Сряда, 14 Ноември 2018, 11:12
Frognews
13| 11215 |12.09.2010

Проф. Диана Гергова: Разпределиха полугласно 900 хил. лева за археология

.
Ст.н.с. д-р Диана Гергова
Управляващите и хората, които се занимават с туристически бизнес, нямат мярка и усет как се прави културен и поклонически туризъм. Скандално прокуратурата обвини археолозите, че са свързани с иманярите. Зад всеки лъскав ритон в частна колекция стоят десетки разбити могили, как да им се радваме тогава, пита известната изследователка.

Ст.н.с. д-р Диана Гергова е научен секретар на Националния архелогически институт и музей ( НАИМ ). Изследователските й интереси са в областта на тракийската археологи, която е свързана с реконструирането на религиозния живот, култовите практики и погребалните обичаи на траките. Има редица публикации по проблемите на тракийската история и религия. От 2008 г. e професор и преподавател в университета в Жешов, Полша, където чете лекции по Археология на България и Тракийска археология.

Интервю на Мая Стоянова

- Г-жо Гергова, наскоро проф.Казимир Попконстантинов направи сензационно откритие на остров Св. Иван, как оценявате като археолог значението му за България?


- Откритието на проф. Попконстантинов, когото поздравих с голяма радост, има много измерения – и научни, и духовни. То е резултат на сериозна научна програма и прострелва бъдещето с невероятните възможности, които се разкриват пред нас.

Посетих остров Св. Иван преди седмици, след като повече от 20 години не съм стъпвала там. И тогава почувствах, че това е истинското място за поклонничество пред костите на свети Йоан Предтеча. В този момент си спомних, че когато преди много години бях в Норвегия, там се подготвяше проект за консервация на единствената съхранена в същата степен средновековна църква. Нейните обеми трябваше да бъдат доизградени от стъкло. Мои норвежки колеги ми казаха тогава, че там вече се чака ред за службите и бракосъчетания в тази светиня. В Александрия така възродиха библиотеката, в Охрид работят усилено, за да вдъхнат нов интелектуален живот на стария духовен център.

Затова си мисля, че именно този остров край Созопол – едно уникално природно и свещено място, център на книжовност, където някога са били положени мощите на светеца, трябва отново да ги приюти. Там може да бъде създаден и малък книжовен център, да бъдат събрани преписи и копия на книги за светеца, запазените във Ватикана и на други места. Защото истинското вълнение на поклонника е не да прекрачи прага на църквата в центъра на Созопол, а да поеме с лодката към автентичната обител. И това трябва да се реализира чрез един много добре обмислен и достоен за значимостта на откритието проект. Остава обаче съмнението, дали сме дорасли да запазим високата духовна стойност на откритието на проф.Попконстантинов.

- В обществото остана усещането, че откритието бе оповестено малко прибързано, а управляващите побързаха да го използват, за да си правят пиар?

- В съвременното информационно общество е естествено новините да се разпространяват бързо, както и да има политически отглас и подкрепа. Известно е, че някои умеят да си правят пиар с чуждите открития. Това, което обаче ме притесни, са очевидните предварителни уговорки какви трябва да са решенията, като бяха пренебрегнати общоприетите археологически и музейни практики при откриването на тази значима старина, както и доста голямата сума, която бе отпусната за постягането на една църква, която съвсем не е най-подходящото място за съхраняването на мощите на светеца.

Няма да коментирам и факта, че когато бяха полагани мощите в църквата в Созопол, проф. Попоконстантинов скромно стоеше в страни и съвсем не бе вече на преден план. Да не говорим за прибързаните изказвания от страна на туристическия бранш – как ще покажем мощите на Кръстителя на туристическа борса! Явно на високи нива и управляващи, и особено хората, които се занимават с туристически бизнес, трябва да се научат да имат мярка и усет за това как се прави културен и поклонически туризъм, да се уважават професионалните принципи и се вслушват в специалистите.

- Министър Б.Димитров се похвали, че мощите на Кръстителя вече са направили и своето първо чудо – финансовото министерство отпусна безпроблемно допълнително 900 хил. лева за археологически разкопки. На „чудеса” ли да разчитаме, за да имат друго отношение управляващите към културното наследство?

- Бедата на България е именно в необходимостта от „чудеса”, и „ злата”. Доколкото ми е известно министър Дянков е трябвало да отпусне около 2 000 000 лева. И те са поискани много преди откритията на острова Св. Иван край Созопол. Добре е, че са отпуснати поне тези средства. Но е добре да се знае и това, че плодовете от труда на българските археолози генерират многократно повече парите. Да не говорим, че някои открития имат по-значими измерения от чисто финансовите. Ако направим само един анализ на приходите от билети при посещения на археологически обекти и музеи, ще се види, че печалбите са огромни. Но те могат да бъдат още по-значими, ако в България беше създадена адекватна финансова политика по отношение на науката, културата и културното наследство. Ако бяха създадени дългогодишни проекти като част от една национална стратегия, чрез които да покажем, че сме страна на древни култури и цивилизации. Вместо това възнагражденията на учените и на музейни работници са под средните в страната. Това ясно говори, че отношението към знаещите, към хората, които могат да дърпат напред развитието на страната остава без променя.

- Как бяха разпределени допълнителните средства за разкопки, отпуснати от министър Дянков, съгласувани ли са с НАИМ, по какви критерии са избрани обектите?

- Когато става дума за пари, у нас всичко се прави полугласно. Добре е, че най- после има държавно финансиране, но за съжаление Министерството на културата не обяви официално, че може да се кандидатства за такава държавна субсидия. Никой не обяви параметрите на финансовата помощ, критериите, по които ще бъдат отпускани парите. Ако това се беше случило, можеше да имаме обективна информация какви средства по принцип са необходими ежегодно за археологически проучвания. Никой не е искал и становището на НАИМ към кои паметници да бъдат насочени тези средства. Защото има много значими археологически обекти, които са без финансиране и колегите едва се справят с най- належащите задачи там. Но като информиран човек, мога да кажа, че по подбора на обектите прозират определени имена на археолози и интереси.

- Кои са паметниците, с потенциал за културен туризъм, които се нуждаят от грижата на държавата?

- Имам визия за тези паметници, но който и да посоча, не би имало някакво особено значение. Просто трябва да има истинска национална стратегия, по света има много такива модели. Но според мен на първо място следва да се погрижим за националните археологически резервати и най- вече за тези обекти, които имат действащи в момента екипи. Защото дори специалистите в България не са достатъчно, за да се справят с едно такова огромно и неопазвано археологическо богатство, което имаме. Обектите трябва да са обвързани с ясни и високо професионални програми, които да гарантират консервация и реставрация с високо качество и естетика, атрактивна социализация.

Като гледам обаче списъка на финансираните обекти от министерството и познавам механизмите как се отпускат парите у нас, е очевидно, че това е въпрос не на държавна стратегия, а на лични предпочитания. Имаме очевидни примери от предишните правителства, когато бяха отпуснати например милиони за старите столици Плиска и Преслав. Но като ги посетите сега, ще видите, че тези милиони не са стигнали дори да бъде окосена тревата. Да не говорим за качеството на това, което пък е направено за тяхното експониране и социализация.

Не може да се мисли само за старите български столици и още един-два обекта. В България има и други забележителни паметници от европейска класа , като например емпорион Пистирос - най-добре проученият обект от такъв характер в цяла Европа. Подобни паметници са разкрити на остров Св.Кирик и Юлита край Созопол. Имах възможност да посетя впечатляващите разкопки там на колегата Кръстина Панайотова, проведени през миналата година. Сега пак има отпуснати средства за разкопки, но поради това, че камъкът е много крехък, вече разкритите структури се разпадат, имат нужда от много спешна консервация и опазване. Оказва се обаче, че големите пари са насочени към ремонта на сградата за музей. Тя е великолепна, но нейното преустройство също едва ли е премислено както трябва за толкова кратко време. Защото разкопките са в самото начало, те ще предопределят някои конкретни решения по отношение на това преустройство. Затова питам институциите имало ли е конкурс, за да се осъществи една добра идея за този невероятен свещен остров, направен ли е вече устройствен план, къде са конкретните проекти, кога и къде ще бъдат те обсъдени, ще бъдат ли съгласувани с цивилизовани принципи и съвременни норми?

- Националният резерват "Сборяново", на който работите дълги години, е един от емблематичните обекти за културен туризъм, докъде стигнаха проучванията там?

- Сборяново е целият ми живот. И моята голяма болка. Тази година продължихме разкопките на гетския царски некропол в резервата. Проучванията бяха много ползотворни. В една могила недалеч от Свещарската гробница открихме вкопана гробница с погребение в централната камера на воин-жрец. Кремирани кости, скитски тип бронзови стрели, гръцко рибно блюдо, фаянсови мъниста и железен косер са положени върху глинен олтар – есхара, украсен с червена, бяла и черна боя, заемащ целия под на камерата. В предверието попаднахме на жертвоприношения на кон със забита в гърдите бронзова стрела и на куче. Сред всички останали тракийски племена, а и сред европейските племена, като германи и келти, които са изграждали такива олтари, единствено за гетите тези есхари са били много съществен елемент от погребалните им обрeди. Подобни олтари са откривани и далеч на север - в Полша, Дания, Южна Англия. Те се приемат от всички изследователи като свидетелство за влиянието на тракийските вярвания върху западноевропейските народи.

- Кога туристите ще могат да разгледат новите открития в "Сборяново"?

- За гробницата Министерството на културата отпусна доста оперативно една твърде скромна сума от 10 000 лв. Това ще позволи прекрасно запазеният многоцветен олтар да се превърне много скоро в още един уникален обект за посещение в резервата. Опасявам се обаче, че проучванията ни, както и другите спешни мерки по укрепването на гробницата и олтара, и тази година ще останат недовършени, поради недостатъчно средства.

Но вече много дълго се отлага във времето консервацията и социализацията на вече разкритите тракийски гробници, светилища, прабългарско селище, довършването на проучванията на Омуртаговата могила.

Тази година направихме крачка напред, подготвяйки проект за социализация на някои от паметниците в Сборяново. Той е на стойност около 6 млн. лева и трябваше да се реализира чрез Община Исперих. Но поради появили се недомислици в проекта и пречки от страна на други фактори, всичко отново пропадна.

- През лятото от прокуратурата и ГДБОП обявиха, че топ археолози работят съвместно с иманяри, че са обвързани с износа на антики за европейските аукциони. Основателни ли са обвиненията им?

- Тези твърдения са повече от скандални. Може би за такива внушения някои хора трябваше да си подадат оставката, или най-малкото да се извинят. Между подхвърлянията за съмнително сътрудничество, всяването на съмнения върху професионалното достойнство на археолозите и конкретните доказателства за вина, прокуратурата все още има да измине доста дълъг път. Само окончателно решение на съда казва има ли виновен археолог. Не знам за такова решение до сега.

Нека не отклоняваме вниманието от истински болните и нерешени проблеми. Особено когато знаем, че в България всички законови, морални и етични критерии са толкова размити. Дълги години у нас не се вземаха никакви мерки за опазване на археологическото наследство. Ние и сега продължаваме да сме разграден двор. В България няма неразбита могила или значителен обект. Многократно по-добре платени иманярски дружинки от учения неуморно и безнаказано действат. Кой им плаща и защо все са неуловими? Какво направиха за опазването на Рациария прокуратурата, органите на сигурността, държавната администрация през изминалите 20 години? Цял античен град с монументални градежи вече не съществува. Багери имаше във всеки двор на селото. Имаме ли археологическа полиция, както е в богатите на история страни?

Разбира се, че ще се намерят и единици изследователи, които да консултират някой „топ- колекционер” за находки от разрушени обекти срещу „топ пари”. Но когато държавата е принизила със стандарт под средния за страната този специалист, който работи в извънредно тежки условия и има не по-леки отговорности, кой е виновен?

Законът за културното наследство, приет при предишното правителство, е направен така, че да се спъва и прави невъзможна ефективната работа на професионалистите. Ненужна бюрократщина, ненужно чиновничество, абсурдни постановки в закона. И май и сега никой не се е забързал да поправи купищата недомислици, които са вързали ръцете на българските Индиана Джонсъновци.

Смея да твърдя с гордост, че колегията ни е с висок научен и професионален морал, особено в условията, в които се бори за спасяването на паметниците. Подготвен е специален документ до всички най- високи държавни органи, приет на Националната археологическа конференция в Несебър тази година. В него сме поставили тревожните и остри проблеми на археолозите и на археологическото наследство.

- Преди няколко месеца бе открита изложба „Другият музей”, с която колекционерите демонстрираха, че искат да излязат на светло, защо на колекционерството продължава да се гледа с недоверие?

- Никой не е против колекционерството. Всяка позитивна енергия ,любознателност, интерес, следва да бъдат включени в опазването на старините ни. Но не може да се гледа с добро око на тези случаи, в които паметниците няма начин да са придобити по друг път, освен чрез незаконно и унищожително копаене. До колкото знам броят на археологическите находки в частните колекции е повече от право пропорционален на разрушените обекти. Зад всеки лъскав ритон стоят десетки разбити могили. На какво да се радваме?

А пък и все още не сме видяли нито един от „другите музеи” да е построил сграда и отворил врати за широката публика. Нека си съществува „Другият музей”, но той не може да замени националната мрежа от изследователски , университетски и музейни институции, нито огромното богатство на техните експозиции и фондове, попълвани в резултат на научно изследване. А и не се забелязва светлинка на хоризонта, че в областта на колекционерство, както и в областта на националната система за опазване, скоро ще има такова смислено законодателство, което да е от полза за цялото общество.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Г. Марков: Захари Стоянов сътвори Съединението 26| 14115 |05.09.2010 . Доц. Л.Вагалински: Индиана Джоунс е иманяр, не археолог 9| 8677 |30.07.2010 . Проф. Вучков: Президентът ме махна от Нова ТВ, както уволни Иво Инджев от БТВ 42| 15666 |06.07.2010 . Проф. С. Русев: Хаос и напрежение се роди от Закона за културата 16| 6826 |02.07.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах