Сряда, 26 Септември 2018, 14:07
Frognews
30| 19116 |07.08.2009

Румен Борисов: 90% от професорите и доцентите в СУ са агенти на ДС

.
Главният секретар на комисията по досиетата твърди в интервю за Frognews.bg, че вербуваните от бившите служби български граждани са били повече от членовете на БКП, наброявали около 1 млн. 200 хил. души




Завършил е история във Великотърновския университет и връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като преподавател по история, като уредник в историческия музей в Перник, като шеф на пресцентъра на Министерството на здравеопазването. Бил е парламентарен секретар на МО по време на кабинета „Сакскобургготски”. Влиза в комисията по досиетата от квотата на НДСВ през април 2007 г. и е избран за неин секретар.

Интервю на Люба Кулезич

- От една страна, доста хора пъшкат: „Айде стига стига с тия досиета”, а от друга, нараствал процентът на желаещите пълното им разсекретяване, както твърдят социолози. Можем ли да кажем, че има двойствено отношение към темата за архивите на ДС в обществото?

- Да. Забелязвам го и тук, в комисията. При нас интересът нараства, но ми се струва, че е свързан с личната призма в отношението. Често идват хора от различни организации – сдружения, профсъюзи - които искат да си направят предварителна проверка. Наричам тези случаи „прощъпулници”. Например, членове на Светия Синод започнаха да идват поединично, дискретно, като граждани, за да си направят проверки. Някои от тях познавам лично и ги убеждавам, че ще е добре да научат дали в архивите има нещо, свързано с тях. И без това им идва ред по закон да бъдат проверявани. По-добре е предварително да са наясно, за да не бъдат изненадани после.

- Ще има ли изненадани от висшия клир? До сега излиза ли нещо?

- На едни излиза, на други – не. Има и „чисти”, така да се каже.
- Какво е съотношението според досегашните ви наблюдения, специално за хората от Синода?
- Количествено погледнато, засега съотношението е 50 на 50. Т.е., ако досега проверка са поискали условно казано 6 души – за трима има сведения, че са сътрудничили на ДС, а за останалите трима – не. Предполагам, че това съотношение ще се запази.

- Какво според вас ги мотивира да искат предварителни проверки?
- Предполагам, че искат да имат своята застраховка при вътрешните си борби. Защото те се познават един друг, воюват за позиции. Въпреки, че самите са наясно, че църквата като институция е отслабена. По историческа даденост това не би трябвало да е така, а точно обратното. Обществото обаче е в час какво се случва зад фасадата на църквата: хомосексуализъм, кражби, сключване на неизгодни сделки, ежби за имоти.
Моралната опора на българското православие е разклатена отвътре. И ролята на Държавна сигурност за това изобщо не е за подценяване. Тя е имала специален интерес и е държала под контрол цялото православно вероизповедание, проникнала е дълбоко в него. Това сега – с осигурения от закона цялостен достъп до архивите на ДС – се вижда отчетливо.Често водя приятелски разговори с членове на Синода. Впечатлението ми е, че една част от тези хора са обездушени.

- Какво имате пред вид под думата "обездушени"?
- Давам ви пример. Преди година имах разговор с Ловчанския митрополит Гавриил. Попитах го защо още държи на поста му игумена на Гложенския манастир при положение, че е компрометиран и неподходящ за духовно лице. Бил съм на маса с него и станах свидетел как вечер гаси с удари от карате свещите. А послушникът му, за когото после излезе, че е бил физически и сексуално малтретиран, игра кючек на турски маанета.
Затова казах на Гавриил още тогава: „Отстранете тези хора. Те ще компрометират и Вас, и църквата.” А Гавриил ми отговори: „Може и да са неподходящи, но са силни по някои стопански въпроси”. Явно, онзи е имал вземане-даване с някакви бизнесмени и измамници, за да взема пари уж да ремонтира манастира. А година по-късно взе, че го подпали. В този смисъл говоря за разлагане. Впрочем, не само църквата, а цялата държавност е разкапана.
 
- Значи, инструментът на предварителната проверка е нещо като превантивна мярка срещу евентуална публична излагация на някои от духовниците, така ли?

- Да, струва ми се. Това, че един по един от Синода започнаха да се интересуват от досиетата си, го смятам все пак за пробуден морален импулс, за акт на съвест. Както се казва, не са загубили съвсем страх от Бога. А може да използват „клеймото ДС”, за да се шантажират взаимно, знам ли? Въпросът е, че вече не е толкова лесно да се неглижира въпросът с досиетата, както някои от предишните управляващи и част от пресата се опитваха да правят. Самият факт, че толкова много имена на хора от медиите онзи ден изскочиха като агенти, за какво ви говори?
При това проверените са само от 2006 г. насам, заради двойния аршин за „публични длъжности” и „публични дейности”, наложен в закона. Можем да си представим какво е количеството от предишните години. Освен шокът, че някои от тези хора сме ги гледали и слушали с отворени усти като зрители, а те са били на „двойно счетоводство”, налага се и друг извод: че самите медии са били включени в процеса по омаловажаване на темата с досиетата поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.

- Изненадват ли ви някои от имената, които излизат като агенти на ДС?
- Журналистите често ми задават този въпрос. Отговарям им, че отдавна вече не ме изненадват отделни хора, а тенденции, казуси. Отначало се стресирах, когато откривах как близки приятели, с които си делял, дето се казва, залъка си, са имали своето скрито лице. Но после, когато започна да се очертава, че почти 50% от държавните ни мъже са били свързани с ДС, с какво да ме изненада Радосвет Радев, например? /собственикът на „Дарик радио” – бел.а./По-впечатляващото, е че цели институции, свързани с образованието и науката, с академичните ценности, са буквално инфилтрирани от агенти на ДС.

- Кои институции конкретно имате пред вид?
- Имам пред вид, например, Софийския университет. Там е ... фраш, там е страшна работа, 90% са били обхванати от ДС. Професори, доценти, особено тези от историческия факултет...
Някои особено мастити фигури не можем да ги обявим, защото са починали. Но така или иначе – много са. Някои от тях търсят връзки с комисията, за да научат предварително дали са останали документи, които да ги уличат като сътрудници на ДС. Знаят, че имат картончета, но не са сигурни какво друго е останало в архивите.
Понеже, както знаете, е имало масово прочистване на архива през 1990 г., някои от тези хора са били успокоявани, че следите им са грижливо заличени. Но сега започват да се тревожат да не би да са ги преметнали. Обикновено се оказват преметнати. Това, което за мен е наистина смайващо, е невероятното п о в с е м е с т н о присъствие на ДС в живота на цялата нация.

- Какво наричате п о в с е м е с т н о присъствие?
- Количеството хора, които са били въвличани под една или друга форма в дейността на органите. Примерно, в един малък град населението е било наясно с десетината отявлени кадрови офицери от службите. Но изобщо не е било наясно за другите, впримчени надолу по веригата: доверени лица, нещатни служители, осведомители, разни длъжности на обществени начала, агенти, явочници и тн., и т.н. Огромно количество хора, които и най-наблюдателният гражданин не би могъл да отличи и да преброи. И сега като започнаха да излизат – това е огромна маса за такава малка държава!
Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1млн. 500 хил. Повече са и от членската маса на БКП. По-скоро се доближават до организираните в т.нар. Отечствен фронт. Това е огромен паралелен анклав, който е подпомагал невидимата, всепроникващат власт на репресивния апарат. Бих казал, че е имал късмет всеки, който не е бил впримчен в тази необятна мрежа.

- Имате ли вече представа до какви социални нива е прониквала и се е простирала?
- Наскоро се занимавах служебно с един според мен направо покъртителен случай. Става дума за човек, който е работил на една асфалтова база край Студена и е бил натоварен да следи шофьорите на камиони, чистачките за какво си говорят помежду си. Въпросния гражданин го вербуват ето как: викат го в стаята на един от заместниците на Окръжния съвет в Перник, която се е ползвала за явочна квартира.
Тази практика се среща често – служебни кабинети да се използват като явочни квартири. Наблюдаващият оперативен от окръжното управление на ДС и вербовчикът питат нашия герой: „Вие четохте ли във вестниците за срещата между Горбачов и Рейгън? Разбирате ли, че не е предотвратена опасността от нова война? Затова сте длъжен да ни помагате.” И това – на работник от асфалтова база. Това ме стъписа. Едно е да му кажеш направо: „Трябва да ни осведомяваш за настроенията сред своите колеги, защото държавата има нужда да знае”.
А те го баламосват с гео-политическа пропаганда едва ли не. И той, естествено, казва „да”, защото явно тази „велика” мироопазваща мисия го е успокоила. А те отдолу написали: „привлечен на идейно-политическа основа”. Т.е. най-долнопробното подслушване на обикновени трудещи се хорица е било обосновано с някакви уж високи цели. Е, това направо ме кара да се хвана за главата.

- Натрупаният опит от работата в комисията промени ли ви в нещо? Сбогувахте ли се с някакви свои илюзии? Натрупахте ли повече печал заедно със знанията? Станахте ли по-ироничен, по-циничен?
- Промяна определено има. Очаквах, че ще ми е по-леко в емоционален план. Аз съм историк по професия, работата от фактологическа гледна точка ме обогатява в познавателен, професионален смисъл. Още повече, че и в университета имах специален интерес към новата българска история. От гледна точка на историческата наука този архив е изключителен. Това са 50 години тенденции, съдби, прокарвани решения, механизми за контрол и за налагане на определени политически посоки.
В този смисъл има уникални документи, изключителни казуси, които наистина могат да преосмислят отношението към българската държавност. Не винаги в позитивен план, трябва да ви кажа. Като влязох в комисията в началото бях мотивиран най-вече от това той да бъде изучен, да стане достъпен, за да се спре манипулацията с картончетата. Но сега си признавам, че след прочита на определени папки дълго усещам психовъздействието им върху себе си.

- Какъв тип папки ви угнетяват вай-много?
- Главно на доносници. Дребните почерци, усърдието, напъна да докажеш правотата на заниманията си с доносничество. Ето това след няколко часа четене понякога ме кара да се чувствам замаян, размазан като човек, който е поел нездравословно количество лоша енергия.
Защото сам по себе си, в информативен план доносът обикновено не е нищо особено, понякога е направо израз на дребнавост, на вулгарно отношение към човека по принцип. Но в 95% от случаите тези доноси са имали неблагоприятна последица за обектите на дебненето и наблюдението. Ето това е смазващото при досег с такива документи.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Румен Крумов: Нерешени от 10 г. проблеми са предпоставка за трагедиите 2| 5924 |29.05.2009 . Бойко Борисов: Няма да платя и лев, ако не оправят "Цариградско шосе" напълно 20| 7736 |14.08.2008 . Румен Леонидов: Спонсори на Петков, с които не се е разплатил, убиха Жоро 17| 8820 |21.05.2008 . Петър Софрониев: Румен Петков се самозаяде и самоизяде 12| 10040 |16.04.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах