Петък, 16 Ноември 2018, 14:04
Frognews
10| 5746 |22.04.2010

К. Пенчев: Няма кой да пита съдиите за имотите им

.
Константин Пенчев
Съдиите трябва да бъдат следени за тяхното имущество, каза пред frognews.bg опитният магистрат Константин Пенчев. Като ръководител на Върховния административен съд и член на Висшия съдебен съвет, той винаги е говорил директно за проблемите в системата.

Интервю на Милан Николов


- Г-н Пенчев, след случая с Красьо Черния, нов скандал в съдебната система – хванаха съдия Петър Сантиров с подкуп. Голяма ли е корупцията сред магистратите и дошло ли е времето, в което ще бъде преборена?


- Аз не мога да кажа колко е голяма корупцията нито в обществото, нито в съдебната власт. Чувам изказвания, че България не е най-корумпираната държава и аз също не бих могъл да твърдя, че страната ни е най-корумпираната в ЕС. Но ние сме достатъчно корумпирани и това го виждаме всички. Това може да е резултат от редица неправилни практики - да вземем като пример фамозните заменки на земи. Първо, един орган нарушава закона и прави замяната. Да, но тази замяна нищо не струва, ако тези земи не бъдат вкарани в регулация. Друг орган се включва – на местната власт. Но и неговите действия няма да имат резултат, ако не се намеси трети орган, който да разреши да се построи хотел там. Това е най-страшното. Ние не можем да кажем „тези са корумпирани, онези са чисти”, защото всички са малко или много в тази схема.
Да, хванаха корумпиран съдия, но това се случва в цял свят, не е само в България - да заловят магистрат с подкуп. Случва се навсякъде, въпросът е да има някакви санитарни минимуми, а не да се случва непрекъснато. Важното е да има заловени корумпирани съдии и тогава това явление ще намалее. Ще чувства обществото, че щом има престъпление, има и наказание.

-Напоследък много често се случва вътрешна комисия на Висшия съдебен съвет да разпитва скандални личности. Има ли го реално тези правомощия ВСС?


- Аз имам усещането, че ВСС върви към някаква граница, някакъв ръб на нещо. Имаме етичен кодекс, нарушението на който води до дисциплинарна отговорност. Имаме и етична комисия, която следи за спазването на този кодекс. Но тази комисия към ВСС започва да се превръща в разследващ орган. Даже на срещата с министър Цветанов обсъждахме, когато има разузнавателни средства, чрез които се уличават магистрати в подкупи и други нарушения, да бъдат предавани служебно на ВСС и той да взима мерки. Аз питам какви сме ние във ВСС? Специални служби? Разследващ орган? Когато има сигнал за корумпиран магистрат – това е работа на службите, да доведат до край разследването и да го заловят. Ние (ВСС) трябва да сме на втора позиция, защото сме кадрови орган, но не можем да заместваме прокуратурата или съда. Напоследък ние образуваме дисциплинарни производства успоредно с наказателните. Това се прави с доброто желание ВСС да не бъде онзи инертен орган, който години наред не откликваше на никакви сигнали и високомерно ги отминаваше. Сега обаче, при всяко сигналче отиваме като бойна група на място и правим някакво разследване. Затова трябва в закона да се направи някакво уточнение – какво точно трябва и може да прави ВСС в тези случаи.

- Вече отмина скандалът „Красьо Черния”, а до този момент прокуратурата не е извадила нищо срещу него. Означава ли това, че уволнените ви колеги са станали невинна жертва?

Дали те са жертва, това ще каже Върховният административен съд. Голяма част от тях вече са наказани, а всички почти без изключение обжалваха пред този съд. Това са висящи дела, затова няма да се произнасям какво може да се случи. Но този случай „Красьо” показа само това, което ние всички знаем, че кадруването в съдебната власт ставаше по един непрозрачен и неясен начин. По този начин не най-достойните попаднаха в тази система и не най-достойните бяха издигнати на ръководни постове. В системата влизат хора, които не са от най-достойните и част от тях не притежаваха качествата, за да бъдат издигнати на ръководни позиции. Лошото е, че за тези, които са станали началници по неправилния начин, е съвсем нормално да си предлагат и избират подобен кръг подчинени. Тази страшна практика е действала 20 години и сега не можем с един удар да изчистим всички тези неправилни назначения, няма как да стане. Мисля, че все пак има воля това да се случи и от тук нататък в системата да влизат най-достойните.

- Напоследък се заговори и за щата на ВСС. Не е ли твърде голям? С какво се занимават всички тези хора? Вършат ли работа?

- Постоянно действащият съвет би трябвало да има работа и то много, извън тясно кадровите му правомощия. Моята идея например, е единствено ВСС да атестира магистратите в България - когато става въпрос за придобиване на статут на несменяемост и за повишаване в ранг, а не това да се прави от помощни или постоянни комисии към звената на съдебната власт. Чувам упреци обаче, че ВСС не може да смогне да атестира магистратите в цяла България, а би трябвало да може - той е кадровият орган и това би трябвало да е негово задължение.
За съжаление, този парламент, който направи постоянно действащият ВСС, с едната ръка даде, а с другата взе. Казаха, вие сте много - 25 човека, затова в закона ще ви ограничим щата на администрацията до два пъти и половина на вашия брой, което е абсурдно, защото няма друга власт в държавата, на която законът да й казва колко администрация да има. Парадоксално е , защото бюджетът на съдебната власт се определя от Народното събрание, така че ние и да искаме, не можем да създадем неразумно раздута администрация - няма да ни дадат пари за това. Би трябвало да се позволи на ВСС сам да организира най-практично администрацията си, не само своята, а и на съдебната система по места. Така даже ще има икономия на средства, а не разхищения.

- Контролът върху магистратите в повечето случаи е вътрешен. Това като че ли не е толкова ефективно? Така ли е в действителност?


На първо място той е инстанционен. По-горният съд проверява актовете на по-долния съд, защото всеки съдия е независим в решенията си. Това обаче не значи, че магистратът е безконтролен извън съдебната зала, извън писането на съдебния акт. Очевидно, че трябва да има контрол не само върху поведението му в града и на улицата, нужен е контрол и в неговите контакти, без да говорим за мания за шпиониране. Ако е известно, че той ходи с местните криминално проявени лица, е ясно, че не може този човек да бъде съдия. Магистратът има толкова много ограничения, които нормалният гражданин няма, но той ставайки такъв, очевидно е приел това. Трябва да е съдия и в заведението, и в почивния си ден, и в извън работно време, да се държи подобаващо, а не да си каже „сега почивам, мога да правя каквото си искам”.Това е поведение, което ВСС може да контролира и да взима мерки. Дори мисля, че съдията трябва да бъде следен и по отношение на неговото имущество. Всеки има право да бъде богат, да получи наследство, да си купи хотел или дворец, но когато един магистрат направи това, веднага „боде” в очите, а хората казват: „този това откъде го има?”. Затова трябва да съществува някакъв орган, който да може да му зададе този въпрос. Това е много важно, защото ако съдия има хотел на морето – това удря по образа на цялата система. В момента ние нямаме ясен контрол над това. Има Сметна палата, в която сме задължени да изпращаме имотни декларации, но там никой няма задължение да ни пита „абе, ти защо си купил два апартамента?”. А някой все пак трябва да може да ме попита. Няма как и прокуратурата да го направи, защото няма данни за престъпление. Според мен този орган трябва да е комисия към ВСС, защото никой друг няма да гледа декларациите на 3000 души.

- Обществото обаче ще каже, че дори магистратите помежду си знаят придобивките си. Толкова ли е трудно да им се потърси сметка?

Не бих казал, че всички магистрати знаят какво притежават колегите им. Аз например, не знам какво има колегата от Ловеч или от Плевен, но съм убеден, че не само другите съдии от там знаят, но и жителите на този град са наясно. Би трябвало да има орган, който да приема такива сигнали. В момента хората могат да алармират ВСС, а от там им казват „какво да направим, има си данъчни”. Трябва да има един дебат и в закона да бъде разписан текст по този въпрос.

- Като човек, който сте отдавна в системата, как си обяснявате факта, че даден магистрат прави крачка в страни? Опитвали ли са да ви корумпират?


Опитвали са, разбира се, още навремето като млад съдия, въпреки че тогава бяха изключение корумпираните магистрати. Почва се с почерпване, ако може да поговорим. Аз, разбира се, съм давал отпор, защото по тази линия на мен не може да ми се влияе. Това е един много сложен въпрос обаче. Съдиите, от хора, от които нищо не зависеше навремето, след прехода станаха такива, от които зависи много. Те станаха независими, но тази независимост се превърна в безконтролност.
Идеята магистратът да е независим е мечтата на всяко общество. Когато арбитърът е зависим от много неща, а няма обществени законови механизми да бъде контролиран, е страшно. Именно това се получи през последните 20 години. Магистратите не трябва да ги подчиним, а да ги направим контролни и отчетни, за да може при всяко едно петно в досието му, съдията да си отиде, да бъде уволнен. Магистратите са независими по Конституция, но се оказа, че са зависими от куп други политически и икономически фактори. И тези хора бяха внедрени в системата, те се издигнаха в йерархията, станаха несменяеми и започнаха да възпроизвеждат себеподобни по надолу. Така се получи тази грозна картина. Това, че сме хванали един или двама съдии с подкуп не оправя нещата.

- Като говорим за независимост на магистратите, как определяте поведението и критиките на министър Цветанов към Темида? Дали те са градивни или се използва, че народът е негативно настроен към съда и се трупат дивиденти?

Не давам оценки на представители на други власти, но нека да помислим за едно много особено явление. Кой постави на масата така рязко въпроса за всички дефекти на съдебната власт? Поставиха я нашите европейски партньори, когато не искаха да ни приемат в ЕС. След това, вече като станахме пълноправни членове, ни продължиха действието на мониторинга именно в тази насока. Стигнахме до там, че от ЕК наблюдават определени дела, а доклад на ОЛАФ каза „вие трябва да осъдите този или онзи”. Ние не скачаме, да кажем, чакайте, ние сме независима съдебна власт, къде ни се бъркате? Защо? Защото всичко това е истина. Ние знам много повече неща, от тези които те знаят, защото живеем тук. Затова аз се изненадвам, когато представител на изпълнителната власт повтори тези констатации, съдебната власт да скача срещу него и да казва „ние сме независими, ти защо ни се бъркаш”. Защо не скачаме срещу ЕС? Защо не скачаме срещу посланиците? Реформата в съдебната система не се прави заради нашите партньори в чужбина, а заради българските граждани. Защото, ако нямаме нормално правосъдие, няма да имаме чужди инвестиции и нормална пазарна икономика. Не е полезно за никого, ако в тази ситуация ние от съдебната система обидени кажем „вие - полицаите, да не сте много по-добри?”. Това не е начин на общуване. Нека видим какво правим и вървим ли по правия път или не.

- Все пак ваши колеги скочиха доста остро срещу изказванията на Цветанов? Възможно ли е да се стигне до „война” между политици и магистрати? Като че ли и двете страни са длъжници пред обществото?

- Да хванем автоматите ли? Война не може и не трябва да има. Ние си имаме отделни области, в които работим, а това, което се случва сега изобщо не е страшно като видим какво се е случвало през годините. Знаете какви скандали имаше - главен прокурор срещу министър на вътрешните работи, да не споменавам имена, че някой от тях не са и живи; разправии между министри и представители на съдебна власт, между висши магистрати … То бяха скандали и компромати - много изострени отношения, към които не трябва да се връщаме. И в тези нападки, които се случват днес, виждам някакъв опит (да не съм много мнителен) да се върнем назад. На някои хора може би не им е много комфортно, че реформата все пак се случва и казват, че това не е реформа, а опит да се постави съдебната система под ботуш.

- Много модерно стана да се говори у нас за „Октопод”. Има ли в действителност такова нещо, а ако го има, не е ли по-страшен българският „Октопод” от италианския?


- Чак от италианския едва ли, все пак това си е родината на „Октопода” (смее се). За съдебната система аз съм говорил с по-страшни термини – тумор и метастази. Ако едно назначение, направено с помощта на Красьо, е тумор, когато назначеният по този начин ръководител предлага себеподобни за ръководители или редови магистрати, те стават метастази. Това е много опасно, защото тези хора стават несменяеми. Да, „Октопод” има, тумор и метастази също, но въпросът е тези неща да ги изчистим по-бързо.

- Съществува ли дилема дали да дойдат млади и нови магистрати, които не са опетнени или да се заложи на опитни магистрати, на които обаче обществото им няма доверие?


Да, този проблем - поколенческият го има. Сега дори има идея в проекта за ЗСВ, магистрати с определен стаж, но без години за пенсия, да се пенсионират по-рано. Проблемът съществува и защото по-възрастните колеги много по-трудно можеш да ги накараш да прилагат европейско право, много от тях не умеят да работят с компютри, не знаят езици. Нормално е младите в това отношение да са по-добре подготвени, но трябва да обърнем внимание и за чистотата на тези кадри. По-умният, по-знаещият, когато има нечисти помисли, е много по-опасен.
За съжаление и при младите магистрати има „октоподчета”, виждате напоследък какво става. В последно време скандалите станаха с млади хора, които са назначени наскоро от ВСС.

- Напоследък се заговори за голяма натовареност. Какви са най-големите проблеми, с които се сблъсквате като ръководител на ВАС?

Най-големите проблеми са, че всяка година във ВАС делата се увеличават с 1000 бройки. Не е нормално ние да гледаме дела за земеделски земи, не е нормално да гледаме отчуждения за магистрали. Работа на ВАС в София ли е да обсъжда размера на обезщетенията на нивите в Хасково на две инстанции? Това може да го направи всяко вещо лице, което съдията по делото може да разпита. Може да го свърши районният или административният съд в Хасково. Така натоварваме високо и скъпо платени кадри, бавим производствата и ги оскъпяваме, защото вещи лица пътуват до София и Хасково. При малко повече воля и разбиране от страна на законодателната власт може да се погледне творчески на Конституцията и да се променят тези неща.
Другият огромен проблем, водещ до прекомерно натоварване на съдиите от ВАС, е атестирането на всички съдии от 28-те административни съдилища. Освен това, не всеки добър съдия може да бъде добър оценител. Когато 1000 души оценяват 10 000 човека, има опасност да няма еднакви критерии и да има ощетени хора. Ако 25-те човека от ВСС оценяват всички магистрати, критерият ще бъде еднакъв.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Шанел: Вече няма консерватизъм в поп музиката 0| 9240 |10.04.2010 . Божидар Димитров: Нямам монопол над темата „Македония”! 44| 8049 |06.04.2010 . А. Мозер: Борисов няма да има възможност за извинение, ако не направи, което трябва 32| 11354 |22.12.2009 . Ханс Алтендорф: Между щатни и нещатни агенти по закон няма разлика в Германия 8| 5200 |08.12.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах