Проф. Ивайло Дичев: В задкулисието настана битка на поколенията, пример-войната между Пеевски и Божков

- Проф. Дичев, коалициология вероятно се изучава в големите световни факултети по политология, но за нашата политическа действителност това е непозната материя. Защо изкуството на коалирането ни е така чуждо?

Проблемът у нас е, че политическите партии нямат легитимност, нямат история. По време на прехода те се хващаха за радикални идеологии с елементи на морализаторство. В началните години провалът на десницата дойде, защото тя се разрои - в СДС участваха 14 партии. Костов успя да ги събере, след което те пак се разпаднаха. Сега опозиционните партии също не могат да взаимодействат, защото никоя от тях не е сигурна в своята база. В западния свят десните представляват интересите на предприемачите, а левите - на работниците. Докато у нас нито предприемачи, нито работническа класа, нито леви, нито десни. Затова на помощ идват национализмът и популизмът.

- Може би и идеологическите мантри работят в масовото съзнание по посока на лявото и дясното?

- И как доказваш, че си десен - обещаваш да разрушиш Паметника на съветската армия? Паметникът е добре да се махне, но това ли е съдържанието на една политическа сила? Проблемът на роенето обхваща цяла Южна Европа и не само. Италия и Франция се опитват да преодолеят кризата на представителството чрез мажоритарни системи. В Гърция пък работи бонификацията на първия - първата партия на изборите получава допълнителни 40 места, което прави ненужна безпринципната коалиция, каквато в момента управлява България. Залагам на гръцката система.

 

- Вероятно роля в разрояването има и националният манталитет – у нас все още важи правилото „Първо да се разграничим, после да се обединим“.

- Въпросът е на каква база могат да се конструират политически идентичности и идеологии. В САЩ, например, традиционната дясна консервативна Републиканска партия се оказа много близо до нашата БСП – протекционистка, с расистки елементи и величави исторически ретроспекции.

 

- И левичарски подправки.

- Тръмп въведе неща, което вероятно и г-жа Нинова иска да направи.

В днешни дни авторитаризмът има по-скоро бутафорни форми и се проявява по-скоро през диктаторчета, отколкото чрез диктатори.

Този особен авторитаризъм си играе с демокрацията и избирателните системи. Питайте Ердоган и Орбан и те ще ви кажат, че са избрани легитимно. С овладяване на съдебната система и блокиране на медиите, тези резултати са постижими. Да не говорим за Путин.

 

- Как оценявате врязването на Ердоган в българския политически живот в края на 2020 г., по време на конференцията на ДПС?

 - Не надценявам това поздравление. Ердоган спомена единствено Борисов, за него по-важен е ГЕРБ, връзките са в тази посока.

- За да съществува коалициология, тя трябва да стъпи на културата на компромиса. Знаменитият американски дипломат Чарлс Болън наблюдава отсъствие на тази култура в исторически капсулирани общества като руското. Но такова общество във вековете е и българското. Болън смята, че културата на компромиса процъфтява в страни с развити търговски отношения, каквито са западните.

-Това е интересно. Но аз ще кажа, че компромисът е възможен там, където има за решаване реални политически проблеми. Когато политиката се концентрира върху морализаторството, място за компромис няма. Ето така, в разгара на протестите беше извадена темата за Северна Македония. Ако решавахме политически проблем, щяхме да наблегнем на шосета, жп линии, инфраструктура и пари от ЕС за осъществяването им. Това са теми за политически дискурс и компромиси.

 

- Навални пробва да приложи формулата „Умно гласуване“ – всички срещу властта, без оглед на идеологии, но не постигна особен успех в Русия. В България виждате ли приложение на „умното гласуване“?

- Такова гласуване успя на местно ниво – в Истанбул, в Будапеща, във Варшава, на местата, където живеят граждани с либерални възгледи. Иначе тактиката „Всички срещу Борисов“ си заслужава обсъждане. Ако искат да свалят ГЕРБ, днешните опозиционери нямат друг ход. Срещу себе си имат сериозна сила. БСП трябва да бъде привлечена за съвместни действия.

- Какви полезни ходове в тази посока има Радев от позицията си на президент?

- Президентът играе ролята на символ и се държа достойно, когато го нападнаха. Той също мобилизира хора. Някои политици трудно разбират, че като хулят Мая Манолова, те губят и нейните привърженици. А тези гласове са им нужни. Хората зад президента също са нужни за промяната. Ето поле за компромиси. И тук е ролята на лидерите.

- Какви обединения са възможни в следващия парламент? Примерно, ако БСП получи мандат, какви са вероятностите за реализация на проект срещу сегашното статукво?

- Трудно мога да си представя с кого би могла да работи БСП, освен с ДПС. Доган вече предрече програмно правителство.

 

- В подобни ситуации неизбежно изникват повиците за правителство на националното спасение и за експертни кабинети, с главната цел да се прокарат партийни интереси.

Най-вероятната формула за съвместно управление на БСП и ДПС е експертен кабинет, без министри от двете партии.

- Каква ще бъде ролята на сегашната извънпарламентарна опозиция, когато стане парламентарна?

- За влизане в парламента се обсъждат партията на Слави, „Демократична България“ и обединението на Манолова и Триото. Дори да се съберат тези три групи, пак не се получава достатъчен резултат за управление.

 

- Адв. Хаджигенов вече заяви в „Студио Банкеръ“, че сваляне на статуквото без участие на БСП е невъзможно.

- Най-реалистичната мисъл е програмно правителство, както препоръча Доган.

- Протестът се надява на краткосрочен парламент и нови парламентарни избори наесен, заедно с президентските, които да не бъдат организирани от ГЕРБ.

- Много вероятен е къс парламент. Но големият проблем е недоверието към изборите. Вижте това недоверие докъде доведе Америка.

 

- Но в Щатите дадоха широк път на "пощенското" гласуване и получиха рекордно участие в изборите.

По пощата се гласува от XIX век.

 

- Нашите управляващи не го приемат и саботират участието в изборите на 2 млн. българи зад граница.

Властта се отрече от тази голяма диаспора, макар икономиката ни да зависи от нея. Ще им бъде страшно трудно да гласуват навръх католическия и протестантския Великден, където и да са по света. Така най-вероятно първа политическа сила отново ще е ГЕРБ.

- Дали ГЕРБ ще е първа политическа сила зависи и от действията на Цветан Цветанов, който се позиционира в нейния сектор и заяви, че бившата му партия ще слезе до 500 000 гласа.

- Не подценявам Цветанов, той е с много връзки в провинцията.

- Спонтанни ли са тези фалшиви десни проекти като НДСВ и ГЕРБ, или се произвеждат някъде?

- НДСВ беше либерален проект, докато ГЕРБ е популистка партия. Популизмът напоследък го виждаме на много места. Третият кабинет на Борисов е пример за алтернативна десница, която съчетава крайни елементи.

- Еклектиката очевидно е в краен стадий, тъй като десни идеи се съчетават с национализации на бизнеси и строеж на държавни бензиностанции.

- Както Тръмп – беше десен, а застана срещу свободната търговия. Подобно е и при Орбан.

- Христо Иванов смята, че сърцето на този модел са Сараите, които се готвят да сменят политическата си одежда и да се освободят от Борисов.

- В задкулисието настана битка на поколенията. Пример за това е войната между Пеевски и Божков.

 

Властта страна ли е в тези процеси?

Разбира се.

 

- Цинизъм ли е широката коалиция?

- Нещо нормално, трябва да се научим на диалога в политиката.

Радичков смяташе, че сме монологична нация.

Какво представлява показването на всички гледни точки у нас: седят в една телевизия двама, единият казва, че земята е кръгла, другият твърди, че е плоска. И така се представят всички гледни точки.

 

- Дадохме ли за последните 30 г. истински реформатор?

- Костов беше, но той си плати за това. Реформа не е хубава дума в българския език.

- В момента на политическия терен има ли такъв?

- Харесвам Христо Иванов, но ситуацията в тяхната коалиция е предкостова. Решителни са и от Триото. Трябва да се седне на масата и да се търси решението.

Разговора води Емил Янев, Банкеръ

Заглавието е на Фрог нюз