Сряда, 12 Декември 2018, 21:08
Frognews
42| 11342 |15.12.2010

Проф. Попконстантинов: Лакомията е вредна за археологията и за нашите паметници

.
проф. Казимир Попконстантинов
Винаги съм бил противник науката да бъде използвана за политически цели. 50-60 години управляващите само се “кипрят” с това, което археолозите са открили, проучили, изтръгнали от земята. Перперикон е сред най-фрапантните случаи на лакомия в българската археология, казва известният учен.

Казимир Попконстантинов е професор по археология във Великотърновския университет. Бивш декан на Православния богословски факултет и ръководител на катедра „Археология”. Научните му интереси са свързани със средновековната българска култура – археологически паметници и епиграфски надписи. През 2004 г. е удостоен с Хердерова награда. Член е на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол открива в развалините на манастирския комплекс мощи на Св. Йоан Предтеча. Един от 8-те български археолози, наградени от Министерство на културата за изключителен принос в развитието на археологията и популяризиране на българското културно наследство

интервю на Мая Стоянова

- Проф. Попконстантинов, през това лято направихте откритие, което нашите политици превърнаха в сензация. Само преди ден получихте една от наградите на Министерство на културата за принос в развитието на археологическата наука и популяризиране на културното наследство.Има те ли усещането, че управляващите се опитват да си правят пиар на чужд гръб?

- Откритието, което бе направено от мен и екипа ми на остров св.Иван на 28 -29 юли т.г. няма нищо общо с политиката и не съм позволил да бъде експлоатирано нито от политици, нито от политически партии. Винаги съм бил противник на това, науката да бъде използвана за политически цели. Затова не съм усетил да има опит от страна на управляващите да бъде подведено общественото мнение. Още повече, че именно един от министрите – колегата Божидар Димитров, който не в качеството си на министър, а на археолог, е първият, който заедно със сътрудника Виолета Димова провеждат разкопки на острова и разкриват основите както на манастирския храм от 13 век, така и основите на този храм, в който ние тази година открихме частица от мощите на свети Йоан. Така, че това откритие не е пиар на никого.

- То обаче разбуни духовете в обществото, българската църква пък бе доста предпазлива в реакциите си, това беше ли притеснително за вас?

- Бих искал да подчертая една съществена особеност на това откритие, която бе оповестена вече на българската общественост. За първи път в световната археология, християнска и библейска, се открива “ин сито”, тоест на място, в археологическа среда, частица от мощите на св. Йоан Предтеча. Това е доказано на 300% благодарение на надписа, автентичен сертификат и то на години 1500, открит върху каменната кутийка, в която те бяха положени. От нея е видно също, че те са били пренесени, може би от Константинопол или от Йерусалим, но не с цел поклонение, а за освещаване на храма на острова св.Иван, който е посветен на Предтеча. Българската православна църква, в лицето на Светия синод, съвсем уместно предпазливо изчака и доста късно изказа своето мнение, с което припотвърди това, което се отнася до открития от нас археологически материал. Защото повече от митрополитите в Синода са достатъчно вещи и достатъчно добре познават тази проблематика. Те бяха много внимателни, но не се усъмниха в достоверността на нашето откритие. Добра илюстрация на това отношение на църквата към светите мощи на Йоан е фактът, че те бяха пренесени за поклонение в катедралния храм “Св.Александър Невски” в София. А всички те знаят, че не може да се пренесе нещо за поклонени, в чиято истинност ние не сме убедени, ако има и най-малкото съмнение в тяхната святост.

- През последните 20 години нито едно българско правителство на успя да създаде цялостна концепция за опазване на културните ни ценности, какво загуби археологията от това?

- Този въпрос ме засяга лично като археолог и изследовател. Истина е, че в продължение на толкова години, а и сега отново се гледа не с особен респект не само към археологическите паметници, но и към други културни ценности, където е закътана нашата духовност. Почти всяко правителство, но не от 15-20, а от 50-60 години се кипрят с това, което е открито, проучено, изтръгнато от земята благодарение на професионалните усилия и много труд на българските археолози. Какво разбирам под “кипрене” – ами организирането на изложби в чужбина, например в Бон, открита от някой министър- председател. Това аз го наричам “експлоатиране” на нашия труд, без да има възвращаемост. Защото, когато ние искаме средства, те не са за нас, а за самите археологически обекти. Нека да погледнем паметниците в Плиска и Преслав. В тяхното реставрация и консервация са вложени огромни средства, но до голяма степен те не са направени професионално. Дълги години стърчеше арматурата, която служеше като основа за реставрация и консервация на обектите, което е явен белег за липса на професионализъм.

- Има ли някаква промяна в поведението на управляващите днес към културните ни ценности и тяхното опазване?

- Сега според мен правителството на Борисов отделя достатъчно средства за археологически разкопки. Тази година само бяха отпуснати 900 000 лева и то в ситуация на икономическа криза. След посещението на министър Дянков на средновековните ни столици Плиска, Преслав, Търново, остров св.Иван, той обеща да отделят достатъчно средства за националните археологически обекти, защото всичко това има възвращаемост. Но тук е мястото на Министерството на културата, което трябва да се намеси по отношение на разходването на парите за проучване, консервация и реставрация на паметниците. На мен ми се струва, че твърде много понякога се разпростират тези пари. Във всяко село, където има могила, се хвърлят средства за разкопки, за да се види, има ли там някакво злато, за да може нашата малка община или музейче да се кипри с голямо откритие, белким дойдат туристи. Това са излишни разходи, които обаче не могат да бъдат възстановени повече. А когато става дума за консервация и реставрация на паметници от национално значение – тогава много често няма пари. Тогава ние волю-неволю унищожаваме самия паметник, лишавайки наследниците ни от тази културна ценност. Може би след 20, 50 или 100 години, ще разполагаме с нови, усъвършенствани методи на изследвания, които да ни позволят наистина по друг начин да бъдат финансирани археологическите разкопки и опазването на културното ни наследство.

- В гилдията се коментира, че се използват двойни стандарти по отношение на финансирането на археологическите проучвания, че няма достатъчна прозрачност при избора на обектите, за които се отделят пари. Споделяте ли подобна теза?

- Не е необходимо човек да е от гилдията, за да не вижда прилагането на този двоен стандарт. Мои приятели, които нямат нищо общо с археологията, често коментират това с мене. Не може за Плиска, за Преслав, където се проучват толкова много паметници, да бъдат отпуснати за един археологически сезон 100 000 лева, а само за един археологически обект – да се дават 180 000, при това целево. Това се нарича лакомия, спекулация, това е безумие да се харчат такива огромни средства. А критичният момент се улавя много лесно - например, когато един или двама археолози проучват един обект с 150 или 200 души. Това е аномалия и тя е против науката, защото археологията е изключително сериозна наука. И ако някои мои колеги не си дават сметка, то всичко, което те правят, е не само за сметка на самия паметник, но и в ущърб на археологията. Имаме достатъчно примери в това отношение.

- Може ли да назовете някои от най-фрапантните случаи?

- Един от най-фрапантните е паметникът до село Перперек (б.ред.Перперикон), където от доста години работи колегата Николай Овчаров, който много хора професоровстват. Той сам си казва:“Да, за моят обект, който проучвам, аз получавам сто и толкова хиляди”. Може ли този обект да бъде въобще нечий, да бъде някому бащиния. Ами този пример е изключително емблематичен и е трън в очите на много мои колеги, които съвсем основателно недоволстват срещу подобни практики. Аз нямам право да се оплаквам, защото обектите на които работя, са финансово обезпечени, но аз и екипът ми никога не проявяваме лакомия. Ето един пресен пример. След като бе направено откритието на частица от мощите на св.Йоан на остров св.Иван, от МК целево отпуснаха 30 000 лева, за да продължим проучванията на острова. Но тези пари ни бяха много, защото нямаше време, в което да ги усвоим. Затова предложихме да ни предоставят само 15 000 лева, а останалите да бъдат насочени за археологически обекти на други колеги, които се нуждаят от средства за разкопки, реставрация или консервация, това може да бъде проверено. С това ние показахме, че сред археолозите може да има лоялност, а не както се казва по народно му - лакомия. И разбира се имам надежда, че нашите проучвания на острова ще продължат и през следващата година.

- Казвате, че остров св.Иван е един много приятен ребус. С какво този манастир е толкова важен за българската история, крие ли и други изненади?

- Манастирът на острова е изключително интересен не само за средновековната българска култура, но и за културата на Византия. Изследователите, работили на него, в това число и моя екип /н.с. Соня Дражева, д-р Росина Костова/ все още не сме открили отговора на въпроса, с какво остров св.Иван е привлякъл вниманието на Константинопол и патриаршията, за да построят този манастир. Подобен въпрос стои и за остров Халки, където са намерили приют прогонените оттук монаси през 1629 година. Предполагаме, че тук най-вероятно е имало светилище, в близост до островите на Созопол. Според някои колеги то е било посветено на бог Аполон, позовавайки се на статуята, която е била издигната на близкия остров св.Кирик и Йолита. Но дискусиите в тази посока продължават и затова ги оставям настрана. Моето дълбоко убеждение е , че храмът е построен върху основите или на мястото където е било тракийско светилище. По посока на топографската приемственост бихме могли да търсим връзка между култа към бог Аполон и култа към св.Йоан Предтеча – една идея, за която ние ще търсим допълнителна основа, аргументи в тази посока. И след като храмът, който е от кр.4 и нач. На 5 век, там където открихме реликварий с частицата от мощите на св.Йоан, е бил е унищожен по време аварското нашествие през 586 година, 20 или 50 години отново е възстановен от Константинопол. Това е ключовият момент, който ни открехва завесата за подбудите, които са накарали Константинопол и патриаршията да възстанови един външен за тях манастир.

- Откриването на реликвария на остров св.Иван ли беше най-голямата изненада за вас?

- Лично за мен най-неочаквано беше откриването на тази кутийка, а не толкова откриването на реликвария с мощите. Защото в същност ние за първи път се докоснахме до една тайна, която беше забулена толкова дълго време както за изследователите, така и за историци и изкуствоведи – как точно е ставало пренасянето на светите мощи. Защото по стенописи, мозаични пана, които са в храмовете, се виждат само реликвариите. Този текст върху кутийката, в които са били пренесени частица от мощите на светеца, ни дава категоричния отговора на въпроса кога е как са били пренесени светите мощи. Очевидно те са били донасяни в един вид контейнери, и чак тогава са били поставяни в реликвариите.

- Възможно ли е в храма да бъдат открити реликви и на други християнски светци?

- Не мисля, че могат да се намерят други артефакти, свързани с мощи на светци, защото в манастирския храм от 13 век, в олтарната част, където обикновено се полагат, няма никакви следи от подобни реликви. А това навежда на мисълта, че още при разрушаването на храма, реликварият - мястото, където се съхраняват мощите и където придобиват святост, е бил взет.

- Вие сте сред най-добрите епиграфи у нас, от дълги години изучавате азбуката на братята Кирил и Методи, редица средновековни епиграфски паметници. До къде стигнаха проучванията ви в тази област?

- Светите братя Кирил и Методи, техните ученици и следовници са ни оставили изключително богато епиграфско наследство. Може да прозвучи малко нескромно, но аз съм единственият некабинетен учен, който като действащ археолог и епиграф проучва активно епиграфските паметници от Първото българско царство. Лично аз съм открил и изучил около 1200 надписа, както от Първата, така и от Втората българска държава. И като всеки родолюбец винаги дълбоко съм се вълнувал, когато се докосвам до азбуката – глаголица и кирилица, която са ни оставили двамата братя и техните ученици. Особен интерес имам към руническата писменост, която е донесена от прабългарите по нашите земи. Много години съм посветил на проучванията на откритите у нас скриптории. Това са сгради, в които се пише, превеждат и орнаментират книги, нещо подобно на едно съвременно издателство. Във филмът “Името на розата” по Умберто Еко беше прекрасно илюстрирано какво точно представляват тези паметници. Досега аз съм проучвал три скриптория – единият при Равна, Провадийско, където е построен манастир от княз Борис. Бил е предназначен за неговия син Симеон, високо образован човек, който преди да стане цар, се е замонашил., баща му го е подготвял да оглави православната църква. Но 853 г. хвърля монашеското расо и надява на раменете си атрибутите на княза. В този скрипторий, който проучихме заедно с колегата ст.н.с Павел Георгиев, открихме близо 350 надписа, в които са били ползвани пет графични системи – нещо, което е непознато в целия християнски свят. В тези пет графични системи се включват руническото писмо на прабългарите, гръцко, латинско, кирилица, глаголи, билингви тоест – двуезично писане. Това е още една илюстрация на какво ниво са били манастирите – духовните центрове на Първото българско царство. От друга страна, това обстоятелство поставя този манастир на върха на пирамидата на старобългаристика не само в ареала на България, но като цяло. “История скрипториум” е също в манастир, построен от свети княз Борис, посветен на св.Богородица, както и този в Равна. Намира се в местността Караач теке във Варна и е респектиращ със своите размери – 40 м.дължина и 10 м. ширина – нещо, което е непознато в средновековна България. И третият скриптории е този на остров св.Иван, който е от по-късен период, но също поднася много приятни изненади.

- Наскоро излезе на пазара книгата “Тракийски летописи”, в която авторите лансират идеята, че траките са имали своя азбука и писмо, че са оставили много писмени сведения. Как гледате на това изследване?

- Много моля на тази тема, както се казва, да не ме закачате, не заради друго, а защото ще трябва да бъда изключително саркастичен, а не искам. Сложил съм си един филтър, защото това са по моему дилетантски размишления, които не бих искал да коментирам.

- От доста година работите на манастира на чъргубиля Мостич. Каква нова информация получихте от проучванията, които направихте през последните години?

- Резултатите от последните проучвания, които направихме съвместно с д-р Росина Костова, са много интересни, защото преобращат известната досега теза, че това е манастир на чъргубиля Мостич, както той е известен и за науката, и за публиката. Те показват, че този манастир трябва да се нарича “манастира на Георги монах и синкел български”. Откритията, които направихме през 2006 г. всъщност са свързани с историята на един аристократичен български род, дал на Средновековна България двама велики мъже - нещо което досега не беше известно на науката нито от археологическите проучвания, нито от епиграфските паметници.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Константинов: Гласът на българите в чужбина не е равнопоставен на този у нас 34| 9805 |28.10.2010 . Проф. Знеполски: Елитите на БКП и службите бяха наясно с промяната 76| 20349 |25.10.2010 . Проф. Александрова: Бойко най-добре играе гняв в политическия театър 34| 14114 |19.09.2010 . Проф. Г.Касчиев: Комисионите в енергетиката се пренасочват към новата власт 37| 15323 |15.09.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах