Вторник, 25 Септември 2018, 14:48
Frognews
0| 4493 |15.02.2007

Д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания: Заблуда е, че Кадафи иска пари

.
Без резолюция на СС на ООН и международно разследване ,само сделка с Либия може да спаси медиците ни, но като”виновни”
 - Д-р Абуаси, след Нова година ситуацията, свързана с процеса срещу българските медицински сестри в Либия, се мени буквално всеки ден. След потвърждаването на смъртните им присъди срещу тях вече има заведено второ дело за обида и клевета на мъчителите им. У нас пък е заведено дело срещу инквизиторите на сестрите. Как си обяснявате тази следновогодишна динамика?
- Муамар Кадафи работи по един сценарий, съставен преди доста време. Явно, хората, които го съветват какво трябва да се направи, са доста по-кадърни от нашите. Те предвиждат какво ще се случи. Например: за първи път официално Либия започна да свързва Локърби с нашите медици и Кадафи да говори за сделка около Нова година. Защо постави въпроса точно тогава? Защото тук започна да се лансира тезата, че нашите медици стават граждани на ЕС и в това им качество вече към събитията около тях ще има друг подход. Кадафи веднага отвърна: щом медиците са граждани на ЕС, ние имаме един затворник в ЕС. И той направи тази връзка. Когато тук обявихме, че ще заведем дело срещу мъчителите на сестрите ни, Кадафи веднага активира делото за клевета на нашите медици. То стои от много години, но беше активирано сега. Третият момент – когато започнахме да говорим за здравеопазването в Либия и че самите либийци носят отговорност за заразата, те обърнаха нещата и обявиха, че разунавателните служби на България, на САЩ или на Израел може да стоят зад този акт. Кадафи започва да се връща към старата теза за саботаж, която изчезна от второто дело.
- И защо прави това?
- Когато въпросът е политизиран, всяка страна трябва да намери отговор и да има стратегия за действие от политическа гледна точка. За съжаление, се оказа, че единствените, които нямат стратегия, са нашите политици, нашето правителство. Аз разговарях с официални лица по този повод и не можах да разбера от тях защо България отказва или защо до сега не е поставила въпроса пред Съвета за сигурност на ООН. Само един единствен човек намекна, че е разговаряно със САЩ и те не искат международно разследване и резолюция на Съвета за сигурност.
- Защо?
- Това е въпрос на тълкуване. Но ако погледнем малко назад във времето - кога Кадафи спря да говори за саботаж. Малко преди вдигането на ембаргото. И затова не случайно във второто дело това обвинение изчезна, както и другото за международен заговор срещу Либия. Добре, къде отиде този заговор? Никой в България не постави официално този въпрос. Това беше и продължава да бъде един солиден аргумент, че Либия още от началото политизира проблема. А фактът, че изчезнаха документите от второто дело при потвърждаването на присъдите, е още едно доказателство, че съдебната система в Либия следи политиците, а не обратното – политиците да следят съдебната система. Нещо, което не вдъхва доверие в либийската съдебна система. А това може да бъде използвано и като аргумент, че Либия не е способна да разкрие истината в случая.
- Или не иска...
- Или не иска. И защо да иска? САЩ не искат. Тези въпроси трябва някой да ги обясни. В края на краищата става дума за престъпление, умишлено или не, дали сестрите са свързани или не, но има заразени деца и то масово 400-500. Защо не се търси истината? Нито Либия може да го направи, нито България сама може да я разкрие.
- Как смятате, че ще се отрази върху изхода на делото контрапроцеса, който започна в България срещу мъчителите им?
- Казах го вече много пъти – в България може да се говори за ПР-ска кампания. Действия, които изразяват симпатии, съчувствие, солидарност. Добре е да обединяваме целия български народ около една кауза, време е българите да се обединят. Но това дали ще реши въпроса? Няма да го реши. От подобни действия може да има полза само ако правителството разполага със стратегия, която е ясна на българския народ. 99% от обикновените българи какво знаят? Знаят, че нашите медици са невинни. Ако попиташ защо, никой няма да може да обясни, всеки така чул. Вторият момент – българите знаят, че България не иска сделка, т.е. вариант, при който нашите сестри да се окажат виновни. Добре. Но българите не знаят на какво разчита нашето правителство, освен на външния натиск. Но този чужд натиск колко е реален и доколко може да доведе до освобождаването на нашите медици без сделка? Според мен е малко трудно да се получи.
- Преди дни външният министър Ивайло Калфин обяви, че ще се водят нови четиристранни преговори...
- Министър Калфин отрече България да знае за преговорите, които текат между Либия и Великобритания, и САЩ за либийската пътна карта.Той официално не може да каже, че знае, защото това би означавало, че има вероятност България да сключи сделка с Либия. Хубаво е между другото България винаги да се разграничава от преговори и да държи официално ненамеса. Но щом се признава, че текат преговори или може да има такива, за какво ще се преговаря? Да погледнем елементите на това дело, за да разберем какво може да се получи в бъдеще. Първият елемент е, че не може Кадафи след 8 години дела да каже: отивайте си, свободни сте. Публично това няма как да стане, защото ще се получат кръвопролития по улиците в Либия. Целият свят помни как реагираха либийците на оправдателните присъди при първия процес. Телевизионните камери показаха как налитат на полицаите, а те започнаха да бият роднините на децата, арестуваха някои от тях, защото протестираха. Ако нашите медици бъдат освободени ей така, това ще означава, че Либия трябва да носи отговорност за заразяването на децата. Народът ще пита кой е виновен за това. С тази сделка, която Кадафи в момента се опитва да прави, той просто иска да си измие ръцете за пред роднините. Иска Меграхи да бъде освободен, а що се отнася до предлаганите компенсации - него не го интересуват парите, няма нужда от тях. Просто иска да каже пред народа си – ето, постигнахме нещо.
- Защо Кадафи излъга, че фондът за лечение на заразените със СПИН либийски деца е празен? Това не е ли откровен рекет?
- Въпросът не е в това. Вижте парите, които харчат синовете му за разни глупости. Примерно, за да играе единият в „Ювентус” е платил десетки милиони долара или евра. Кадафи е последният човек, който може да говори за пари или за международен ангажимент. В случая той от пари не се интересува. Медиите у нас правят голяма грешка, като пишат, че той иска пари. Той си има много пари. Всичките пари, за които претендира, може да ги изкара за 2-3 дена от петрола, само от разликата в цената. Кадафи търси изход за своето управление в Либия. Защото хората го обвиняват. Парите, които бяха платени заради Локърби, 10 млрд. долара, бяха взети от държавната хазна, а не от касата на Кадафи.
- Защо се получава такова разминаване между казаното от Сейф ал Ислам и думите и делата на баща му? Какъв знак е това?
- Не е само това. Междудругото, вместо българските вестници да правят интервю със сина на Кадафи, щеше да е по-умно и интересно да направят интервю с дъщерята на Кадафи, Айша, която е адвокатка (беше един от защитниците на Саддам Хюсеин). Тя говори съвсем обратното и води обратна политика на брат си. В момента Кадафи има две опозици. Едната е дъщеря му, втората – синът му. И на него, когато му е изгодно, е ту с единия, ту с другия. Цялата работа е игра. Сейф ал Ислам води ПР-ската кампания извън Либия, към света. Айша води същата кампания вътре в страната. Затова тя е против всякаква сделка и настоява медиците да бъдат осъдени. Тя води такава политика, че има заговор на американците, на израелците и т.н. Синът на Кадафи е за сделка, защото говори със света. И Кадафи, в зависимост от преговорите и политическата ситуация, подкрепя единия или другия. Това е.
- Излиза, че всичко е една политическа игра.
- Да, една политическа игра. Един сценарий, който е изготвен предварително. Сейф ал Ислам говори със света, а Айша говори с народа.
- Как гледате на идеята българските медицински сестри да бъдат издигнати и дори избрани за евродепутати? Това ще се отрази ли положително на тяхното положение?
- Това би вдигнало тяхната цена в очите на Кадафи. Всъщност, до сега не видяхме правителството да предлага нещо сериозно. Оттам нататък всеки започва да мисли какво да се прави. И затова има такива емоционални предложения – да отвлечем Кадафи, да отвлечем сина му, да задържим либийците в България, които между другото са много по-малко от българите в Либия. Такива чисто емоционални, но разбираеми, предложения не са реални и не решават проблема.
- Не смятате ли, че от едната крайност осемгодишното мълчание сега изпадаме в другата крайност и се вдига твърде много шум?
- Не. Лошото е, че шумът не се вдига за това, което става наистина, а върху емоциите. Това е шум на емоциите. Никой не знае с какво разполага правителството, за да текат преговорите. То разчита на другите да преговарят, разчита на натиска от Европа, от САЩ, от юридическата международна общност. Примерно, решението на ЕС. Хубаво е да има такова решение за солидарност с медиците, да се иска освобождаването им и т.н. Но това решение не ангажира всяка отделна държава и нейните интереси. От 2004 г. десетки милиарди долари са инвестирани в Либия. Американски и европейски – Франция, Германия, Англия, Италия. Кадафи много добре знае това. Знае, че цените на петрола в момента са високи. И че всякакво действие срещу Либия, дори като заплаха за ембарго, ще вдигне цените с още няколко долара. Това ще му донесе допълнителен доход вместо да го лиши от такъв. Либийският нефт е нужен на международния пазар в момента на фона на това, което става в Ирак, пред заплахата от война с Иран, при нестабилното производство на Нигерия, при антиамериканската политика на Чавес във Венецуела. Това са големите производители на петрол. Сега и проблеми с либийския нефт да се прибавят към всичко това е малко трудно.
- Да разбираме ли, че смъртните присъди на българките няма да бъдат изпълнени, а те ще бъдат изтъргувани на много висока цена?
- Цената може да не е висока, зависи от къде я гледаме. Ако България очаква сестрите да бъдат освободени като невинни, това няма да стане без резолюция на СС на ООН и международно разследване. Кадафи потвърди смъртните им присъди още на Нова година, когато заговори за сделка. В този смисъл, може да се счита, че присъдите им вече са потвърдени и от последната съдебна инстанция. Но не вярвам, че ще бъдат изпълнени.
- И какво ще последва после?
- Ще последват преговори. Натискът върху Либия ще бъде насочен към това да отмени смъртните присъди. Ако случаят не бъде поставен пред международните институции, ще има два варианта. Ако не искаме да сезираме Съвета за сигурност, международния съд в Хага, ще трябва да тръгнем по пътя на преговорите. Той крие две опасности. Първата е, че преговорите могат да текат с години. Вториат момент е сделката. Тя в никакъв случай няма да бъде „невинни”. При най-оптималния вариант за сключване на сделка ще са нужни 1,5-2 години.
Вторият вариант е България да оказва натиск както върху Либия, така и върху съюцниците си, за да натиснат и те Либия. До сега се води една ПР-ска кампания. А трябва на САЩ да им се каже ясно, че този въпрос засяга българо-американските отношения, засяга американските бази в България, засяга българските мисии в чужбина. Предстои продължаването на нашата мисия в Ирак. Трябва да се покаже на САЩ, че българският народ не е доволен от тяхното сътрудничество с България по отношение на Либия. В политиката няма нищо даром. Големите европейски държави се избиват помежду си за концесии в Либия, за милиардите, които се намират там. А това Кадафи добре го знае. Ако не усеща, че има сблъсък на интереси, тогава може да бъде заплашен. А сега какво? Най-много ЕС да наложи ембарго на Либия. Но тя живя под ембарго 10 години. А ние можем ли да чакаме още 10 години медиците ни да стоят в затвора там?
- Каква е вероятността те да бъдат помилвани от Кадафи след като са осъдени на смърт?
- Може, но ако има сделка. Кадафи има червени линии за такава сделка. Първата е, че при сделката трябва да се окаже, че сестрите са виновни. Втората линия – трябва да се разберат с родителите на болните деца. Без това Кадафи не може да помилва медиците ни. Но той би могъл да понатисне близките да се съгласят на един вид сделка. И третото са компенсациите. Как ще бъде режисирано всичко това е въпрос на преговори. От една страна, да бъде удовлетворено българското обществено мнение, а от друга – да е задоволен и либийският народ от постигнатото.
- А има ли вероятност да се разреши на сестрите да излежат присъдите си в български затвор?
- Това ще бъде един изход след сделката обаче. Но не преди нея.
- Значи единственото спасение за нашите медици е сделката?
- Ако България иска да продължи по пътя на тихата дипломация – тихата дипломация включва действително и това. Но аз бих посъветвал правителството да дава повече гласност на това, което се случва. Каквото става, да става пред очите на българския народ. Политиката на мълчанието ще навреди и на българското правителство, и на положението вътре в страната. Защото сега се говори, че няма да има сделка, а в един момент ще се окаже - ето, освободихме ги чрез сделка. И тогава хората ще попитат: защо не я сключихте преди години като ви се предлагаше? Защо трябваше да се губи толкова време?
- Прав ли е премиерът Станишев, който каза, че изходът от делото в Либия може да събори правителството?
- Да, разбира се. Особено ако изходът е чрез сделка, която „признава”, че нашите медици са виновни и трябва да плащаме компенсации на Либия.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Националното радио има нужда от яко проветряване, смята кандидат - генералния директор Иван Виденов 1| 5526 |05.05.2007 . Проф. Васил Райнов, директор на Института за български език: Трябва ни съвременна езикова политика 0| 6006 |29.03.2007 . Борислав Петранов, директор на „Дом Витгенщайн”: Австрийците ни гледат под лупа 0| 9090 |15.05.2007 . Ирина Владикова, директор на българското училище във Виена: Нацията ни се топи! 0| 7679 |24.05.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах