този начин се борят с отчуждеността и егоцентризма. Резултатът е на лице - чувстват се много по-добре. Вторият вид са образователните. Те се правят в различни училища, където децата чрез езика на ударните инструменти могат да развият много качества освен музикалните. Например, самодисциплина или толерантност. Третият вид са корпоративните тийм билдинги, а четвъртият - терапевтичните, които са свързани със здравето и терапията.

- До къде стигнахте с тази идея у нас? Пред какви хора до този момент сте правили дръм съркали и как реагираха те?

- Имах възможността да направя дръм съркали на хора от различни обществени положения: като започнем от затворници, деца с различни психични и двигателни увреждания, деца в неравностойно положение (сираци) и стигнем до различни големи корпорации и конференции, на които участват професори и доценти . Всички тези хора реагират на дръм терапията по един и същи начин.

- Как по-точно?

- Много положително - с усмивка и емоционална приповдигнатост от самото събитие, защото атмосферата става магическа.

- Наблюдавате ли промяна в психиката на затворниците и техните разбирания след терапевтичните тренинги?

- Мога да разкажа за един мотивационен тренинг, който проведохме в районното в Ботевград по линията на проект, свързан с пробацията. Повечето от участници бяха роми, но такива, които са живели най-вероятно по селата и след като са откраднали например три кубика дърва, са ги вкарали в затвора. Не говорим за най-големите престъпници. Там дори имаше един човек, който единствено можеше да брои в кози. Той обаче абсолютно адекватно, по свой собствен начин свиреше на барабана и без проблеми се включваше в ритъма. А тези, които по принципно, изглеждаха най-страшни и свирепи, по време на терапията показаха, че имат най-нежна душевност.

Процесът на дръм терапията започва така: без да се познаваме и наговаряме се нареждаме в кръг, като започваме с групово издаване на всевъзможни звуци с ръцете и в последствие пляскане, което се превръща във всеобщ ритъм, изсвирен на барабаните. По време на самото свирене никой не знае какво ще се случи и как ще протече всичко. Всеки един участник става част от мига и не се притеснява за носталгия по миналото или притеснения за бъдещето. Тогава барабанът може да го премести в царството на безтегловността. Промяната се вижда и усеща по усмивките на хората на момента.

- Как се обяснява синхронизацията, която се получава между всички участници, които дори не се познават и свирят самоволно, но я създават?

- Причината се крие в основното и най-важно нещо, което трябва да е на лице по време на терапията - така нареченият лидер, който спомага за постигането на хармония. Тя се получава, когато водещият притежава много сила. Защото, за да се подбуди ритъмът у хората, е нужна много енергия, която да им се предаде. Накрая усещането е страхотно и то не само за човека, който е насочвал ритъма, но и за самите тях.

За мен най-важното е да накарам хората да изкарат собствената си музика в пространството. Това са натрупани положителни или отрицателни емоции, които са образували нещо като блокада и са се задържали у човека. Чрез ритъма всички неща, които до този момент са били затлачени, се отприщват. Например, някои от затворниците ги изкараха като удряха върху барабана или тарамбуката и си отмъщаваха на полицаите, които са ги хванали и натикали зад решетките. За тях беше изключително полезно и разтоварващо да отприщят насъбралия се гняв и негативни емоции.

music_3.jpg

- Какво точно може да се постигне с духовните практики и терапиите?

- Хората могат да си спомнят повече за самите себе си. Всички ние сме забравили кои сме всъщност, изпадайки в проблемите на ежедневието и събитията, които ни се случват. Колко хора се сещат за ритъма на сърцето си и за това, че преди да вземат заплатата си, по-важно от всичко на света е следващата глътка въздух? Нашата идея е да установим прекъснатите връзки с природата ни и да накараме хората повече да се сещат за тях и да се обръщат към корените си. Всеки един от нас е уникален, защото разполага с нещо, което другият няма. В събитията, които организираме се дава възможност на всеки да покаже своята уникалност без да пречи на другите, да бъде част от една по-голяма картина и да създаде продукт. По този начин получава усещането, че е значим. Чувства се, че е част от нещо хубаво, защото чрез собственото си участие е допринесъл за случването на една хармония.

Интервю на Йочка Димитрова

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. М. Велчев: Да не се оправдаваме с Костов, той бе преди 7 години 20| 4231 |31.07.2008 . Д. Горчева, журналист: Пак сме в ръцете на просташка, мутренска власт 33| 5802 |30.07.2008 . Кирил Христосков: Чилова сътвори нескопосан закон за културните паметници 13| 6153 |29.07.2008 . В. Сидеров: Станишев и кабинетът да си направят харакири 36| 4775 |25.07.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах