Четвъртък, 20 Септември 2018, 12:03
Frognews
13| 9498 |04.08.2015

Проф. М. Славова: Искахме Йордан Радичков за омбудсман

.
Професор Мария Славова
Когато писахме Закона за омбудсмана, направихме обсъждане на форум, на който дойдоха представители на неправителствени организации. Тогава в процеса на обсъждане си мислехме за Йордан Радичков. Защото смятахме, че това е човекът. Сега сравнете Йордан Радичков с Мая Манолова. Говорим за доверието. Да застане там Йордан Радичков и всички с болки и тежнения зад него, да видим как ще се чувства политическата власт?

Това каза пред Фрог нюз проф. Мария Славова, преподавател по Административно  право в Софийския университет. Ето какво още сподели тя за ролята на омбудсмана и избора на Манолова за този пост:

 
- Проф. Славова, вие сте автор на две книги за омбудсмана, участвали в създаването на Закона за омбудсмана. Ще може ли новоизбраният омбудсман Мая Манолова да се справи със задачите си като защитник на хората?

- Трябва да можем да разграничим конкретния избор на омбудсман от това, какво представлява институцията. Коментарите, които последваха избора на Мая Манолова за омбудсман показаха, че хората не разбират каква е функцията на тази институция. Тъжното е, че и самата Манолова не я схваща. За да бъде полезен омбудсманът трябва безспорно да има доверието на хората. Когато си политически оцветен и пристрастен, когато си държал едната страна в разпределението на силите в парламента, това доверие  практически е унищожено. Бях в работната група по създаването на Закона за омбудсмана и всъщност първата ми книга, от 2004 г., беше посветена на бъдещия закон. Беше важно да я напиша, за да предложа модел на депутатите да надградят над опита и грешките на другите държави и когато приемат закона да имат предвид как се е развила институцията.

- Къде по света имаше тогава омбудсман?

-Към онзи момент омбудсмани имаше в 120 страни по света, в почти цяла Европа, с изключение на България, Турция и Словакия. Дори в Албания имаше омбудсман. И в Казакстан, а у нас липсваше разбирането, че трябва да се създаде независима институция, извън основните три власти, която да посочва слабостите на властта по сигнали на гражданите и техните организации. Още тогава не се разбираше потенциалната полза от омбудсмана и се смяташе, че ще приемем закон за омбудсмана, защото ни го налагат от Европа.


- Малко известно е къде за първи път се е появил обществен защитник.

-Институцията е възникнала в Швеция, когато под влияние на Наполеоновите войни, самото население е стигнало да необходимостта да напусне идеята за наследствената монархия и да стигне до решението за избор на монарх. И това е шведския крал Густав, в чиято Конституция за първи път се записва институцията омбудсман. Думата е скандинавска и означава представител на хората пред властта. Това е идеята. За това се страхувам, че в българския модел институцията е лишена от възможност за представителство. Омбудсманът с категорични политически пристрастия, изразявани  нерядко скандално при дейността на три парламента, какъвто е случаят с Мая Манолова, е обречен на неефективност, защото няма да се възприема като представител на всички хора.


- Но всички добре помним как Мая Манолова наруши Закона за изборите, когато в деня за размисъл преди изборите огласи т. нар. Костинбродска афера. Не се ли прави тежък компромис с избора на човек, който сам нарушава правилата?

 

- Не трябва да се прощава нито едно нарушение, дори съмнението в нарушение не трябва да се прощава. В една Швеция, откъдето идва институцията омбудсман, и най-малкото съмнение не позволява на кандидатите да бъдат дори обсъждани в публичното пространство. Ние си затваряме очите и това е болест на политиците. Те са разбрали, че омбудсманът няма кой знае какви правомощия и някак си не се интересуват от тази длъжност. Дори усетих в мнозинството едно облекчение, че сега Мая Манолова няма да им пречи в парламента. По същият начин чувам, че се говори за нашият представител в Люксембург-генералният адвокат. Това е такова безхаберие и такава безотговорност! Да не огледаш човека, който ще заеме за определен период от време една длъжност, която е национално представителна. Това е политическа безотговорност!

- Защо се правят такива избори?

- Ние нямаме политическата култура, нямаме общественото мнение за омбудсмана, иначе казано отсъства готовност  у гражданите да се вгледат в кандидати за поста и го преценяват внимателно, да участват в обсъждането на кандидатурата му. Омбудсманът може да работи само в общество с висока готовност за участие в управлението. Шведският модел е дори агресивен. Той бива създаден при един много силен крал, като на него се поверява да наблюдава всички власти, не само изпълнителната, която е ядрото на неговата функция, но и съдебната власт. Той докладва на краля къде са грешките, проблемите и къде може да се стигне до народно недоволство. Иначе казано това е един ходатай на гражданите пред официалната власт. И тя драговолно се вслушва в тези съвети, защото й се спестяват изненадите от недоволство. Или както е казал Раковски: овладява се „ревът от улицата”. Омбудсманът овладява този рев от улицата, за да може властта да проведе, когато е добронамерена, своите добри инициативи. Или най-малкото да се запази от бунта на хората и да се възпроизведе в удобните си синекурни позиции. Иначе казано, омбудсманът е полезен и за властта, ако бъде оставен да осветява проблемите, защото може да покаже готовност у народните избранници и техните колеги от изпълнителната и съдебната власт да отразят настроенията на хората.

- Как се справяха до сега нашите омбудсмани?

-Не бих казала, че се справяха добре, с изключение на някои опити на Константин Пенчев, с оглед  на правомощията му да сезира Конституционния съд и да предлага тълкувателни решения на ВАС и ВКС по проблеми с нееднообразна съдебна практика. Не твърдя, че всички подобни опити бяха сполучливи, но се поставиха важни въпроси исе постигнаха знаменателни решения по конкретни практически проблеми. Според мен най-важното качество на омбудсмана обаче, да бъде прожектор на общественото недоволство, не беше изпълнено.Не беше изпълнена и анализаторската, стратегическата функция на омбудсмана. Тази функция на омбудсмана е основното му задължение - да усети къде не работи властта, да й даде знак да се поправи и това да го каже на глас. Да предупреди хората, да каже високо къде работата не върви, кой се обогатява извънмерно, кой злоупотребява със служебното си положение, кой не си върши работата от некадърност. Този неуспех обаче не се дължи на самия омбудсман, а на отсъствието на респект към него от най-важните фигури в държавата. Не го смятат за важен, защото зад него не стои непоколебимо народното недоволство, както трябва да бъде.

Политиците често се измъкват от неудобните въпроси на журналистите като казват, че не могат да направят исканата преценка, защото това е работа на съда и прокуратурата. Но съдът и прокуратурата действат в рамките на сложни и бавни производства,  в които могат и да се заметат следите, както в онази история с пернишкия заместник окръжен прокурор , по отношение на когото беше образувано произвоство за рекет с неизвестен извършител, въпреки категоричната експертиза на специалистите. Гарван гарвану око не вади, казва народът. А омбудсманът може да действа веднага като посочи виновника. Той не е обвързан от сложни процедури, застава пред медиите и казва истината. Може и да сбърка, но подобна грешка, ще бъде в търсене на истината и нему няма да се търси отговорност и той няма да бъде осъден за клевета.

Жалбите и сигналите до омбудсмана трябва да се огласяват непрекъснато чрез медиите. Омбудсманът трябва да бъде по телевизията и по вестниците непрестанно. Единственото пристрастие, единствената партия на омбудсмана е интересът на хората. Но този интерес трябва да се осмисли философски, да се провери, да се подкерпи статистичеси, научно. Омбудсманът може да бъде много добро острие срещу корупцията, като казва нещата такива каквито са. Вярно е, че той няма реални оперативни правомощия. Но може да посочи грешките. Неговата фигура е една трибуна.  И ако на медиите се забрани да общуват с омбудсмана, то той тогава няма да може да си свърши работата. За съжаление Законът за омбудсмана не влезе в сила в най-добрите му варианти.

 

-  Какво имате предвид?

- Законът за омбудсмана не предвиди контрол върху дейността му. Самият омбудсман от една страна няма правомощия, но от друга е безконтролен. Може да мине цял мандат, в които да се показва по телевизията, без да казва нищо важно, както стори Гиньо Ганев. Заради своето политическо безразличие, той не свърши почти нищо, въпреки, че имаше завидни качества на юрист и говорител. Той умееше да изказва с красиви думи неудобни истини, без да посочка причините за тях. Той  не посегна на своите съпартийци, които управляваха по онова време, не посочи грешките им. Опасявам се, че това няма да бъде свършено и сега. Ако омбудсманът не укаже  къде са грешките в управлението, значи, че не си е свършил работата. Той се отчита с доклад за свършеното пред парламента. Това предполага веднъж в годината да бъдат описани случаите на незаконосъобразност или нецелесъобразност в работата на изпълнителната власт и на основата на тези заключения да се приготвят промени в действащото законодателство или да се приемат съответнитие подзаконови актове или да се види къде не прилагаме европейските директиви. Ако докладът е формален, неприложим, то той следва да не бъде приет от парламентът и омбудсманът да бъде свален предсрочно от поста си. Така и омбудсманът ще подлежи на контрол и това ще повиши доверието в неговата работа. Едва тогава той ще може да осъществи предназначението си. Онова, което има значение за хората и за насърчаване на доверието им към властта е да се излезе с конкретни казуси и по тях да се дадат съответните препоръки. Така хората ще могат да получат от омбудсмана конкретен съвет. Не случайно в Австрия омбудсманът се нарича адвокат на народа. Той в качеството си на публичен съветник трябва да излиза по телевизията и да предупреждава всички ни: Злоупотребяват с вашите интереси в сферата на енергетиката, на комуналните услуги, на образованието. Внимавайте, подвеждат ви, принуждават ви да нарушавате закона, когато се стремите да постигнете елементарна заетост, да получите здравеопазване или образование.

        
- Но това изобщо няма да се хареса на политиците ни.

- Вярно е, че това предполага да се засегнат политиците от изпълнителната власт, където е и големият проблем на всяко управление. От една страна омбудсманът може да бъде помощник на парламента, давайки стратегически препоръки. или подсказвайки болните територии, по които да се проведе парламентарни яконтрол.  Иска ми са да вярвам, че всеки човек се променя и сегашният кандидат може да надрасне себе си. Всеки има право на втори шанс, както казва Кенеди.

 

- Има ли аналогия между омбудсмана и арменския поп, каквито аналогии се направиха?

- Това понятие се появи в пресата при избора на първия столичен омбудсман. По този повод тогава във весник „Стършел”  излезе една симпатична статия със заглавие: „Арменски поп или вуйчо владика”. Това е един вид народната транскрипция как хората гледат на общественият защитник. Да се оплачеш на арменския поп не е било чак толкова невъзможна мисия. Защото той си е имал своите духовни възможности и е можел да извисява морала, когато не е имало никаква друга надежда. Ако омбудсманът може да извиси морала на политиците, той ще е свършил работата на всички арменски попове и владици, взети заедно.

- Какви хора в света обикновено стават омбудсмани?

- През 2014 г. във втората си книга, посветена на омбудсмана, направих преглед на приложенето на действащия закон и на българската практика. Много внимателно проследих как работят по света. Реално няма изискване за някакъв вид образование, но смятам, че юристът би бил най-полезен, защото става дума за юридически процедури. И за да спестиш на хората лутането, трябва да разбираш от тези процедури. Не навсякъде по света омбудсманът е юрист, но навсякъде е безспорен авторитете и с висок морал. В САЩ например има омбудсмани само в търговските корпорации и университетите и това са хора, на които всички вярват и които могат да защитават интересите им. В Германия на национално равнище омбудсманът се проявява при военната служба. В Германия и в Италия има местни омбудсмани. Важно е да не се забравя, че омбудсманът е едноличен орган, който не стои в йерархия. Смисълът е той да бъде независим от всички, но да няма свои подчинени. Колега обясняваше наскоро, че омбудсманите имат шапка в Европа. Това е грубо невярно. Има европейски обмудсман, който упражнява контрол само върху европейските институции. Той няма правомощия върху националните омбудсмани. Най-широко възприеманият модел е датският. През 1976 г. от Дания се копират чертите на омбудсмана най-напред във Великобритания и Ирландия и след това в останалия свят. В Казахстан възприеха омбудсман, който се избира от Министерския съвет. Но това е една сбъркана конструкция да се назначава от органа, който той проверява, какъвто е случаят с общинските омбудсмани у нас. Общинският съвет избира общественият защитник и му плаща заплатата. Това е обречена фигура, която не върши никаква работа, защото беше погрешно записано в Закона за местното самоуправление и местната администрация. По-добре беше да се даде възможност той да се избира от населението. Иначе се предполага зависимост.

- Има ли страни, в които общественият защитник да се е превърнал в национален герой?

- Да, разбира се!. Ярък пример за това е омбудсуумънът в град Гент, вторият по големина град в Белгия. Създали са й канцелария точно в центъра на града, в стара сграда, срещу катедралата, в която хората ходят като на поклонение. Като се влезе през една врата, вътре има пространство колкото един площад, на който стоят омбудсманът и неговите сътрудници. Всеки случай се разследва. И хората отиват там с изключителна вяра. Нейното име е възпято. При нас добрият опит беше Константин Пенчев. До избора на Манолова се стигна, защото политиците проявиха нехайство. Те не се вгледаха във възможността да изберат една действително притегателна и морална фигура. Не можеш да си позволиш да избереш човек, в чиито финанси има повече или по-малко основателни съмнения, че са добити по неправомерен начин. Това бламира цялата идея. Когато е добър омбудсманът е сърцевед, той е човек с авторитет, което го прави национално разпознаваем. Когато писахме закона, направихме обсъждане на форум, на който дойдоха представители на неправителествени организации. След това политиците в парламента политизираха избора на омбудсман и той се провали 4 пъти. Имаше поредица от неподходящи предложения, почти всички партийни. Но тогава в процеса на обсъждане, с неправителствените организации си мислехме за Йордан Радичков. Защото смятахме, че това е човекът. Сега сравнете Йордан Радичков с Мая Манолова. Говорим за доверието. Да застане там Йордан Радичков и всички с болки и тежнения зад него, да видим как ще се чувства политическата власт?

 

интервю на Катя Илиева

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. С. Гроздев: Заблуждават обществото, че имаме успешни математици 23| 19230 |17.06.2015 . Проф. Петков: Работодатели чакат студентите ми след изпитa, за да ги наемат 13| 27588 |11.06.2015 . Проф. Петков: С 1 изречение Москов реши съдбата на студентите парамедици! 38| 22278 |25.05.2015 . Проф. Коева: Говоренето на езици предпазва мозъка от болести 4| 8611 |14.05.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах