Неделя, 16 Декември 2018, 08:11
Frognews
34| 9806 |28.10.2010

Проф. Константинов: Гласът на българите в чужбина не е равнопоставен на този у нас

.
При послeдния вот гласът на избирател в чужбина бе равен на 87% от гласа в България, каза в интервю за eurochicago.com проф. Михаил Константинов.

- Проф. Константинов, обяснете как ЦИК проверява има ли избиратели, които са гласували повече от един път и колко бяха те на последните избори?

- След всички национални избори Главна дирекция ГРАО към МРРБ извършва проверка за евентуално двойно гласували избиратели. Такива случаи всеки път има между 300 и 1500 (напоследък са по-скоро 300). В някои от тях двойно гласуване всъщност няма, а се оказва, че е станала някаква грешка. Подозрителните случаи се дават на прокуратурата. През 2005 г. хванахме един юнак, гласувал 20 пъти и няколко други по 15 пъти – просто една група келеши от Бургас решила да се разходи до Варна и да погласува там. За целта си извадили на цветен копир копия от удостоверенията за гласуване на друго място. Хванахме ги, те си признаха и бяха глобени по 500 лв. Общо взето двойно гласувалите, доколкото ги има, не променят резултата при парламентарни, европейски и президентски избори. А иначе проверката на ГРАО струва няколко десетки хиляди лева.

- Друга, не по-малко дискутирана тема са удостоверенията за гласуване на друго място. В проекта за кодекс е разписано, че такива вече няма да могат да се издават освен на лицата, служебно заети в гласуването. Колко удостоверения бяха издадени и използвани през 2009 г.? Ако на избори за президент, евродепутати или парламент избирател гласува на друго място, това променя ли резултата?

- Удостоверенията за гласуване на друго място на едни избори са от 20 до 60 хиляди. Не е малко и затова решихме да махнем тази възможност – има начини с това да се спекулира. Ако на избори за Народно събрание, членове на Европейския парламент от Република България или президент някой гласува на друго място, това не променя резултата. Теоретично би могло да се промени само разпределението на мандатите по райони вътре в една партия, но тоталният резултат на партията в брой мандати не се променя.

- След като КС констатира, че в 23 секции в Турция няма доказателство за реалността на подадените в тях 18358 гласа (от които 18140 за ДПС), той касира изборите там и преизчисли изборните резултати. В резултат на това ДПС загуби един депутат в полза на ГЕРБ. Бихте ли обяснили същността на българската избирателна система. Какво води до това, че тя е толкова „чувствителна“ математически?

- За да обясня подробно нещата, ще трябва да изпиша няколко страници математически текст, което ще досади на повечето читатели. Накратко, нашата изборна система е двойно пропорционална (bi-proportional). Мандатите първо се разпределят на национално ниво, като всяка партия или коалиция, получила поне 4% от действителните гласове, получава мандати строго пропорционално на подадените за нея гласове в страната и чужбина. През първите години след избухването на демокрацията това ставаше по метода на Д’Ондт, а сега се прави по Хеър-Нимайер. Разликата в резултата по двата метода е незначителна.
След това мандатите на всяка партия се разпределят между нейните районни листи също пропорционално на подадените за листите гласове. До този момент всичко е пропорционално и разбираемо. Проблемът е, че във всеки район има предварително определен брой мандати пропорционално на населението. Поради това се оказва, че има райони с излишък и райони с недостиг на мандати. Започва една трета част от процедурата, която е достатъчно сложна. При нея именно се получават чудни за публиката неща.
Накратко, един глас в Силистра за партията А може да промени броя на мандатите на партията Б в Благоевград – системата е силно чувствителна. Има математическа теорема, според която при двойно пропорционалните системи са възможни немонотонности: в даден район партийна листа с по-малко гласове може да получи повече мандати от друга партийна листа с повече гласове. Това хората не го разбират. Между другото, и в САЩ при избирането на сенатори в рамките на всеки щат действа вариант на двойно пропорционална система, която на свой ред поощрява игрите с изборната география.
Повтарям, при българската изборна система немонотонностите не влияят на тоталния партиен резултат, а само “ощетяват” един партиен апаратчик за сметка на друг. Предложил съм няколко начина това да се избегне, но по различни причини политическите сили ги отхвърлят.

- Mного се говори за окрупняване на избирателните райони – решава ли то проблемите на избирателната система? Споменават се различни предложения за брой на райните – 20, 10, 6… Коя е най-удачната схема за окрупняване?

Най-добре е районите да се намалят от 31 на 20 чрез лепене на съседни райони, без те да се разкъсват. Това го предложих преди 3 години заедно с всички възможни изчисления – резултатите просто “заспиват”. Но не го пощяха. Щели били да се изпокарат партийните апаратчици в отделните райони. Да правят каквото щат.

- На последните парламентарни избори, избирателите в страната гласуваха едновременно за мажоритарни кандидати и за партийни листи. Българските граждани извън страната обаче не можеха да гласуват за мажоритарни кандидати, а само по пропорционалната система. Беше ли в такъв случай техният глас равен на този на сънародниците им в страната?

- Не, не беше. Един глас в чужбина беше равен на 87% от един глас в България (толкова е 209/240). На последните избори това с псевдомажоритарните кандидати беше пълна глупост. Глупостта я предложи БСП, въпреки че най-честно ги предупредих какво ще стане. Те, естествено, решиха, че ги лъжа. В резултат на това БСП загуби 8 мандата, а ГЕРБ спечели 13 в сравнение с чисто пропорционалния резултат, който иначе би се получил. Ако БСП не бяха се издънили така, със само 103 мандата Бойко Борисов щеше да се принуди да направи коалиция, най-вероятно със “Синята коалиция” – заради ЕНП. Така или иначе поредният опит за прекрояване на изборното законодателство в последния момент беше наказан. Както винаги и неизменно се е случвало досега.

- За разлика от избирателните райони в страната, в чужбина бюлетините не съдържат имена на кандидат-депутати, а се гласува само за партии и коалиции. Къде отиват гласовете от чужбина, над 150 000 на последните избори? Как те се отчитат? Изкривяват ли те резултатите в страната?

- Гласовете от чужбина се отчитат на национално ниво и партиите не ги губят. Така например, ако имате 16 000 гласа от чужбина, това ще ви донесе един мандат. В кой район обаче ще вземете този мандат, не се знае предварително. В този смисъл гласовете от чужбина могат да “изкривят” профила на вота по райони. Примерно гласовете от Турция дават всички (или всички без един) мандати в Кърджали на ДПС. Така местните българи остават без представителство.

- При въвеждане на преференциален вот, каквото е предложението, залегнало в новия Изборен кодекс, липсата на кандидатски листи в чужбина и съответно на преференциален вот, няма ли отново да е нарушение на равното избирателно право на българите в чужбина?


- Да, ще бъде нарушено това право. Но то и досега се нарушаваше по различни поводи. Примерно, на изборите за ВНС през 1990 г. българите в чужбина изобщо не гласуваха на втори тур в 3 района, където имаше балотаж (тогава системата беше смесена).

- В чужбина живеят над 1 млн. български граждани потенциални гласоподаватели. Вие лично подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „Чужбина“? Как може да стане това?


- Не само че го подкрепям, но съм предложил и съответен начин това да стане. За целта мандатите по райони следва да се определят пропорционално на гласувалите (а не на населението). Така през 2005 г. щеше да има 32 МИР за чужбина с 5 мандата, а през 2009 г. в този МИР щяха да се избират цели 9 депутата. Естествено, наличието на такъв МИР не променя общия резултат (в брой мандати) на партиите.

- Вие вече няколко години предлагате да бъде въведено дистанционно електронно гласуване по интернет. В проекта за изборен кодекс е залегнало такова предложение – кажете ни нещо повече за него. Как ще се получават кодовете за гласуване, по-специално в чужбина? Как системата ще бъде защитена от контролиран вот и купуване на гласове?


- Още не е решено как ще се получават кодовете. Може евентуално да стане с препоръчана поща. Има и други начини. За съжаление, системата не може да бъде защитена от контролиран вот (на Запад му викат family voting и той е характерен за малцинствените затворени общности). Същото се отнася и за купения вот – неизбежен е. Именно тези причини се изтъкват най-често от противниците на дистанционното електронно гласуване. Но рано или късно това гласуване ще се наложи. Ако не ни забърше някоя опашка на комета междувременно, защото тогава ще изчезнат и компютрите и телекомуникациите. А може и ние да изчезнем.

- Ще се приеме ли все пак Изборният кодекс до края на годината?

- Надявам се. Може би, защото го чувствам малко като свой – все пак първия такъв кодекс го предложих още през 1997 г. Участвах в писането и на втория. Сегашният трети кодекс е по същия модел. А иначе на управляващите просто им трябва нещо успешно, извън ловенето на престъпници и строежа на магистрали. Така че, ако имат малко акъл (а те имат добри пиари), спешно ще вкарат и приемат Изборния кодекс. Впрочем, ще видим. Както беше казал Айнщайн, водородът и човешката глупост са най-разпространените неща във Вселената.

www.eurochicago.com
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Знеполски: Елитите на БКП и службите бяха наясно с промяната 76| 20355 |25.10.2010 . М. Мурджов: Българите не са дозрели за ромската интеграция 23| 7751 |24.09.2010 . Проф. Александрова: Бойко най-добре играе гняв в политическия театър 34| 14115 |19.09.2010 . Проф. Г.Касчиев: Комисионите в енергетиката се пренасочват към новата власт 37| 15328 |15.09.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах