Паола Недялкова: Политиците да четат "Приказка за стълбата"

- Завършили сте няколко специалности. Какво ви амбицира?

- Учила съм много неща и в момента продължавам да трупам знания. Завърших немската гимназия, учих международен туризъм в УНСС и “Електроснабдяване и електрообзавеждане на мините” в Минно-геоложкия, но прекъснах. Изкарах  и Училището за политика, което би било хубаво всеки политик да завърши. В момента уча "Публична администрация". Нещата в България така се развиха през последните двадесет години, че се налага постоянно да се квалифицираме и преквалифицираме. Според мен това е начинът активният човек да бъде адекватен на променящите се условия. Така е по цял свят – просто икономическата среда е динамична и постоянно изисква от нас да надграждаме своите умения.

- Имате ли идеи да запишете други специалности?

- Започнах да се занимавам с политика през далечната 2000 г. И когато от теб се очаква всекидневно да вземаш решения, които касаят различни аспекти от живота, трябва да се подготвяш. Това е задължително за един политик. Той не може да бъде специалист по всичко, за това има екипи, но е необходимо да притежава широк кръг от познания. Започнах редовно да чета литература, която да ми е от полза за политиката. За интернет няма да споменавам - човек винаги може да намери нещо, което да му е от полза. Човек се учи, докато е жив, и това особено силно се отнася до хората, които искат да се занимават с политика. Защото, ако в един момент даден политик реши, че знае и може всичко, то той си става самодостатъчен и ненужен за хората. Затова и аз съм с нагласата, че в политиката постоянно се учиш – от всичко и от всеки. Сега се сещам за един пример, надявам се да не прозвучи нескромно. Министър- председателят на Исландия, който извади страната от кризата - Йоханна Сигурдардотир, е била като мен стюардеса, но това не й попречи да бъде блестящ политик, може би напротив – помогна й. Хладнокръвието, което получваш във въздуха, е добра отправна точка за занимание с политика – останалото се научава.

- След дълги години студентстване как намирате състоянието на българското образование?

- Според годишния мониторингов доклад на ЕК в България 41% от децата на 16 години са неграмотни. Българските ученици изостават с до три години спрямо връстниците си от други европейски държави. Това са фактите и не е нужно да си специалист, за да идентифицираш лошото състояние на българското образование. И това е един от най-големите пропуски на нашия преход. Държавата не инвестираше в човешкия потенциал, не се погрижи да създаде хората, които да я направят силна и конкурентна. Все повтаряме, че ще правим икономика на знанието, но сякаш пропускаме, че това може да се случи само със знаещи хора. Именно образованието е ключът към развитието на страната ни.

- От какви реформи се нуждае образованието?

- Според мен в училищата трябва да се наблегне на владеенето на чужди езици, на обучението по информационни технологии, както и на възпитаването на предприемаческите умения, за да се осигурят по-добри шансове за развитие на младежите. Качеството на образованието и на възприетите знания и умения трябва да се повиши. Логиката показва, че е необходимо държавата да инвестира много повече в образованието - учителите да се стимулират, да се обнови базата в училищата, да се въведат стажове, за да може усвоените знания да се прилагат на практика от учениците. В България разходите за образование са 4 % от БВП, за сравнение във Великобритания, Швеция, Кипър - размерът е около 8 %. Без развита икономика обаче това ще се случи трудно, даже, напротив, парите за образование, ако не заработи икономиката, ще стават все по-малко, тъй като бюджетът ще разполага с все по-малко средства. За разлика от повечето европейски и световни образователни системи при нас връзката образование - бизнес почти отсъства. Българската образователна система трябва да търси и „отглежда“ лидери, трябва да прилага все повече модерни иновативни методи и технологични средства за обучение. Необходимо е да има приемственост и обмен на знания във всички фази от обучението на бъдещите участници на пазара на труда.

- Кога един политик е време да се оттегли? Има ли подобни „динозаври” в българската политика?

- Това са политици, които дълги години работят за себе си, дори не и за партиите си, а камо ли в полза на хората. Политиката означава умение да управляваш, а не само да лобираш. Препоръчвам на този вид политици по-често да четат "Приказка за стълбата". Но от друга страна, това, че си „нов“ в политиката, не означава, че непременно си по-добър. В политика опитът е решаващ, но той трябва да бъде съчетан с това, за което стана въпрос - нагласата, че постоянно се учиш.

- Какво ви подтикна да влезете в политиката?

- Политиката е особена дейност, политиката е даване на добри примери – искат се амбиция и хъс да постигаш целите. Нужни са вдъхновение и опит да рисуваш хоризонти и упоритост да вървиш към тях, за да помагаш на хората. Важно е всичко да се прави с разум и с внимание, да мислиш за всяко действие като за резултат, от който могат да се ползват хората, но че могат и да пострадат. Политиката е най-добрият начин да обединиш в едно собствената си амбиция и мечтите на хората за по-добро развитие на света, в който живеем. Тя е възможност да направиш от делата си бъдеще за мнозина. Искам да успея, искам да не сгреша. Влязох в политиката, защото искам да работя за България, искам децата ни да живеят в България.

- Повече от 12 години се занимавате с управление? Чувствате ли се в свои води?

- Плувам в свои води, когато съм сред хората, когато правя нещата, които искат да се случват, когато имам възможност да помогна на нуждаещите се, колкото и нескромно да звучи. Често дори съпругът ми ме обвиняваше, че не мисля достатъчно за семейството си, а за проблемите на другите хора. Но такива са моите принципи и идеали.

- Думата депутат звучи в ушите на хората като необходимото зло. Оправдана ли е омразата към управляващите според вас?

- Обществото ни се изнерви от очакване на близо 25 години, всички партии идват с кошници обещания, но в края на мандата, ако го изкарат, действителността се оказва друга. В началото на изборите всички излизат с предизборна програма, която в крайна сметка не кореспондира с управленската програма, която те прилагат. Оттук идва и голямото разочарование. В очите на хората политиката е една голяма лъжа. И така заработва принципът всички са маскари – а това съвсем не е така. Аз познавам много почтени и отговорни хора, които се занимават с политика. Просто трябва да мислим малко повече, когато избираме кой да ни управлява. Да се доверим повече на разума си, а не толкова на емоцията.

- Като водач на листи в 23-и МИР ви предстои да се изправите  срещу много известни личности. Притеснява ли ви тази конкуренция?

- За разлика от „известните” политици аз познавам добре проблемите в районите и работя отблизо с хората, не съм от политиците с "лачени" обувки и това е моето предимство пред тях. Не се страхувам да гледам хората в очите, не съм обещавала и лъгала. Предпочитам да си говоря открито с хората, отколкото да стоя в телевизионните студиа и да давам празни обещания. Затова и посланието на ЛИДЕР е точно това - не откриваме предизборна кампания, а откриваме работни места. Само този подход може да съживи България! Останалото сме го виждали и го усещаме всеки ден, а това, за съжаление, не е приятно усещане.

- Определяли сте се като „царистка”. Какво ви накара да се присъедините към ПП ЛИДЕР?

- Когато Н.В. Цар Симеон Втори  подаде оставка 2009 г., той подчерта, че би искал НДСВ да остане силен европейски отбор и че най-ценното нещо на проекта са хората. Затова останах. За съжаление, новото ръководство се капсулира, не разчете правилно посланието на царя, което доведе до сериозен отлив на структури. Партия ЛИДЕР е либерална формация, тя е партия на свободните, трудолюбиви и предприемчиви хора в България, на професионалистите на всяко работно място – в индустрията, селското стопанство, услугите, науката и културата. Още от създаването си партия ЛИДЕР е партия на предприемчивия българин, този, който може и знае как да съживи българската икономика. Партията на българските предприемачи. За мен е чест да съм в екипа на партия ЛИДЕР.

- Жените в политиката са сочени за по-стриктни, изпълнителни и печелещи доверието на хората. Така ли е? Кои са основните предизвикателства към българската жена – управленец?

- В политиката някои жени са спечелили славата на „желязната жена”. Нейните  особени качества, които я издигат в тази светлина, са градивната енергия, политическият хъс, реформаторският дух и нейното бунтарство, непримиримост с несправедливостите. В историята има велики жени политици, жени, стигнали до много високо ниво в политическата йерархия. Например Мария-Антоанета, известна като Мадам Антоан, смелата и дръзка кралица на Франция. Нейна е фразата: „Смелост! Показвала съм я в продължение на години. Смятайте, че ще я загубя, когато приключат моите страдания.” В България такива жени политици няма. Предизвикателствата пред жената  политик са да съумее да съчетае ролята си на майка, съпруга и политик. Трудно е да дадеш живот, трудно е да дадеш уют, още по-трудно е да си полезен на голяма група хора.

- Разкажете какви точно са ангажиментите, които ви предстои да поемете като водач на листа?

- Изпълняване програмата на ПП ЛИДЕР е основният ми ангажимент. Тя е насочена изцяло към съживяването на българската икономика, което ще доведе до подобряване на благосъстоянието на всички нас. Това е политическият отговор, който бих ви дала.  Човешкият е: Работя така, че нашите деца да останат в България, да се понижи нивото на безработица, а родителите ни да живеят спокойно и достойно.

- Към колко депутатски места се стреми партия ЛИДЕР?

- Номерът на нашата бюлетина отговаря на въпроса ви - 25 депутатски места за партия ЛИДЕР, това е спонтанният отговор! Участваме в тези избори, за да покажем, че българският избирател има възможност да избира и личности, различни от досегашните политици. Колко ще бъде броят на представителството ни в НС, зависи от това колко хора днес мислят прагматично и делово. Ние от ЛИДЕР искаме да покажем, че решението на проблемите на хората минава през системна работа, а не празни думички в рамките на един месец кампания. В нашите листи има не само хора, които са успели в личен план, но и хора, които искат да подпомогнат собствената си държава.