Реклама / Ads

13| 8916 |26.10.2020

Пламен Данаилов: Правителството си писа за последните години „2 на релси“, грешките му ще ги плащат поколенията

.
Пламен Данаилов
Правителството само си писа за последната година „2 на релси“. Грешките му ще ги плащаме ние и следващите поколения. В края на периода 2021 – 2023 се предвижда държавният дълг да се увеличи с над 10 млрд. лева, което значи, че със сумите, които подлежат на плащане по падежиращи задължения, общо за периода ще вземем нов дълг от близо 20 млрд. лева. Това каза пред Фрог нюз икономистът Пламен Данаилов. Ето как той видя проблемите у нас в сферата на икономиката:

-        Г-н Данаилов, България ще изпрати в Брюксел документ, наречен „Споразумение за партньорство“, с който управляващите ще поискат 9,7 млрд. евро за следващите 7 години. В този документ самите управляващи посочват, че положението в България е  трагично по  отношение на науката и иновациите. Посочват, че пътищата ни, с които иначе се хвали властта, са некачествени и че продължаваме да живеем в  бедност и да сме неграмотност. Знаете ли за тези трагични признания на управляващите, които иначе не споделят пред българското общество!

 

-        Този документ бе задължителен  и той трябваше да бъде публикуван до 15 октомври. Правителството го оповести на 16 октомври. Бих казал, че този документ е доста реалистичен и изводът е, че правителството само си  е писало за последните години „2 на релси“. Ясно е, че не са случили много от нещата, които трябваше да се случат. Но в документа липсва визия за това каква искаме да бъде България след години. От този документ трябваше да стане ясно през следващите седем години докъде искаме да стигнем. Заложената във всички европейски документи „кръгова“ икономика не е засегната. Нека да покажем с пример къде се намираме ние и къде нашите съседи. „Майкрософт“ избра Гърция, „Гугъл“ избра Полша. На „Майкрософт“ инвестицията е 1 млрд. долара, а на „Гугъл“ 2 млрд. долара. Това е едната страна на проблема. Да вземем за пример най-голямата полска компания в сферата на иновациите и високите технологии. Тази компания се регистрира на полската фондова борса и постигна капитализация 19 млрд. евро. Най-голямата българска IT- компания преди няколко години бе продадена на един американски фонд за значителната сума от 260 млн. долара. Но това, сравнено с полската компания, е 45 пъти по-малко. Полша не е 45 пъти по-голяма от България. Даже и да я сравним по показател – БВП, е 9 пъти по-голяма от България. Това е показателно, че липсата на визия на държавата как да помогне развитието този сектор и как да стимулира инвестициите, води до това ние отново да сме на последно място в ЕС.       

 

-         Защо според вас държавният бюджет за 2021 година предизвика толкова голяма обществена полемика? 

 

-        Държавният бюджет и законът за държавния бюджет са едни от най – важните документи, които правителството и парламентът одобряват и приемат. Защо са толкова важни? Защото с бюджета се определят приоритетите и политиката на правителството и парламента в следващите години. В сегашната ситуация, приоритетите и бюджетът са особено важни, защото грешките на сега управляващите ще се плащат от нас и от следващото поколение. Ние всички ще живеем с последиците, които ще ни оставят. Изборите, които прави правителството, ще определят развитието на държавата за следващото десетилетие.

 

-        Мненията на властта и експертите за проектобюджета, съвсем очаквано,  се разминават. Първите смятат, че той е такъв заради  коронавируса. Вторите пък казват, че той предизборен. Вие как смятате? 

 

-        Предложеният проект за бюджет е предизборен, а не предкризисен или такъв за борба с последствията от икономическата криза. Прави впечатление, че поддържаната досега фискалната дисциплина е изоставена! Предвижда се значителен дефицит, като само за 2021 г. той ще е в размер на рекордните близо 5 млрд. лева.  В края на периода 2021 – 2023 се предвижда държавният дълг да се увеличи с над 10 млрд. лева, което значи, че със сумите, които подлежат на плащане по падежиращи задължения, общо за периода ще вземем нов дълг от близо 20 млрд. лева. Икономическите мерки за борба с кризата, породена от здравния проблем е основно засегнат с мярката 60 / 40. Но както се вижда от последните данни, безработица расте, но и привлекателността на програмата намалява. Само с мерки за субсидирана заетост, няма да се получи. Трябват решителна действия за подпомагане на микро и малките предприятия, свързани с облекчаване на данъчни и други административни задължения.

 

-        Много се дискутира увеличението на пенсиите и темата, струва ми се, „пали“ много ваши колеги-икономисти. Защо?

 

-        Като икономическа мярка е записано увеличаването на пенсиите, на минималната пенсия до 300 лева и с 5% увеличение на другите пенсии от 01 юли. Ние можем да спорим дали това е икономическа мярка, но за всички е ясно, че България няма добра пенсионна система. С просто увеличение, без да се правят реформи няма да се постигне значим резултат, защото системата за доходи при пенсиониране се оценява въз основа на нейната адекватност, устойчивост и честност. Основният критерий за осигуряване на приличен жизнен стандарт на възрастните хора остават недостижим. Получаването на детски надбавки в размер на 40 лева на месец за всички деца, е предвидено отново само за 2021 г. Със сигурност ефектът от мярката е много спорен, а заделените допълнителни средства могат да намерят много по- добро приложение.

 

-        Например къде?

 

-         Могат да се инвестират в подобрение на системата за хранене на децата в училище, подобряване на детското здравеопазване, чрез спорт, чрез закупуване на детски линейки и т.н. В проектобюджета се предвижда увеличаване заплатите на държавните служители. Това, което не се предвижда е подобряване нивото на услугите. Българският народ иска да види държавна администрация, която е в помощ на бизнеса. Така чаканата от всички дигитализация на системата на държавно управление отново остава на заден план. Разбира се, увеличението на заплатите се случва точно преди избори. В бюджета като основен приоритет е заложено образованието. Голяма част от повишените средства ще отидат за увеличение на заплатите на заетите в сектора.

 

-        Не мислите ли, че учителите ни заслужават по-достойно заплащане?

 

-         Да, увеличение на учителските заплати е необходимо. Вие искате ли децата ви да бъдат обучавани от човек, който мисли как ще изкара прехраната си? Отговорът за всички е  „Не!“. Но без реформи и подобряване на системата на образование, чрез осъвременяване на подходите за обучение и на материалната база, учителската професия си остава слабо привлекателна за младите специалисти, защото даже и с увеличението на заплатите доходите, които получават учителите отново са едни от най – ниските за хора с висше образование. Предвидените средства в сектора на здравеопазването са значително увеличени.

 

-        Наблюдаваме този сценарий всяка година –наливат се допълнително милиони в здравеопазването ни, но то не става по-добро. Вярвате ли, че този път ще се получи?  

 

-        Не, защото отново липсва всякаква мисъл за реформа. Концентрацията на лечебни заведения в големите градове се засилва, а липсата на достъп до качествено здравеопазване в малките населени места нараства.  Изброените проблеми в сферата на образованието и здравеопазването и липсата на адекватни действия от страна на управляващите контрастират с обявената за приоритет децентрализация. Не виждам в бюджета да има заложени идеи и средства за преодоляване на диспропорциите в регионалното развитие, а без такава политика е много вероятно да продължат процесите на обезлюдяване на редица районни в нашата страна. В заключение ще добавя, че  предложеният бюджет единствено издава желанието на управляващите с цената на нашите пари да си „купят“ изборите, но сметката за това ще я плащаме ние и децата ни в следващите години.

 

-        Защо не са заложени реални реформи? Да не би да е защото обичайно те носят негативи за властта или има друга причина?

 

-        Със сигурност реформи се правят трудно и със сигурност почти винаги срещу тях има първоначална съпротива. Хората така са устроени. Освен това всяка реформа изисква  добро планиране и подготовка.

 

-        В момента в обществото витае страх, че може да се стигне до там да няма пари за пенсии. Основателни ли са притесненията?

 

-        Факт е, че увеличението е значително. То е близо 2 млрд. лева на година. Не вярвам да се стигне до момент, в който няма да има пари. Самото число като увеличение е стряскащо, но не е нещо, с което държавата няма да се справи. Има, обаче огромен проблем и той е свързан с това, че с липсата на реформа, тази сума на недостиг, която ще бъде най-голяма за всички времена, само ще се увеличава. Демографският проблем е изключително тежък за България. Все по-малко работещи ще издържат пенсионерите. България се намира в  най-неблагоприятната позиция в Европа, защото има най-бързо намаляващото население, от една страна, а от друга - най-застаряващото. Държавата най-вероятно през следващата година ще се справи с проблема, дали със заеми, дали с прехвърляне на средства от едно перо на държавния бюджет в това на НОИ. Но този проблем не е само до 2021 г. и след това забравяме за него. Той всяка следваща година ще се задълбочава. Всички прогнози на НСИ, на  НОИ и  БАН  показват във всичките си сценарии, че проблем съществува и ние вървим към демографски срив. Когато дойде време поколението на 70-те и 80-те години да се пенсионира, ще е много трудно тази пенсионна система да издържи. Оттам няма да смогне и здравноосигурителната система, защото е ясно, че по-възрастните хора имат нужда от повече здравни грижи. 

 

-        Всяка  година парите за различни сектори се увеличават, но видим резултат няма. Имате ли усещане, че се наливат милиарди в бездънна яма?

 

-        Тук отново се връщаме в началото-липсват реформи. Увеличението на заплатите на учителите отново няма да направи тази професия привлекателна. И проблемът със застаряването на училища ще продължи да стои на дневен ред. Да не говорим, че начинът, по който се е преподава, не е най-добър за сегашната реалност. Ако системата не се дигитализира, следващото поколение няма да е на нивото, на което на нас би ни се искало да е. 

 

Интервю на Катя Илиева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Пламен Данаилов пред Фрог: Над половин милиард лева ще платим за Държавната петролна компания 3| 8158 |04.06.2020 . Кирил Симеонов пред Фрог: Правителството се опитва да “мине тънко”, малкият бизнес е оставен да умре 14| 10474 |07.05.2020 . проф. д-р Пламен Митев: Можем ли непрекъснато да се оправдаваме с миналото и с игото? 11| 11386 |02.03.2020 . Боряна Кючукова: Очаквам НАП и ДАНС, след като открих грешките в сертификата на Пламен Георгиев 12| 17618 |03.09.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ