Пелтекова: Учат жени, че боят е проява на любов

Потърсихме опитния психолог, който е наясно с тормоза над жените и методите за оказването на принуда.

Интервю на Милан Николов

- Г-жо Пелтекова, наскоро бе проведена акция във Франция, при която бяха арестувани около 20 наши проститутки. Каза се, че доброволно отишли там. Вярвате ли на подобни твърдения?

- В някои от случаите проституиращите доброволно извършват тази дейност. После те се използват да привличат други момичета и жени за подобна дейност и това се нарича „втора вълна”-т.е те набират чрез различни начини последваща вълна от жени и момичета. За съжаление, за много жени и момичета това е реален начин да се изхранват и да подпомагат и семействата си финансово и поради това съвсем съзнателно и доброволно да извършват тази дейност.
Трудно ми е да преценя обаче в конкретния случай дали и двайсетте момичета доброволно проституират, но допускам, че част от тях не го правят доброволно, но да не смеят да го заявят открито.

- Като член на фондация, която се занимава с насилие над жени, смятате ли, че то е силно развито в България? Получавате ли много сигнали?

- В България домашното насилие като явление съществува от много години и се корени в разбиранията и нагласите по отношение на ролята на мъжете и жените и техните взаимоотношения, права и задължения. Патрирахалните нагласи трудно се променят и за това домашното насилие съществува и се практикува и в по-старите и в по-младите поколения, които пък усвояват модели на поведения от биологичните си семейства. През последните няколко години обаче този проблем вече не се интерпретира като „ личен”, а открито се говори за него като нещо, което уврежа личността, нарушава правата й и се отправят послания в общността за нетолериране и за неприемане на такова поведение. Обажданията на Откритата ни телефонна линия/ 64-19-46/ ежемесечно се увеличават.

- От какво се оплакват най-често жените в страната ни? Какви обаждания получавате?

- Най-голям процент от обажданията- приблизително 85 процента са обаждания, свързани с актуална ситуация на насилие- най-често физическо. В тези обаждания най-често се търси подкрепа за справяне с емоционалната криза, възникнала в следствие на инцидента. Обаждащите се в такива случаи искат да се информират как могат да защитят правата си и какви стъпки да предприемат.
По-рядко са обажданията , свързани с емоционално, сексуално или икономическо насилие, тъй като тези форми на насилие все още са по-трудно разпознаваеми като насилие или потърпевшите имат притеснения, че тези форми трудно се доказват и за това не се решават да говорят за преживяванията си .Често на телефона ни се обаждат хора, които подават сигнали за насилие над техни близки, роднини или търсят подкрепа за тях. Тези обаждания най-често са свързани с това, че често близките хора много по-адекватно преценят рисковете за жертвите на насилие, тревожат се за последствията и решават да предприемат те някакви конкретни стъпки.

- Свързано ли е насилието на жените с икономиката на съответната държава? Като че ли в развитите този проблем е доста по-нищожен или почти го няма?

- В икономически развитите страни този проблем също съществува, тъй като причините за насилието са най-различни, но разбира се, несигурното икономическо положение, безработицата, ниските трудови възнаграждения са фактори, които действат като катализатори за проявата на различните видове насилие и случаите зачестяват. Често скандалите започват заради липса на пари, а трябва да се плащат сметки, натрупва се напрежение, усещане за безизходност и дори и в семейства, в които не е имало инциденти с насилие се появяват такива- макар и единични, те говорят за трудностите хората да се справят с ежедневните си потребности, чувстват се фрустрирани и когато не се справят по адекватен начин с агресията си, жертви най-често стават близките им хора.

- Защо като заловят проститутки в чужбина, те винаги са българки, румънки, рускини, но не и жени от Сърбия? И западните ни съседи не са с цветуща икономика, имате ли данни дали и там има насилие над жените?

- В Сърбия също има организации, които работят в подкрепа на жертвите на насилие. Ето какво се казва в статията на сръбската журналистка Боряна Милоевич, работеща за Southeast European Times от Белград: „Сръбските власти обявиха, че домашното насилие бележи нарастване, изострено от продължаващата икономическа криза и устойчив алкохолизъм. "През 2008 г. е имало 7 666 жертви на домашно насилие, с 32 % повече отколкото през 2007 г.," заяви министърът на труда и социалната политика Расим Ляич. "В 70 % от случаите жертвите са жени и деца от женски пол. В половината от случаите проблемът е свързан с алкохолизъм в семейството." Местни организации посочват, че една от четири сръбкини е жертва на словесно или физическо насилие. Властите смятат, че броят им реално е много по-голям от официалните данни, тъй като домашното насилие често остава скрито. Сърбия също не е изключение, по отношение на трафика на хора, но изглежда не в такива размери, както са засегнати България, бившите Светски републики, Македония, Албания.

- Трудно ли е понякога да споделят преживяното жертвите на насилие? Чести ли са случаите, в които жените изпитват силни чувства към насилника си?

-Най-трудната стъпка понякога е точно тази- жертвите да споделят преживяванията си- поради срам, вина, вмнено чувство на отговорност за насилието, преживяване на безпомощност и уязвимост и възприемане на насилника като всевластен и контролиращ. Трудно е хората, които са живеели дълги години в ситуации на насилие, да повярват, че могат да вземат контрола за живота си в свои ръце. С течение на времето повечето от жертвите развиват чувство на зависимост- емоционално физическо икономическо ивярват, че сами не могат да се справят. Често наричат тези си зависимости- любов, или изпитват благодарност, ако насилника прояви някакъв мил жест. Има жени, които споделят, че изпитват силни чувства на непоносимост, омраза даже, но дори и при тези си емоции, им е трудно да излязат от връзката с насилие- поради това, че са били жертви в детството си
или поради финансова зависимост. Странно изглежда за хора, израснали в здрава и сигурна среда, как жени, които живеят в насилие, остват в ситуацията и даже са привързани към насилника. Голяма част от тези жени в детството си са получавали послания, че боят е вид проява на любов, на грижа, на внимание.

- Кой е случаят, който ви е впечатлил най-много във вашата работа и не можете да го забравите никога?

- Може би никога нама да забравя случая на една клиентка, която бе избягала от съпруга си, след като децата й- около 15-16 годишни бяха решили , че вече не издържат на насилието. Майка им изглеждаше изключително толерантна към насилието, въпреки изключителните последствия за здравето й- бе развила диабет, беше й окапала косата, многократно е била бита и са й счупвани различни кости. Тя намери мотив за промяна, кагато осъзна, че ще загуби децата си, ако не направи промяна и извървя доста дълъг път, за да постигне тази промяна, след като си даде сметка децата й какво преживяват, как им се отразява – и тя реши да се погрижи за себе си , да напусне съпруга си и заживее с децата си в спокойна среда.
Помня този случай, защото въпреки дългогодишното и жестоко насилие, жената намери сили за промяна , и защото в нея видях събрани накуп всички възможни последствия от насилието в най-различни аспекти- върху здравето й, върху психиката й, мисленето й, самочувствието, връзките й с близките й се разпадаха, тя живееше почти в изолация. С този пример искам да кажа, че хората притежават различни капацитети за промяна и всеки стига до там, докъдето има сили. Винаги обаче е добре, когато родителите развиват капацитет , който да осигури отговорно родителстване и безопасна, сигурна, устойчива среда за децата.

- Чести ли са случаите на насилие над деца, които достигат до вас? Мнозина смятат, че тези случаи са предимно сред ромското население. Има ли много българчета, които са тормозени от родителите?

- Категорично насилието над деца не е приоритет на ромското население. Все още българинът смята, че боят си е един нормален метод за „възпитание” и постигане на „послушание”. Децата, ставащи свидетели на насилие в семейството са жертви на насилие! Дори и върху тях да нама директо оказано насилие, това, че те виждат, слушат, или биват въвличани в различни коалиции с различни членове на семейството, води до сериозни последствия както за психическото им, така и за физическото им здраве. Ако децата бъдат оставени да растат в такава заплашителна, несигурна среда, те или стават насилници или приемат ролята на жертви в зрелия си етап от живота. Когато при нас има случай, в който идентифицираме рискове за деца- ние подаваме сигнал към Отдела за закрила на детето, които имат правомощия да защитят правата на децата и да предприемат съответни мерки за намаляване на рисковете.

- Как преценявате лично вие като гражданин борбата с престъпността и насилието напоследък? По-ефективна ли е тя при новата власт?

- Устойчивостта на нещо се преценя по това, до колко резултатът е траен във времето и има последователност, а не стихийност и показност. На пръв поглед нещата изглеждат по-добре, но нека да видим дали те ще са устойчиви или са били само за постигане на някаква конкретна PR цел.