Неделя, 18 Ноември 2018, 12:35
Frognews
4| 8687 |14.05.2015

Проф. Коева: Говоренето на езици предпазва мозъка от болести

.
Светла Коева
Няма стремеж у политиците да коригират езиковото си поведение, казва за Фрогнюз директорът на ИБЕ при БАН. Най-старият институт на БАН чества 73-годишнината от основаването си.

- Проф. Коева, в навечерието на 24 май и на 73-тата годишнина на ИБЕ при БАН какъв коментар може да се направи за прословутия български култ към знанието? Не стават ли все по-тревожни тенденциите, свързани с рязък спад на грамотността на българина и на желанието му да учи и да се образова, което дефинитивно би трябвало да е тенденция, съпътстваща целия живот?


- Аз съм оптимист. Стремежът към знание е общочовешка черта, това е един от факторите за прогреса на нашата цивилизация. Има много тревожни тенденции обаче, които не се отнасят само за България. Например, според Експертната група по въпросите на грамотността към Европейската комисия през 2012 г. около една пета от населението на Европа не разполага с необходимите умения за четене и писане, което означава, че не може да има нито пълноценно участие в социалния живот, нито добра професионална реализация. Това са тенденции, които трябва да предизвикат нашето внимание и които за България са още по-тревожни. Проблемите са много и няма да бъдат решени лесно. Човек учи не само в училище, много повече време прекарва в семейна среда или обкръжен от посланията на медиите. Затова е много важно обществото като цяло и управляващите като политика на приемственост да имат ясното разбиране, че образованието е от огромно значение, а развитието на научните изследвания е условие за прогрес. Не могат да бъдат дадени лесни рецепти, необходими са усилията на различни групи - законодатели, правителствени експерти, учители, изследователи, неправителствени организации, медии, библиотеки, читалища, които да работят целенасочено, последователно и дългосрочно. Могат да бъдат посочени добри примери: ежегодната кампания Забавното лятно четене, Голямото четене на БНТ, кампанията на Института за български език във Фейсбук Написаното остава. Пиши правилно!, дългогодишното предаване За думите на БНР и много други. Съвремието ни е много интересно. Човечеството никога не е било изправяно пред предизвикателството на толкова бързо развиващи се технологии и на свободен достъп до огромно количество информация, която се увеличава непрекъснато. Затова съвместните и дългосрочни усилия за развитие в сферата на образованието и научните изследвания вече не са достатъчни - те трябва да бъдат поставени в контекста на бързо променящото се време, в което живеем, и на неговите предизвикателства. Стратегиите за образование, образователните политики трябва да предвиждат как ще се развият информационните и комуникационните технологии след пет, десет и повече години и как това развитие ще влияе на образованието и обществения живот.

 

Твърди се, че съвременните технологии и компютрите също „имат пръст” в обезграмотяването на младите. Вие сте и специалист по компютърна лингвистика. Ще се съгласите ли с подобна констатация и как може да се противодейства на такава тенденция?


- Категорично няма да се съглася. Съвременните технологии ни предоставят възможности, каквито никога досега не сме имали. Новините на различни езици, публикувани в различни медии, могат да бъдат резюмирани до няколко изречения, така че човек бързо да получи основната информация за много събития, връзките между събитията могат да бъдат проследени, може да се предсказват тенденциите, да се оценяват положителните или отрицателните нагласи. Възможна е директна комуникация посредством  превод на съобщения на значителен брой езици, а от скоро и на гласови съобщения на няколко езика. Дори да използваме като пример някои от най-достъпните приложения - например програмите за откриване на грешки в правописа, ако човек поправи сам подчертаната грешка, това означава, че владее правилото, ако избере една от предоставените възможности за корекция - лесно ще запомни правилното изписване. И това далеч не е всичко.

 

- Обикновено се твърди, че българският език е сред „малките” езици в Европа, но това всъщност е много далеч от истината. Прави ли държавата достатъчно, за да се утвърди това усещане и сред европейските граждани, за които българският език все още е „терра инкогнита”. И какви са ефикасните мерки за популяризирането днес на българския език, който през Средновековието е бил сред класическите езици на Европа?


- Държавата не отделя достатъчно средства за образование и наука и от години няма реални средства за фундаментални и иновативни научни изследвания. Развитието на езиковите технологии за български език  до момента се финансира почти изключително от Европейския съюз. Страната ни от години е с най-малък дял от брутния вътрешен продукт за образование и наука, докато в държави като Естония и  Исландия той е над 16%. Преди няколко години беше проведено мащабно изследване за равнището на езиковите технологии на трийсет европейски езика (включително български). Обобщенията са публикувани в Бели книги от поредицата Европейските езици в дигиталната епоха. Оказва се, че над 50% от гражданите на ЕС не пазаруват в интернет на друг език и по-малко от 5% от европейските средни и малки предприятия продават стоки и услуги на други езици. По-просто казано, двайсет и четирите официални езика на ЕС не се използват активно и равностойно в интернет, тъй като езиковите технологии за повечето от тях са все още недостатъчни или с лошо качество. Достъпът до обществени електронни услуги е ограничен в националните граници, а богатството на образователното и културното съдържание е затворено в рамките на езиковите общности. Това е сериозен проблем най-вече за по-малките езици, с по няколко милиона носители, какъвто е и българският. В резултат, макар че езиковото многообразие е едно от най-ценните богатства на Европа, в дигиталната ера многоезичието създава културни, икономически и социални бариери. Затова в момента предизвикателството пред Европа е преодоляването на езиковите бариери с помощта на езиковите технологии. Което пък е предизвикателство пред компютърната лингвистика - как да представим езиковите данни и езиковите правила по начин, разбираем от компютрите, и да разберем каква е връзката между езика и мисленето. И ако се върнем към примера за превод на реч, при който участниците говорят на собствения си език, но виждат и текста на другия език - подобна двуезична среда може би ще доведе до развитие на способностите на отделния човек, защото  е доказано, че владеенето на два или повече езика засилва възможностите за бърза реакция и дори намалява опасностите от заболявания на мозъка.

 

- Какво е отношението ви към „чистотата” на езика. Трябва ли специален закон за това и как да го опазваме в коректен, книжовен вид?


- Има различни становища за това дали използването на езика трябва да се регулира, или не. Според мене, правилно е схващането, че ролята на езиковедите е не само да регистрират и обясняват промените в езика, но и да препоръчват и популяризират правилната употреба. С други думи, не е необходим специален рестриктивен закон за езика, а целенасочено образование и възпитание в ценностите на добрата езикова употреба. Може да се мисли обаче и за други практики. Всяка година Университетското издателство в Оксфорд публикува най-значимите нови думи, които ще бъдат включени в следващото издание на Оксфордския речник на английския език. Френското Министерство на културата и комуникациите наскоро публикува Ръководство за добра корпоративна езикова практика. Ръководството предлага примери за добри практики по езикови въпроси, свързани с бизнеса, с развитието на езиковите умения на служителите, с многоезиковото съдържание в интернет. Известно е, че Търговският закон в България регулира задължителното изписване на имената на фирмите на български език. Доколкото ми е известно обаче, няма изискване различни надписи, обяви и реклами на публични места да бъдат на български език или преведени на български. Няма квоти за български филми и българска музика в БНТ и БНР. Тоест може да се работи за популяризирането на правилната езикова употреба, като се използват различни средства.

 

- Бихте ли дали примери за добро книжовно владеене на езика сред хората, които са под прожекторите и ежедневно ни говорят от екрани и трибуни?


- Със сигурност хората, които работят в детските градини, училищата и университетите, в средствата за масова информация, държавните и общински служители, служителите в обществено значими институции - банки, библиотеки, читалища и др. - трябва да владеят и да използват правилно писмено и говоримо книжовния език.  Не бих искала да давам конкретни отрицателни примери, обратното - бих посочила, че БНТ и БНР и останалите национални ефирни телевизии и радиомрежи с национален характер дават добър пример за правилно използване на книжовния език (поне в частта, която познавам, без да мога да кажа, че съм редовен слушател и зрител). А и така трябва да бъде. Защото медиите са един от най-силните фактори, ако не най-силният, за влияние не само за формиране на общественото мнение, но и като модел за поведение. Не всички политици обаче демонстрират добро езиково поведение и далеч не си дават сметка колко е важен езикът както по отношение на изразяваното съдържание, така и по отношение на начина на изразяване. Дори някои от тях като че ли демонстрират пренебрежение към факта, че ако не отговарят на обществените очаквания за заеманата от тях позиция, могат да се превърнат в обект на подигравки. През последните години много полезно изследване направиха колегите от Софийския университет Владислав Миланов и Надежда Сталянова за езика на политиците и журналистите. За съжаление едно от заключенията от това изследване е, че не се наблюдава стремеж сред политиците да коригират езиковото си поведение, така че езикът им да е книжовен, да е разбираем, да се правят адекватни внушения, а не да се използват клишетата. Маргарет Тачър е често даван пример за политик, който се е консултирал със специалисти по отношение на езиковото си поведение. Доколкото ми е известно, националните медии преди години също са имали практиката да използват специалисти езиковеди както за консултации и обучение, така и при интервюта за работа. Смятам, че е добре подобна практика да се възобнови и разшири. И тук бих дала положителен пример - през миналата година НС и БНР поканиха сътрудници от Института за български език за лекции и дискусии на езикови въпроси.

 

- На рожден ден подобава да се откроят най-ярките постижения на ИБЕ. Бихте ли посочили онези, с които собенно се гордеете!


- Институтът за български език има значителни постижения в редица области на изследването на българския език - теоретични изследвания в областта на българската лексикология и лексикография, на българската граматика, на лексиката и граматиката на българските диалекти, за произхода на думите и имената - лични и географски, за историческия развой на българския език, при съпоставителните изследвания между български и други езици. Институтът е известен и с речниците, които издава. Ще спомена последните и най-големите: Официален правописен речник на българския език, новите томове от Речник на българския език и Български етимологичен речник. Най-много се гордея обаче с факта, че през последната година част от безценното богатство на Института за български език стана достъпно в интернет. Речникът на българския език има над пет хиляди уникални потребители, след него се нареждат онтологичният речник, свързващ синонимите в български и английски, речниците за синоними, фразеологизми, и нови думи, корпусът от съвременни текстове на български език и техни преводни еквиваленти на други езици, речникът и програмите за проверка на правописа. Над трийсет езикови ресурса са достъпни свободно за разпространение не само от страницата на Института за български език, но и от синхронизирани хранилища за езикови ресурси във всички европейски държави. Накрая, но не на последно място, ще спомена и Дигиталната карта на българските диалекти, която не само показва научни факти за историческото развитие и единството на българския език, но има за цел да внуши чувството за национална идентичност и общност на всички носители на българския език.

 

- Какви трябва да бъдат основните принципи на националната езикова политика? Важно ли е държавните институции да работят в тясна връзка с ИБЕ?


- Езиковата политика трябва да бъде целенасочена дейност на държавата по отношение на променящата се езиковата ситуация, езиковото обучение, чуждоезиковото влияние и отношението към езиковата интеграция на малцинствата. Езикова политика трябва да е насочена към съхранението на езика и културните традиции като символ на националната идентичност. Известно е, че в средата на миналия век МС упълномощава Института за български език за кодификация на книжовната норма с право за частични промени. В Института работи Службата за езикови справки, която разпространява и популяризира книжовните езикови норми и отговаря на въпроси по телефона и електронната поща. Институтът поддържа и Фейсбук страницата Езикови справки, която към момента има близо шест хиляди последователи. Променят се начините на общуване, особено с разпространението на социалните мрежи. Променят се социалните и културните стереотипи. При процесите на глобализация бързо навлиза чужда лексика, предимно английска. Процесите са по-бързи от обичайното,  но не са основание за тревога за чистотата на българския език и за неговото бъдеще. Преди няколко години по повод на разпространението на Белите книги имаше медийна кампания в европейските държави, озаглавена Дигиталната смърт на (френския, полския, българския, ...) език. Кампанията имаше за цел не да покаже, че европейските езици са застрашени от широката употреба на английския език или че някои малки езици може да изчезнат, а да обърне внимание на необходимостта от равнопоставено присъствие на всички европейски езици в дигиталното пространство. В този смисъл българският език не е застрашен. Независимо от липсата на финансиране българските езикови ресурси, създадени за относително кратко време от относително малък брой хора, са съотносими, а в някои случаи и по-добри, в сравнение с ресурсите за други езици. Езикът ни не е застрашен, трябва да го обичаме, ценим и пазим. Трябва да намерим всички - политици, учители, журналисти, общественици, учени - най-правилния и най-ползотворния път за развитие на образованието и науката. Искам да повторя накрая, че не само са необходими съвместни и дългосрочни политики и практики за развитие на образованието и научните изследвания, но тези политики и практики трябва да бъдат в синхрон с  предизвикателствата на времето, в което живеем.

 

интервю на Фрогнюз

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Никола Алтънков: Съветският съюз ни подгони като овце да участваме във войната срещу Германия 108| 13484 |07.05.2015 . Проф. Петър Иванов: Само нова партия може да доведе до промяна 67| 9907 |09.04.2015 . Проф. д-р Т. Кантарджиев пред Фрог: Завръща се смъртоносна болест 12| 6706 |27.01.2015 . Проф. Йорданов: След 100 г. ще се разбият расите; метисите са по-устойчивите хора 14| 11417 |16.12.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах