Петък, 16 Ноември 2018, 10:02
Frognews
6| 13950 |12.03.2018

Росен Йорданов: Началниците в МВР са „кавалкада на унижението“, организарт хайки като ловна дружинка

.
Росен Йорданов
Началниците в МВР са своеобразна „кавалкада на унижението“, организарт хайки като ловна дружинка. Това каза психологът Росен Йорданов по повод начина по който се управлава от години вътрешното ведомство. Като известен консултант по организационна психология, лидерство и управление на човешките ресурси, поговорхиме с него за това какво е лидерство и има ли почва у нас. Ето неговата експертна оценка по темата:

- Г-н Йорданов у нас има политици, които се самоопределят като лидери от световна величина. Вие като експерт забелязвате ли ги?

 - Важно е да се говори за лидерството, особено в контекста на безумното поведение на президентът Румен Радев по време на срещата си с руския патриарх Кирил. Това е позор. Той е лидер на нацията. Насреща му имаше гост, който се държа изключително грубо и нетактично. В същото време държавният глава се държеше като ненаучил урока си ученик. С публичното си поведение, президентът формира натрапчиво впечатление, че някой трябва да насочва реакциите му или да диктува думите му – дали съветници и ПР-и, дали лидери на партии или просто жена му. Той никога не отговаря адекватно на момента, а често и това което твърди, се разминава с делата му. Вземете предвид една от първите му активности, свързани със СЕТА. Едно от най-важните неща в лидерството е човек да показва свободна воля. С мълчанието си на официалния обяд в Синода, Радев реално унизи нацията. Никой гост на България не може да държи такъв менторски тон, какъвто държа руския патриарх. Забележете, че в своите речи той често набляга, че не бива да се дописка да бъдем наставлявани като нация от Брюксел. Очевидно обаче, когато става дума за Русия това не важи.  Президентът бе абсолютно длъжен да защити достойнството на нацията!! А не след това орди от клакьори и партийни експерти да се опитват да оправят горчивия привкус, който ни остави „светейшото“ посещение. И това поставя като централен проблемът с лидерството в България.

 

- И кой е той?

- Лидерството в България е назначено. С една дума-началническо. Този модел има своите корени още от начина, по който съветските, а преди това руските „другари“ назначаваха нашите ръководители. Това обаче не е лидерство. Но лидерът на първо място трябва да олицетворява свободната воля. Така, както го правеха нашите велики възрожденци начело с Апостола.

 

-  Като говорим за лидерството и Румен Радев, не ми се иска премиерът Бойко Борисов да се почувства пренебрегнат. За това ще ви попитам той какъв лидер е?

-  Ако сложим Бойко Борисов до Румен Радев, рискуваме да неглижираме донякъде думите, които казах по отношение на държавния глава. Разговорът ще заприлича на нещо като  репликите и дупликите в народното събрание.  Ако трябва принципно да говорим за стила на министър-председателя, то той също не е лидерски.

 

-  Но Радев и Борисов са много различни като поведение и начин на говорене.

-  Различни са. Както казахме при Радев очевидно нямаме усещането за независима мисъл и свободно действие, което априори елиминира идеята за лидерство. Той винаги трябва да  е подготвен предварително с текста.

 

-  Вижда се, че наизустява.

-  Точно така. Бойко Борисов-обратното. Той изразява мнения, след което започва да отстъпва, да криволичи, да обръща позицията си. Това е проблемът при него. Липсва му визия, но още повече куража да отстоява идеите си, които също не са в изобилие. Според нашата народопсихология лидерството се олицетворява от хората, които изразяват мнението на мнозинството. Всъщност, ако вземем за пример нашите национални лидери, те не са били представители на мнението на мнозинството. Нашите съвреминници, още повече недоучилите и нечели достатъчно си мислят, че българите тогава са искали категорично да отхвърлят османското иго, но това не е съвсем така. Още по-малко са били онези, които са мислили, че трябва да осъществим свободата си с общонародно възстание, че трябва да жерват имота и живота си!

 

- Кого имате предвид?

- Васил Левски, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Христо Ботев. Това са хора, които не са срещали почти никаква подкрепа. Левски буквално ден по ден, час по час се е опитвал  да убеждава хората в идеята си за „чиста и свята Република“ и да кара хората да го следват в този национален идеал. Той е тръгнал от една не много популярна идея.

 

- Какъв тогава трябва да е модерният лидер?

- Той има три основни характеристики. Първо-той е визионер. Второ- има кураж. И трето-той е консултативен модератор. Трябва да е гъвкав, диалогичен и да убеждава.  Лидерът  не разпорежда и не заповядва. Той не инструктира и не надзирава. Той вижда възможности и развива потенциали, а не администрират и не контролират. Хората много често бъркат лидерството с мениджмънта. Казано накратко: лидерите правят правилните неща, а мениджърите правят нещата правилно! Лидерът кара обикновените хора да прави необикновени неща. Казал го е Питър Дракър.

 

- Къде можем да срещнем повече лидери-в бизнеса или в политиката?

-  Българският бизнес демонстрира много по-добра управленска кондиция, отколкото политическите ни лидери. В съвременната политическа култура са залегнали няколко вредни възприятия за добро представяне.  Представят ни се едни графики на подкрепа (в повечето случаи и с некоректни данни), но никой не минава отвъд това. Не се говори за „обетованата земя“ към която политиците ни искат да ни „отведат“. Използват се предимно тактики от типа“пожар в къщата“ – акцентира се на лошото положение, провокират се всевъзможни тревоги и страхове, в много случаи и фалшиви. В същото време не се говори или почти не се говори за онази България, която те си представят и още по-малко как да осъществим това желано състояние на живота в нашата Родина.  Случаят с Истанбулската конвенция е много актуален от гледна точка на политиката. Всички политически лидери се провалиха с гръм и трясък. Оставям настрани хомофобските изказвания на патриотарите и отивам към нормалните партии. Едната-БСП  беше поставена в много неловка ситуация да противоречи на доскорошния си лидер и на партията майка - ПЕС. Същата тази партия се скри зад някакви патриархални идеи и традиционен морал. Точно тази партия, която се е проявявала като абсолютно безродна, която е потъпквала именно този морал, служила през цялото време на чужди интереси, която се обявяваше за международен интернационал и караше наши сънародници да се идентифицират като македонци. И точно тя да ми говори за патриотизъм е смешно. Другата партия -ГЕРБ, чиито лидер официално декларира пред Европа, че тази конвенция ще бъде уважена, също се сви.

 

- Защо?

-  Уплашиха се, че могат да загубят избиратели! Много бързо беше раздухана истерия около конвенцията, при това със спекулативни тълкувания и откровени лъжи. Имаше хора, които се опитаха да обяснят нещо, но бяха обявени за хомосексуалисти и какви ли още не. Именно тук можем да говорим за лидерство. Защото с отстъплението си лидерът на ГЕРБ и самата партия остави впечатлението у публиката, че това е пореден случай, в който им „спускат“ нещо от Брюксел, а не че те стоят зад определени демократични принципи и ценности! За да си лидер в такъв момент, трябва да можеш да устоиш на безочието, слепотата или невежеството на мнозинството. Ако истински вярваш в принципите на конвенцията, ако изповядваш ценностите, които тя утвърждава, ще щрябва да можеш да изтърпиш подигравките, да изтърпиш несгодите, че не споделяш масовото мнение. Важно е да имаш кураж и енергия да убеждаваш и да отстояваш принципите си иначе ставаш безпринципен.

 

- Как тогава се справя бизнесът?

- За разлика от провалите, особено стратегическите, и късогледстовто на политическото лидерство, бизнес лидерите се справят по-успешно и може да се каже, че мислят и действат в средносрочен хоризонт. Хората от бизнеса са принудени да отстояват на изключителен външен и вътрешен гнет. Имам опит с български компании, в които усилията на ръководството да лансира добри и иновативни идеи, свързани с промени в управлението и организационната култура, среща отпор в немалка част от служителите си, които разсъждават от позицията на работници от държавно социалистическо предприятие. Хора, които изповядват примитивни разбирания, че ходят на работа, само за да изкарат пари, а не за да правят нещо смислено, нещо значимо и т.н. Игнорират идеята, че е важно и да се усеща смисъла от това, което правиш. Същите тези хора обаче като седнат на маса говорят за проблеми в работата си, които в крайна сметка се свеждат до едно неосъзнато неудовлетворение и липсата на смисъл. Това отваря темата, че трудовите етика и морал са от съществено значение за нашето трудово представяне, респективно е ключово предизвикателство за лидерството. Етиката е да си убеден, че ценностите, които ръководят личното и професионалното ти поведение са в съгласие със стандартите на организацията, към която принадлежиш. А моралът е убеждението, че организационните цели като значимост и полза са съотносими с личните и могат да се постигнат.  Дълбоко във всеки от нас е заложена нуждата да чувстваш, че си полезен с твоите изяви. Казано просто – освен очевидните цели като тези да осигурява производителност (ефективност) и интегритет (екипност и координация) между хората, доброто управление трябва да осигури смисъл и морал. Това нещо все още куца в управленката ни култура. Лидерите трябва да действат така, че хората да усещат или да са убедени, че вършат  нещо смислено и полезно.

 

-  Виждаш ли български политик, който може да се нарече лидер?

- Трудно ми е да открия такъв персонаж. За моя радост, в българският бизнес има фирми, които функционират модерно или поне правят много сериозни усилия в тази насока. Аз самият в работата си като консултант по организационна психология и човешки ресурси намирам дълбок смисъл в работата си именно в това, да помогна с каквото мога за модернизирането на управленската култура на съвременния български бизнес.

 

- В тази връзка, може ли да се нарече лидер корпулентния бизнесмен Делян Пеевски?

- Категорично не. Даже не мога да кажа какъв точно е той, защото неговите ходове са в задкулисието. На първо място той не е човек със свободна воля. Невъзможно е да забравя как е потръгнала кариерата на този наш одеозен съвременник. Спомням си, че тръгна от времето на майка му и от връзките му с ДПС. Цялото ръководство на тази партия пък се оказаха агенти на ДС. Това препраща към други центрове на власт и влияние.

 

- Чували ли сте сигурно приказката за  „моркова и тоягата“? Успешен ли е този метод за управление?

- Не толкова отдавна, доминиращото разбиране на индустриалният свят беше, че мотивацията на хората се движи от тези два фактора- моркова и тоягата. Съвременните разбирания са, че хората са най-продуктивни, когато са движени в работата си от вътрешната мотивация, както е при хобитата ни, а не толкова от външни награди или наказания. Ефективността на вътрешната мотивация се определя от целите, който си поставяме, степента на самостоятелност и стремежа към усъвършенстване и постигане на по-високи нива на компетентност. Сигурно повечето хора си спомнят за „Ефекта на Сойер“ – популярния литературен герой на Марк Твен, който престави боядисването на ограда като толкова привлекателна работа, че неговите приятели се напреварваха да го „подкупват“ с всевъзможни предмети само и само да могат и те да я вършат.  Ние сме създадени като любопитни и любознателни същества Така, че освен моркова и тоягата има значение и как възприемаш работат си, има стремеж към майсторство -да станеш по-добър в това, което правиш, да се самоосъществиш през професията. Тогава се постигат и най-добрите резултати. Съвременните теории за лидерството се базират именно тази идея. Така може обикновените хора да се правят необикновени неща. В България по тази въпрос се намираме в ранната индустриална епоха като манталитет и управленска философия.. Смятаме, че морковът- въшната награда и тоягата -външното наказание са единственото нещо което ни движи и че единственото нещо за което работим са парите. Не, парите са като здравето, колкото си по здрав, толкова по-добре, но ние не живеем, за да сме здрави. Както и не работим само, за да имаме пари.

 

- Търсят ли се лидери в МВР?

- Знаете, че често критикувам системата, но не го правя самоцелно, просто така. Критикувам най-вече зловредната организационна култура, която цари там.  Ако си свикнал да живееш в подреден дом и влезеш в дом, в който цари безпорядък, сигурно ще изпаднеш в емоционален дискомфорт и няма да се чувстваш уютно в подобна среда. Същото е и в МВР - няма как да „виреят“ хора, които са свободомислещи, самостоятелни, инициативни, търсещи решения, вместо избягващи грешки и т.н. Тези хора не се харесват в МВР.  Държа да подчертая, че има много млади служители, които ме радват, защото са с подобен профил. Но доминиращата етика в МВР е на възлови места да се издигат хора, включително ниво министър, главен секретар или началници на служби, които са от командно-административен, бих се изразил и по крайно „фатмашки“ тип. Това не са и не може да са модерно мислещи хора. Хората си нямат представа колко лицемерни и страхливи са отношенията. Не малка част от служителите на изпълнителски и ръководни позиции не смеят нито да мислят самостоятелно, нито да предприемат самостоятелни действия, нито да изказват независими експертни мнения, още по-малко, когато те не са в унисон с началника. Още по-жалко е с какво малодушие се приемат безпринципни назначения на ръководители – главно по-шураджанашки или политически причини. Как се подмазват, колко безпринципно реагират! Не е ли най-нормално именно в МВР да се съблюдават принципи, които утвърждават достойнството, честността, всеотдайността в работата. Нищо подобно – нито се лансират най-успешните, нито най-достойните, нито най-способните и т.н. често, когато  се опитват да оправдават малодушието и послушанието с йерархизираната система. Що за приказка е това, що за алиби е това?! Няма такова нещо. МВР не е армията, дори и през т.нар социализъм не са възприемани за тъждествени системи. За това отговорността в МВР много често се размива.

 

- Защо много служители на МВР, пък и не само,  се чувстват потиснати на работното си мусто?

 - Едно от нещата, които водят до голяма потиснатост и фрустрация на работното място е несъответствието между онова, което хората трябва да правят и онова, което могат да правят. Когато онова, което трябва да правят, надхвърлят възможностите им, се получават тревожност, несигурност и страх. Когато онова, което трябват да правят е под възможностите им се получава скука. Понеже в МВР често се издигат недостъчно подготвени и способни хора, то началниците в системата рядко скучаят! Обърнете внимание какво напрежение настава,  когато се случи някой инцидент, който попада в общественот внимание. Целият „генералитет“ буквално организира хайки като в ловна дружинка. Така си помагат в несигурността, която изпитват. За това казваме, че в МВР отдавна стана непривлекателна система за свободомислещи, амбициозни и  енергични хора. Хора, които искат да носят отговорност, хора, които се стремят към професионално майсторство, хора, които виждат смисъл в своята работа и осъзнават значимата обществена функция на професията си! МВР не се модернизира. Там битуват порядки, които често съм определял саркастично като „хеписоц“. Неприятното е, че светът се променя интензивно, а МВР се движи ретроградно като организационна структура, като култура и управление. Още повече, когато авторитетът на тази особено важна институция се срива, дори и с „колоритните“ назначенията на министри и главни секретари.

 

- Министър Валентин Радев и Младен Маринов ли визирате?

-  Нямам предвид само Бъчварова и Радев,Маринов, Лазаров и т.н. Имам предвид мнозина знайни и незнайни началници, които са се заредили в една безкрайна, своеобразна „кавалкада на унижението“. Един много по-умен човек от мен, нобелов лауреат и психолог, който взе наградата за икономика, е установил по безспорен начин, че хората са много по-загрижени да избягват възможните загуби, отколкото са готови да инвестират във възможните печалби. Преведено по друг начин това означава, че страховете на хората за сигурността им винаги ще бъдат водещи. И ако ти не се погрижиш за тях и ги пренебрегваш, то нищо позитивно не те очаква. 

 

Интервю на Катя Илиева

 

 

Росен Йорданов стана известен като един от най-добрите профайлъри в България. Като служител на института по психология на МВР, експертизата му беше от съществено значение при разплитането на много  нашумели криминални случаи. В момента е изтъкнат  консултант по организационна психология, лидерство и управление на човешките ресурси. Изключително търсен е  при обучения и коучинг.  Работи с редица успешни български компании. Дипломиран психотерпевт. Практикува и индивидуални консултации.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Росен Йорданов: МВР интелектуално се срина, цари безобразие 13| 21730 |30.11.2017 . Асен Йорданов: В България е като на фронтовата линия в условията на апокалипсис 9| 28655 |09.10.2017 . Росен Йорданов: В МВР няма грам морал, безсрамието се е превърнало в норма 13| 49240 |09.03.2017 . Тошко Йорданов: Политиците са аут, ако гласуваме с „да” на референдума 13| 50789 |31.10.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах