Сряда, 19 Септември 2018, 02:45
Frognews
12| 18064 |07.04.2014

Политологът Делийски: Не е демокрация, ако не вярваме на изборните резултати

.
Политологът Страхил Делийски
Политиците ни се държат като футболисти, които се пощипват и побутват на терена вместо да играят мач; троловете се използват от всички партии и това говори за тотална липса на въображение, коментира пред „Фрог нюз” Страхил Делийски.

Интервю на Ренета Попова

Визитка
Страхил Делийски е асистент в катедра политология на СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава политически комуникации и политическа антропология.

- Г-н Делийски, личи ли по държанието на политиците ни, че предстоят избори за Европейски парламент?

- Не личи особено. Имам усещането, че се намираме в следната ситуация. Да си представим публика, която е отишла да гледа футболен мач - атаки, тактически надигравания, съревнование. Вместо това обаче тя стои и гледа как футболистите от двата отбора се пощипват, подбутват, говорят си някакви неща на ухо, но футбол не става. Това се получава при политиците ни. Няма я политическата игра в смисъл да ни се представят различни гледни точки по сериозни публични теми. По-малко от два месеца преди изборите, изборната тематика липсва. Стане ли въпрос за нивото на европейската проблематика, нещата стават съвсем драматични.

- Наясно ли са българите що са евроизбори и каква е работата на евродепутата?

- Българското общество сякаш не разбира смисъла от тези избори, а евродепутатите му се струват далечни. Много хора знаят каква заплата получават евродепутатите, но не знаят имената им. Това не е добър атестат за качеството на работата им. Българите не се усещаме като част от общо европейско политическо семейство, подценяваме ролята си в рамките на процесите за вземане на решения. Затова има вина и публиката - не се информира достатъчно, дори се държи незаинтересовано. Но така са публиките в цяла Европа. От друга страна българските евродепутати имат още по-голяма вина, тъй като за своя мандат в рамките на няколко години не успяха да обяснят на българската публика с какво се занимават и защо е важно да са там.

- Ще го обясните ли вместо тях?

- С Лисабонската стратегия се дават все по-големи правомощия на Европейския парламент, като избирането на еврокомисар например, така че от парламента зависят все повече неща в процеса на вземане на решения. В този смисъл ние гласуваме за това, кой ще бъде избран за еврокомисар, накъде ще тръгне Европа по отношение на икономическата и финансова политика. Ако обществото осъзнае смисъла от този вот, вероятно ще бъде по-склонно да гласува. В този контекст европейските избори са важни, но това не се коментира от българските политици.

- Подменя ли се темата за евроизборите в това дали има нужда или не от предсрочни парламентарни избори в страната?

- Прави впечатление, че т. нар. големи партии в лицето на ГЕРБ и БСП имат интерес от това да вкарат дебата в рамките на своеобразен вот на недоверие „за” или „против” правителството. По този начин тотално се подменя смисълът на тези избори. Дебатът за темите за бъдещата европолитика остава по-скоро в страни.  

- Очаквате ли по-висока избирателна активност, сравнена с предишни години, именно заради мотивацията да се гласува в подкрепа или против правителството?

- На този етап готовността за гласуване изглежда най-стабилна в рамките на твърдите електорати. Периферията не е сигурно дали изобщо ще гласува. Мотивите за това са много, но един от най-важните е липсата на политически дебат. Той би повишил степента на легитимност на системата и би накарал голяма периферия от колебаещи да си кажат „от моя глас зависи нещо”. Това няма да е глас, който ще отиде при Борисов или Станишев, а при Европейската народна партия, при Партията на европейските социалисти, при либералите, при зелените и т. н.

- Каква предизборна кампания очаквате? Ще се появи ли темата за европейски политики изобщо?

- Вероятно ще се появи, но ще бъде периферна. Според мен дебатът ще бъде доминиран от вътрешнополитическия контекст. Надявам се да бъда опроверган. На базата на досегашните ми наблюдения, със започването на предизборната кампания очаквам акцент да получи информацията какви са били водачите на листи, с кого са имали взаимоотношения и т.н., тоест ще се навлезе в онази жълта зона, която изтласква сериозните политически теми. Сякаш се научихме да правим кампании именно по този начин.

- Компроматните боеве обаче не отказват ли голям процент от обществото да гласува?

- Това е хипотеза, която следва да проверим, но мисля че има някаква истина в нея.  

- Какви са правилата за съставяне на силна евролиста и откроява ли се такава сред представените?

- Може би трябва да има някакъв баланс между познатите лица в нея и експертните. Всяка листа е много индивидуална за конкретните избори. На този етап изглежда, че ще надделее вътрешнополитическият дебат и е логично в листите да има популярни партийни лица. В същото време, за да се отвори периферията на избирателите, хубаво е да има и не толкова ярки политически личности. Каквито и да са листите, важно е хората в тях как си представят ролята в ЕП и как ще успеят да разкажат за нея на българския избирател. Иначе ще станат заложници на вътрешнопартийната борба. Във всички листи има достойни хора, както и интересни нови предложения, но те нямат никакъв смисъл, ако не си говорим за европейска политика.

- Какви са социологическите прогнози до този момент – кои партии са със сигурни мандати и кои са на границата?

- Рано е още за такива прогнози. Както изглежда до този момент, сигурни са БСП, ГЕРБ и ДПС. Всички останали партии, някои от тях с по-големи, други – с по-малки шансове, все са на границата. Хипотезата е следната – колкото е по-малка избирателната активност, толкова по-сигурна изглежда перспективата, че само 3 партии ще успеят да вкарат евродепутати. По-малките партии като Реформаторския блок, „България без цензура” с ВМРО, АБВ ми се струва, че имат шанс само при по-голяма избирателна активност. Големите ще се опитат да изземат инициативата, за да не дадат възможност на по-малките да се намесят в играта. За БСП и ДПС е особено важно да изкарат резултат с поне 1 депутат повече от всички останали. Това ще е един от основните залози.

- Използва ли се темата около Русия и Украйна от партиите ни за предизборно политическо противоборство?

- Струва ми се, че българската позиция по създалия се казус е все още много неясна. Сякаш нашите политици се стремят да не обидят никого, което е нормално. Но в същото време липсата на ясна позиция олекотява нашата роля в рамките на европейското семейство. При всички случаи българската позиция трябва да е съобразена с тази на ЕС, но не трябва да забравяме, че ние можем да влияем върху позицията на Европа. По-големите партии се опитват да се държат балансирано по отношение на Русия, давайки си сметка, че в българското общество съществуват относително стабилни русофилски ориентации.

- Може ли да кажем, че някои партии печелят, а други губят от създалата се ситуация?

- Трудно ми е да преценя на този етап дали някой е спечелил от ситуацията, защото няма реално ясни позиции. Единствено „Атака” са се позиционирали категорично в този дебат. Но традиционно г-н Сидеров маркетингово добре си изпипва кампаниите. На него не му трябва огромен електорат, а малко, но верен и той работи сериозно в тази насока. Големите партии излъчват противоположни сигнали, което дори не бих нарекъл балансирана позиция, защото е по-скоро липса на такава. Но най-вероятно умишлено се изчаква.

- Що за политическа игра е тази на ДПС? Публичното пиене на кафе на Лютви Местан с Бойко Борисов имаше ли предупредителен характер към левицата?

- Едва ли. Ако имаше целенасочена политическа игра, тя нямаше да е така известена, тъй като начинът на правене на политика на ДПС никога не е бил изключително публичен. В този смисъл това беше комуникационен акт. Като знак беше отправен по-скоро към ГЕРБ, не толкова към БСП. ДПС са доказали през годините, че умеят да поддържат мостове на политическия терен, което е изключително важно за оцеляването на дадена партия.

- Прави ли се опит за внушение в публичното пространство, че изборите са манипулируеми чрез квотите в ЦИК?

- В най-влиятелните теории за съвременната демокрация, изборите се поставят като отличителната характеристика на демократичното общество. В този смисъл приемането на резултатите от изборите се смята за върха на легитимността на самата демократична система. С други думи, ако не вярваш, че изборите възпроизвеждат истински резултат, нямаш демокрация. Цялата тази дандания покрай Изборен кодекс, ЦИК и т. н. не е полезна за никого и допълнително подкопава българската демокрация. Още повече, това беше спор по процедурата, а не по отношение на смисъла и философията на изборите. Президентът ми се струва, че изигра достатъчно негативна роля в това положение. Вместо президентската институция да бъде арбитър в рамките на дискусиите, произведе решение, което не се хареса на никого.

- Наблюдаваме най-обтегнатите взаимоотношения между президентска власт и правителство, до какво ще доведе това?

- Риториката не толкова на правителството, колкото на управляващото мнозинство от БСП е такава, че почти е обявена война. Конфликтът е много ясно заявен. В същото време и президентът не крие, че има проблем с правителството. В рамките на нашата Конституция взаимоотношенията между президентската, изпълнителната и законодателната власт са така конструирани, че не се предполага дълбока симпатия. Дори е добре да има относителна дистанция. В същото време смисълът на президентската институция е да бъде гарант за вървенето на политическия процес и да помага, когато има някакво задръстване в рамките на другите власти. Политическите партии пък би следвало да имат необходимия респект по отношение на президентската власт и благодарение на това, президентът да може да си върши работата. Това също липсва. Мисля, че и двете страни са виновни. Но докато за една партия е приемливо да търси дивиденти за пред собствените си избирателите, то за президента формулирането на поведение, за да се харесаш на ограничена публика, не е президентско.

- Как според вас ще се развият нещата около предложения референдум за изборните правила?

- Аз съм изключителен привърженик на пряката демокрация, а референдумите са много сериозен инструмент за стимулиране на легитимността на системата, което е изключително необходимо на България. Референдумът е като антибиотик за системата. Както приемането на антибиотик, обаче, така и  правенето на референдум трябва да е много добре съобразено. Ролята на референдума е в това не само да произведе задължително решение, което да обвърже изпълнителната и законодателната власт, а и да стимулира сериозен дебат по даден проблем. Ако в рамките на евроизборите бяхме поставили темата за изборното законодателство, щеше да настане голяма каша. За какво щяхме тогава да говорим? За оставка на правителството, за европейска политика или за изборно законодателство.      

- Именно затова, сега ли беше най-удачното време за предлагането му?

- Идеята той да се случи в рамките на предстоящите избори ми се струва не достатъчно прецизирана. Като че ли президентът стигна до това решение, за да вкара управляващите в позиция да се противопоставят на едно популярно предложение, каквото е референдумът. Правителството, поне първоначално, успя да влезе в този капан. Също така технологично времето беше лимитирано, за да не си дават сметка от президентството, че трудно можеше да се случи допитването точно сега. Надявам се да греша, но това беше по-скоро част от битката между президент и управляващи.

- В крайна сметка губещо остава обществото?

- Много е деликатна темата и за референдумите, и за протестите като още по-крайна форма на участие на гражданите в политическия процес. Ако тези форми на гражданско участие бъдат използвани неподходящо, те губят своя смисъл и блокират гражданската енергия, както се случи с протестите. Идеята им за смислена форма на граждански натиск, благодарение на много фактори беше дискредитирана. Най-малкото, защото не успяха в поставената си цел, която беше политическа, не толкова гражданска. Когато институциите търсят възможност да влияят върху протести или референдуми, трябва да се внимава. Сега остава да дискредитираме и референдумите като форма на гражданско участие в управлението, и това съвсем ще ни отдалечи от представата за демокрация.

- Смятате ли, че ще се състои този референдум и кой момент би бил подходящ за провеждането му?

- Референдум по такава сериозна тема, каквато е изборното законодателство, което ще отвори разговора за легитимността на системата като цяло, заслужава да бъде проведен самостоятелно. Нужна е и малко по-чиста политическа среда, а не толкова напрегната, в която е ясно, че едните ще застанат от едната страна, другите – от другата.

- Що за порода са политическите тролове и защо е толкова популярна употребата им сред политическите централи?

- Това е много лесен комуникационен инструмент, който не изисква особени усилия. Той обаче няма силата да създаде доверие и идентификация между политици и граждани. Напротив, той е деструктивен. Нивото на интерпретация е грубо и цинично. Използването на тролове е разпространено сред всички партии, но говори за тотална липса на комуникационно въображение. Ако щабовете на партиите се напънат малко повече, тогава няма и да има нужда от тях. Освен това троловете профанизират политическото, тъй като за него се произвеждат разрушителни метафори. Не мога да кажа, че такъв тип комуникационни усилия дават позитивни електорални резултати. Просто има много компании, които предлагат подобни услуги и това е пазарна ниша. Липсва усещането, че с позитивна комуникация можеш да произведеш доверие. Това е така, защото това изисква време, докато доверието спрямо опонентите се разрушава бързо.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Ген. Калчо Танев: Украйна още не е държава, армията й е без национален дух 80| 20779 |03.04.2014 . Д-р Димитър Романов: Наш посланик ходил на прием с пижама 31| 19822 |31.03.2014 . В. Иноземцев: След 15 години на власт Путин не е рационален 24| 13647 |27.03.2014 . Д-р Станчев: Отнасяме се параноично към случая в Лясковец 24| 17989 |24.03.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах