Сряда, 14 Ноември 2018, 00:40
Frognews
8| 5387 |15.12.2009

Д. Нотев: Да ни възстановяват българското гражданство, не да ни го дават!

.
Драголюб Нотев
В Западните покрайнини ние, българите, живеем разделени от България не по наше желание. Нима някой е питал моя дядо иска ли да става сръбски гражданин?, пита председателят на Партията на българите в Сърбия.

интервю на Ана Кочева

‒ Кои са най-значимите проблеми на етническите българи в Босилеградско и Царибродско, г‒н Нотев?


‒ Икономическата криза е един от основните проблеми, както и миграцията. Това води до недостиг на интелектуален потенциал, той се разселва, младите си отиват и българското малцинство е на път да изчезне.

‒ А в каква посока се разселват ‒ към Сърбия, или насам към България?


‒ Където завършат, където намерят работа. Истината е обаче, че на кадърните хора сърбите им предлагат добри позиции и така ни асимилират. Този процес продължава години наред: още от 60‒те, 70‒те години. Отделно от това има много смесени бракове, дърпат ни момите, а после заминават навътре из Сърбия. Но ако навремето това е било целенасочено, сега икономиката и безработицата вършат тази работа. В Цариброд има само едно предприятие, гръцко, където работят около 150‒160 жени, но сега и там правят съкращения, продукцията няма къде да се лансира, въпреки улеснението, че в Сърбия който отвори бизнес, може да изнася в Русия без мито и с привилегии.

‒ А какво е отношението на сърбите към вас?


‒ Те са перфидни, винаги са играели на една тънка карта, чрез която не вършат мръсната работа сами. Т.е. винаги е имало хора от малцинството, които се занимават с това някого да очернят, да навредят. Репресията никога не е била явна, знае се, разбира се, че е с център Белград, но така е измислена, та хората, работещи в кметство, полиция, които са българи по народност, да си свършат всичко сами. Всичко се върши много фино ‒ в Цариброд напр. беше построена гимназия през 1984‒5 година ‒ фантастична сграда с алуминиева дограма, с всичко необходимо: модел 21 век. Който дойдеше, й се възхищаваше и казваше: „Ние в България такова училище нямаме!”. Но никой не се сети да попита колко часа български език се преподава в тази сграда. Все гледаха външния й вид. Друг пример ‒ сърбите построиха спортна зала, модерна за 1500 зрители, но тя не може да работи, няма икономика, която да я поддържа. Така че, ако се каже, че сърбите не са отпуснали средства за спорт, или за училище, няма да е вярно, но са направили такава инвестиция, която никога няма да проработи. А пред европейските структури имат основание да кажат ‒ ето, ние даваме. Аз съм описал в една книга точно тези работи.

‒ Да, вие сте автор на книгата "Гордите не забравят". Кои са гордите и какво не забравят?


‒ Гордите са тези хора, които осъзнават положението, държат на Цариброд и царибродското, държат на националното, на принадлежността, учат се от миналото и гледат да го пазят, както и контакта с България. Сега върви процесът на даване на гражданство, но защо ще ми го дават, след като аз живея на собствена земя, дядо ми е българин, баща ми също, какво съм виновен, че някои някога са сменяли граници. Аз съм си част от българския народ, та макар и живеещ в Сърбия. На мен гражданството трябва да ми се възстанови, не може да ми се дава. Нима някой е питал моя дядо иска ли да става сръбски гражданин? „Даване на гражданство” е погрешна формулировка, трябва да се възстановява гражданството на всички онези, на които то е отнето, без да ги питат. А и нали всички премиери, президенти говорят за това, че ние сме българско малцинство, никой не се отказал от нас?

‒ А колко сте българските партии в Западните покрайнини?


‒ В момента при нас фигурират три партии.

‒ Добре де, ама вие не сте чак толкова много хора там. Защо не вземете да се обедините в една? Нали в съединението е силата?

‒ В съединението е силата, ама насила красота става ли? Обединението трябва да стане, ама се случват и някои неприятни неща, които ни разделят. Ето пример, дойде Петър Стоянов, не помня точно коя година беше, май преди да падне Милошевич и даде 2‒3 паспорта на площада на определени хора. Е добре де, но тези хора по‒добри българи ли са от мен, та те да получат паспорти за 6 месеца. Има пък други хора, които определят кой може да прати детето си на море в България, кой не, пък липсват критерии за това...с една дума има хора с повече привилегии.

‒ Колко деца се обезпечават от България да ходят на море?


‒ Всяка година от Цариброд заминават два рейса. Някои обаче са ходили по 5‒6 пъти, а други въобще не са мръднали. Миналата година една жена, която е член на партията, която аз представлявам, се опита да запише своето дете за такава почивка, още повече, че то е с астма, но й казали, че не може, защото нямала заслуги.

‒ Всъщност от всичко това излиза, че вие взаимно си пречите?


‒ Излиза по‒скоро, че преди важното, преди българското, преди обединението поставяме някакви глупости, които са междуличностни и те са пречката, която е в основата на обединението.

‒ Ще седнете ли да се разберете?


‒ Аз бях писал едно открито писмо, бях давал интервюта за вестник „Братство”, за телевизията в Цариброд, където казах, че трябва да се обединим, въпреки че аз и моята партия смятаме, че не сме застрашени по отношение на пререгистрацията. Но ето още един пример във връзка с това, което Вие ме попитахте в началото за сръбското отношение към нас: Сърбите са 6 милиона. За да пререгистрират партия по закон на всеки 8 години, те трябва да съберат 10 000 подписа. Всички малцинствени партии от друга страна са поставени в един кош. Ние, напр., сме около 20 000 българи и всяка една наша партия, трябва да събере 1000 подписа. Това съотношение не е коректно. Ако уравнението се приложи спрямо сърбите, те би трябвало да покажат не 10 000, а 300 000 подписа, за да я има същата пропорция. А и то не е само да събереш подписите. Първо човек трябва да даде съгласие, че иска да се подпише, след това да се вкарат данните в компютъра, после пък човекът трябва да отиде в кметството, да застане на гишето с паспорта си и да подпише 3 екземпляра или пък ти трябва да отидеш в кметството, за вземеш онзи, който отговаря за процедурата заедно с книгата, да го сложиш в колата и да го водиш от къща на къща. Но ние така или иначе ще съберем подписите.

‒ Как преценявате българския интерес към вас, българите от Цариброд?


‒ Сещат се за нас от време на време. Но сега искам да ви кажа, че понастоящем в района на Цариброд, който е на 60 км от София, има много изгодни оферти за купуване на имоти, на вилни места. Става дума за чудесни местности в долината на река Ерма, в подножието на Стара планина. Бихме предпочели българи да се заселят тук, а не хора от вътрешността, които на безценица изкупуват големи площи. И още ‒ внуците, синовете на хора от тези краища, изселени в България, нека да дойдат, да си погледнат документите дали нямат наследство от роднини. Така земята ни ще остане в български ръце. Аз самият имам братовчеди, които казват: „Ама за какво ми е тази земя?!”. А им трябва да отделят само един ден и 5 л бензин, да дойдат в съда, да вземат документа, струва не повече от 100 лв. и да си възстановят имотите. Дори и никога да не ги обработват, те ще си останат български. Бихме се радвали младите българи, особено тези, които са по институциите, да насочват повече интереса на обществото към Цариброд; защо например и царибродските деца да не взимат участие в тези програми по телевизиите, в които се пее, танцува. Ами че това са хора от същия народ! Ние трябва да говорим на един език, да си извадим поуки от миналото, да съхраняваме православието, защото много малко остана. Ние не сме застрашени само от глад и криза, защото другите религии ни мачкат и ще вземе да излезе, че напразно стоят тези прекрасни исторически черкви, а срещу тях по две джамии...
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Н.П. Ц. Такеда: Силно бих препоръчал българското правителство да подобри прозрачността 13| 5039 |02.04.2009 . Емилия Иванова: Има бъдеще за Българското училище в Братислава! 0| 7291 |16.10.2007 . Николай Николов: Правителство е касапин на българското образование 10| 5861 |26.09.2007 . Ирина Владикова, директор на българското училище във Виена: Нацията ни се топи! 0| 7719 |24.05.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах