Понеделник, 18 Юни 2018, 20:15
Frognews
3| 9299 |21.05.2018

Писателят Ангел Колев от Филаделфия: Езикът е далечната ни родина, той е религия, той ни сплотява

.
Ангел Колев
Празникът на светите братя Кирил и Методий едва ли някога ще загуби своя дух, своя чар и емоционалност за нас българите и тук в Америка! Има нещо, което е ненакърнимо и вечно - и това е Родината на езика. И това се чувства точно при нас - българите в САЩ. Езикът ни събира, езикът ни сплотява, защото езикът е религия. Това казва създателят на проекта ”За буквите” във Филаделфия Ангел Колев.

Ангел Колев е завършил журналистика в гр. Лвов, Украйна през 1974 година. Двадесет и пет години работи в различни издания в София - вестниците “Граничар”, “Кооперативно село”, “Подкрепа”, “Стандарт”, “Българска армия” и други. През 1999 година заминава със семейството си за Съединените щати; установява се във Филаделфия, щата Пенсилвания, където живее и днес. Създател и собственик е на проекта “За буквите”, който подпомага издаването на книги на съвременни български автори на български език. Част от тиражите се разпространяват от него и в Америка.

- Г-н Колев, да започнем с вашия проект "За Буквите". В България все повече хора разбират, че не става въпрос за Черноризец Храбър, а за проект, за който казвате, че е вашата гордост. Разкажете малко повече за него?

- Идеята на моя проект “За буквите” се роди малко на шега. Поканих мой приятел на гости в Америка, а той ми каза -  не искам в Америка, ще отида във Франция, защото съм франкофон. Аз се засмях. Тогава, рекох му - готов съм да ти издам книгата. Беше ми се похвалил, че пише разкази. Съгласи се. И така един ден получавам аз неговите разкази, които се оказаха поезия. Никой не е знаел, че той тайно и полека, в продължение на 30 години, е събирал свои стихове в една тетрадка. И така се роди първата книга от проекта ми, който още не беше проект - “Ерозия на чувствата” - лирика на журналиста и мой приятел Дилян Тодоров. После си рекох - ще взема да издавам всяка година по една книга. Колко хубаво, нали? Винаги съм бил близо до литературата - и като читател и като човек, който пише разкази и новели. И още на следващата година кръстих - сам, без да се допитвам до другиго - проекта си “За буквите”. Точно и заради есето на Черноризец Храбър. Годината беше 2006-та. И оттогава - тринайсет заглавия. Всичко правя в България, искам да помагам на творческите екипи, на издателствата, в Америка си имат достатъчно ресурси за това. И веднага събрах екип - редактори, оформители, художници, коректори, които ми повярваха. И аз им повярвах. И чудото стана, това ,разбира се, на шега. Мисия е. Това вече сериозно. Ще ме разберете, защо го казвам. Дай боже, да стане бизнес!
 


- В България много известни поети говорят с уважение и признателност за вас и вашия труд. На кои български поети и писатели сте спонсорирали и представяли книгите им в Америка?

 

  • Така ги наричам - моите писатели. И те не ми се сърдят. Винаги съм казвал, че има хора (аз познавам такива), които и да не си ги срещал, са ти приятели. Аура. Няма да говоря точно за това с конкретни имена, но е така, изпитал съм го. А за моите писатели ще разкажа конкретно, разбира се и за книгите им, които са в поредицата на “За буквите”. Нека изброя някои от заглавията. След първата книга дойде сатиричната повест “Двете смърти на страшния вълк” на Христо Джелебов, с когото ме свърза Дилян Тодоров - авторът на първата книга, който по това време беше и единствената ми връзка с България. След това бързо се разрастнахме, съмишленици в проета ми станаха писателя Йото Пацов, поета Гриша Трифонов, по-късно и поетът Николай Милчев, сега вече и Георги Атанасов, и Виолета Христова и Мария Дамянова.  Проектите за новите заглавия идват по техни предложения, самите. Те са и нашите редактори, автори са и на книги, които бяха подпомогнати от “За буквите”. Сега сме под покрива на едно по-малко издателство - малко, но със сериозна продукция, с романтичното име “Потайниче” на младия издател и оформител Христо Пацов. Мое е решението да помагам на малко издателство, също обяснимо. И се заредиха книгите - “Бавни портрети” - поезия на Невена Борисова, “Ловни разкази” на Чавдар Ангелов. “Брак по съвест” на Елена Трифонова, “Прелъст и светогорски стихотворения” на Николай Милчев, “Еписто” на Йото Пацов, “Ангелът и Яков” - роман-бурлеска на Георги Ганев (живее във Финикс Аризона), “Бизони край Дунава” - роман на Симеон Гаспаров (живее в Чикаго, Илинойс), “Франция, разреши да те обичаме” - роман на Димо Райков (живее в Париж)…И последното заглавие - лирика на Георги Атанасов - “Събличане на росата”. И нека се похваля - имаме и наградени книги, или както аз се шегувам - свои “нобелисти”. “Бавни портрети” на Невена Борисова спечели литературната награда за дебютна поезиа “Южна пролет” и една окръжна награда. Поетът Николай Милчев - няма нужда от представяне, е вече с няколко национални награди. Част от книгите ги разпространявам и в Америка; интерес към български автори има. Правя срещи с българските общности и представям “За буквите” и книгите ни, получавам от България и други автори; скоро се появи интерес  към българската класика и в момента отработваме, както се казва и този раздел от дейността ни. Такива срещи вече имах в Чикаго, Финикс, Далас, Ню Йорк, подготвям друга в Сиатъл, ще прекрачим и канадската граница до Торонто, където има голяма българска общност. Но най-интересни и вълнуващи са срещите на писателите с българската публика тук. По моя покана вече ни гостуваха Гриша Трифонов (Да почива в мир!), Йото Пацов, Николай Милчев, Георги Ганев. Българите във Филаделфия, Ню Йорк, столицата Вашингтон още разказват с въодушевление за тези срещи. Имахме четене и пред учениците и учителите в неделните български училища - “Христо Ботев”  и “Гергана” в Ню Йорк, училище “Климент Охридски” във Вашингтон. Наесен очакваме нов гост от България и нови литературни салони на Източния бряг.


- Къде ще чествате предстоящия 24 май. Във Филаделфия и други американски градове ще се отбележи ли празника на Славянската писменост и светите братя Кирил и Методий?

- Голямото събитие за нас, българите тук, е дарението, което ще направим на Конгресната библиотека във Вашингтон на връх Празника - 24 Май - на български книги, на български език, на наши съвременни автори. На ритуала ще присъстват служители от отдела за “Руска и славянска литература”, представители от Българското посолство и Генералното ни консулство в Чикаго. Сред книгите са и три от моите заглавия - “Ангелът и Яков” на Георги Ганев, “Франция, разреши да те обичаме” на Димо Райков и “Събличане на росата” на Георги Атанасов.

А Празникът на буквите и на първоучителите светите братя Кирил и Методий едва ли някога ще загуби своя дух, своя несравним чар и емоционалност за нас българите и тук в Америка! Той е запазил и днес своя чист, светъл и свят ореол на най-хубавия Празник - такъв, какъвто е останал в спомените ни от ученическите ни мигове. На тържествата в неделните български училища в десетки градове в Америка идват и родители и гости от района. Този празник е венец на завършващата учебна година, един нов вдъхновен порив към изучаване на българските писмена, на българското четмо и писмо. Това е пътят да запазим нашите национални традиции и обичаи, той ни прави горди с нашия изключителен принос за обогатяване съкровищницата на световната култура. В града, в който живея - Филаделфия, се провежда голям български събор, организиран от Българския културен център за Пенсилвания, Ню Джърси и Делауеър, с много богата програма - изпълнения на танцови състави от района, на известните “Каба гайди” от Ню Йорк, сред които има гайдари и от други националности. И, разбира се, с вкусните и познати вече и в Америка български кебапчета. Такива чествания на 24-ти май - се организират във всеки по-голям или по-малък град, където има българи  в цяла Америка.  

- Спомняте ли си празниците на 24 май и "Върви, народе възродени!" и ПГ "Яне Сандански" в любимия ни Гоце Делчев - стария Неврокоп? Там и сега този празник се тачи както някога.

- Хубав Празник на духа! Кой няма мили, съкровени спомени от този ден в училище. Особено випускниците. И една много лична новина - тази година стават 50 години от моя випуск през 1968-ма година в незабравимата ни гимназия “Яне Сандански” в град Гоче Делчев. Никога няма да забравя моите учители, нека да кажа имената на някои - Лазаров и Николов по литература, класните ми учители Дерменджиева, Димитрова, Спиров, математика Сърбаков, физика Аврамов. Помня ги всичките до един. Достойни, достолепни хора, които с усърдие и упоритост искаха да ни подготвят за Живота, да ни направят Човеци. Покланям им се и днес! И многото хубави приятелства, които не са се забравили през годините. Ненапразно се казва, че приятелите от училище остават за цял живот.

- Вие вече имате няколко книги, като някои от тях представихте и в България. Да очакваме ли нова книга в близките месеци?

- Ще започна с една шега на мой колега-журналист от времето ми в София. Когато го питаха, кога ще си напише мемоарите - беше дългогодишен редактор в спортния отдел на в. “Кооперативно село”, той изкусно се измъкваше като казваше” “И аз, като всеки талантлив човек, съм и малко мързелив.” Не го казвам, за да се измъкна. Ще кажа. Работя върху един сборник с разкази, но не бързам. Искам също така да издам в отделна книжица пътеписите си. Аз съм голям пътешественик, не съм спрял и до днес. Комай навъртях километри вече в близо 30 страни и съм стъпвал в близо 40 американски щата. Остават ми десетина-дванайсет най-много за голям шлем, както се изразяват бриджорите. Пък и книгите, които издавам в “За буквите”, са ми токова близки, сякаш са мои.

- Романи и разкази на българската писателка Здравка Евтимова се превеждат от много издателства в САЩ, печели награди и даже един разказ е влязъл като задължителен за изучаване в няколко колежа. Има ли и други български творци, които печелят читатели и аудитория в САЩ?

- Мога да говоря за съвременните ни български писатели, които аз разпространявам по проекта си в Америка, бих добавил и Канада, Австралия и Аржентина - имам читатели и там вече. Идеята ми е да разширявам постоянно литературната география на българските писмена. Българите в много градове на Америка познават творчеството и песните на Гриша Трифонов, четат с истинска наслада стиховете и разказите на Николай Милчев и Йото Пацов. И това не е моя констатация, а тяхно искрено признание. И чакат следващото събитие, когато ще се разгърна на поляната, в библиотеката или в училищната сграда, както аз го казвам с книжарницата на колела “Свети Ангеларий”.

- В едно предаване казвате, чe не носите думата "емигрант" в сърцето си. Но нали сте на хиляди километри от България - далече от Пирин, Пловдив, Люлин?...

- Много кратко. Ние българите, гордите българи, не сме емигранти, където и да сме по света. Ние просто сме направили своя личен избор, както сме избрали и Бога си, за да се доказваме и да побеждаваме - всеки в своята сфера. Звучи патетично? Не - лично и искрено. И го правим. Във Филаделфия имаме вече най-добрият лекар за годината в нашата болница - д-р Стефан Тачев, най-добрият преподавател в един от авторитетните университети - “Дрексел Юнивърсити” - Йото Йотов. Сигурно още десетки бългаарски професионалисти се изявяват по цяла Америка. Голяма страна, не можеш да научиш всичко, пък и в едно интервю трудно може да се изброи всичко. Все пак близо 6 часа е полета със самолет от Източния до Западния бряг - точно колкото се лети през Океана до Париж. И ние сме пръснати на всички страни тук.

- Говорите за "родина на езика". Какво е, каква е тя.  Какво  е за вас родината - думи, букви, шепа пръст, песен, първа целувка?...

- Също кратко. Прочетох го в един спомен на доцент Камбуров от годините му в Ню Йорк. Той казва - цитирам по памет:  от всичко, което изнесохме и разпродадохме от България по света, има нещо, което е ненакърнимо и вечно - и това е Родината на езика. Родината на българския ни език. Извинявам се на автора ако съм го редактирал, не съм го направил съзнателно. И това се чувства точно при нас - българите в Америка. Езика ни събира, езика ни сплотява, защото езикът е религия. Той е и традиции, и обичаи, и история, с която всички ние с право се гордеем. Той е и далечната ни родина.

- Какво ще пожелаеге на читателите на Frog news по случай най-светлия български празник?

- Да вярват в себе си. Да вярват на приятелите си. Да вярват на Фрог Нюз. И да бъдат българи - горди и несломими в годините напред. Да възпитават децата си в нашия несломим български дух. И ние тук го правим това. Защото това ни го признават и другите, че в България живеят хора на духа. Това е феноменално!

Интервю на Красен Бучков



Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Писателят Й. Пацов: Сами се вкарахме в блатото на духовната нищета и чалгата 5| 13885 |22.05.2017 . Кирил Ангелов пред Фрог: В БДЖ има огромна бомба със закъснител 0| 12873 |13.12.2016 . Ангел Славчев за Фрог: Край на НПО-тата, на хранилка от чужбина! 36| 8421 |04.09.2015 . Людмил Ангелов: Всички българи и децата ни ще плащаме за погрома срещу КТБ 0| 8549 |21.07.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах

Вашите лични данни / GDPR

Скъпи потребители,

От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR. Във връзка с това "Фрог Нюз" EООД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR. Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

РАЗБРАХ