Четвъртък, 15 Ноември 2018, 00:01
Frognews
8| 11814 |02.09.2008

Пламен Симов: Убиецът на Луканов е Вячеслав Струмски!

.
Рисунката на убиеца от фоторобота беше едно към едно Славчо Струмски. Славчо беше особен човек. Освен с оръжие се занимаваше и с платина, а и с друго, твърди П. Симов, генсек на Моряшкия синдикат.

 

Покойният експремиер беше първата жертва на мегааферата на прехода – разграбването на “Океански риболов”. Според Пламен Симов “Океански риболов” е бил най-рентабилният отрасъл в българската икономика преди 1989 г. и унищожаването му е най-голямата далавера на прехода. Миналата седмица Симов направи и зловещото предсказание, че тази бандитска приватизация е постлана и ще продължава да бъде постилана с трупове. Към сметката на преките убийства на участници и свидетели на далаверата с “Океански риболов” той прибавя и труповете на моряците от корабите “Хера” и “Ванеса”.

- Кой е първият труп в тази гигантска афера?

- За мен това е Андрей Луканов. Причината? Още през 1990 г. с негово разпореждане 120 млн. долара са преведени по тайна сметка в “Берклийз банк” в Лондон. Тези милиони са собствен фонд на “Океански риболов”, натрупани с годините, след като са изчистени абсолютно всички финансови взаимоотношения с държавата. 120 млн. долара – готови, ясни пари, които дружеството при необходимост може да инвестира, може да употреби за социални нужди и т.н. И тази сума изчезва в самото начало на 90-те с разпореждане на Луканов! През секретната сметка впоследствие минават скрити приходи от океански улов на риба, наркотици и оръжие от каналите чрез корабите на “Океански риболов” и т.н.

- Вие кога и как разбрахте за тази сметка?

- През 1997 г. успях да открия, че има такава сметка. Даде ми я мой човек от Лондон. Той е един от хората на Ай Ти Еф – международна транспортна организация, която има информация и връзки навсякъде. И като говорим за големите игри на Луканов в тази мегадалавера, довела до убийството му, трябва да добавим, че брат му Атанасов, който беше посланик в Зимбабве, отговаряше и за Нигерия, и за помощите от България за цяла Африка. Беше свързан и с фирмата “Глоуб фиш” – задгранично дружество на “Океански риболов” в Нигерия, което беше основен играч в наркотиците и оръжието.

- Какво общо има всичко това с убийството на Луканов? 

- Ще ви обясня. Защо ви казвам, че “Океански риболов” беше най-рентабилният отрасъл преди 1989 г.? Освен всичко друго и защото се работеше в тясно сътрудничество с руснаците. Те осигуряваха горивата, съоръженията. Имаше едно съвместно дружество “Созопол-Камчатка”. Знаете ли какво е да ви пуснат да ловите в Камчатка? Там е най-скъпата риба. И всичко директно отива на пазара в Япония. Руснаците и “Океански риболов” имаха още няколко съвместни дружества у нас. След 1990 г. вече настана хаосът. Даже капитани на кораби си позволяваха да продават риба в Кения, Конго и прибираха парите, но основното отиваше в тая сметка в “Берклийз банк”. Разбирате, че в тоя хаос тясното сътрудничество с руснаците се трансформира и придобива друг характер, нали? Те се усещат, че някой, т.е. Луканов с всичките си плетеници и игри, им дърпа мръвка и стават много сърдити. Междувременно обръчът около него в България започва да се стяга. Той един път беше задържан, но това беше слаба стъпка. А 120 млн., прехвърлени с неговия подпис, са изключително тежко престъпление, което носи 30 години затвор. В началото Татарчев още нямаше пълна информация, още не беше въведен във всичко, но имаше вътрешна готовност да действа. Представете си един Луканов в ареста, обвинен в такова тежко престъпление, за което не се излиза под гаранция. Помислете си, ако види, че всичко е безнадеждно плюс заплахата, че може да се спомине по някакъв начин още в самия арест, какво би могъл да направи? Ще се разприказва. А ако се разприказва, може да каже такива неща, че мегадалаверата да се разкисне отвсякъде. И точно в тоя период, който ви описвам, през октомври 1996 г. гръмнаха изстрелите.

- Най-популярната версия е, че изстрелите гръмнаха, когато Луканов и Илия Павлов се скараха кой да кара влака, а руснаците от “Газпром” се разсърдиха на експремиера, когато плановете им за тръбите през България се разкиснаха? 

- Глупости. Луканов имал някакви намерения и интереси в газовия отрасъл и в други енергийни сектори... За бъдещи проекти, където нещата тепърва ще се нареждат и пренареждат, не се убива. А “Океански риболов” и тия 120 млн. долара са нещо реално, нещо сготвено и готово.

- Излиза, че убиецът на Луканов е “Океански риболов”?

- Така излиза. Колкото до изпълнителя, сега ще ви разкажа нещо много интересно. Имах от дълги години един приятел Славчо, българин с руски паспорт – Вячеслав Струмски. Баща му беше полковникът от авиацията Струмски, женен за рускиня. Майка му беше графиня, е хайде, от графски род, една от дъщерите. Оженил се полковник Струмски от ВВС там, в СССР. Майката и бащата - със съветски паспорти, та и Славчо. И двамата бяхме запалени риболовци. Това най-много ни свързваше. Но не само това. Славчо беше голям особняк. От една страна, страшно потаен, дискретен човек, от друга – много прямо момче, абсолютно искрен, чистосърдечен приятел. Винаги е питал: "Пламене, имаш ли проблеми, нещо да помогна?" Наемал се е дори да ми бъде нещо като личен бодигард в някои по-напечени периоди от живота ми. Винаги носеше по два пистолета в джобовете си и никога не се страхуваше, че МВР може да го спипа. Някои се опитваха да го преследват, но накрая се отказаха. И знаете ли защо? Защото беше най-добрият оръжейник в България. Хващат го, да речем, с един много хубав “Парабел”, 9-милиметров и - а сега кажи това какво е. Ами това е на генерал Мурджев. У мен е, защото ще го поправям. Пристигне друг сигнал. Хващат Славчо със “Смит енд Уесън” и след справка отгоре се оказва, че пищовът е на Предов от Института по криминалистика. Изобщо нямаше генерал или който и да е високопоставен маниак на тема оръжие, който да не ползваше Славчо. Ползван беше и от колекционери, и от служби. Освен от оръжие разбираше и от всякаква техника и електроника. Както и да е. Някъде през август 1996 г. беше дошъл у дома и като специалист по всичко пак човъркаше нещо, някакъв магнетофон, мисля. И тогава Славчо направи едно странно изпълнение. Както си човърка в хола, аз бях някъде в друга стая, изведнъж казва на Грейзи, жена ми, Пламен да бъде спокоен. За какво бе, пита го тя. Скоро Луканов няма да го има, заминава си, отговаря Славчо и прави така, все едно натиска спусъка на пистолет. И докато той си човъркаше, идва жена ми и ми казва. Аз отивам тогава и му казвам, такива работи недей да приказваш на Грейзи. Не, вика той, Луканов си отива, не го мисли, какво го жалиш. Ама аз го искам не мъртъв, а жив в затвора, бе. Не, Луканов умира, запъна се той. Каза ми го, защото знаеше, че Луканов ми е враг. Знаете ли какво е да имаш такъв враг? Във Великото народно събрание бях първият, единственият, който обвини от трибуната Андрей Луканов за спиране на плащанията по външния дълг. Исках разследване. Още на другия ден започнаха разправиите и неприятностите ми. А вече ви казах, Славчо беше много особен човек. Колкото дискретен, толкова и..., как да ви кажа, приказваше за някои работи. Знаех, че освен с оръжие се занимаваше и с платина, а и с друго. Лично у мен се беше появило вътрешното усещане, подозрението за изпълнение на мокри поръчки след този случай, а и малко преди това. Имаше страшно твърда ръка, беше много печен за тия неща. Два месеца след този случай Луканов беше убит.  

- И вие заподозряхте вашия приятел Славчо Струмски?

- Не още тогава, а след като убиха самия Славчо Струмски. Едва тогава нещата започнаха да се подреждат в главата ми. Рисунката на убиеца от фоторобота беше едно към едно Славчо Струмски, само да й махнеш каскета... Може би не съм обърнал особено внимание на случая у дома, защото не само той, много други са ми казвали за Луканов – абе тоя мръсник няма ли кой да го... Месец-два след Луканов Славчо беше убит по особено жесток начин. Вечерта преди да го убият, той се стяга за пръв път официално. Никога не съм го виждал да носи костюм и вратовръзка, винаги движеше с едно кожено яке. Въпросната вечер обаче започва да се стяга, облича нов костюм. Казва на жената, с която живееше повече от пет години на семейни начала, че има важна среща с някакъв много важен човек. Вероятно е имал среща с посредника на поръчителя на убийството на Луканов. Отива в Бояна на срещата, там го чакат трима души и щом се появява – бум в сърцето, с един изстрел.

- В кое заведение на Бояна става това? 

- Не е в заведение. В къща. После щял да бъде заведен някъде според уговорката. След като го гръмват, тези три лица му отрязват главата, разфасоват го, слагат го в чувал и го помъкват по улицата. Да, но лош късмет. Среща ги случайно цивилен, но въоръжен полицай, явно също голям бабаит, спира ги и ги арестува. Тоест убийците на Славчо Струмски са задържани. Тръгва процес. Колкото вие знаете, толкова и аз знам как свършва той. Макар че аз знам повече от вас. Отивам да видя с нашия юридически съветник адвокат Николов какво става на тоя процес и виждам тримата - убийците, които са извършили разфасовката, стоят и чакат да влязат в съдебната зала. Щях да падна! Ама, питам го, тия на свобода ли са? Ами да, пуснати са под гаранция. Представяте ли си, тримата си се разхождат свободни. И спокойни, между другото. Говорят си най-спокойно в коридора в адвоката си. От един, който беше по-запознат, разбрах, че готвели споразумение с прокуратурата да минат без затвор, без нищо.

- За убийство с разфасовка!?

- Да. Версията щяла да бъде, че той се бил гръмнал сам. Показвал им нещо и в един момент “бум” – застрелял се в сърцето.

- Но това е смешно. Ами разфасоването, чувала!?

- Не е смешно. Зловещо е. Нека, ако някой може, да ми каже как е завършило това дело. Аз каквото и да съм се помъчил да знам по-нататък, ще бъде само догадка, клюка, някаква информация, но... Аз съм убеден, че убийците не са в затвора и изобщо не са лежали. Между другото, аз не знам къде е погребан Славчо, а и никой не знае. Държаха го около 20 дни в хладилна камера. Право на погребение имат само близки роднини, а той нямаше истински такива. Имаше там някакъв брат, който умря наскоро, имаше и някакъв син, голям измамник и мръсник, който също беше убит. За тях не ми се говори. Аз давах показания в следствието. Отивам и разказвам всичко. Разказвам на Богдан Карайотов как Славчо ме канил у дома си. Вадил ми е бомби на масата, той обичаше да показва. Виждал съм у тях карабина “Щайер”, страшно оръжие, с каквато, между другото, беше убит Илия Павлов. Не ми е показвал, но ми е говорил за някакъв уникален заглушител, сплав от алуминий и еди какво си. Само издавал едно съвсем лекичко “пуф” и готово. Всичко било изпробвано, проверено. Надяваше се да изкара големи пари от тоя заглушител. Караше ме да го свързвам с френски оръжейни фирми, защото знаеше, че имам връзки там. Между другото, Луканов също беше убит със заглушител. При първия обиск бяха намерили готови два такива. Откриха и едно уникално оръжие – пистолет за 6 на 35 мм с натаманена цев за 9-милиметров куршум. Спецовете се бяха хванали за главата - такова чудо не бяхме виждали. Първият обиск обаче беше доста повърхностен и набързо направен. При втория откриха едно тефтерче с телефоните на Ботьо Ботев и куп други не случайни хора от МВР. Откриха и други неща. Така или иначе, следствието насочи търсенето в друга посока.

Славей Костадинов www.blitz.bg 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Атанас Панайотов: На България й трябва нова революция! 90| 26647 |31.08.2008 . Борис Роканов: Политиците ни предложиха тежка чалга на Брюксел 7| 5768 |29.08.2008 . Тодор Колев: 5-те медала от Пекин са успех, в Лондон няма да са и толкова 7| 6102 |27.08.2008 . Светлана Стоилова: Лечебният масаж извлича негативната енергия 11| 11213 |26.08.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах