Петък, 16 Ноември 2018, 18:59
Frognews
28| 10010 |02.02.2015

Полк. Ников: Буквояди от ЦК на БКП излъгаха, че терористичният акт в Буново е инцидент

.
Тодор Ников
Някои буквояди от ЦК на БКП решиха, че определянето на произшествието като терористичен акт ще компрометира социализма и затова съобщението гласеше инцидент на гара Буново. Напъните от ЦК да ни искат информация за разследването, повече ни изнервяше, отколко ни помагаше. Това разкрива началникът на аналитиците на направление "Терор" в 6-то управление на ДС полк. Тодор Ников.
Интервю на Красен Костадинов

- Г-н Ников, взривът на гара Буново, където  във вагон за майки с деца загиват 9 души и са  ранени са 7  като че ли дава ново направление в работата на ДС ?

- Взривът на гара Буново беше своеобразна връхна точка на поредица от случаи. През 1984-1985 г. последователно бяха извършени 4 терористични акта – на железопътната гара в Пловдив, аерогара Варна, хотел Сливен и гара Буново. Още на първото заседание след взрива в Буново министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов и заместникът му Григор Шопов дадоха указания да се подготви незабавно предложение до ЦК на БКП за формиране на нова целева структура за борба с терора. Получих задача да сформирам екип и да започнем подготовка на Заповед за борба с тероризма.

- Това направление в състава на прословутото Шесто управление ли е ?

- Направление «Т» се създаде през юни 1986 г. и бе в състава на Шесто управление на ДС. Искахме да сме самостоятелна структура, но не стана. За началник на направлението бе назначен генерал Сава Джендов. Поставени бяха задачи за разкриване на тези четирите терористични акта, за недопускане на нови и поддържане на готовност за реагиране.

- С папки със заплахи  към Тодор Живков ли започна  анализирането и разкриването на терористичните актове?

- Още на следващия ден Григор Шопов ми връчи 6 папки – четири от тях бяха дела на неразкрити автори на анонимни заплахи и две за кражба на взривни материали. В една от папките неизвестни лица се бяха подписали като «НИЕ». Тя бе адресирана до Тодор Живков.

В нея имаше четири писма със закани за взривяване на влакове, автобуси и сгради. Стана ни ясно, че самата анонимна дейност може да очертае процес на формиране на конкретни намерения. Нямаше съмнение, че е възможно да има връзка между анонимчиците и терористичните актове.

-  И как процедирахте по-нататък ?

- Проблемът със съпътстващите престъпления е много важен - като се започне от анонимните заплахи и се свърши с нарушенията по линия на КОС. Възможната връзка на тези престъпления с терора трябва да се проверява. Какво означава това – при всеки терористичен акт трябва да се връщаме назад във времето и да подлагаме на преоценка работата по неразкрити случаи, които могат не само да съпътстват, но дори и да стимулират намерения за извършване на терористичен акт.

- Вие сте били в сложна обстановка при разкриване на терористите на гара Буново. Как тръгнахте гогава при разкриване на терористите тогава?

- При интензивната работа на всички оперативни направления и при наличието на почти 100-хиляден агентурен апарат, рискувахме да затънем в едно тресавище от сигнали и дела, и волю-неволю да сведем работата до парче. В същото време имахме и веществени доказателства от произшествието на гара Буново - спирателната ж.п. обувка, завита във вестник «Работническо дело», часовник «Слава», зелена пластмасова туба. Те нараснаха изключително много след разкриване на невзривилото се устройство в курорта  Дружба. Съдбата ни подари косъм от един от извършителите, сезалена мрежа, гюм и най-важното – потвърждение, че се ползва часовник «Слава» и пръстов отпечатък. Самата обстановка наложи да се търси правилен баланс между изясняване на постъпващите сигнали и дела от поделенията и веществените доказателства. Създадената автоматизирана система «Т» фиксираше конкретните резултати на поделенията в придвижването на веществените доказателства. Никой от нас не се заблуждаваше, че като вкараме информацията в компютъра и натиснем копчето, като на тепсийка ще ни се поднесе извършителя. Правилното придвижване и в трите направления – по веществените доказателства, издирване на групата анонимници «НИЕ» и постъпващите от страната сигнали и разкрити дела, доведе до успеха.

- Аналитичното звено, което сте ръководили, сигурно е действало във взаимодействие с  оперативните работници ?

- Нашата структура преоцени всички налични анонимни дела, при които извършителите не бяха разкрити. Това ставаше на място, заедно с оперативните работници от поделенията, и едновременно с анализа на текущите сигнали и дела.

- В какви отношения бяхте по това време с ЦК на БКП. Даваха ли ви пълна свобода на мислене и действие ?

- Ще бъда честен. Ние, аналитиците от ЦИОУ, не успяхме да отстоим една вярна информация на обществото за това, което се случи на гара Буново. Някои буквояди от ЦК на БКП решиха, че самото споменаване и определяне на произшествието като терористичен акт ще компрометира социализма и затова съобщението гласеше инцидент на гара Буново.
Това впоследствие ни създаде сериозни трудности при организиране на самозащитата на населението.Днес имам чувството, че сме залитнали в обратна посока, особено в медиите. Прекалената откритост е много опасно нещо.

- Не се ли създаваха някакви препетствия от някои членове на ЦК на БКП в хода на разследването? Притеснително ли беше това, че в случая може да замесени турци или помаци?

- При недостига на конкретна информация бяхме принудени да започнем с издигането на максимално широко по обхват оперативни версии. Като извършители се проявяваха и криминални елементи, и хора от «вражеската емиграция», и международни терористични групи и организации... Конкретизацията бе следствие от направените проверки и постъпващата в хода на издирването информация. Излизането на преден план на версията, че извършители са български турци, дойде на по-късен етап.

Непрекъснатите напъни от ЦК на БКП да ни искат информация за хода на разследването, повече ни изнервяше, отколко ни помагаше. И министър Стоянов, и заместникът му генерал-полковник Шопов бяха изградили почти защитна линия, която не допускаше администраторите от ЦК да се намесват директно в оперативно-издирвателния процес.

- Изкривявахте ли нещата в докладите си до старшите инстанции и ЦК?

- Сега си давам сметка, че щатното оразмеряване и квалификацията ни като аналитици далеч не отговаряше на широтата и обхвата на издирвателните мероприятие и на сложността на задачите, които решавахме. Прав сте - по инерция станахме жертва на едно битуващо по това време отношение към анализа - като звено, което пише информации до висшестоящите органи, представяхме в добра светлина свършеното. А задачите бяха много. На нас се падна цялата тежест по преглед на анонимните неразкрити дела в окръзите, по поддържане и попълване на система «Т».

- Помагаха ли тогава гражданите, тяхната помощ явно е безценна?

- Още първата седмица след взрива на гара Буново на бюрото ми имаше 2411 доброволни заявителски материала от хора, които са пътували в същия влак или са били по гарите при преминаването му. Повече от тях доброволно се бяха явили, за да споделят какво им е направило впечатление. Издирването бе затруднено и от факта, че териториалните и централните поделения автоматически изключваха от проверките действащата и свалената агентура. Имаше причини за това. Наложи се да търсим начин да се преборим с подобни тенденции.

- Несъмнено ролята на агентурата при разкриване на терористични актове е голяма?

- Убеден съм, че без агентура действията са и ще бъдат слабо ефективни. Необходимостта тогава и на момента роди агенти, които нямаха нищо общо с решаването на задачите по придобиване на информация. Това бяха и журналистите, които ни помогнаха да запознаем обществеността с опасността от безстопанствени пакети, чанти и багажи; това бяха и хората, които ни помогнаха в придвижването на веществените доказателства, които по същество ни консултираха. Поради особеностите на общата технология на нашата контраразузнавателна работа, те бяха картотекирани или като агенти, или като доверени лица. Днес всички те са анатемосани на базата на противоречащ на правото категориален подход, който съзнателно бе въведен от политическия елит.

Същевременно, в светлината на последните събития, искам за подчертая, че без активното участие на обществеността, която в цял свят се реализира в няколко класически форми-агенти, доверени лица и доброволни заявители, защитата на българските граждани в момента остава мит, а не реалност. Без качествена и правилно разставена агентура и доверени лица, без доверени заявители, това е невъзможно.

Т.н. Закон за досиетата нанесе невъзвратими поражения върху цялата система за борба с престъпността. И проблемът не е в това, че се разкриват доносниците /разликата между агент и доносник е огромна/. Проблемът е, че българският гражданин е демотивиран да дава своя принос в борбата с престъпността. И това става по време, когато всички страни укрепват агентурните си  позиции с цел предотвратяване и своевременно пресичане на агентурни действия. Имам чувството, че българските политици живеят с надеждата, че терорът ше ни заобиколи. И вместо да разкриват за доноси и доносници, българските журналити трябва да проумеят безжалостния език на цифрите. През 1984-1985 г. атентурната натовареност на оперативния работникх на ДС средно беше 8,4 агенти и 11,7 доверени лица. За милицията средно 11,2 агенти и 16,7 доверени лица. Излиза преди месеци главният секретар на МВр и отчита като успех факта, че агентурната натовареност клони към 2.

Не бива да са заблуждаваме - агентурната натовареност е основен показател за  един своеобразен друг показател- индекса на защитеност на българския гражданин.

- Издигането на паметник на тримата терористи край Буново не е ли отговор в резултат на неправомерни действия на направление «Т» и на политиката на държавата?

- В човешката история има само един случай, когато на терористи е издигнат паметник – това е паметникът на тираноубийците Гармодий и Аристогитон. Но това е решение взето от гражданите на Древна Атина. Втората страна е България. Възпоменателна чешма с портрети на тримата терористи от Буново е изградена в село Търнак. Не са изключение и опитите да се изкривят нещата в посока героизация на извършителите като борци срещу Възродителния процес. Убеден съм, че трябва решително да се противопоставим на подобни напъни. Твърдя, че в дейността на направление «Т» е нямало неправомерни действия. Всичко бе аргументирано. Ако бяхме допуснали една грешка или неправомерно действие, ДПС не само че щеше да реабилитира терористите, но щеше да ни вкара всички от направление «Т» пък и други колеги в  затвораи


- Направи ли се пълен анализ на целия издирвателен процес от 1984-а до 1987-а година? Съхрани ли се?

- Да, разбира се. Големият резултат от този анализ е, че положихме основата на една технология на борбата с терора, която отчита световния опит, но бе съобразена със специфичните условия у нас. Това е капитал, за жалост - забравен. Покрай критиките към органите, в редица случаи основателни, успяхме да изплискаме с мръсната вода и бебето. В това отношение ние май бяхме по-широко скроени. Учехме се от опита на предшествениците. Ползвах дори опита на големия полицай Гешев.

- Полк. Ников, вие сте анализатор - трябва ли науката да навлиза все по-широко при разкриване на терористични актове и престъпления ?

- Без съмнение. Според наши видни химици, проблемът с индикирането на взрива и взривните материали, както и на останалите общоопасни средства, е решима задача. Няма да можем да се преборим с тероризма, като се базираме само на успешното разкриване на извършителите. Още в началото трябва да сме наясно не само с вида, но и с произхода на компонентите на взривилото се самоделно устройство. Това от своя страна ще стесни фронта на издирването и ще помогне за ликвидиране на условията, които подпомагат терористите.

И все пак, основното си остава мобилизирането на усилията на гражданите .Дали като агенти, доверени лица или доброволни заявители – няма значение. Това е тенденция и в най-развитите държави. В САЩ, в края на мандата си, президентът Буш подписа «Акт за патриотизма». В него се казва, че съобщаването на информация за «съмнително поведение» до ЦРУ и ФБР е конституционно задължение на всеки американски гражданин. По логиката на някои от нашите. политици, САЩ си организират «общество от доносници». Смешно, нали ?
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Полк. Т. Ников: Турция винаги е искала части от България 93| 21034 |23.06.2014 . Тодор Ников: С ДС и досиетата оправдават греховете на БКП и на прехода 169| 10546 |13.12.2013 . Тодор Ников: Заради досиетата България е като обръснат таралеж 113| 11056 |11.12.2013 . Полк. Чавдар Петров от ДС: С ДС си бършат задниците и БСП, и другите партии 36| 13302 |02.10.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах