Сряда, 21 Ноември 2018, 00:03
Frognews
47| 8787 |28.06.2010

Рачо Петров: Сбърканият преход генерира кризи

.
Рачо Петров Източник: Frognews.bg
Неадекватните червени капиталисти са фактор за икономически и финансови трусове. Не пипайте валутния борд, не приватизирайте сега, не вдигайте данъци, не ни трябва АЕЦ „Белене”, съветва икономистът.



Рачо Петров, е бил шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения, зам.-министър на икономиката в кабинета на първото демократично правителство, консултант на български и западни компании. Внук на българския премиер генерал Рачо Петров, оглавявал кабинети през периода 1901-1906 г.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Петров, държавата съкращава непрекъснато разходи, няма пари, но и фирмите блокират работа, съкращават хора, фалират. Само финансова ли е тогава кризата или и икономическа?


- Икономиката и финансите са в непрекъснато взаимодействие, имат много общо и взаимна зависимост. Финанси без икономика няма, освен ако не развивате казино или публичен дом. Но и икономика без финанси, без предварително финансиране също не съществува. Тоест, говорим за една комплексна криза, която в България се оформи за сравнително кратко време. Тук съществуват остри противоречия, които нямат еквивалент в света по принцип. От друга страна, за кризата у нас се говори доста еднопластово и схематично, представя се като привнесен от вън проблем, тоест чужд. Но това далеч не е вярно. Анализите, които правя, сочат, че генезисът на сегашните проблеми в икономиката и финансите са заложени доста години преди избухването на кризата в света и затова у нас тя се превръща сега в истинско бедствие. Подценявахме ги, беше ни удобно да не ги забелязваме, а много фактори от държавното и стопанското управление не искаха да се говори по тези опасни теми.

- Какви са тези подводни мини, кога са активирани?

- Пропускаме, че през изминалите 20 г. у нас никога не е имало програма, план за преминаване от централизирана, планова икономика към пазарна. Не само е нямало, но и не е правен опит за реализиране на подобна идея след падането на комунистическия режим.

- А планът „Ран - Ът”, иницииран от Андрей Луканов, не беше ли такъв опит?


- Възможно идеята да е била такава, но резултатът се оказа друг. Когато в началото на прехода Андрей Луканов е поканил специалисти да направят програмата „Ран - Ът” се е получила една много интересна ситуация. В изработката й са участвали 22-а американци с повече от 20 г. практически опит. Това са хора, работили изключително в условията на пазарна икономика, при това в англосаксонския й вариант. От наша страна участват 17 души, подчертавам учени, в това число Иван Костов, проф. Димитър Иванов, проф. Ангелов и др. С много от тях лично се познавам, но ако реално не си се сблъскал с проблематиката, каквато и програма да ти предложат, ти не си адекватен да я приложиш в условията на страна като България. И това се доказа през тези 20 години. Програмата по същество третира онова, което разбират онези 22-а американски специалисти от своята позиция, но нямат нищо насреща, което да им покаже реалностите, в които живее и се развива нашата икономика. Затова и трудът им често се сравнява като план за разорението на България. Тоест, генезиса на днешната криза трябва да се търси и от там.

В този ред на мисли трябва да признаем, че съществува една друга програма, която управляващите до 1990 г. не искат да разкажат и да признаят.

- Какъв е този таен план?


- Той е за преминаването на властта от политическа в икономическа. Тя не е свързана с мотото „с кръв сме взели властта, с кръв ще я дадем”, а с нова философия – „с кръв сме я взели, с пари трябва да я задържим властта”. Това е актуалната формула на прехода. Трябва да е ясно, че хората, които до падането на комунизма са били в управлението в една или друга степен и под различна форма, все още не са го напуснали и продължават да участват в този процес, независимо от това дали са знаели, можели, дали изобщо са били в състояние да правят нещо полезно и икономически целесъобразно. Така че новите червени капиталисти с неадекватното си икономическо поведение са фактор и са допринесли също за кризата. Но в такъв аспект проблемът не се коментира, внушава се, че всичко се е случило извън нас.

- Какви други подводните камъни от началото на прехода, генерират днешните проблеми?

- Такъв подводен камък е фактът, че западните фирми и икономики не направиха 20 години почти нищо, за да се развиват и оцелеят предприятията и дружествата от реформиращия се Източен блок, както и икономиките на държавите от него. С не малкото участие на западните държави беше напълно разрушена базата на развитие на икономиката на страни като България, но това никой не го отчиташе. Западните икономики искаха арогантно да влезнат на необятните руски пазари и на нашите, да вземат поръчките без да отчитат особености на тези пазари, но и без да се интересуват какво става с фирмите от източния блок, които отпадат от този пазар, без да се мисли как те ще се адаптират. България заемаше челните места в някои производства, имаше тясна специализация, но загуби всичко. Ето и това са реални предпоставки за настоящата криза, генериращи напрежение още от началото на 90-те г. на миналия век. Към тях естествено трябва да добавим масовата приватизация по времето на Жан Виденов, а после и работническо мениджърската при Костов. Това е раздържавяване без никакъв замисъл и очаквания за бъдещето. Тук е мястото и на източването на банките и фалитите им по времето на Виденов.

- Но собствеността не можеше да остане социалистическа, обощонародна?


- Далеч съм от мисълта за подобен вариант. Четири години съм ръководил икономиката на страната. По отношение на смяната на собствеността съм бил привърженик на една друга насока на действие – създаване на „джойнт венчър”. Тоест, смесени предприятия, които да съхранят до голяма степен мощностите. Те дават възможност да се обновява производствената номенклатура, тъй като през този период вече бяхме изпуснали в известна степен научно-развойната си дейност. На по-късен етап тези предприятия и заводи щяха да бъдат приватизирани, но така да се каже опознали се с новите условия и със западните партньори. Това беше печелившата формула, а примерите са „Видима идеал” – Севлиево, „Данон – Сердика” – София. Истината е, че у нас приватизацията беше егоистична, не с цел да се получат резултати, а да се смени собствеността, като се назначат нови капиталисти и се напълнят джобовете им. Но новите собственици не знаеха за какво става въпрос. За една нощ не се става добър мениджър управленец. Говоря така, защото съм роден капиталист, родът ми е на 500 г. Затова сега берем такива плодове. Ако имахме производство и стабилно стопанство, идващата отвън криза щеше да се усети доста по-меко, и по-бързо щяхме да се стабилизираме.

- Кабинетът „Борисов” вече навъртя една година, какви са недостатъците в икономическата му програма?

- Главният недостатък е, че нямат такава програма. До сега нито една партия в България не е създала смислена икономическа програма, с която да застане пред българския народ и да го убеди в целесъобразността й. Проблемът не е в това правителство персонално, то просто продължи правилата на играта от 20 г. Затова и то няма визия за икономиката ни през следващите 2, 3, 5 г. Такава перспектива липсва вече десетилетия. Защо? Защото хората, които се стремят към политиката и управлението, го правят, за да не бъдат безработни. Те не са специалисти с доказани качества в определени сектори и от там да бъдат потърсени като полезни, за да се включат в управлението на държавата.

Сивата икономика продължава да се разширява. Почти няма фирма, която да плаща реално заплата по ведомост, равна на действителната, която взимат работниците. Навсякъде има доплащания на черно. Това определя предварително, че ние не сме намерили принципно верния и нов вариант за съществуване на пълноценни социални фондове. Така в България всички са доволни от бедността си.

А страната отдавна се нуждае от една основна схема или доктрина за развитие, която трябва да е задължителна, независимо дали десни, леви или центристи са на власт. Всеки, който влезне на „Дондуков” 1, излиза с лозунга, че ще направи страната цъфтяща и привлекателна туристическа дестинация. Как ще стане обаче това, след като в продължение на 20 г. инфраструктурата е в окаяно състояние. Десетилетия се мотаем с участъка на „Тракия” от Стара Загора до Бургас. За какъв туризъм говорим тогава, магарета ли ще разхождаме, но това е проблем на цялата страна. Няма го новия мост над Дунав. Трябваше да завършим 100 пъти вече железопътната връзка с Македония, да изградим магистрална връзка с аутобана Ниш - Атина, да не говорим за коридорите 4 и 8 - нулево движение.

Но щом говорим за туризъм, да се върнем към черноморското ни крайбрежие. Какво се случи там - курорти превърнахме в бетонни градове, това ли искат да видят туристите? Логичен е въпросът кой и с какви милиарди създаде тези бетонни мастодонти и то в бреговата ивица, която по закон е недопустима за застрояване. Тя можеше да бъде златната мина на България. Тази разбойническа тенденция продължава и сега при ГЕРБ. Държавата не мисли какво ще прави със своите курорти, как ще ги развива. Главният прокурор трябва незабавно да разпореди проверка, да се установи кой разреши това застрояване, кой наля пари, кой стои зад тази собственост, която днес е мъртва и не носи нови пари?

ГЕРБ не могат да говорят за реформи, след като не са готови да дадат редица отговори на работодателите на работниците. Например, къде да се насочат идващите инвеститори в страната. А такива хора с пари все още има, но кой да им каже къде е приоритетът на правителството? Къде и кои са новите производствени мощности, които България иска да развива?

- Управляващите умуват дали да вдигнат от есента данъците като решение на проблема с приходите.


- Това не е печеливша стъпка. Така само ще увеличим сивата икономика, а бюджетът няма да се напълни. По-скоро тези намерения ги приемам като повод нещо да се приказва, но нямат нищо общо с нужната реформа.

- Оправдана ли е приватизацията на държавни мощности сега, например „Булгартабак”, златната акция от „Нефтохим”?

- Това е ходът на бедния – не му идва нищо в акъла какво да прави за производство и икономика, и продава както дойде. Ето ви пример – един от мастодонтите на английската автомобилно строителна индустрия „Роувър” по времето на Тачър стана държавен. Беше закъсал, пред фалит. Но държавата го купи преструктурира го, стана рентабилен и го продаде в новите условия с печалба. Идентичен е примерът и с „Рено” в авиационната промишленост и др. Но у нас за 20 г. такъв случай няма. Държавата е приела тезата, че е лош стопанин и иска да се отърве от всичко. Но това се случва единствено заради лоши управленци и изгодите, които очакват от продажба на държавни имоти. Манипулативно се внушава, че колкото по-малко държава, толкова по-добре. Но питам какво би станало сега в САЩ, ако Обама беше казал на закъсалите банки, че няма да има държавни ресурси, да се оправят сами. Какво би станало, ако Германия не инвестира 700 милиарда евро в частните банки, които бяха в колапс? Тоест, държавата е онзи мощен фактор който може да създаде условия за стабилизация и просперитет. Никой не е против частните единици, но държавата определя и проектира статуса, в който ще се развива една икономика.

- Целесъобразно ли е завършването на АЕЦ „Белене”?

- Категорично не! Имаме вече АЕЦ „Козлодуй” и не сме наясно какво ще правим с нея. Трябва да се мисли за поддръжката и развитието й, за подмяна на някои от реакторите. Построяването на нова централа поставя редица други условия, които трябва да бъдат спазени и да осигурим.
Като дадем 8 милиарда лв. от бюджета за нова АЕЦ, на кого после ще продаваме този ток, къде ще отива отработеното гориво? За това няма стратегически инвеститор, защото няма реален клиент за продукта. Този очакван инвеститор иска да види предварително кога и как ще му се върнат парите. Истината е, че нямаме енергийна стратегия, с ясни потребности за следващите 5 -15 г.

- Защо тогава фактори от БСП, предишното правителство и президента лобират настървено за този проект?

- Нека да се мотивират. Това не става с клетви, а с икономическа аргументация и точни сметки. Ето, в Румъния и в Турция се правят стъпки за ядрени централи, кой тогава ще се интересува от тока на новата АЕЦ. Големият проблем е другаде – не да мечтаеш за нови централи, а да не допуснеш монополно положение в енергийната си система. Както сме сега - зависими от Русия за свежото и отработеното ядрено гориво, за газа, нефта и т. н.
Нека да обърнем поглед към източници на енергия каквито са вятърът, слънцето, алтернативи има.

- Кои са основните антикризисни мерки които трябва да се стартират?

- България има резерв от грамотни експерти, които трябва най-късно до края на септември да извадят онези 7-8 точки, които ще дадат насоката за развитието на икономиката поне за следващите 2-3 години. Ясни сметки и разчети. Първо и главно обаче е валутният борд да не се пипа и клати. Притеснително е, че се харчи от валутния резерв. На втора позиция - инвестиране и изграждане на нова инфраструктура, това е абсолютна антикризисна мярка, от нея всички могат да се възползват за икономическо замогване.

Трето, да се изясни как по-нататък ще действаме с банковата система? В България, държавата няма собствена банка, която да използва като инструмент за интервенция. Банката за възстановяване и развитие е сравнително малка и има други приоритети. Преразглеждане действието на фондовете – здравен, социален. Да се мисли не за вдигане на данъците, а на минималната заплата. Включително и за диференциране на заплатата между секторите. Това ще напълни фондовете. Да се спре с гнусната практика да се купуват местата и постовете в държавните служби, в парламента. Какво да се лъжем, от депутат до обикновено чиновническо място се търгуват и имат цена. Така прогонваме можещите. Младата генерация напуска страната, обучават се тук и заминават. Така България инвестира в чуждите икономики. Този проблем е заряд за нови кризи. И накрая най-важното - България да се върне към истинските си национални добродетели, те изчезнаха. Как, след като имаш криза в морала, в ценностите, във въжделенията, как те да не се мултиплицират като кризи в икономиката, в държавността?
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Игнат Минков: Тачър се учеше от нас, сега ставаме лумпени 28| 8070 |25.06.2010 . К. Каракачанов: Българите в Албания може да станат македонци 7| 5949 |24.06.2010 . М. Михайлова: Искам да стигна до Борисов, имам му доверие 18| 9976 |23.06.2010 . В. Филипов: Газ от Турция. Стига са ни яздили руснаци. 33| 7751 |22.06.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах